Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 02.04.2021. г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,ГО, ГО, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание
на втори
април в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска ч. гр.д. № 2434 по описа
за 2021 г. за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на
З. „А.“ АД, ЕИК ******** длъжник по
изпълнително дело №
20208590400432
по описа на ЧСИ С.С.ва,
рег. № 859, с район на
действие СГС срещу Постановеление от 26.11.2020г. с което съдебният изпълнител е отказал да редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното
дело.
Жалбоподателя счита,
че претендирания от взискателя адвокатски
хонорар е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Излагат се доводи за
неправилно определяне на т.26 от ТТРЗЧСИ, като се твърди,
при изчисляване на пропорционалната такса по т.26 от
тарифата трябва да бъде включено
единствено вземането, което е предмет на изпълнителния лист, не и адвокатското
възнаграждение. С оглед изложото иска таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ да бъде намалена.
Претендира разноски в настоящото производство.
В срока по чл.
436, ал.3 от ГПК взискатетеля
К.Д.И.,
не депозира възражение с оглед
подадената от длъжника жалба.
ЧСИ С.С.ва, в подробно
изложените от нея мотиви по
чл. 436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, сочи, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като взе
предвид становището на страните и представените
по делото доказателства, намира следното:
Производството по
изпълнително дело № 20209210400654 по
описа на ЧСИ С.С.ва, рег.
№ 859
на КЧСИ е образувано на 18.11.2020 г. по молба на взискателя К.Д.И.,
чрез адвокат К.Д.за събиране на сумата от
5 770.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в следствие застрахователно събитие – кражба на лек автомобил
„Ауди А3, с ДК № *******, рама *********, представляващо покрит застрахователен
риск по договор „Каско на МПС“ от 07.03.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата от 07.01.2019г. до окончателното изплащане,
сумата от 1 300 лева – лихва за забава за периода от 01.02.2016г. до
07.01.2019г. и сумата 1 778.51 лева разноски за производството.
С молбата за образуване,
от 18.11.2020г.., взискателят К.Д.И., чрез
адв. Д. е възложил на
ЧСИ С.С.да образува
изпълнително дело за да събере
присъденото му по изпълнителния лист вземане, да наложени запори на банковите сметки на длъжника в конкретно
посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело, претендирал е в тежест
на длъжника да бъдат възложени разноските и адвокатския хонорар по изпълнителното
дело.
Към молбата
за образуване на изпълнително дело са приложени
изпълнителен лист от 22.07.2020г.
в полза на К.Д.И. и пълномощно
удостоверяващо представителната
власт на адвокат Д..
В хода на изпълнителното
дело е била изпратена покана за доброволно изпълнение
с изх. № 5856/18.11.2020г. на длъжника З. „А.“ АД. Видно от
отбелязването на Разписката на ПДИ връчването е станало на 19.11.2020г. в деловодството на дружеството длъжник. В поканата
за доброволно изпълнение е посочено, че задължението възлиза на сумата от
5 770.52 лева – обезщетение за имуществени вреди; 1111.94 лева – законна
лихва върху главница за периода от 07.01.2019г. до окончателното й изплащане;
1 300 лева – лихва за забава за периода от 01.02.2016г. до 07.01.2019г.;
1 778.51 лева - разноски за
производството, съобразно уважените искове; 1 150.39 лева – обикновени и
пропорционални такси към ТТР към ЗЧСИ; 600 лева – адвокатско възнаграждение по
изпълнителното производство, съгласно Договор за правна помощ и съдействие.
На 18.11.2020г. с изх. № 5857 ЧСИ С.С.ва е изпратила запорно съобщение
до „Централна Кооперативна Банка“ АД на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл.
508, вр. с чл. 515, чл. 516 от ГПК, с което е наложила
запор върху всички банкови сметки, включително и банкови
касети и сейфове на името на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД.
Видно от документите по изпълнителното дело /л. 8/ след като ЧСИ С.е
наложила запора, по нейна сметка е постъпила дължимата от длъжника сума. С
оглед на което ЧСИ С.е вдигнала запора посредством съобщение до „Централна
Кооперативна Банка“ АД с изх. № 5936/20.11.2020г.
На 24.11.2020г. в кантората на ЧСИ С.е постъпило възражение от З. „А.“ АД,
чрез юрк. В.К., срещу размера на определеното адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя К.Д.И.,
срещу размера на законната лихва върху върху сумата
от 5 770,52 лева, посочена в поканата за доброволно изпълнение. Възразил е
срещу размер на т. 26 от ТТРЗЧСИ. Моли на
основание чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатския хонорар
да бъде намален до законоустановения минимум, а
именно сума в размер на 200.00 лева с вкл. ДДС,
както и да бъде коригиран размера на начислената т.26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
В законоустановения срок е депозирано е становище
от взискателя К.Д.И., чрез адв.
Д..
С обжалваното Постановление с изх. № 5976 от 26.11.2020г. ЧСИ С.С.ва отказва да
редуцира размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.
При установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване
постановлението за разноски по изпълнителното
дело.
В случая съдът е сезиран с жалба против Постановление с изх. № 5976 от 26.11.2020г., с което
е ЧСИ отказва да редуцира присъединен за събиране допълнителен
адвокатски хонорар.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и срещу акт, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което съдът
намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
По основателността
на жалбата:
По обжалвания размер
на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и искането да бъде
намален до сумата от 200 лв.,
настоящият състав намира следното:
По делото
не е налице спор относно правото
на разноски, като спорен е въпросът
относно размера на подлежащите на възлагане на
длъжника такива. Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, взискателят
има право на разноски за
процесуално представителство
за образуване на изпълнителното производство, както и за извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Молбата за
образуване на процесното изпълнително дело е подадена от взискателя чрез
пълномощник адв. К.Д., за чиято представителна власт са ангажирани надлежно
доказателства.
Съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан
начинът на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако
е в брой - тогава вписването на направеното
плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характер на разписка.
С оглед тези разяснения съдът в конкретния случай видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие
договореното и платено от взискателя възнаграждение е
в размер на 600 лв.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че в конкретния случай са налице
процесуални усложнения в движението по процесното
изпълнително дело и не са налице
основания за редуциране на адвокатския
хонорар. Видно от приложените по делото документи
длъжникът не е платил доброволно в законоустановения четиринадесет дневен срок от
получаване на поканата за доброволно
изпълнение. Плащане е реализирано едва след налагане на запор
върху всички банкови сметки, включително и банкови касети и сейфове на името на
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД.
Съгласно Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия съдебен съвет, а именно : Чл. 10. За
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е:
(изм. - ДВ, бр. 2 от 2009г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2014г.; изм.
и доп. ЛВ бр.68 от 31 юли 2020г.) за образуване на изпълнително
дело - 200лв.;
(изм. - ДВ, бр.28 от 2014г., бр.7 от
2019г.) за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7,
ал.2, т.е. при материален интерес от 9 960,97лв е налице хипотезата
на т.3. при интерес
от 5 000 да 10 000лв. -
580лв + 5% за горницата над 5 000 лв. сумата възлиза
на 414,02 лв.
Следователно общия размер съгласно Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 614,02лв, като
поради факта че по делото
има данни за облагане с ДДС то 736,83лв с ДДС /седемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/. Налага се
извода, че обжалваното Постановление, с което е отказано е намаляване
на адвокатското възнаграждение по изпълнителното делото от 600.00 лв. е
законосъобразно, тъй като съшото
не се явява
прекомерно, а дори претендираният размер е по-нисък.
Относно пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ:
Според настоящата
инстанция, при определяне на „парично вземане“ и „събрана сума“, въз основа на
която се начислява размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат
и разноските на взискателя /ако са доказани/ за
адвокатско възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното
производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се
разбира, както паричното вземане предмет на изпълнение
в изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул,
така и разноските на взискателя в рамките на изпълнителния
процес, за които няма издаден
изпълнителен лист, но които подлежат
на принудително изпълнение на основание
постановлението за разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези разноски
е различно от това, за което
е издаден изпълнителният лист, но правилата
за събиране на двете вземания
– това по изпълнителния лист и това по постановлението
на ЧСИ за разноски за адвокат,
са едни и същи – правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата.
Следователно, за
събиране на вземането на взискателя
за разноски за адвокат ще
се дължат онези такси и разноски
по изпълнението, които биха се
дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист. В подкрепа на този
извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която при определяне основата за изчисляване
на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата изрично
са изключени определени разноски на взискателя по
изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но
не са изключени
направените разноски за адвокат.
Относно
искането за намаляване размера на законната лихва:
Видно от Постановление от 26.11.2020г. ЧСИ С.С.в /л.16 от изпълнителното дело/ ЧСИ се е произнесъл по
възражението на длъжника З. „А.“ АД за редуциране на адвокатското
възнаграждение с отказ, но не и по искането за намаляване размера на законната
лихва, с оглед на което съда не може да се произнесе за първи път по това
искане. Настоящият съдебен състав счита, че компетентен да се произнесе по това
искане е ЧСИ.
По разноските
:
Настоящото производство няма самостоятелен характер, с
оглед на което разноски не се дължат.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата З. „А.“ АД, ЕИК ******** длъжник
по изпълнително дело №
20208590400432 по описа
на ЧСИ С.С.ва, рег. № 859, с район на действие СГС срещу Постановеление от 26.11.2020г. с което съдебният изпълнител е отказал да редуцира
адвокатския хонорар по изпълнителното дело.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.