Р Е Ш Е Н И Е
№ /16.07.2019 год., гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено
на 25.06.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5316 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.250 ГПК.
Образувано е по
указания на ВОС, дадени с Решение №414/16.05.2019г. по в.т.дело №470 по описа
за 2019г. на ВОС- Търговско отделение, вследствие молба от „П.К.Б.” ЕООД ***,
ЕИК:****, със седалище *** за допълване на постановеното по делото решение №
213/17.01.2019г. на ВРС.
Твърди се в
молбата, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца, а именно в
частта, с която е отхвърлена исковата претенция на „П.К.Б." ЕООД срещу
длъжника по ДПК № **** Й.Х.С., относно дължимото възнаграждение по сключено
между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в
размер на 465.66 лв. Моли съда да уважи като основателна и доказана, исковата
претенция на „П.К.Б." ЕООД над присъдените ни с решението 589.59 лв., до
пълния и претендирай размер от 1055.25 лв.
В срока по
чл.250, ал.2 ГПК, в проведено открито съдебно заседание на 25.06.2019г. ищецът
подава молба, с която поддържа искането си. Ответникът, чрез особения
представител изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Молбата за
допълване на постановеното по делото решение, инкорпорирана в подадената въззивна жалба е депозирана в преклузивния
едномесечен срок по чл.250, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
По иска с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК:
Съдът намира, че
установителният иск в частта му по претенциите за
сумата от 456,66 лв., претендирана като възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги
към договор за потребителски кредит е недопустим поради липса на правен
интерес.
В настоящия
случай са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, процесуалната предпоставка за
допустимостта на които е преди това да бъдат предявени в заповедно производство
по чл. 410 и сл. ГПК. В случая, в заповедното производство по ЧГД № 19507 по
описа на съда за 2017 г. е предявена претенция единствено за главница по Договор за потребителски кредит
№ **** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и Й.Х.С. в размер на
1055,25 лева, както и обезщетение за забава върху тази главница. Налице е
несъвпадение по отношение основанието за претендиране на сумите по предявената
искова молба, като освен за дължимата по договор главница, се претендира и сума
за дължимо възнаграждение по
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги към договор за
потребителски кредит. Съдът неколкократно е оставил
без движение производството по предявената искова молба, като изрично е указал
на ищцовото дружество, че предявения установителен иск за дължимо възнаграждение по споразумение за предоставяне на
пакет за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит е недопустим и
е указано, че могат да предявят осъдителен иск за тази претенция. Въпреки това ищцовото дружество не е формулирало надлежен петитум на осъдителен иск, изрично отбелязано и в Решение
№414/16.05.2019г. по в.търг.д. №470 по описа за 2019г. на ВОС- Търговско
отделение.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 11 б от
ТР № 4 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, а
именно, че „в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК –
за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на
чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.“
При това
положение производството по делото по отношение на претенциите за сумата от 456,66 лв., претендирана
като възнаграждение по споразумение
за предоставяне на пакет за допълнителни услуги към договор за потребителски
кредит следва да се прекрати поради липса на правен интерес.
Съгласно
Тълкувателно решение №4/2014 г. на ВКС в т. 13 Издадената заповед за изпълнение
и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на
случая на прекратяване на производството по
делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за
изпълнение, из дадена по чл. 410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили
изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска,
предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство,
който е постановил определението за прекратяване.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА решение №
213/17.01.2019г., постановено
по гр.дело №5316/2018год. по описа на ВРС, на
осн. чл.250, ал.3 ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от „П.К.Б.” ЕООД ***, ЕИК:****, със седалище ***,
против Й.Х.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен иск по чл.422 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът има
подлежащо на изпълнение вземане към ответника по заповед за изпълнение №10490 от 29.12.2017г. издадена по ч.гр.д. № 19507 по описа
на ВРС за 2017 г. за сумата в размер от 456,66 лв., претендирана
като възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги към договор за потребителски кредит, като НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 5316/2018 г. по описа на Районен съд гр. Варна в
тази част.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед за изпълнение №10490 от 29.12.2017г.
издадена по ч.гр.д. № 19507 по описа на ВРС за 2017 г. за сумата в размер от
456,66 лева, претендирана като част от главница в общ
размер от 1055,25 лева по Договор за потребителски кредит № **** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и Й.Х.С., ведно със законнат лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
– 28.12.2017г. до окончателното изплащане
на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването
на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: