Решение по дело №10000/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 486
Дата: 30 януари 2023 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20221110210000
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110210000 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-2200136/28.06.2022 г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда" – София на „С. И СИН 1976" ООД, ЕИК
********* в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416 ал. 5 КТ вр. чл. 413 ал. 2 КТ за
нарушение на чл.40 т.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало ЮЛ,
което в жалбата си излага доводи за недоказаност на нарушението. Правят се
възражения, че не е елемент от установеното нарушение обстоятелството
дали Инспекцията по труда е уведомена или не за съответните действия за
обезопасяване на асансьорните шахти. Възразява се несъгласие, че е
ангажирана отговорността на дружеството, а не на работник/служител,
поради което е нарушен чл.24 ал.2 ЗАНН. Прави се искане за отмяна на НП
като незаконосъобразно. Жалбоподателят – ЮЛ редовно призовано, се
представлява в с.з. от а. К., която поддържа жалбата, в последното с.з. не се
явява, известена надлежно.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от
1
юрисконсулт Д, която оспорва жалбата и предлага на съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите
за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на от контролните органи на въззиваемата
страна по постъпил сигнал по „Горещ телефон”,на дружеството-жалбоподател
на дата 21.02.2022 г. около 14:00 часа на строеж: „Високоетажна жилищна
сграда с магазини, гаражи и подземни гаражи", в УПИ I - 1140, 1141, 1221,
1263 кв.9, АДРЕС изграждащ се от „С. И СИН 1976" ООД, било установено,
че асансьорните шахти на „вход Б" от втора етажна плоча до 6-та плоча,
където се извършват СМР не са обезопасени с парапети или със здраво
покритие, които да понесат съответното натоварване.
На същата дата, на основание чл.404 ал.1 т.3 КТ е съставен и връчен
Акт за спиране извършването на СМР на обекта с изключение на дейностите
свързани с обезопасяването му.
Спирането е обозначено с предупредителна лепенка и лента за спиране,
съгласно приложение №2 в съответствие с чл.3 ал.2 от Наредба №РД-07-3 от
3 ноември 2016 г. за определяне на правилата за поставяне и графично
изображение на знака по чл.404 ал.1 т.3 КТ.
До приключване на проверката - 30.03.2022 г., контролните органи
поставили специалния знак за спиране не е уведомен писмено за действията
на работодателя за отстраняване на нарушенията, посочени в Акта за
спиране.
Контролните органи приели, че дружеството е извършило нарушение на
2
чл.40 т.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. Същото е извършено на 21.02.2022 г. и е констатирано на същата дата.
Бил съставен Протокол от извършена проверка ПР2205876/30.03.2022 г.
Свидетелката Ш. Ш. Х, на длъжност главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда" – София съставила и връчила надлежно на
пълномощник АУАН №22-2200136/30.03.2022 г.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН няма данни жалбоподателят-ЮЛ да е
депозирал писмени възражения срещу съставения акт.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства, а именно: Протокол от
извършена проверка ПР2205876/30.03.2022 г., акт за спиране, протокол за
приемане на сигнал по „горещ телефон”, както и от събраните гласни
доказателства - показанията на свидетелите Ш. Ш. Х и М. Р. Тодорова, които
съдът кредитира в цялост, като логични, последователни,
вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283
от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:


При извършена служебна проверка съдът не констатира нарушения при
издаването на АУАН и НП. Обжалваното наказателно постановление и
АУАН са издадени от компетентни органи. АУАН отговаря на изискванията
3
за съдържание и реквизит, регламентирани в чл. 42 ЗАНН, като в тази връзка
не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила, като е
посочена коректно датата на извършване на нарушението.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на
съставения АУАН и в законосутановения срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Налице е
пълно съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и
НП, като при съставянето на същия не се констатират нарушения на чл. 57
ал.1 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.40 т.1 от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, отворите в строителни и конструктивни
елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за
падане от височина: 1/ се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво
покритие, които да понесат съответното натоварване; 2/ се означават и/или
сигнализират по подходящ начин.
Установи се безспорно, че на процесната дата при посещение на обекта от
страна на контролните органи, последните са установили, че асансьорните
шахти на „вход Б" от втора етажна плоча до 6-та плоча, където се извършват
СМР не са обезопасени с парапети или със здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка
кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав.
Правилно наказващият орган е подвел фактите под посочената в НП
материалноправна норма. Неоснователни са възраженията в жалбата, че
неправилно е вменено нарушението на дружеството, а е следвало да бъдат
наказани физическите лица, на които е въложено това задължение. Правилно
е ангажирана и административнонаказателната отговорност на самото
дружество, тъй като задължението, посочено по-горе е вменено на
работодателя, а именно ЮЛ-жалбоподател настоящото производство.
Що се отнася до възражението в жалбата, че не е елемент от установеното
нарушение обстоятелството дали Инспекцията по труда е уведомена или не за
съответните действия за обезопасяване на асансьорните шахти, това е така, но
този факт касае приложението на чл.415в ал.1 КТ, поради което правилно е
посочено от наказващия орган. В тази връзка, напълно законосъобразно и
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като е отчел, че не е налице разпоредбата на чл. 415в ал. 1 КТ
за квалифициране на нарушението като маловажно. В конкретния случай,
работодателят не е осигурил безопасни условия на труд, при работа на
височина на горепосочения обект, а подобно необезопасяването винаги е
свързано със застрашаване на живота и здравето на работниците, както и на
4
всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до
строителната площадка. Не се представиха и доказателства от страна на
жалбоподателя, че посоченото нарушение е своевременно отстранено и към
настоящия момент.
Поради особената специфика, свързана с поставяне в опасност на
живота и здравето на работещите съдът намира, че разпоредбата на чл.28
ЗАНН е неприложима.
Съдът намира, че наказващият орган е отчел целите на чл.27 ЗАНН и е
наложил справедлива имуществена санкция в минимален размер от 1 500 лв.,
като атакуванато наказателно постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в съотвествие с чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от
ЗПП в размер от 150 лв.

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-2200136/28.06.2022
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда" – София, с което на „С. И
СИН 1976" ООД, ЕИК ********* в качеството му на работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416 ал. 5 КТ вр.
чл. 413 ал. 2 КТ за нарушение на чл.40 т.1 от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
ОСЪЖДА „С. И СИН 1976" ООД, ЕИК ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда" – София сума в размер на 150 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-2200136/28.06.2022 г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда" – София на „СТОЯНОВ И СИН 1976"
ООД, ЕИК ********* в качеството му на работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416 ал. 5 КТ вр.
чл. 413 ал. 2 КТ за нарушение на чл.40 т.1 от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало ЮЛ,
което в жалбата си излага доводи за недоказаност на нарушението. Правят се
възражения, че не е елемент от установеното нарушение обстоятелството
дали Инспекцията по труда е уведомена или не за съответните действия за
обезопасяване на асансьорните шахти. Възразява се несъгласие, че е
ангажирана отговорността на дружеството, а не на работник/служител,
поради което е нарушен чл.24 ал.2 ЗАНН. Прави се искане за отмяна на НП
като незаконосъобразно. Жалбоподателят – ЮЛ редовно призовано, се
представлява в с.з. от адв. ВК, която поддържа жалбата, в последното с.з. не
се явява, известена надлежно.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от
юрисконсулт ДАРДОВА, която оспорва жалбата и предлага на съда да
потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите
за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на от контролните органи на въззиваемата
страна по постъпил сигнал по „Горещ телефон”,на дружеството-жалбоподател
на дата 21.02.2022 г. около 14:00 часа на строеж: „Високоетажна жилищна
сграда с магазини, гаражи и подземни гаражи", в УПИ I - 1140, 1141, 1221,
1263 кв.9, АДРЕС, изграждащ се от „СТОЯНОВ И СИН 1976" ООД, било
установено, че асансьорните шахти на „вход Б" от втора етажна плоча до 6-
та плоча, където се извършват СМР не са обезопасени с парапети или със
1
здраво покритие, които да понесат съответното натоварване.
На същата дата, на основание чл.404 ал.1 т.3 КТ е съставен и връчен
Акт за спиране извършването на СМР на обекта с изключение на дейностите
свързани с обезопасяването му.
Спирането е обозначено с предупредителна лепенка и лента за спиране,
съгласно приложение №2 в съответствие с чл.3 ал.2 от Наредба №РД-07-3 от
3 ноември 2016 г. за определяне на правилата за поставяне и графично
изображение на знака по чл.404 ал.1 т.3 КТ.
До приключване на проверката - 30.03.2022 г., контролните органи
поставили специалния знак за спиране не е уведомен писмено за действията
на работодателя за отстраняване на нарушенията, посочени в Акта за
спиране.
Контролните органи приели, че дружеството е извършило нарушение на
чл.40 т.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. Същото е извършено на 21.02.2022 г. и е констатирано на същата дата.
Бил съставен Протокол от извършена проверка ПР2205876/30.03.2022 г.
Свидетелката ШШХ, на длъжност главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда" – София съставила и връчила надлежно на
пълномощник АУАН №22-2200136/30.03.2022 г.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН няма данни жалбоподателят-ЮЛ да е
депозирал писмени възражения срещу съставения акт.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства, а именно: Протокол от
извършена проверка ПР2205876/30.03.2022 г., акт за спиране, протокол за
приемане на сигнал по „горещ телефон”, както и от събраните гласни
доказателства - показанията на свидетелите ШШХ и МРТ, които съдът
кредитира в цялост, като логични, последователни,
вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283
от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
2


При извършена служебна проверка съдът не констатира нарушения при
издаването на АУАН и НП. Обжалваното наказателно постановление и
АУАН са издадени от компетентни органи. АУАН отговаря на изискванията
за съдържание и реквизит, регламентирани в чл. 42 ЗАНН, като в тази връзка
не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила, като е
посочена коректно датата на извършване на нарушението.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на
съставения АУАН и в законосутановения срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Налице е
пълно съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и
НП, като при съставянето на същия не се констатират нарушения на чл. 57
ал.1 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.40 т.1 от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, отворите в строителни и конструктивни
елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за
падане от височина: 1/ се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво
покритие, които да понесат съответното натоварване; 2/ се означават и/или
сигнализират по подходящ начин.
Установи се безспорно, че на процесната дата при посещение на обекта от
страна на контролните органи, последните са установили, че асансьорните
шахти на „вход Б" от втора етажна плоча до 6-та плоча, където се извършват
СМР не са обезопасени с парапети или със здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка
кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав.
Правилно наказващият орган е подвел фактите под посочената в НП
материалноправна норма. Неоснователни са възраженията в жалбата, че
неправилно е вменено нарушението на дружеството, а е следвало да бъдат
наказани физическите лица, на които е въложено това задължение. Правилно
е ангажирана и административнонаказателната отговорност на самото
дружество, тъй като задължението, посочено по-горе е вменено на
работодателя, а именно ЮЛ-жалбоподател настоящото производство.
Що се отнася до възражението в жалбата, че не е елемент от установеното
нарушение обстоятелството дали Инспекцията по труда е уведомена или не за
съответните действия за обезопасяване на асансьорните шахти, това е така, но
този факт касае приложението на чл.415в ал.1 КТ, поради което правилно е
посочено от наказващия орган. В тази връзка, напълно законосъобразно и
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като е отчел, че не е налице разпоредбата на чл. 415в ал. 1 КТ
за квалифициране на нарушението като маловажно. В конкретния случай,
работодателят не е осигурил безопасни условия на труд, при работа на
височина на горепосочения обект, а подобно необезопасяването винаги е
3
свързано със застрашаване на живота и здравето на работниците, както и на
всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до
строителната площадка. Не се представиха и доказателства от страна на
жалбоподателя, че посоченото нарушение е своевременно отстранено и към
настоящия момент.
Поради особената специфика, свързана с поставяне в опасност на
живота и здравето на работещите съдът намира, че разпоредбата на чл.28
ЗАНН е неприложима.
Съдът намира, че наказващият орган е отчел целите на чл.27 ЗАНН и е
наложил справедлива имуществена санкция в минимален размер от 1 500 лв.,
като атакуванато наказателно постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в съотвествие с чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от
ЗПП в размер от 150 лв.
4