№ 176
гр. Русе, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Юлиян Стаменов
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
в присъствието на прокурора С. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно административно
наказателно дело № 20224500600875 по описа за 2022 година
Производство по чл. 7 ал. 3 от УБДХ.
Б. Т. Т. е обжалвал решението по н.а.д. № 2320/22 г. на РРС, с което по
реда на чл. 6 ал. 1 б. „а“ вр. ал. 3 вр. чл. 1 т. 2 от УБДХ е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по чл. 1 от УБДХ, за това, че
на 19.11.2022 г., в гр. Русе, извършил непристойна проява, изразена в
оскърбително отношение и държане към М. П. Д. и в сбиване с нея, с което
нарушил обществения ред и спокойствие. Деянието е извършено на 19.11.22
г., около23,30 ч., на публично място, находящо се в гр. Русе, на
бензиностанция „Инсаойл“ на бул. „Липник“ № 73. Конкретизирани са
оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон и необоснованост, по подробно изложени съображения и с
искане за отмяна на решението.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя и
защитника му.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.
1
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните окръжният съд прие, че
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА досежно основното искане в нея за
отмяна на първоинстанционното решение. Основателно изтъкнатите в нея,
обаче, процесуални нарушения в предхождащите съдебното производство
стадии на административнонаказателното производство, както тези които
констатира в настоящото производство въззивната инстанция, изначално са
опорочили административнонаказателното производство и обуславят
прекратяването му без възможност за приключване на същата с произнасяне
по същество.
Така
видно от материалите по делото, вкл. приложените преписи от
решението и протоколите от съдебните заседания по н.а.д. № 2157/22 г. на
РРС
актът за констатиране на проява на дребно хулиганство, въз основа на
който е образувано настоящото производство,
се отнася за същите събития и дублира изцяло деянията на
административно-наказания Б. Т. Т. и М. П. Д., третирана тук като обект на
хулиганските му агресивни действия.
С решение по 2157/22 г. на РРС, в сила от 25.11.2022 г. с
потвърждаването му по в.а.н.д № 774/22 г.
по отношение на М. Д. със сила на присъдено нещо е прието за
устанвоно, че същата дата и място е извършила хулиганска проява,
изразяваща се в агресивни действия по отношение на Б. Т. Т., като го
наплюла, нарекла го свиня и боклук , нанесла му удари с ръце и крака и
демонстрирала притежание на хладно оръжие – нож с дължина на острието
двадесет сантиметра, както и също такава проява към Н. В. Т..
Видно от констатациите в мотивите към решението по а.н.д.2157/22 г.
на РРС, възприети изцяло и в потвърждаващото въззивно решение, съдът е
анализирал от фактическа и правна страна възникналия и протекъл конфликт
на бензиностанцията между Т. и Д., вкл. с всички детайли предмет на
2
настоящото производство /наплюване и сбиване/, като ескалация обаче на
безспорно започнатата от Д. агресия и с обхващане и обсъждане и на редица
други детайли, безспорно установени по двете дела, като многобройните,
последавателни и упорити агресивни действия от страна на Д.,
непредизвикани с нищо от Т., достигнали вкл. до вадене и до изваждане и
демонстриране на нож /конфискуван от съда на осн. чл. 20 ал. 1 от ЗАНН като
вещ послужила за осъществяване на умишлено нарушение. Деянията на Т.и
Д., предмет на двете производства, безспорно и видно от непротиворечивите
гласни, писмени и веществено доказателства по делата са извършени в хода
на провокирания и ескалирания единствено от Д. конфликт, не е налице
разделяне и темпорална последователност разграничаваща вменените на Т. по
настоящото дело деяния. Впрочем те са и неясно и непълно формулирани,
вкл. в обжалваното съдебно решение, където посоченото в акта /и както се
посочи подробно обсъждано в предходното приключило а.н.дело/
„наплюване“ въобще липсва, а деянието е формулирано като „оскърбително
отношение и държане с Д. и сбиване с нея“. Липсват при това каквито и да
било обсъждания и въобще твърдения в акта за констатиране на нарушението
по настоящото дело и първоинстанционното решение и по въпросите дали
въобще и как именно са възприети деянията на всеки от двамата участници в
сбиването, за разлика от констациите по 2157/22 г. на РРС, където, за да се
приеме, че се касае за хулигански действия по принцип, е прието със сила на
присъдено нещо, че именно действията на Д. са изразявали явно неуважение
към обществото, скандализирайки и възмущавайки присъствувалите
свидетели /Б., К. и др./. Впрочем и по настоящото дело впечатленията на
разпитаните свидетели по тези важни въпроси за идентични с установените по
предходното дело.
Налице е следователно съвпадение на предмета на двете с дела досежно
обсъжданите деяния на всеки от участниците в процесния конфликт, което
по правилото „non bis in idem“ - чл. 24 ал. 1 т. 5 от НПК вр. чл. 11 от ЗАНН
вр. чл. 9 от УБДХ изключва ново наказателно, вкл. административно-
наказателно производство за същите деяния и обуславя прекратяване на
административнонаказателното производство.
Наред с изложеното основателни са и доводите по жалбата за допуснати
при провеждането на административнонаказателното производкство и
специално в досъдебната му фаза съществени нарушения на процесуалните
3
правила. Съгласно резонно цитираните в от жалбоподателя разпоредби по чл.
2 и 3 от УБДХ, както и съгласно субсидиарно приложимите за неуредените
въпроси разпоредби /чл. 9 от УБДХ/ разпоредби по ЗАНН /чл. 36, 37, 40, 43/
инициирането на производствата по УБДХ е предоставено от законодателя в
прерогативите на определен кръг от органи /МВР, кметове и зам. кметове,
които „констатират проявата“ и „съставят акт“. Това означава
установяването, възприемането на съставомерното по УБДХ деяние да е
извършено от някой от тези изчерпателно изброени органи и на това
основание, по тяхна инициатива да се извърши надлежното му
дощкументиране в акта за установяване на нарушението, с известните
атрибути и изисквания уредени в закона. Основателни са оплакванията по
жалбата, че в случая, видно и от изричните показания на актосъставителя в
първоинстанционното производство, той е действувал на въз основа на такива
лични или дори на други служители от МВР впечатления, а „по разпореждане
на съда“ след горепосоченото предходно приключване на а.н.д. № 2157/22 г.
на РРС. Актосъставителят изрично е обяснил в съдебно заседание, че е
„приложил „ същите обяснения /впрочем видно от материалите по делото към
съставения от него нов акт липсват такива приложения. Актът е съставян на
три последователни дати, не в присъствието на нарушителя и свидетелите,
като е подписван от тях както в кабинета при актосъставителя, така и на
местопроизшествието - но три седмици по-късно – на процесната
бензиностанция от единия свидетел, работещ там. Така са нарушени както
императивните изисквания относно компетентността по установяването и
актуването на деянието, така и преклузивните срокове и императивни
изисквания относно съставянето на акта. При това, както се посочи, за същия
скандал и същите деяния на Т. и Д., извършени едновременно. Тези
нарушения, наред с горните, също са опорочили проценото
административнонаказателно производство по начин правещ ненужно
обсъждането на доводите по същество относно доказаността или не на
вменените на Т. съставомерни деяния. Последните, най-сетне, не са и
конкретизирани адекватно на разпоредбата по чл. 1 ал. 2 от УБДХ
/оскърбителното отношение и държане и сбиване с Д. очевидно не изчерпват
състава по разпоредбата/.
Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и
процесното административнонаказателно производство – прекратено.
4
Искането за разноски на жалбоподателя е частично основателно. Такива
в настоящатга инстанция всъщност не са установени, но са направени в
първата, в размер на 600 лв. адвокатски хонорар. Съдът прие, в съответствие с
разпоредбата по чл. 143 от АПК и чл. 63 от ЗАНН вр. чл. 9 от УБДХ, че тези
разноски следва да ес намалят на 200 лв., в какъвто размер се дължат от
бюджета на административнонаказващият орган в случая РРС.
По тези съображения окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 749/16.12.2022 г. по н.а.х.д. № 2320/2022 г. на
РРС – седми нак. състав и вместо него постановява
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство по чл. 6
ал. 1 б. „а“ вр. ал. 3 вр. чл. 1 т. 2 от УБДХ № УРИ3339.р-17165/14.12.2022 г.
на МВР-Второ РУ-Русе против Б. Т. Т. от гр. Русе, ЕГН ********** за деяние
на 19.11.2022 г. около 23,30 ч. в гр. Русе, на бензиностанция „Инсаойл“ на
бул. „Липник“ № 73 на бензиностанция „Инсаойл“ на бул. „Липник“ № 73.
На основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК разноските по
производството – адвокатски хонорар – в размер на 600 лв. подлежат на
възстановяване, като в случая съдът намалява същите на 200 лв., платими от
бюджета на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или протест в 7 дн.
срок от днес пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5