№ 14907
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110123153 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Г. Л. К., ЕГН **********,
осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗЗ за осъждане на
ответника „Медицински център Екселсиор“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Голо Бърдо“ № 4, да заплати сумата 10 000 лв.,
представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от удар
по главата от паднал леден къс на 13.03.2022 г. по причина на поведение на служител
на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането - 13.03.20122г. до окончателното й изплащане.
Ищецът Г. Л. К. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че на 13.03.2022 г.,около 11:20 ч., минавайки по тротоара пред жилищна сграда на
ул.“Голо Бърдо № 4, гр. София, върху главата й паднал леден къс, в резултат на което
получила разкъсно – контузна рана в дясна теменно – тилна област на главата, която
била хирургически обработена с поставяне на четири шева. Твърди, че изпитвала
силни болки и дискомфорт, които препятствали изпълнението на обичайните
ежедневни дейности, срам от външния си вид, изпитва панически страх да минава по
улиците, което било диагностицирано като посттравматично стресово разстройство,
лечението на което продължава и до момента. Твърди, че посочените вреди са
причинени вследствие поведението на служител на ответника, който почиствал лед от
терасата без да се увери, че няма да създаде опасност за преминаващите, поради което
следва да се ангажира отговорността на дружеството да ги репарира със заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер 10 000 лв., доколкото с извънсъдебно
плащане на обезщетението за имуществени вреди ответникът е признал фактите, при
които се твърди да са настъпили вредите.
1
Ответникът „Медицински център Екселсиор“ ООД, в срока за отговор на
исковата молба, оспорва предявения иск с твърдения, че служител на ответника на
посочения ден не е почиствал лед, а посочените вреди са резултат от падане на лед от
козирката на входа на ресторанта, в който ищцата твърди да работи, а заплатените пари
на ищцата по соченото споразумение представляват финансова помощ поради, поради
затрудненото състояние на ищцата, поради което не е налице признание. Оспорва
твърденията за причинен страх и неудобства, като сочи, че е виждана ежедневно
усмихната на работа в ресторанта
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства лист за преглед на пациент,
издаден на 13.03.2022 г. от УМБАЛСМ „Пирогов“ (л.10), амбулаторен лист за платен
преглед № 045367/14.03.2022 г. (л.11), лист за преглед на лице, издаден на 19.03.2022 г.
от УМБАЛСМ „Пирогов“ (л.12), Съдебномедицинско удостоверение № №V-
96/13.03.2022 г. (л.13), три броя фактури (л.15-17) и фискални бонове (л.18) се
установява, че на 13.03.2022 г. ищецът е посетил спешен кабинет в УМБАЛСМ
„Пирогов“ с разкъсно-контузна рана в дясна теменно-тилна област на главата, при
който преглед е извършено рентгеново изследване, хирургична обработка, смяна на
превръзка, а на 19.03.2022 г. са свалени поставените конци, за което ищецът е заплатил
обща сума в размер на 255 лв.
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 107, том І, рег. № 2020, дело № 90 от 11.02.2016 г., видно от който ответникът е
собственик Апартамент 16 и Апартамент 18, находящи се в гр. София, ул. „Голо
Бърдо“ № 4, ет. 5.
Представен е проект на споразумение между страните за обезщетяване на
ищеца за причинените вреди със сумата от 4000 лв., както и проведена кореспонденция
във връзка със сключването му, проведена между ищеца и адв. И. В..
Приложени са сметки от 10.06.2022 г. (л.108-109) с отбелязано обслужващо лице
Г. Ставрева, както и справка по Наредба № 14/18.11.2009 г., от която е видно, че
предишната фамилия на ищеца е Ставрева (л.69).
Видно от приобщената справка за актуално състояние на действащи трудови
договори за периода 10.03.2022 г. – 10.04.2022 г., сключени с работодателя „Фреш
фуудс 1998“ ООД (л.113) ищецът не е сред лицата, работещи по трудово
правоотношение с това дружество, а видно от приобщеното писмо от НОИ (л.117)
ищецът няма регистриран трудов договор, деклариран осигурителен доход и не
получава обезщетения.
По делото е представена извадка от архитектурен проект на сградата, находяща
се в гр. София, ул. „Голо бърдо“ № 4, според който сградата има 5 жилищни етажа,
като последният е мансарден (л.126-128).
От заключението по приетата съдебно-психиатрична експертиза, която съдът
възприема изцяло като професионално и обективно изготвена, се установява, че
ищецът е възможно да получава епизодични пристъпи с интензивен страх, напрежение,
тахикардия, задушаване и изпотяване на ръцете – симптоми на паническа атака.
Инцидентът, който ищецът е преживял е психотравма, която е довела до разстройство
в адаптацията – остра стресова реакция с интензивен страх, след която емоционална
реакция са възникнали тревожно-депресивни симптоми (потиснато настроение,
страхово напрежение, тревожност, непълноценен сън, вегетативна симптоматика).
Вещото лице е заключило, че претърпяната психотравма, довела до емоционалния
стрес и тревожно-депресивни симптоми, е в причинно-следствена връзка с инцидента.
2
Вещото лице посочва, че психотрамвата причинява стресово състояние, което
обикновено нарушава обичайното психично функциониране за периода на
възстановяването. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че състоянието на
паническа атака, което се извежда по данни на ищеца налага лечение под контрол на
психиатър. Такова състояние не е констатирано при извършения преглед, а е описано
от психолог при провеждани консултации. Вещото лице пояснява, че според наличните
данни и споделената информация от ищеца не може да се постави диагноза
„постстресово травматично разстройство“.
По делото е прието заключение по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от д-р К. А. С., специалист по ортопедия и травматология, което
съдът кредитира изцяло като компетентно и професионално изготвено. Въз основа на
представените по делото документи и след преглед на ищеца вещото лице е
установило, че при процесния инцидент ищецът е получил разкъсноконтузна рана в
теменнотилната област на главата, което увреждане е възможно да бъде получено по
описания в исковата молба начин. Проведено е хирургично лечение, изразяващо се в
хирургична обработка на раната и зашиване, правени етапни превръзки, конците са
свалени след 7 дни. При извършен на 07.10.2022 г. преглед на ищеца вещото лице е
установило белег в теменнотилната област на главата с хоризонтален ход и дължина
около 4 см. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
възстановителният период при такъв вид увреждания е около 10-14 дни. Вещото лице е
посочило, че при проведения на 07.10.2022 г. преглед на ищеца, не са установени
трайни последствия от полученото увреждане и дава добра прогноза за развитието на
здравословното му състояние.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Р Г Т, Г Т И, Ц Е В и Ю В Ц.
В своите показания свидетелят Т изнася данни, че познава Г. бегло от преди
около две години, познати са, не са близки или приятели. Тя не живеела в България и
от около половин година и повече не я е виждал. Спомня си за инцидент през месец
март 2022 г., когато отивал към ресторанта на Гроздан, паркирал си колата малко по-
нагоре по улицата и движейки се надолу по улицата, на около петдесет метра пред
него видял Г., която тъкмо свила към ресторанта и по нея се изсипали ледени и снежни
отломки. В този момент веднага погледнал на горе и видял човек, който бутал тези
висулки с метла от една тераса с пластмасово покритие. След това Г. веднага влязла в
ресторанта, оставила торбите на земята и започнала да моли за помощ. Посочва, че
имало обилно кръвотечение от главата, гърдите й се напълнили с кръв, като той и още
едно запушили раната с хартиено руло. Навсякъде имало кръв - по гърба, гърдите,
дънките. Едно момче ги закарали до Пирогов и там я поел персонала. През цялото
време Г. била много уплашена, мисли, че за момент загубила съзнание, защото седнала
долу на земята и се впила в крака му, за да не падне. Инцидентът станал пред самият
ресторант под сградата над ресторанта, в непосредствена близост до ресторанта, Г.
била на около десет метра преди да влезе в ресторанта. Свидетелят посочва, че той се
движил от дясната страна улицата, а Г. от лявата. Видял, че се бута нещо с метла или
нещо такова от горе, козирката, от която паднали ледовете била преди входа на
ресторанта. Видял това от място, където бил той, ясно се виждало, че някой с четка или
метла бута ледените висулки по козирката и те падали пред входа на ресторанта. Това
било единствено място, където имало сняг. След като прегледали Г. в „Пирогов“
всички се върнали в ресторанта.
В своите показания свидетелят Г И изнася данни, че си спомня за инцидента на
13.03.2022 г., неделя, в който пострадала Г.. Било ден преди да отворят ресторанта,
който свидетелят управлява. Г. трябвало да работи при него в ресторанта. Била се
върнала скоро от Германия и имала планове да се установи в София и да работи при
него. Минути след случката, влизайки в ресторанта видял суматоха, тя вече била
тръгнала към „Пирогов“, за да я прегледат. При излизането му на тротоара, за да види
какво се е случило видял падналия лед. Тогава едно момче, което стояло от дясната
страна на тротоара му направил знак, за да се предпази да не го удари парче лед.
Момчето говорило с някой по телефона и давало знаци на човека, с който говорил,
3
който бил видимо на етажа, от където падал ледът. После разбрал, че това е синът на
Джоана, която работи в медицинския център и като нови наематели ги запознали с нея.
Нямал представа, че тя има имот в същата сграда, в последствие разбрал това.
Свидетелят видял Г., когато се върнала от „Пирогов“ с бинтована глава и цялата в кръв.
Джоана веднага дошла в ресторанта, за да види какво е станало с жената и да може да е
сигурна, че всичко е наред и не е сериозно. След като се видели и разговаряли, Джоана
предложила да възстанови парите, които е дала за медицинските услуги и заплатила в
момента и след го попитала каква заплата получава, за да може докато се възстановява
да не се чувства ощетена. Заедно с Джоана бил човек, който го наричат „Професора“.
Свидетелят им предложих да попитат колко пари е платила Г. и тогава да й предложат
да й платят, на което те отговорили, че не искат да стигат до съд и желаят да й дадат
месечната заплата. На този разговор присъствали всички, включително Г., Росен и
Благой. Свидетелят заявява, че по-късно имал няколко срещи с тях, те му звънели, за
да се видят. Когато Г. се върнала от „Пирогов“ била много уплашена, говорила
страшно бързо, задъхвайки се, била цялата в кръв, главата й обръсната. Страхувала се,
че няма да може да й порасне косата на мястото на удара дълго време и трябваше да
слага някаква кърпа, отначало се страхувала да става, защото изпитвала силна болка в
главата, притеснявала се да ходи да води децата на училище, някой друг трябвало да го
прави, около месец не излизала от вкъщи и когато минават покрай сградите постоянно
повтаряла „да не ме удари нещо от горе“, винаги се обръщала и гледала нагоре да не я
удари нещо. Свидетеля посочва, че за да се стигне до входа на ресторанта, от тротоара
трябва да се подходи и след това има една, две стълбички и тогава вече е входа на
ресторанта, намира се под Кота 0, тъй като тротоара се явява по-високо. Има метална
решетка, която не позволя да се слезе надолу. По стълбите се слиза надолу. Свидетелят
посочва, че от Г. знае, че са й дали някакви пари.
В своите показания свидетелят Велев посочва, че знае за този инцидент от
Джоана и професор Попов, както и от един човек, който се представил като управител
на ресторанта, който се намира в сградата. Джоана и професора са управители на
медицинския център, познавам ги от около три години. Свидетелят заявява, че е
присъствал на разговор във връзка с инцидента с управителя на ресторанта. Той искал
да разговарят с тях, за да уточнят нещата около инцидента, казал, че от горе е паднало
нещо и е ударил по главата негов служител, а Джоана му отговорила, че това е покрив
и той не принадлежи към нейното помещение и няма как да има отговорност тя.
Обсъждали, че те не са изчистили покрива, господинът казвал, че той е над нейната
тераса и те трябвало да чистят покрива, казвал, че те трябвало да изчистят пергулите.
Управителят казал, че тази жена била сама с дете и нямало как да го отглежда. Джоана
го попитала колко пари ще загуби това момиче, дали може по някакъв начин да му се
помогне. Свидетелят чул, че тя щяла да взима 4000 лв. заплата месечно. Джоана била
много притеснена за тази жена. От Джоана знае, че имат апартаменти и на първи и на
последен етаж, но те не били отговорни за покрива. Свидетелят посочва, че над
пергулата също има някаква жилищна площ, бил е на терасата и знае как изглежда, над
пергулата има още нещо прозорец, вероятно някакъв тавански етаж, който не е на
Джоана.
В своите показания св. Юрий Петков посочва, че се познава с Джоана около
десетина години, били семейни приятели. Знае за инцидент на ул. Голо бърдо. На 13-
ти март бил на гости на Джоана и към 12 ч. се обадил управителят на ресторанта и
казал, че станал инцидент - паднало парче лед от сградата и счупило главата на някаква
служителка на ресторанта. Свидетелят посочва, че работи като координатор клинични
проучвания от 2016 г. в „Медицински център ЕКСЕЛСИОР“ ООД, който се намира на
ул. Голо бърдо в кв. Лозенец, а от 2009 г. работи в тази страда, като преди това
сградата била Апарт-хотел и той бил домакин, правело се ежедневно почистваше на
тротоара. Цялата сграда е опасана с балконите от петия етаж и дори да има сняг на
покрива няма как да падне, не се е налагало никога почистване на покрива от сняг,
терасите били плоски, пред парапетите имало изнесена стреха, която също е плоска и
няма никаква вероятност да падне каквото и да е било долу. Никога не било
практикувано почистване на покрива, от 2009 г. не бил почистван покрива. Свидетелят
посочва, че апартаментите на медицинския център се намират на петия предпоследен
4
етаж от двата края – от ляво и дясно, а между тях има други два апартамента и втория
етаж на мезонет, който е на пети и шести етаж. Единият апартамент е собственост на
д-р Нешева зъболекарка, а другият апартамент е на човек, който не живее в България и
се дава апартамента под наем. Не е виждал пострадалата веднага след инцидента,
виждал я след това в ресторанта, виждал я да да опакова и продава продукти. Посочва,
че когато застане човек от долу пред блока и погледне нагоре, на част от терасата има
туи и там няма как да се види човек. Вероятно може да се види от долу, ако има ледени
висулки.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав,
който включва следните елементи: че ответникът е извършил противоправно деяние
(действие или бездействие), с което виновно е причинил на ищеца неимуществена
вреда в претендирания размер за претърпени болки и страдания вследствие на
причинено увреждане на здравето от падане на лед от имот на ответника. Следва да се
установи и причинна връзка между вредата и деянието на ответника.
Съдът намира, че при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, както и от заключението на СМЕ, може да се обоснове несъмнен
извод, че на 13.03.2022 г. в гр.София, на ул.“Голо бърдо“ № 4, малко преди ресторант
„Лампата“ ищецът Г. К. е претърпял инцидент, като вследствие на падане на ледени
късове от сградата на посочения адрес е получила разкъсно – контузна рана в дясна
теменно – тилна област на главата. Основният спор между страните се ограничава до
това дали ледените късове са паднали след почистването им от страна на служители
при ответника, или са паднали без човешка намеса, за изясняването на който факт бяха
събрани гласни доказателства. При съвкупния анализ на събраните гласни
доказателства, съдът намира, че по делото беше доказано, че ледените късове,
причинили увреждания на ищеца са паднали вследствие на почистването им от лице,
на което ответникът е възложило почистването на леда. В този смисъл съдът
кредитира изцяло показанията на св. Т като логични, последователни и
непротиворечиви, доколкото свидетелят (пряк очевидец) е възприел пряко инцидента,
в това число наличието на човек на терасата на последния етаж на сградата, който
бутал с метла ледени късове. Показанията на св. Т напълно се подкрепят и от
показанията на св. Илиев, който след инцидента е възприел падналите късове лед на
тротоара, както и проведения разговор между човек на тротоара и човекът, намиращ се
на терасата. От друга страна, от разпита на всички свидетели и от представените по
делото архитектурни проекти, е видно, че именно на петия етаж на сградата има
изградени тераси с козирки, където св. Т е възприел човекът, почистващ ледени
висулки. Показанията на св. Велев и Цветков не разколебават този извод на съда,
доколкото същите, от една страна не на очевидци на инцидента, и от друга страна
пресъздават информация, предоставена им от управителя на ответника, който също не
е очевидец на инцидента, поради което съдът не би могъл да черпи знания за тези
5
факти. Св. Велев и Цветков изнасят данни единствено за разговори, които са водени
между страните по делото във връзка с евентуално обезщетяване на ищеца за вредите
от инцидента. Съдът не би могъл да изведе обратен извод за почистването на леда и от
показанията на св. Цветков, който посочва, че никога не е почистван покрива на
сградата, доколкото същият изнася твърде общи факти за почистването на покрива
като цяло, а не представя знания за действия на ответника, чрез негови служители или
трети лица. Въз основа на всичко изложено, съдът приема, че по делото е доказано, че
причината за падналите ледени висулки върху главата на ищеца са именно предприети
действия по почистване на леда от терасата на имот, собственост на ответника.
По отношение на отговорността на ответника съдът намира следното:
С иска по чл. 49 ЗЗД се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
този, който е възложил на друго лице някаква работа. Фактическият състав, който я
поражда включва виновно противоправно действие или бездействие от страна на лице,
на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или
по повод изпълнението й. В конкретния случай, по делото беше доказано, че
собственик на процесният апартамент, от терасата на който са паднали ледените
късове, увредили здравето на ищеца, е именно ответното дружество. По делото беше
доказано и обстоятелството, че лице, намиращо се на процесната тераса е почиствало с
метла ледените висулки. Поради изложеното може да се обоснове извод, че по
възлагане на ответника, като собственик на терасата, трето лице е почиствало ледените
късове. При извършването на каквато и да е дейност, която е потенциално опасна за
здравето на хората, каквато именно е и почистването на ледени висулки от тераса на
сграда, лицата, извършващи тази дейност следва да проявят необходимата грижа за
обезопасяване на мястото, до което имат достъп граждани с оглед предотвратяване
възможността за настъпване на инцидент. Следователно при предприемането на
дейност по почистване на ледени късове дължимата грижа изисква на тротоара под
съответното място, от което се почистват ледените късове, да бъде оградено
посредством лента или по друг начин да бъде сигнализирана опасността от падането на
ледените късове и да бъде ограничен достъпът до съответното място. В този смисъл
ответникът не твърди, а и по делото не бяха събрани доказателства, от които да се
обоснове извод, че при почистването на ледените късове са предприети необходимите
действия за обезопасяване на мястото, където е възможно същите да паднат. Като не е
направил това, третото лице, действащо по възлагане на ответното дружество е
осъществило фактическия състав на деликта, а именно виновно противоправно
поведение, изразяващо се в случая и в действия (почистване на ледени висулки) и
бездействие (необезопасяване на тротоара), от които действия и бездействия на ищеца
са причинени неимуществени вреди.
По отношение на размера на вредите, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
6
Справедливостта е понятие, което е проявление на принципа на съразмерност между
конкретно претърпените неимуществени вреди и обезщетението, което ще овъзмезди
пострадалия. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен
на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията,
продължителността на възстановителния период, възраст на увредения и др. В
конкретния за да определи справедливият размер на обезщетението съдът отчете
характера и обема на нараняванията, изпитаните болки, наличието на следи от
увреждането и към момента на изготвянето на заключението на СМЕ, времето за
възстановяване, емоционалното състояние на ищеца по време и след инцидента. От
представените по делото доказателства и заключението на СМЕ се доказа, че ищецът е
получил разкъсно-контузна рана на теменно-тилната област на главата, което
нараняване е било придружено с обилно кръвотечение и болки на мястото и същата е
обработена хирургично и зашита, което обуславя не малък интензитет на болката.
Същевременно от така полученото нараняване е останал белег с размер около 4 см., а
възстановителният период е бил в продължение на 10-14 дни, респективно
отшумяването на болката и заздравяването на раната не изисква голям период. От
друга страна, от показанията на св. Т и Илиев, които съдът кредитира изцяло като
логични, последователни и непротиворечиви, се установи че ищецът е изпитал силна
болка при инцидента, бил е в състояние на силна уплаха, а след обработването на
раната не се е чувствал добре заради обръснатото място и в продължение не месец не е
излизал от вкъщи. Състоянието на уплаха и притеснение бяха установени от приетата
по делото съдебно-психиатрична експертиза, като съдът обаче отчете, че според
вещото лице не може да се обоснове извод за постравматично стресово разстройство,
което да налага психиатрично лечение, което от своя страна води до психически и
емоционални неразположения, извън нормалните при такъв инцидент. Съдът отчете
възрастта на ищеца, която има пряко отношение към възможността да бързо
възстановяване, както физическо, така и психическо. По делото беше доказано, че
ищецът е следвало да започне работа на следващия ден в процесното заведение, поради
което съдът съобрази обстоятелството, че по време на възстановителния период,
същият не е бил способен да работи. Съдът обаче не възприема тезата, че ищецът е
останал без работа поради инцидента, като счита, че това твърдение остана недоказано
– по делото не са събрани доказателства, че управителят на процесния ресторант е наел
друго лице на мястото на ищеца. Напротив, от показанията на св. Илиев, който е
управител на заведението, се установи, че с Г. са познати от преди, което от своя страна
предполага проява на толерантност при тази ситуация. От друга страна, по делото бяха
събрани доказателства, че след инцидента ищецът отново е посещавала ресторанта, а
от показанията на св. Велев и Цветков се установи, че ищецът е извършвал трудова
7
дейност в ресторанта, като е продавала сладки. Следователно по делото не е доказана
причинно-следствената връзка между инцидента и оставането на ищеца без работа,
освен за времето на възстановителния период и с оглед заключението на вещото лице
по СМЕ относно пълното възстановяване на ищеца, то последният е бил в състояние и
при желание е могъл да започне работа. Като съобрази всичко това, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от
падането на ледени висулки са в размер на 4000 лв. Този размер е обусловен, както от
конкретно установените увреждания по отношение на ищеца и изпитаните вследствие
на тях болки и страдания, така и от психическото отражение на преживяното у
пострадалия, обсъдени по-горе поотделно.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 600 лв. депозит за вещи лица и
600,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение, от които съобразно
уважената част на иска следва да се присъди сумата от 480 лв.
Ответникът също има право на разноски, които съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 ГПК са в размер на 1900 лв., реално заплатено адвокатско
възнаграждение, срещу което ищецът е направил своевременно възражение за
прекомерност на уговорения размер. Съдът намира възражението за прекомерност за
основателно, като същото съобразно фактическата и правна сложност на делото, броя
на заседанията и материалният интерес следва да бъде намалено до размера на 1000 лв.
От този размер, съобразно отхвърлената част на иска на ответника следва да се
присъди сумата от 600 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да бъда
възложена дължимата държавна такса за предявения иск – 400 лв.
Така мотивиран настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Медицински център Екселсиор“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Голо Бърдо“ № 4 да заплати на Г. Л.
К., ЕГН **********, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗЗ сумата 4000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от удар
по главата от паднал леден къс на 13.03.2022 г. по причина на поведение на лице, на
което ответникът е възложил дейността по почистване на ледени късове, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 13.03.20122 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата над
4000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Медицински център Екселсиор“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Голо Бърдо“ № 4 да заплати на Г. Л.
К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 480 лв. – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Медицински център Екселсиор“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Голо Бърдо“ № 4 да заплати по
сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 400 лв. –
държавна такса.
8
ОСЪЖДА Г. Л. К., ЕГН ********** да заплати на „Медицински център
Екселсиор“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Голо Бърдо“ № 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600 лв. – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9