№ 3047
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100506160 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3766 от 13.03.2023 г. по гр.д. № 5405/2022 г. Софийски
районен съд, 63 състав осъдил „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, следните суми:
2 023.94 лева - регресна претенция по чл. 411 КЗ за платено застрахователно
обезщетение от „Дженерали застраховане“ АД за вреди на МПС марка
„Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № *******, причинени от ПТП, настъпило на
01.07.2020 г. в гр. София, на ул. „*******, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 03.02.2022 г., до изплащане на
вземането, и 127.62 лева - мораторна лихва за периода от 21.06.2021 г. до
02.02.2022 г., като отхвърлил иска за главница за разликата над уважения
размер от 2 023.94 лв. до предявения размер от 5 000 лв. (частичен иск от
регресно вземане в общ размер на 9 198.16 лв.), и иска за мораторна лихва - за
разликата над уважения размер от 127.62 лв. до предявения размер от 315.30
лв. (частичен иск от вземане в общ размер 580.04 лв.). Съобразно изхода на
спора и правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските по
делото.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, който го обжалва в отхвърлителните му части с
оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В противоречие със събраните по делото доказателства районният съд приел,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
т.а. „Пежо Партнер“ и същият е допринесъл за настъпването му със 75 %.
Районният съд не обсъдил в цялост събраните по делото доказателства по
отношение механизма на ПТП и не взел предвид какво е било поведението на
всеки от двамата водачи преди настъпване на процесното ПТП, кой къде се
намирал, каква е била видимостта на всеки един, както и с каква скорост се е
движил водачът на т.а. „Фиат Добло“. Необосновано районният съд приел, че
водачът на т.а. „Пежо Партнер“ е имал видимост към т.а. „Фиат Добло“ и е
имал възможността да предотврати удара, ако е изчакал преминаването на
същия. Съдът направил този извод само въз основа на оспорената в тази част
САТЕ, но не взел предвид уточненията на вещото лице в открито съдебно
заседание. Съдът не обсъдил и поведението на водача на т.а. „Фиат Добло“
преди настъпване на процесното ПТП, който съгласно събраните
доказателства се движел с несъобразена с пътните условия скорост и
започнал навлизане в платното за насрещно движение, като по този начин
пресякъл траекторията на движение на т.а. „Пежо Партнер“, който към
момента на удара вече се намирал на осевата линия и започвал навлизане в
попътното за него платно за движение, същото насрещно за т.а. „Фиат
Добло“. От приетото решение по НАХД № 10798/2020 г. на СРС, НО, 94
състав, материалите по това дело, в което се съдържал и диск с видеозаписи
на момента непосредствено преди настъпване на ПТП, показанията на св. С.,
САТЕ в неоспорената й част и обясненията на вещото лице се установило, че
водачът на т.а. „Пежо Партнер“ е започнал навлизане по ул. „Резбарска“,
съобразено с участниците в движението и видимостта, която е имал, като
поведението му било в съответствие със ЗДвП. Разпитан като свидетел,
водачът С. установил поведението си преди ПТП и мястото на настъпване на
удара, което се потвърждавало от намиращите се в НАХД видеозаписи, както
и установил, че видимостта е била ограничена и за двамата водачи. Това било
видно и от мотивите на решението по НАХД № 10798/2020 г. на СРС, НО, 94
състав. Тези доказателства установявали ограничената видимост за водача на
2
т.а. „Пежо Партнер“ и правомерното му поведение, но същите били
игнорирани от районния съд. Заключението на САТЕ било оспорено в частта
му относно причините за настъпване на ПТП, в тази част заключението не
кореспондирало със събраните доказателства, а от обясненията на вещото
лице ставало ясно, че същото не е взело предвид всички факти, имащи
значение за механизма на ПТП – видимост, местонахождение и разположение
на автомобилите преди и по време на ПТП, скорост на движение на т.а. „Фиат
Добло“ и т.н. Пример за това било изявлението на вещото лице, че по делото
„няма данни за такава растителност“, а в доказателствата данни за такава
имало. Районният съд неправилно кредитирал показанията на водача Т.С. и
не кредитирал показанията на водача Б.С.. Първостепенният съд не взел
предвид, че водачът на т.а. „Фиат Добло“ не само не направил опит да спре с
цел предотвратяване на ПТП, но и се движел с несъобразена с пътните
условия скорост. Вещото лице обяснило, че не са описани спирачни следи на
мястото, но принципно е възможно скоростта да е била по-висока, да е
задействана спирачна уредба и към момента на удара скоростта да е била вече
40 км/ч. При скорост от 50 км/ч опасната зона била 33 м и при отстояние от
34.38 м водачът е имал възможност да спре. Поради това въззивникът
твърдял, че водачът на т.а. „Фиат Добло“ се движел със скорост, по-висока от
50 км/ч, като по този начин поставил сам себе си в невъзможност да реагира
законосъобразно и безопасно спрямо останалите участници в движението и
поставил водача на т.а. „Пежо Партнер“ в невъзможност да реагира, като
предвид голямото отстояние между двата автомобила и ограничената
видимост поради наличие на растителност, при започване на маневрата за
навлизане по ул. „Резбарска“ нямало как да възприеме т.а. „Фиат Добло“ и да
съобрази поведението си с него. Поради това той не бил отговорен за
настъпване на ПТП. Евентуално поддържа, че дори водачът на т.а. „Пежо
Партнер“ да е допринесъл по някакъв начин за ПТП, то степента била много
по-малка от определената от СРС в размер на 75 %. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните отхвърлителни части и
вместо това постанови друго, с което да уважи предявените като частични
искове за главница и лихви. Претендира разноски за двете инстанции
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „ЗД Б.И.“ АД не е депозирала отговор по реда на
чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.
3
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, предявени като частични:
– с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 5 000 лв., част от цяло
регресно вземане в размер на 9 198.16 лв., от които 9 133.16 лв. - изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, състояло се на
01.07.2020 г. в гр. София, на ул. „*******, по вина на водача на т.а. „Фиат
Добло“, рег. № *******, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника, 50 лв. – разходи за репатриране на застрахования при ищеца т.а.
„Пежо Партнер“, рег. № *******, и 15 лв. – ликвидационни разноски, и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 315.30 лв. – част от цяло
вземане за мораторна лихва за периода от 21.06.2021 г. до 02.02.2022 г. в
размер на 580.04 лв.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба в съда на 03.02.2022 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е механизма
на ПТП и твърди, че вина за ПТП имал водачът на застрахования при ищеца
автомобил. В условията на евентуалност е релевирал възражение за
съпричиняване при твърдения, че водачът на застрахования при ищеца т.а.
„Пежо Партнер“ не пропуснал движещия се с предимство т.а. „Фиат Добло“ и
по този начин нарушил чл. 37, ал. 3 ЗДвП. Искал е от съда да отхвърли
исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
4
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата доводи е правилно по следните съображения:
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата
при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните
кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно
правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество-
ищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;
3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата –
противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между
деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени
вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на
субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.
45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната
стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване
на вреди от увредения е налице тогава, когато за настъпването на вредата са
допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият.
Предпоставките на съпричиняването са: обща каузалност, две причини за
вредата, като едната задължително следва да бъде поставена от делинквента,
а другата – от увредения.
Предвид влизане в сила на решението в осъдителната му част, между
страните със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите
спорното право факти. Спорни пред настоящата инстанция са само въпросите
налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
5
застрахования при ищеца автомобил, и ако това е така – каква е степента на
съпричиняване.
Доводите в жалбата процесното ПТП да се състояло единствено по
вина на водача на МПС „Фиат Добло“ въззивният съд намира за
неоснователни. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства – протокол за ПТП, показания на свидетелите Б.С. и
Т.С., ценени по реда на чл. 172 ГПК, както и от приетото заключение на
САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния
механизъм: На 01.07.2020 г. около 18.10 ч. МПС марка „Пежо“, модел
„Партнер“, рег. № *******, се движи в двора на фирма „Б. Б.“ ООД и в
района преди ул. „Резбарска“ водачът предприема маневра за ляв завой в
посока ул. „Васил Кънчев“. По същото време по ул. „Резбарска“, в посока от
ул. „Васил Кънчев“ към ул. „Стефан Консулов“, се движи МПС марка
„Фиат“, модел „Добло“, рег. № *******, и на № 15В траекториите на двата
автомобила се пресичат и настъпва удар между тях. Съгласно заключението
на САТЕ, водачът на МПС „Пежо Партнер“ е имал възможност да
предотврати удара, ако е изчакал преминаването на МПС „Фиат Добло“, след
което да извърши маневрата ляв завой; Водачът на МПС „Фиат Добло“ също
е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез аварийно
задействане на спирачната уредба, тъй като опасната зона при потегляне на
МПС „Пежо Партнер“ е била 29.16 м, а действителното разстояние е било
34.38 м.
При изготвяне на заключението вещото лице е взело предвид както
показанията на свидетелите С. и С., така и приложените по НАХД №
10798/2020 г. на СРС, НО, 94 състав видеозаписи от охранителните камери в
двора на „Б. Б.“ ООД, поради което съдът го кредитира като обективно и
компетентно. Ищецът е оспорил заключението в частта му относно
посочените от вещото лице причини за настъпване на ПТП и възможността
на водача на т.а. „Пежо Партнер“ да предотврати настъпването на ПТП, но не
е ангажирал доказателства във връзка с оспорването, нито е искал допускане
на повторна или допълнителна САТЕ.
Противно на поддържаното в жалбата, единствено свидетелят С.
твърди, че видимостта му била ограничена от гъста растителност, която не му
позволила да възприеме идващия отляво и ползващ се с предимство т.а.
6
„Фиат Добло“ (каквато е била и защитната му теза по НАХД № 10798/2020 г.
на СРС, НО, 94 състав). При изслушване на заключението вещото лице е
заявило категорично, че при спиране на водача на т.а. „Пежо Партнер“, преди
навлизане на ул. „Резбарска“ участъкът е прав; каквато и растителност да има
тя не е на пътното платно за да се приеме, че е имало ограничена видимост за
водача; Видимостта му би могла да бъде ограничена само ако има
растителност на тротоарната площ, но по делото няма данни за такава
растителност, вкл. не се установява от видеозаписите по наказателното дело.
Вещото лице е обяснило също, че с оглед вредите по МПС скоростта на
движение на МПС „Фиат Добло“ със сигурност не е била по-висока от 45 – 50
км/ч, защото уврежданията щяха да бъдат много повече от констатираните.
Принципно е възможно скоростта преди удара да е била и по-висока, да е
задействана спирачната уредба и към момента на удара да е 40 км/ч, но дали
това е било така няма как да се определи, тъй като при съставяне на
протокола за ПТП не са мерени спирачни следи.
Следователно по делото не се установява твърдението на ищеца водачът
на МПС „Фиат Добло“ да се е движил с превишена/несъобразена с пътните
условия скорост. Самият свидетел С. не може да каже с каква скорост се е
движил т.а. „Фиат Добло“, макар да я квалифицира като „несъобразена с
пътните условия“. Същевременно същият свидетел твърди, че имало гъста
растителност, но не при мястото на ПТП, а „по-надолу“, където пътят правел
„плавна дъга“, който ограничавал видимостта и за двамата водачи. Участъкът
на настъпване на ПТП обаче е бил прав, и при изчисленото от вещото лице
отстояние от 34.38 м между двата автомобила при потеглянето на т.а. „Пежо
Партнер“, тази растителност обективно не би могла да ограничава
видимостта на водача на т.а. „Пежо Партнер“. Този извод се потвърждава и
от показанията на св. С., който детайлно описва поведението на водача на т.а.
„Пежо Партнер“ преди удара, което описание би било невъзможно при
наличие на преграда, ограничаваща видимостта на двамата водачи.
С оглед така установеното, правилно районният съд е приел, че с
поведението си водачът на МПС „Пежо Партнер“, рег. № *******, е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал. 3 ЗДвП,
съгласно която разпоредба водачите на ППС, излизащи на път от крайпътна
територия като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, са длъжни да пропуснат ППС, които се движат по този път.
7
Нарушение на правилата за движение е допуснал и водачът на т.а. „Фиат
Добло“, рег. № *******, който е имал възможност, но не е задействал
своевременно спирачната уредба и не е спрял въпреки възникналата опасност
за движението - чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Неоснователни са доводите в жалбата по делото да било установено
правомерното поведение на водача на т.а. „Пежо Партнер“. Както правилно е
приел районният съд, решението по НАХД № 10798/2020 г. на СРС, НО, 94
състав не е задължително за гражданския съд, нито мотивите на същото
съставляват годно доказателство в гражданския процес. Оглед на СD,
съдържащо видеозаписи от охранителните камери на двора на „Б. Б.“ ООД не
е искан от ищеца, а съдът не може да основава изводите си на несъбрани по
надлежния ред доказателства, нито на свидетелски показания, дадени по
друго дело. Независимо от това, видеозаписите са взети предвид от вещото
лице при изготвяне на САТЕ и същото категорично е заявило, че ПТП се е
състояло на прав участък и ограничение на видимостта не е имало.
Недоказано е останало и твърдението на ищеца, че водачът на т.а. „Фиат
Добло“ се е движил с несъобразена скорост, напълно недоказано е и
твърдението водачът на т.а. „Фиат Добло“ преди удара да се е движил със
скорост, по-висока от 50 км/ч; Недоказано по делото е и твърдението на
въззивника ударът да се е състоял при започнало навлизане от т.а. „Пежо
Партнер“ в попътното за него платно за движение и насрещно за т.а. „Фиат
Добло“. Задача да се определи точното място на удара на вещото лице не е
била поставяна, но на зададените му въпроси при изслушване на
заключението същото е посочило, че предвид разположението на МПС най-
вероятно ударът е настъпил около осевата линия в лентата за движение на т.а.
„Фиат Добло“.
За неоснователен съдът намира и евентуалния довод на въззивника
районният съд неправилно да определил степента на съпричиняване от страна
на застрахования при ищеца водач. Съобразявайки допуснатото от водача на
т.а. „Пежо Партнер“ нарушение - предприел излизане от крайпътна територия
на главен път, предполагащ интензивно движение на МПС, без да се убеди в
достатъчна степен, че навлизането му на платното за движение не застрашава
останалите участници в движението, както и че за водача на т.а. „Фиат
Добло“ предотвратяването на ПТП е било възможно за кратък интервал от
8
време и в рамките на няколко метра (при установеното разстояние между
двата автомобила от 34.38 м и опасна зона от около 29.16 м), въззивният съд
споделя извода на първоинстанционния, че допуснатото от водача на т.а.
„Пежо Партнер“ нарушение е с по-голяма тежест за настъпване на ПТП и
степента на съпричиняване от този водач следва да бъде определена на 75 %.
Жалбата в частта й по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
бланкетна, и предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции
относно иска с правно основание чл. 411 КЗ първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на въззивника не се
следват, а от въззиваемия не се претендират, поради което разноски не се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3766 от 13.03.2023 г., постановено по
гр.д. № 5405/2022 г. на Софийски районен съд, 63 състав в обжалваните
части, с които са отхвърлени предявените от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, срещу „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******,
иск с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над уважения размер от
2 023.94 лв. до предявения частичен размер от 5 000 лв. (от регресно вземане
в общ размер 9 198.16 лв.), и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за
разликата над уважения размер от 127.62 лв. до предявения частичен размер
от 315.30 лв. (от вземане за мораторна лихва в общ размер 580.04 лв.).
В необжалваната осъдителна част решението по гр.д. № 5405/2022 г. на
Софийски районен съд, 63 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10