Р
Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 14.05.2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на пети март
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Т.ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
При секретаря Маргарита
Димитрова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 1808/2020 г. по описа на СГС, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 16.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 39673/2017 г. по описа на СРС съдът е отхвърлил като
неоснователен иска, предявен от И.И.М., с ЕГН ********** срещу И.К.С., с ЕГН **********, с който
се иска съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника И.К.С. да заплати на ищцата И.И.М. сума в
размер на 3400лв., представляваща незаплатени наемни задължения, произтичащи от
договор за наем, за периода от време от 01.07.2015г. до 21.12.2016г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска - 19.06.2017г. до изплащане на сумата. С оглед на правния спор съдът
е разпределил разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът - И.И.М., който подава настоящата въззивна жалба, с която твърди, че постановеното
съдебно решение е неправилно. Сочи, че съдът неправилно и в противоречие с
процесуалния закон е кредитирал свидетелски показания като доказателства за
това, че ответницата е заплатила дължимия от нея наем в процесния период. С
оглед това твърди, че по делото не е доказано с годни доказателства наличието
на направено от ответника плащане. Моли съда да отмени съдебното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявените от нея искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата
И.К.С. представя отговор на подадената въззивна жалба в законоустановения срок,
като поддържа, че обжалваното съдебно
решение е правилно и законосъобразно в своята цялост, поради което моли същото
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Подадената въззивна жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за основателна.
Съображенията за това са следните:
Не е спорно пред въззивната инстанция, че между страните е сключен договор
за наем на таванска стая, находяща се в гр. София, ж.к. Левски, ул. ********от
01.04.2014 г. с наемодател И.И.М. и наемател И.К.С.. Срока на договора за наем е 12 месеца, считано от датата на сключването
му, но е предвидено, че ако след изтичането му никоя от страните не отправи
предизвестие за прекратяването му в срок от един месец преди това, той се счита
за продължен за неопределен срок. Размерът на дължимия месечен наем е определен
на 200 лв.
Няма спор, че действието на договора за наем е продължено за неопределено
време, както и че И.С. е продължила да ползва процесния недвижим имот за периода
от 01.07.2015 г. до 21.12.2016 г.
За установяване на твърдението на наемателката, че за сочения горе период,
тя е заплащала дължимия наем както лично на наемодателката, така и на сестра й
като упълномощено лице съдът е допуснал разпита на С.З., сестра на
наемодателката и Т.Т., втората наемателка на същия имот в процесния период.
Свидетелските показания обаче се явяват недопустими за доказване на това
обстоятелство съобразно изискването на чл. 164, ал.1, т.4 ГПК. В настоящия
случай задължението е установено с писмен акт, поради което е
недопустимо доказването на погасяването му чрез свидетелски показания.( така напр. и решение № 160 от 29.05.2013 г. по гр. д. № 800/2012 г., г.
к., ІV г. о. на ВКС).
В доказателствената тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79 ЗЗД е
да установи наличието на валидно възникнало задължение, а в тази на ответника е
да установи, че е изпълнил задължението. По делото от страна на ответника и
настоящ въззиваем не са били събрани нито пред първата, нито пред въззивната
инстанция ( при допустимите за това условия) доказателства, които да
установяват, че валидно възникналото в негова тежест задължение за заплащане за
наем в процесния период е било изпълнено.
Предвид изложеното настоящият съд намира, че обжалваното първоинстанционно
съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено като вместо това следва
да се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 79 ЗЗД
следва да бъде уважен в неговата цялост, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед изхода на правни спор,
въззивникът има право на направените от него разноски в първоинстанционното съдебно производство в
размер на 136 лв. В полза на адвоката на въззивника се дължат 468 лв.
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА предвид наличието на отправено
до съда искане в този смисъл и липсата на доказателства по делото за заплащане
на възнаграждение.
За производството във въззивната инстанция въззивникът има право на
разноски в размер на 68 лв. заплатена държавна такса и
480 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от
16.10.2019 г., постановено по гр.д. № 39673/2017 г. по описа на СРС и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79 ЗЗД, И.К.С., с ЕГН ********** да
заплати на И.И.М., с ЕГН ********** сумата от 3 400 лв.,
представляваща дължим наем за ползването на недвижим имот, съставляващ таванска стая, находяща се в гр. София, ж.к. ****ул. ********по договор за наем от 01.04.2014 г. за периода от 01.07.2015г. до
21.12.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 19.06.2017г. до
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, И.К.С.,
с ЕГН ********** да заплати на И.И.М., с ЕГН ********** сумата от 136 лв. заплатена държавна такса за разглеждане на иска в
първоинстанционното производство, както и сумите от 68 лв. заплатена държавна такса
и 480 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА И.К.С., с ЕГН ********** да заплати на адвокат П.П.,
с личен №********сумата от 468 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.
78, ал.1 ГПК вр. чл. 38 ЗА.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.