№ 22059
гр. С. 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110117426 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 19 и чл. 22 ЗПК и чл.
143, ал. 1 ЗЗП по отношение на ответника за обявяване на нищожен договор за
потребителски кредит № ... от 28.08.2019 г., под евентуалност за обявяване на
недействителна на клаузата на чл. 7 от договора и за признаване за установено, че
ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 50 лв., като частичен иск от 4704,17
лв., поради нищожен договор за потребителски кредит № ... от 28.08.2019 г.
Ищцата твърди, че с ответника Т. Б. А. Б. ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит № ... от 28.08.2019 г., по силата на който му е предоставен заем в
размер на 4 000 лв. Навежда твърдения, че съгласно чл. 19 от процесния договор за
потребителски кредит, кредитодателя предлага застраховки, в качеството му на
застрахователен агент. Съгласно договора заемателят се е присъединил към
предлаганите от кредитодателя застраховка Програма „Защита живот
безработица/хоспитализация“. Така към задълженията към процесния договор е
включена сумата от 959,90 лв., която включва застрахователен пакет „Б.К€ Ж.“ - 475,20
лв. и застрахователен пакет „БАНК КОМБО БЕЗРАБОТИЦА“ - 484,70 лв.
Застраховките са предлагани от кредитора и така застрахователната им премия се
заплаща от кредитодателя директно на застрахователя или застрахователния
посредник. Към кредита е начислена и еднократна такса за оценка на риска в размер
на 595,19 лв. Съгласно договора за потребителски кредит същата се дължи от деня на
подписване на договора, финансира се от кредитора и се възстановява с дължимите
месечни вноски. Уговореният лихвен процент, изчислен като годишен лихвен процент
(ГЛП) е 31.95 %, като същия се изчислява по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата на базата 30 дни в месеца и 360 дни в годината.
Уговорена е и клауза за забава, според която потребителят дължи лихва за просрочие в
размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Тази
лихва е в размер на основният лихвен процент плюс десет проценти пункта.
1
Годишният процент на разходите по процесния кредит (1 IIP) по всички суми
изброени по-горе е 48.70 %. Така общата дължима сума по кредита е в размер на
8 704,17 лв., което страните се договорили да бъде върната на равни месечни вноски за
период на кредита. Вноската по кредита е уговорена в размер на 241,79 лв. Съгласно
договора, в случай на частични плащания по кредита най-напред се погасяват
съдебните вноски, после лихвата за забава, после начислените такси, след това
договорната (възнаградителна) лихва и най-накрая накрая главницата (чл. 25.4.2). За
усвояването на кредита и връщането на сумите е открита банкова сметка на
доверителя ми при кредитодателя. Твърди, че към настоящия момент е извършвала
частични плащания на дължимите суми по договора. Твърди, че процесният договор за
кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като било допуснато нарушение на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената форма - договорът не бил
написан по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт от поне
12, като договорът не бил подписан на всяка страница. Счита, че се заобикалят чл. 11,
ал. 1, т. 7 и 8 ЗПК. Посочва, че нямало данни застрахователната премия да е заплатена
на застрахователя от кредитодателя, за да има последният правно основание да
претендира тези суми. Поддържа, че вноските по застраховката представляват
съществени услуги по усвояване и управление на кредита, което било забранено
съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Застрахователната премия била част от общия разход по
кредита за потребителя и следвало да бъде включена в ГПР, а при нейното включване
се нарушава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че ГПР е некоректно посочен в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед изложеното, моли за постановяване на
решение, с което договорът за потребителски кредит да бъде признат за нищожен, а в
условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 7 от
договора поради противоречие със ЗПК и ЗПП.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е сключен описания договор за
кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Счита, че са
спазени всички законови изисквания относно договора и неговото съдържание.
Посочва, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а това е изцяло по
негово желание, като преди подписване на договора му бил предоставен СЕФ. Ищецът
имал право да прекрати застраховката, но не се възползвал от това. Отрича клаузата на
чл. 7 да е неравноправна, както и поемането на задължение за сключване на
застраховка да е условие за сключване на договора, поради което и не следва да е част
от ГПР. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и евентуален иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 е да докаже, че
договорът, респ. клаузата на чл. 7 от договора, е нищожна поради противоречие с
императивна правна норма. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 е да докаже,
че договорът, респ. клаузата на чл. 7 от договора, т.е. че накърнява принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения,
както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване. В тежест на
ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или
индивидуалното им договаряне.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени във
2
фактическия състав на спорното право: сключването между ищцата и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД
Договор за потребителски кредит № ... от 28.08.2019 г., по силата на който банката е
предоставила на ищцата заем в размер на 4 000 лв.
По силата на посочения договор за кредит ответникът се задължава да предостави
на ищеца кредит в размер на 4000лв. Посочено е в чл. 7.1, че се дължи и
застрахователна премия от 959,90 лв. и общият размер на кредита става 5555,09 лв. със
срок за погасяване до 05.09.2022г. Предвидена е еднократна такса за оценка на риска в
размер на 595,19 лева дължима в деня на подписване на договора, която се финансира
от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на
годишна база, възлиза на 31,95%. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на
разходите по кредита възлиза на 48,7%, а общата дължима сума от потребителя на
8704,17 лв. В чл. 11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на
вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък.
По делото е представена декларация от страна на ищеца, с която тя потвърждава
специалните условия по застраховка с покритие „Живот. Нежелана
Безработица/хоспитализация на кредитополучатели“. Предвидено е, че общата
еднократна дължима сума възлиза на 959,90 лв. Отбелязано е, че застраховката е
сключена със застрахователното посредничество на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД. Както договорът
за кредит, така и застраховката са подписани на 28.08.2019г., тоест едновременно,
което показва тяхната свързаност и взаимна зависимост.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото е допуснато,
изслушано и прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадено. От него
се установява, че при залагане като главница на сумата от 5555,09 лв., която включва
реално усвоената главница от 4000лв., застрахователната премия от 959,90лв. и 595,19
лева такса за оценка на риска, годишният процент на разходите би бил 77,54%.
Вещото лице е достигнало до извода, че цената на допълнителната услуга –
застрахователна премия по сключената застраховка и такса за оценка на риска не са
включени като разход по кредита, а са определени като част от главницата. От
извършената проверка в счетоводството на ответника е установило, че от страна на
ищеца за погасяване на процесния кредит е внесена сумата в размер на 8040,26 лева.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в
отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и
ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Ищецът прави възражение за нарушение на 10, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съдът намира, че нарушение на
посочените изисквания не е допуснато – договорът е сключен в писмена форма и е
написан по ясен и разбираем начин с еднакъв шрифт, който е достатъчно голям за
нормалното му разчитане. Същият е представен от двете страни по спора, което
показва, че и двете разполагат с екземпляр от него. Следва да се посочи, че в закона
3
няма изискване за подписването на договора на всяка страница, но в случая и това е
сторено, видно от представения от ответника екземпляр /л. 66-74/.
Следващото възражение е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
който гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Спорен по делото е въпросът дали застрахователната премия следва да бъде
включена в ГПР, дали същата се явява задължително условие за сключване на
договора и дали въобще тя представлява разход по него или е част от главницата.
Както се посочи, ответникът е включил дължимата застрахователна премия като
част от главницата и по този начин посочения ГПР в договора не надхвърля
максимално допустимия размер според закона. Съгласно чл. 7.2.2 от договор за
потребителски кредит, премията е платима от кредитора директно по банкова сметка
на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен
посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя. Включвайки
вземането за застрахователната премия и таксата за оценка на риска в размера на
главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания.
Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични
средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на
4000лв. Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се
разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни
средства. Сумата от 959,90 лв. представлява застрахователна премия и сумата 595,19
лв., представлява такса, а не главница, поради което имат характер на разход по
кредита. Разходите за тяхното заплащане са част от общите разходи по кредита и
следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Чрез нейното добавяне,
действителният процент на разходите по кредита възлиза на 77,54 % според приетото
експертно заключение, което значително надвишава максимално допустимия такъв
според чл. 19, ал. 4 ЗПК и се различава съществено от посочения в процесния договор
за потребителски кредит ГПР.
За пълнота следва да се посочи, че липсва и допълнителна информация относно
начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето
4
предвид при формирането му. Оставят неясни компонентите, които са взети при
формирането на годишното оскъпяване на заема. Съдът на ЕС е имал повод да се
произнесе в Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/17г., че ситуацията, в която договор
съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да
предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на
непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат
с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на
сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат
отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори
и подобна математическа формула.
Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит
съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен,
макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за
изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и
действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да
не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и същият
се явява недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна 4
практика по идентични дела - Решение № 2428 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 3706/2023
г. на СГС, Решение № 397 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 6564/2023 г. на СГС, Решение
№ 395 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на СГС и др. В задължителното
Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е
прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане
от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за
да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат
всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия
начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР,
който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан
във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на
системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции
трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че
строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях
нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава
основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември
5
2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна
практика).
По изложените съображения, съдът намира предявеният главен установителен
иск за нищожност на договора за потребителски кредит за основателен. Поради
уважаване на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните условия за
разглеждане на евентуалния.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 350лв. депозит за експертиза. Освободена
е от заплащането на държавна такса.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати ДТ по в полза на бюджета на съда
по сметка на СРС в размер на 348,16 лева, както и сумата от 3,50 лева – държавна
такса за изготвени преписи от отговора по 131 ГПК и приложенията към него на
ищеца.
Претендира се и адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на което
процесуалният представител, с който е сключен договорът за правна защита, има
право. При съобразяване извършените по делото процесуални действия, материалния
интерес, обема и характера на събраните доказателстви източници, както и
разясненията, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C[1]438/2022г. на Съда на
ЕС, следва да му бъде присъдено възнаграждение от 400 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Н. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С. ул. „Г.С. Р. № .., ет, ап срещу „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Д. Х.“ № ..., установителен иск по 124, ал.
1 ГПК, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ... от
28.08.2019 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.
ул. „Д. Х.“ № ..., да заплати на С. Н. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. ул.
„Г.С. Р. № .., ет, ап на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лв. – разноски по
делото за депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.
ул. „Д. Х.“ № ..., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СРС сумата в общ размер от 351,66 лева.
ОСЪЖДА „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С. ул. „Д. Х.“ № ..., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. В. В. М., ЕИК ..,
АК –П., сумата от 400 лв. – адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ищцата С. Н. П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7