Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 07.01.2020год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на единадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Вероника Димитрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №17350 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
предявени от Г.Л.М. срещу П.на Р.Б. искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пред. 1-во от ЗОДОВ
и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 80000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сума в размер на 12800,00лв., обезщетение за имуществени
вреди, причинени по повод образувано срещу ищеца наказателно производство,
ведно със законната лихва, считано от 25,01,2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Излагат се
съображения, че ищецът заемал длъжността лекар във Военно-медицинска академия –
гр. София. Поддържа срещу него да е образувано ДП № 2-Сл/2009г. за престъпление
по чл.123, ал.1 от НК във връзка с немарливо изпълнение на медицинска дейност, от което е последвала смъртта
на лицето Ц.Ц.. С присъда № 269 от 11,07,2011 г. по НОХД № 269/09 г. на
Софийски военен съд бил признат за невиновен, която присъда била потвърдена с
Решение № 55 от 09,11,2011 г. по ВНОХД № 47/2011 г. на ВАпС. С решение № 57 от
15,03,2012г. по к.н.д. № 3112/2011 г. на ВКС делото е върнато за ново
разглеждане. С Решение № 27/09,07,2012 г. на ВАпС по ВНОХД № 24/2012 г. делото
е върнато за разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. С присъда №
20 от 19,05,2014 г. по НХОД № 459/2012 г. на ВС – гр. Пловдив ищецът отново бил
признат за невиновен в извършването на престъплението. Присъдата била
потвърдена от ВАпС. С Решение № 391 от
27,06,2016 г. по к.н.д. № 1195/2015 г. на ВКС, 3-о НО делото е върнато за
разглеждане на ВАпС. С Решение № 28 от 28,07,2017 г. по ВНОХД № 54/2016 г. на
ВАпС е потвърдена оправдателната присъда по НОХД № 459/2012 г. на ВС – гр.
Пловдив. С решение № 326 от 25,01,2018 г. по н.д. № 1084/2017 г. на ВКС, 2-ро
НО е било потвърдено последното решение на въззивния съд. Наказателното
производство продължило 9 години. През това време ищецът търпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, унижение, житейска несигурност, обида,
засягане на честта и достойнството му като човек, офицер от българската армия и
лекар. Наказателното преследване поддържа да се отразило негативно на
отношенията в семейството му. От причинения стрес сочи да е развил здравословни
проблеми – артериална хипертония и захарен диабет. Поради постоянното
напрежение е подал рапорт за напускане на българската армия, след което станал
цивилен служител на трудов договор. За да се справи със стреса от повдигнатото
му обвинение се наложило да излезе в неплатен отпуск за повече от година, като
в крайна сметка напуснал работа. Тежко се отразила и наложената мярка за
неотклонение „подписка“ и съответните ограничения, които тя включвала. Твърди
се, че с оглед осъществяването на защитата му по многобройните съдебни
производство е реализирал разходи в общ размер на 12800,00 лв.,
съставляващи имуществена вреда.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът-П.на Р.Б.
в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва повдигнатото обвинение да е
довело при ищеца до здравословни проблеми. Твърди, че липсват данни по
отношение на ищеца да е налагана мярка за неотклонение. При условията на
евентуалност излага да е налице прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Оспорва претенцията за имуществени вреди с
твърдение да не са реализирани разходи в претендирания размер. Поддържа
приложените доказателства да не
установяват извършени разходи по наказателното дело. Релевира възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК за евентуално платените адвокатски възнаграждения несъответстващи на НМРАВ.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция.
При така изложеното след
като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а това се
установява и от събраните доказателства, че ищецът е бил привлечен, в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.123, ал.1 от НК на 25,09,2009год. –с обвинителен акт по ДП №2-Сл/2009год., пр.дело №250/2009год., нак. дело №269/2009год. на ВОП
гр.Пловдив, за това, че на
08,10,2008год. в гр.София, при
независимо съпричиняване с д-р. В.В.В.
във ВМА София, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност –упражняване на медицинска
професия –началник на Спешно кардиологично отделение в Клиника „Спешна терапия“
на Катедра „Интензивна и спешна терапия“
в департамент „Военна терапия“ на МБАЛ
ВМА гр.София, представляваща източник на
повишена опасност, а именно:
В нарушение
на т.2,4 от Правилата за добра медицинска практика, вр.чл.80 от ЗЗ-Адекватна
преценка на състоянието на пациента,
въз основа на историята на заболяването, симптомите и при необходимост съответстващ медицински преглед, не извършил
адекватна преценка на състоянието
на пострадалия Ц.Х.Ц., както и в
нарушение на чл.12, ал.1, т.7 от Правилника за устройство и дейността на ЦСМП, въпреки
състоянието на пострадалия-висок брой
левкоцити в кръвта, ускорена утайка на
еритроцитите, висока стойност на кръвната захар, общо здравословно
състояние и оплаквания, не предложил хоспитализация и неправилно
не го настанил за болнично
лечение във ВМА, с което причинил
смъртта на Ц.Х.Ц.-починал на 13,10,2008год. от сепсис. Видно от
обвинителния акт спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение
„подписка“.
По делото липсват данни кога спрямо ищеца е
предприето първото процесуално следствено действие в хода на образуваното
досъдебно производство с
постановление за образуване от 08,01,2009год.
По делото са представени преписи от
проведените открити съдебни заседания
при разглеждане на делото в отделните
фази на съдебното производство, общо 37 на брой в периода от 23,11,2009год. до
20,12,2017год., от които е видно
коректно процесуално поведение от
ищеца в хода на съдебното дирене като
нито той, нито упълномощения от него процесуален представител са препятствали
хода на делото. М. не се е явил единствено на
открито съдебно заседание, проведено на 04,03,2015год. по обективни причини- настъпила смърт на
близък.
С присъда № 269 от
11,07,2011 г. по НОХД № 269/09 г. на Софийски военен съд ищецът е признат за
невиновен за повдигнатото му обвинение. Същата е протестирана от П.като с Решение № 55 от
09,11,2011 г. по ВНОХД № 47/2011 г. на ВАпС е потвърдена.
С решение № 57 от
15,03,2012г. по к.н.д. № 3112/2011 г. на ВКС делото е върнато за ново
разглеждане на въззивния съд.
С определение №142/01,11,2012год. ВКС по ч.наказателно дело
№1899/2012год. възлага разглеждането на
делото на Пловдивски военен съд.
С Решение №
27/09,07,2012 г. на ВАпС по ВНОХД № 24/2012 г. делото е върнато за разглеждане
на друг състав на първоинстанционния съд.
С присъда № 20 от
19,05,2014 г. по НХОД № 459/2012г. на Военен съд – гр. Пловдив ищецът отново е
признат за невиновен в извършването на престъплението. Присъдата е потвърдена с
Решение №12/06,07,2015год. на ВАпС по
ВНОХД №35/2014год.
С Решение № 391 от
27,06,2016 г. по к.н.д. № 1195/2015 г. на ВКС, 3-о НО делото е върнато за
разглеждане на ВАпС.
С Решение № 28 от
28,07,2017 г. по ВНОХД № 54/2016 г. на ВАпС е потвърдена оправдателната присъда
по НОХД № 459/2012 г. на ВС – гр. Пловдив.
С окончателно решение
№ 326 от 25,01,2018 г. по н.д. №
1084/2017 г. на ВКС, 2-ро НО е потвърдено решение на въззивния съд и е влязла в
сила оправдателната присъда срещу ищеца.
Представени са разписки подписани от
адв.К. Станиславова /
стр.43-стр.52 от делото/ за
заплатени от Г.Л. М. суми за адвокатско възнаграждение в полза
на процесуален представител, във връзка с наказателното производство на обща
стойност от 12800,00лв. Посочено е сумите да са
платени в периода от 25,09,2009год. до 25,01,2018год.
Не се спори със Заповед на министъра на отбраната на Р.Б. от 12,07,2010год. да е прекратен договора за военна служба и Г.М. да е освободен от
военна служба. С трудов договор №9033/20,07,2010год. ищецът е назначен
на длъжност Лекар, началник отделение във Клиника „Спешна терапия“, Спешно кардиологично
отделение. Приложени са три броя молби
от 15,12,2015год. ,25,07,2016год. и 28,12,2016год., от които е видно да е поискан неплатен отпуск от ищеца по „лични причини“.
Със заповед
№338/02,03,2017год. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано
от 13,12,2017год. на осн. чл.325, ал.1,
т.1 от КТ.
Приложена е
медицинска документация /издадени амбулаторни
листове/ от които е видно Г.М. да е диагностициран с неинсулинозависим захарен
диабет без усложнения-01,02,2011год., хипертонична болест на сърцето-22,12,2010год., потвърдени и през
2016год.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля- Ю.Ц. Р.. От
показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 от ГПК се установява, че наказателното производство
водено срещу ищеца се е отразило негативно в личността му.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките
включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр.98/2012год./, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно
релевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което
лицето е оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените
неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено
от правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.
Установи се по делото, че е налице влязла в
сила на 25,01,2018год. присъда, с която ищецът е оправдан по повдигнатото срещу
него обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
От
събраните по делото доказателства се установи да са претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, депресивност, страх
от осъждане. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между
причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид
изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението
за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка,
поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка
от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране
на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 80000,00лв.
Съгласно
т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С
оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е
бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът,
в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на
обстоятелствата свързани с тежестта
на повдигнатото обвинение, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода до пет години, което не е тежко престъпление по смисъла на чл.93,
т.7 от НК към датата на деянието и повдигане на
обвинението /аргумент от разпоредбата на чл.2, ал.1 и ал.2 от НК сочещ на приложение на
най-благоприятен за дееца закон/, продължителността на наказателното преследване от 8 години и 4 месеца/ съдът съобрази първото
процесуално действие извършено спрямо ищеца, за което има данни –повдигане на
обвинение на 25,09,2009год. до влизане в сила на оправдателната присъда на 25,01,2018год./,
което съдът приема да надхвърля разумните срокове за приключване на наказателното производство, въпреки фактическата сложност на делото и извършени множество следствени
действия, възрастта на лицето 48 години при привличането му
като обвиняем /активна трудоспособна възраст/, наличните по делото данни за
лека мярка за неотклонение „подписка“ за целия период
на наказателното преследване/без данни
за отмяна преди постановяване на
оправдателна присъда/, както и с оглед отражението на извършеното спрямо него
наказателно преследване и вида на установените неимуществени вреди
-доказани в хода на настоящото производство
и социално-икономическия
стандарт в страната по време на провеждане на наказателното производство, съдът
намира, че справедливият размер на
обезщетение е 25000,00лв., в
който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за
разликата като неоснователна.
При
определяне на справедливото обезщетение съдът съобрази, че липсват данни за
други осъждания на лицето, предвид което инициираното наказателно производство
се отразява значително по-стресиращо и интензивно, за разликата от случаи в които наказателното преследване е инициирано спрямо
лице многократно осъждано. В този смисъл доводите на ответника за предходно
осъждане са неоснователни. Действително по делото са установи от събраните
гласни доказателства ищецът да е бил напрегнат и стресиран, страхувал се от
осъдителна присъда, които последици
съставляват неимуществени вреди
естествено присъщите и характерни за хора, спрямо които е предприето наказателно
преследване. От значение за определяне на обезщетението е обстоятелството
повдигнатото обвинение да е за престъпно деяние, осъществено в
професионалната сфера на ищеца, а именно
при упражняване на медицинска дейност, представляваща източник на повишена
опасност-в качеството на лекар, заемащ длъжност началник на „Спешно
кардиологично отделение“ във ВМА, поради което опасенията от евентуална
осъдителна присъда биха повлияли на професионалната му реализация, от което
страхът от осъждане е с по-голям интензитет.
От събраните гласни доказателства се установи и обстоятелството, че
ищецът е изпитвал безпокойство при упражняване на професионалната му дейност от
недопускане на грешка, която би била
отново повод за наказателно преследване, аргумент, за което са и депозираните
молби за неплатен отпуск за период повече от 1 година. Повдигнатото обвинение
спрямо ищеца е разгласено в печатните медии, което безспорно е довело до уронване на авторитета и доброто
име на лицето, тъй като е ангажирано с
наказателното производство, и който факт е резултат от повдигнатото обвинение.
Съществен момент за определяне на дължимото обезщетение е периодът на воденото
наказателно производство, който според настоящия състав надхвърля сроковете за
разумно решаване на спора. Процесуалното
поведение на ищеца не сочи на злоупотреба с права водещи до отлагане на делото.
Действително делото се отличава с фактическа и
правна сложност, предвид множеството
разпити на свидетели и вещи лица, които обуславят
забавяне на делото, но отговорността на П.се обосновава и предвид упоритото
протестиране на оправдателната присъда. Не се установява обвиняемия да е
възпрепятствал хода на делото, присъствал е на извършените процесуално
-следствени действия и не се е укривал
от органите на съдебното производство. Ето защо съдът намира, че е налице нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което е в
резултат на действията на органите на П.и съда.
При определяне на размера на обезщетението,
съдът взе предвид като фактори
обуславящи по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че недоказани по
делото са обстоятелствата
относно влошено здравословно състояние на ищеца. Действително налице са данни
за диагностицирани по време на наказателното преследване заболявания при
ищеца-неинсулинозависим захарен диабет и хипертонично сърце, но не са ангажирани доказателства да са в
резултат и по причина именно от конкретното наказателно преследване. Същевременно
следва да бъде отчетено, че по отношение на М.
не е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която да е
ограничила свободата на придвижване. Налице са данни за наложена мярка „подписка“,
която макар и с ограничителен
характер не е от естество да ограничи
социалните контакти на подсъдимия/ потвърдено и от гласните доказателства/. Ирелевантно за определяне на обезщетението
е влошеното здравословно
състояние на съпругата на ищеца, проявило с в хода на наказателното преследване. Дори да има връзка
с последното, то обуславя вреди настъпили именно за посоченото лице. По
отношение на данните за прекратено трудово правоотношение, съдът
намира да не е обусловено от
наказателното дело, тъй като е прекратено на осн.чл.325 от КТ.
Съгласно
т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда, съответно това е и началния момент на забавата -
в процесния случай 25.01.2018год. С
оглед практиката на въззивната инстанция
по отношение претенцията за забава, съдът
не определя размер на обезщетението до датата
на исковата молба.
По
имуществена вреда:
Съдът намира така
заявената искова претенция за основателна. От данните по делото е видно за ищеца
да са възникнали имуществени вреди за сума в размер на 12800,00лв. –разноски за
платено адв. възнаграждение по договор
за правна помощ във връзка с досъдебно и
съдебно производство. Същите по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ представляват имуществена вреда, настъпила в резултат
на незаконното обвинение в престъпление и явяваща се пряка последица от
проведеното срещу него наказателно производство. В този смисъл е и практиката
на ВКС /решение № 843 от 23.12.2009 г., постановено по гр. д. № 5235/2008 г. на
ВКС, IV г.о. и решение № 126 от 10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 55/2009
г.на ВКС, IV г.о./. Ето защо и предвид данни за реално извършени такива
разноски /разписки за платени суми от
адвокат, съдът намира за достатъчни да установят извършения разход/ исковата
претенция следва да бъде уважена изцяло. Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК
подлежи на разглеждане по аргумент от ТР №1/15,03,2017год. на ВАС. Самият
ответник твърди делото да се е
отличавало с фактическа и правна
сложност. Съгласно НМРАВ-чл.12, чл.13 се
дължи адв. възнаграждение за процесуално
представителство предвид тежестта на предвиденото наказание, както и предвид брой проведени с.з., когато делото
продължи повече от 1 ден, за изготвяне на
възражения по подадените протести и касационни жалби. С оглед осъществената дейност от
страна на процесуален представител, явяването във всички 37 бр. открити съдебни
заседания и вид извършени действия, съдът намира възражението по чл.78, ал.5 от ГПК да е неоснователно.
Законна лихва за забава върху обезщетението за
имуществени вреди се дължи от 25,01,2018год. до изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т. и 40,00лв.-свидетел. Възражението на ответника на осн.чл.78, ал.5 от ГПК за адв. възнаграждение в настоящото производство е неоснователно, тъй като минималното адв. възнаграждение по НМРАВ е в размер на 3314,00лв., поради което договореното от 3300,00лв. не е прекомерно. С оглед уважената част от исковата претенция адв. възнаграждение, което ответникът следва да заплати е в размер на 1320,00лв. или общо дължимите разноски са 1370,00лв.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******да заплати
на Г.Л. М., с ЕГН **********, със съд. адрес *** на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.7/2018год./, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 25000,00лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от -25,01,2018год. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 25000,00лв.-неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 80000.00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******да заплати
на Г.Л. М., с ЕГН **********, със
съд. адрес *** на осн.чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.7/2018год./, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер
на 12800,00лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от -25,01,2018год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******да заплати на Г.Л. М., с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сума в размер на 1370,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: