Мотиви
към присъда №207 по НЧХД №1089/2020 г. по описа на РС – Видин
Производството пред
РС – Видин е образувано по депозирана частна тъжба от Л.В.Л. ***, ЕГН:********** против
В.И.В. ***, ЕГН: ********** за
извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
В образуваното наказателно производство бе приет за съвместно
разглеждане предявения от тъжителя граждански иск против подсъдимия за сумата
от 2 000 лв., представляваща претърпени в резултат на деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 14.08.2019г. до окончателното издължаване, както и
сумата от 30,00 лв. за нанесени имуществени вреди, представляващи направени
разходи за издаване на медицинско свидетелство за нанесените телесни повреди.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, тъжителят
поддържа изцяло въведеното обвинение и предявения граждански иск против
подсъдимия и моли за постановяване на осъдителен съдебен акт, като се
претендират и направените по делото разноски.
Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и чрез надлежно
упълномощен защитник. В хода на съдебното следствие същият сочи в личната си
защита, че не се чувства виновен и моли за оправдателна присъда, като отказва
да даде обяснения.
Защитникът на
подсъдимия В. *** излага съображения за недоказаност от обективна и субективна
страна на обвинението, повдигнато срещу подзащитния му. Пледира, че е налице
институтът на неизбежната отбрана по чл. 12,ал. 1 от НК. Моли за постановяване
на оправдателна присъда, респективно за
отхвърляне на предявения граждански иск.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
Частният тъжител Л.
и подсъдимият В. се познавали като съседи в с. Ивановци.
На 14.08.2019г.
тъжителят Л. отишъл в с. Ивановци, за да помага на майка си заедно със свид.
Милен Сиянов. Л. установил в разговор с майка си, че в рамките на около месец
кучетата на подс. В. били изяли три нейни кокошки.Затова на същата дата около
19:00 ч. тъжителят, придружен от свид. Милен Сиянов, отишъл с колата си до дома
на подсъдимия. Л. искал да се срещне и поговори с В. относно това, както и евентуалното заплащане на обезщетение за
изядените кокошки. При появата на
тъжителя пред дома на подсъдимия възникнал скандал, като подс. В. му казал, че
„бил пил много и щяло да стане проблем“. Понеже Л. не си тръгнал, подсъдимият
взел от двора кол и се обърнал към него с думите: „Искаш ли сега да те пребия“.
След като преценил, че в това му състояние разговорът е безсмислен, тъжителят
решил да си тръгне, като се качил в колата си. На предната дясна седалка до
него седнал свид. Сиянов. Тъжителят запалил автомобила и се опитал да потегли,
но свид. Мартин И. застанал пред колата, поради което Л. спрял, за да не го блъсне. Свид. И. - син на
подс. В. отворил предната лява врата на автомобила и започнал да дърпа
тъжителя, за да го изкара навън, като същевременно му нанесъл удари в тялото. В
това време подсъдимият В. отворил задната лява врата на автомобила и с дървения
кол започнал да нанася на тъжителя удари по главата, по тила и горната част на
гърба, като причинил на същия контузия на главата с разкъсно – контузна рана в
тилната област и охлузване на кожата на гърба в долна лява част, с което била
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание. Действията на свид. И. на подс. В. били възприети от свид. Сиянов. В
следствие на навесените му удари Л. изпитал силна болка в областта на главата,
но въпреки това успял да се придвижи до дома си и да се обади на тел.112.
Посетил ЦСМП, където му била направена рентгенова снимка и издадено медицинско
свидетелство.
По делото е
изготвена СМЕ, като видно от заключението на вещото лице - д-р А.И., на
тъжителя е бил нанесен побой на 14.08.2019г., с удари в главата и тялото. В
медицинската документация били отразени контузия на главата с разкъсно –
контузна рана в тилната област и охлузване на кожата на гърба в долна лява
част. Няма данни за изпадане в безсъзнателно състояние до степен на пълна
мозъчна кома, липсва отпадна неврологична симптоматика. Описаното травматично увреждане е причинено
от действието на твърд тъп предмет по главата и гърба,
като е налице приплъзване /допирателно действие/ на удрящия предмет по кожата
на гърба. Описаните травматични увреждания са довели до болка и страдания без
разстройство на здравето.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на събраните в производството гласни и писмени
доказателства – изложеното от разпитаните свидетели Милен Венелинов Сиянов,
Мартин Викторов И., от приложеното съдебно-медицинско свидетелство № 513 от д-р
Мирослав Маринов от 20.08.2019г., издадено от МЦ „Св. Петка“ ЕООД гр. Видин, от
приобщеното писмено доказателство – съдебно-медицинско свидетелство за №29/2021
г., издадено от д-р. А.П.И. – началник отделение „съдебна медицина“ в МБАЛ „Св.
Петка” – Видин, както и от другите приложени по делото писмени доказателства,
имащи значение за изясняването на фактите и обстоятелствата, относими към
предмета на доказване по делото и изготвената съдебно - медицинска експертиза.
Съдът даде вяра и
на заключението на вещото лице д-р А.И. по извършената от нея съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, тъй като го намери за последователно, логично
обосновано и безпротиворечиво. Според съда вещото лице подробно е отговорило на
поставените му задачи, запознало се е с всички гласни и писмени доказателства
по делото и сочи механизма на причиняване на телесните увреждания, които
вероятно са били причинени. В съдебно заседание дава подробни обяснения на
заключението си.
Преди да бъде
обсъдено дали е осъществен съставът на престъплението, за което е предаден на
съд подс. В. следва да се обсъдят показанията на свидетелите по делото и дали
същите се кредитират от съда или не.
Следва да се има
предвид, че по делото са разпитани установените свидетели - очевидци на
инцидента, а именно Милен Венелинов Сиянов и Мартин Викторов И.. Анализирайки
показанията на посочените свидетели, съдът намира, че същите са еднопосочни
относно съществените елементи на фактическата обстановка, свързани с предмета
на доказване, определен съобразно чл. 102 от НПК, а именно - извършеното
престъпление и участието на подсъдимия в него. С показанията си свидетелите
Сиянов и И. по безспорен начин установяват времето, мястото и участието на
подсъдимия В. в престъплението срещу личността на тъжителя Л.Л.. И двамата свидетели
са преки очевидци на извършеното от подс. В. престъпно деяние и разкриват пред
съда по един убедителен и категоричен начин обстоятелства и факти, от които
безусловно се извлича обоснования извод, че на инкриминираната дата подсъдимият
В. е нанесъл побой над тъжителя Л. , в следствие на което му е причинил описаното
по-горе телесно увреждане.
С оглед възприетата
по – горе фактическа обстановка съдът намира, че следва изрично да посочи, че
не се кредитират с доверие показанията
на свид. И., син на подсъдимия в
частта,в която същият твърди, че тъжителят Л. го бил блъснал с колата си, тъй
като именно тези твърдения на свид. И. бяха представени пред съда по един
колеблив и неубедителен начин. Освен това, посочената част от показанията на свидетеля
се явява в пълно противоречие с останалите приложени по делото писмени и гласни
доказателства – анализирани по горе от съда. По отношение на останалата част от показанията на свид.
И., то съдът счете, че същите следва да бъдат възприети като правдиви и
съотносими към останалия доказателствен материал.
В съдебно заседание
от страна на защитата на подсъдимия се навеждат доводи, че деянието е извършено
от подсъдимия при условията на неизбежна отбрана. Неизбежната отбрана
предполага обаче непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в
действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане на
юридически защитени интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо във
времето, като при обективирана неправомерна дейност срещу възможна в
неопределено бъдеще агресия, при извършена и вече прекратена по собствени
подбуди или поради обективна невъзможност за продължение, което в житейското
разнообразие на хипотези може да бъде проявено по различен начин, както и при
предизвикана повторно такава, чрез обществено укоримо поведение спрямо
нападателя, приложението й е недопустимо – Решение № 332/24.06.2013 г. по н. д.
№ 976/2013 г., III н. о., НК на ВКС. Предвид приетите по делото писмени и
гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира, че институтът на
неизбежна отбрана в конкретния казус е абсолютно неприложим в настоящия случай.
Отделно от това не се събраха по делото достатъчно доказателства, въз основа на
които да стигне до извода, че твърдяното от свид. Мартин И. поведение от страна на тъжителя, по време на
управлявания от не л.а. пред дома на подсъдимия е било именно такова, какво го
описва свидетеля.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
Съгласно
разпоредбите на чл.35, ал.1 и ал.2 от НК, наказателната отговорност е лична и
наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона
престъпление. В настоящия казус от всички писмени и гласни доказателства се
установи, че на инкриминираната дата
подсъдимият В. чрез нанасяне на удари по
главата, по тила и горната част на гърба е причинил на частния тъжител лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание - контузия на главата с разкъсно – контузна
рана в тилната област и охлузване на кожата на гърба в долна лява част. Извършеното престъпление от подсъдимия се
доказва по несъмнен начин от показанията на свидетелите Милен Сиянов и Мартин И. – син на подсъдимия като
показанията на тези свидетели съдът възприе като последователни,
логическо-обосновани и вътрешно непротиворечиви. От посочените гласни
доказателства, се налага извод относно извършеното деяние и неговото авторство.
В същата насока е и заключението на вещото лице д-р А.И., което съдът приема
като обективно, компетентно и безпристрастно. Всички установени по делото
релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно
посегателство по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор
на престъплението, осъществяващо състава на чл.130, ал.2 НК.
От субективна
страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл като форма на вината, изразяващ се в конкретното му
психическо отношение към извършеното от него деяние, към общественоопасните му
последици и общественоопасния му характер. Подсъдимият е съзнавал, че с
действията си може да причини телесно увреждане на тъжителя, изразяващо се в
причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето изразяваща се в причиняване на болка или
страдание без разстройство на здравето, допускал е настъпването му, въпреки което
съвсем целенасочено е предприел и не е преустановил действията си.
Съдът като съобрази
законноустановеността на конкретното деяние по чл. 130, ал.2 от НК, извършено
от подс. В.В., то настоящата инстанция счита, че на основание чл. 305, ал.5 от НПК подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършеното престъпление,
но да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и да му бъде наложено административно наказание „ГЛОБА“, тъй като в
конкретния случай са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за
прилагането на този законов институт. Подсъдимият В. е пълнолетно лице, с чисто
съдебно минало, спрямо същия не е прилагана до момента нормата на чл. 78а от НК
. За осъщественото от него престъпление,
законът предвижда наказание - до шест месеца лишаване от свобода или
пробация, или глоба от сто до триста лева. Съдът, като взе предвид целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, съдът счете, че същото
следва да се определи в неговия минимален размер от 1000 лева, който е
най-справедлив и би повлиял превъзпитаващо и предупредително на подсъдимия. От
друга страна налагането на по- тежко наказание според съдебният състав би се
оказало явно несправедливо и несъотносимо към характера и вида на извършеното
престъпно деяние, така и към невисоката степен на настъпилите общественоопасни
последици.
Относно предявения и приет за разглеждане граждански иск за
причинени неимуществени вреди, представляващи обезщетение за причинените болки
и страдание в резултат на престъплението, то съдът го намери за основателен,
тъй като безспорно се установи, че подсъдимият е нанесъл лека телесна повреда
на тъжителя. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили
вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда
при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от
изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пострадалият е
претърпял неимуществени вреди, които са несъизмерими с пари и затова размерът
на следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които се взеха предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увреденото лице. Обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени
от увредения вследствие на увреждането. За неимуществени вреди следва да бъде
обезщетяван пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял
такава вреда, което, с оглед гореизложеното се установи недвусмислено по
делото. Съдът
намира, че сумата от 1500.00 лв. в конкретния случай е едно справедливо
обезщетение за претърпените от Л. неимуществени вреди, ведно със ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2019г. до окончателното
издължаване. За
разликата от уважения размер до претендираната сума от 2000 лева, искът се
явява необоснован и недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен в тази
му част.
Съдът намери за
основателна претенцията за присъждане
на сумата от 30.00лв. представляваща направени разходи за изготвяне на
рентгенова снимка, поради и което въпросната сума бе възложена в тежест на
подсъдимия.
Съдът осъди подсъдимия В.И.В.,
със снета по делото самоличност да заплати в полза на Държавата по сметка на РС
- Видин държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на
60,00 лв.
С оглед
постановената осъдителна присъда, Съдът осъди подсъдимия В.И.В., със снета по
делото самоличност да заплати на частния тъжител Л.В.Л. сумата от 492,00 лв.,
представляваща направени разноски за изготвяне на СМЕ, ДТ за завеждане на
делото и разноски за адвокат.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ