Р Е Ш Е Н И Е
№
16.12.2019г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕДИНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Петя
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Ширкова
гр.д. №1514/2019г. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Иск по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,вр.чл.240
и чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано
по искова молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
офис сграда „***срещу Р.М.М. с ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.07.2014г. и Анекс №2 от дата 01.08.2014г. към него,
сключени на основание чл.99 от ЗЗД между „***“ АД, ЕИК ***и „***“ ООД, ЕИК ***,
вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № ***от дата
22.06.2014г. сключен между „***“ АД и Р.М.М. е
прехвърлено в полза на „***“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че на 13.07.2017г. било
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от
дата 07.11.2014г. между „***“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД, съгласно което „***“ ООД
прехвърлил в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ***вземането, произтичащо от
Договор за кредит „Бяла карта“ №***от дата 22.06.2014г. ведно с всички
привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Твърди, че договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.” АД /сега „А.з.с.н.в.“ ЕАД/,
ЕИК ***е правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ***. Твърди, че „А.з.с.н.в.“ АД
/понастоящем А.з.с.н.в. ЕАД/, в качеството си на цесионер
е упълномощена от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия от 07.11.2014г., за което има
изрично пълномощно от законния представител на „***“ ООД, съответно е налице и
упълномощаване от страна на представителя на „***“ ООД, който от своя страна е
упълномощен от законния представител на „***“ АД. Твърди, че по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД на 14.06.2016г. до ответника Р.М.М. било
изпратено от страна на „***“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД уведомително писмо с
изх. № УПЦ-П-АФ/***от 19.07.2017г. за станалата продажба чрез Български пощи с
известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за
кредит "Бяла карта“ № 410344/22.06.2014г., но писмото било върнато в
цялост, като в известието за доставяне било отбелязано, че пратката не е потърсена
от получателя. Ищецът твърди, че изпратил второ уведомително писмо до длъжника
с изх. № УПЦ-С-АФ/ ***от 12.02.2019г. за станалата продажба чрез куриер, като
видно от обратната разписка към товарителница № 68225400, писмото се е върнало
в цялост, тъй като получателя не е намерен на посочения адрес.
Към
молбата ищецът представя копие от уведомлението за извършената цесия от страна
на „***“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-АФ/***от 12.02.2019г., което
да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Ищецът твърди, че съгласно постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14г. по т. д. № 1711/2013г. на I т.о. и Решение №
123/24.06.2009г. по т. д. № 12/09г. на II т.о., съгласно които ако към исковата
молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, като
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за
спорното право по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК. Моли съда, в случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, да приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно
за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Твърди, че длъжникът може да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. Твърди, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане
не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установи, че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено. (Определение №987/18.07.2011г. на ВКС
по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г., ТК).
Ищецът твърди, че
на 22.06.2014г. между „***“ АД като Кредитор и Р.М.М.
като Кредитополучател е сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № ***при
спазване на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за
потребителския кредит. Ищецът твърди, че подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверява, че е получил преддоговорна
информация и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор
и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по кредита. Твърди, че съгласно сключения договор за
кредит Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 600,00 лв., под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта EasyCreditCard/Visa,
а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Твърди, че съгласно договореното от страните, в случай, че
Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Ищецът твърди, че кредитодателят
предоставил на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с №
410344, издадена от „***“ АД /Картоиздател/ ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя
да предостави заемната сума. Твърди, че страните са подписали и Приложение № 2
към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта EasyCreditCard/Visa, които
съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта EasyCreditCard/Visa. Ищецът
твърди, че съгласно договореното от страните, Кредитополучателят получава от Кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата
транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на
Кредитополучателят, който Кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок
от два дни от подписване на договора за кредит. Ищецът твърди, че страните са
се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и
ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на Кредитополучателя,
който се задължава да архивира получените документи на свой дълготраен носител
за срок, достатъчен за целите на информацията. Твърди, че Кредитополучателят е
изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с
изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен
европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за
извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата,
съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит
по картата и др. Ищецът твърди, че кредитодателят е
предоставил на Кредитополучателя револвиращ кредит
при следните условия: размер на месечната минимална погасителна вноска: 15 % от
максималния размер на кредита, но не повече от общото възникнало задължение на
Кредитополучателя към 1-во число на съответния месец, когато това задължение е
по-малко от 15% от максималния размер на кредита; срок на договора: неопределен; дата на плащане на първа минимална
погасителна вноска: 5-то число на
месеца, следващ месеца, в който е извършено усвояване на кредита, ако до тази
дата Кредитиполучателят не е погасил изцяло
задължението си към Кредитодателя; дата на плащане на
всяка една минимална погасителна вноска: от 1 - во до
5 - то число на всеки месец, ако през предходния месец Кредитополучателят е
усвоил кредита и не е погасил задълженията си изцяло до тази дата; годишен
процент на разходите на заема: 108 %;
Твърди, че съгласно
разпоредбата на чл. 9 от сключения договор за кредит, върху усвоения размер на
кредита Кредитополучателят дължи договорна лихва в размер на 6 %, за
изчисляването на която се приема, че календарния месец е с продължителност от
30 дни. Лихвата се изчислява ежедневно върху усвоения размер на кредита.
Твърди, че на посоченото основание на длъжника е начислена договорна лихва в
размер на 792,28 лв., за периода от 25.06.2014г. до 6.12.2016г. Ищецът твърди,
че чл.10 от договора за кредит предвижда, че в случай, че до 5 - то число на
всеки календарен месец Кредитополучателят не заплати пълния размер на дължимата
за съответния месец минимална погасителна вноска, същия дължи увеличен размер
на месечната лихва за ползване на кредита /договорна лихва/, а именно в размер
на 15 %, която се начислява на ден за целия период от първия ден на забавата за
плащане на минимална погасителна вноска до датата на плащане на минималната
вноска. Твърди, че на ответника е начисляван увеличения размер на договорна
лихва за периода от 9.06.2015г. до 6.12.2016г., като общата стойност на тази
лихва е в размер на 132,29 лв. От датата на заплащане на минималната
погасителна вноска отпадат основанията за начисляване на по-високия размер на
договорната лихва и съответно се начислява договорената от страните лихва в
размер на 6 %. Твърди, че в случай, че до 5 - то число на календарния месец,
следващ месеца на усвояване на кредита Кредитополучателят не погаси усвоената
главница и начислената за периода лихва дължи такса револвинг
в размер на 8 % от усвоения размер на кредита към последно число на
предходния месец, която не е погасена от Кредитополучателя до пето число на
съответния месец, като такса револвинг се дължи за
всеки следващ месец през който Кредитополучателят ползва кредита, предмет на
този договор. Такса револвинг се начислява на 6 -то
число на месеца върху общия размер на усвоения до последно число на предходния
месец кредит, който не е погасен до 5-то число на следващия месец. Ищецът
твърди, че поради неплащане в срок на минималните месечни вноски, /включващи
усвоена главница и начислената за периода лихва/ на длъжника е начислявана
такса револвинг в общ размер на 1043,91лв. за периода
от 6.09.2014г. до 6.12.2016г. Твърди, че съгласно клаузите на сключения
договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минималната погасителна
вноска в период от пет последователни месеца цялото му задължение става
автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че
предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия
и Кредитодателят не е длъжен да уведомява
Кредитополучателя за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е
настъпила автоматично на 06.05.2017г., като считано от тази дата
Кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден
забава върху общия размер на задължението си. Ищецът твърди, че подписвайки
договора за кредит Кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване на
предсрочната изискуемост дължи на Кредитодателя
еднократно заплащане на такса в размер на 100 /сто/ лева, включваща разходите
на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на Кредитополучателя. Така общият размер на всички плащания, договорени от
страните при подписването на договора за кредит, които Кредитополучателят се е
задължил да върне на Кредитодателя, представлява
сбора от усвоения размер на кредита, ведно с начислената договорна лихва, такса
револвинг за всеки месец, за който същата се дължи
съгласно условията на договора и разходи за събиране, дължими съгласно договора
и Общите условия. Твърди, че на длъжника е начислена лихва за забава в размер
на 99,50 лв. за периода от 06.05.2017г. /датата, на която вземането е станало
автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране
на заявлението в съда. Твърди, че ответникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер
на 6029,00 лв., с която са погасени, както следва: лихва за забава- 1,19 лв. за
периода от 06.05.2017г. до 12.05.2017г., такса револвинг-
992,24 лв., договорна лихва по чл.10 от договора за кредит- 132,29 лв.,
договорна лихва по чл. 9 от договора за кредит- 613,35 лв. и главница- 4289,93
лв.
В заключение моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че по Договор за кредит „Бяла карта“ № ***дължи на ищцовото дружество следните суми в обш
размер на 1026.65 лв. от които главница 597,74 лв., договорна лихва по чл.9
от договора за кредит- 178,93 лв., такса револвинг-
51,67 лв., такса разходи- 100,00 лв. и лихва за забава в размер на 98,31 лв.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК. Твърди, че длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от
своя страна обуславя правния им интерес от подаването на настоящата искова
молба.
В едномесечния срок
е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, който
оспорва претенциите. Твърди, че не са представени доказателства за извършена
цесия и анекс, от които да е видно, че „***“ АД е прехвърлил на „***“ ООД
вземането, произтичащо от договор за кредит „Бяла карта“, сключен на
22.06.2014г. с ответника. Твърди, че не е представено уведомление за тази
цесия. Твърди, че цесията от 07.11.2014г. между „***“ и ищцовото
дружество не е породило действие спрямо ответника, тъй като уведомлението не е
връчено надлежно поради което липсва активна материално правна легитимация на
ищеца като кредитор на ответника. Твърди, че кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което предявеният иск се явява неоснователен. Твърди, че не
са представени доказателства за направено от кредитора и връчено на ответника
волеизявление за предсрочна изискуемост. Твърди, че такова волеизявление следва
да бъде връчено на длъжника и в случая, когато кредитор е небанкова финансова
институция. Твърди, че договорът съдържа нищожни клаузи по отношение на
договорната лихва и таксата револвинг. Оспорва и
таксата за събиране на вземането дължима след настъпване на предсрочната
изискуемост, тъй като счита, че тази такса заобикаля чл.33 ал.1 и 2 от ЗПК.
Съдът каото съобрази събраните
по делото доказателства, приема за установено следното :
Установява се от
представения по делото Договор за кредит, че на 22.06.2014г. между ответника Р.М.
и „***“ АД бил сключен договор за кредит Бяла Карта, по силата на който кредитодателят предоставил на ответника кредит в максимален
размер на 300 лева под формата на разрешен кредитен лимит, а ответникът се е
задължил да върне ползваната сума съгласно условията на договора. Договорът е
сключен с неопределен срок. Видно е, че в чл.7 страните са договорили ГПР в
размер на 108 %, което представлява по-голям размер от допустимия такъв по
закон. До влизане в сила на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, която ограничава
този размер до пет пъти законната лихва, което е в размер на 50%, този процент
е бил допустим в размер до 3 пъти законната лихва. Разпоредбата на чл.19 ал.4,
която ограничава размера на ГПР влиза в сила от 23.07.2014г. Видно от
заключението на вещото лице, първите погасявания на задълженията са били на 03,
04, 09 и 21 юли 2014г., което касае един съвсем кратък период, в който на
кредитополучателя е начислявана лихва в размер над законно допустимата, а
именно три пъти законната лихва. В периода след влизане в сила на тази
разпоредба, законът ограничава тези задължения до пет пъти законната лихва.
Видно е, че начислените на ответника задължения значително надвишават това
ограничение и съгласно разпоредбата на чл.19 ал.5 ЗПК са нищожни. В тази
връзка, съдът е поставил и допълнителна задача на вещото лице да изчисли
размера на лихвата в размер на пет пъти законната лихва.
Установява се от
представения по делото договор на лист 99 от делото, че на 01.07.2014г. кредитодателят „***“ АД е прехвърлил на „***“ ООД всички
ликвидни и изискуеми съответно бъдещи вземания с ненастъпил падеж, произхождащи
от кредит Бяла Карта, описани в Приложение №1 към договора. Видно е, че в 1.4
от Договора, продавачът прехвърля на купувача всички права, които притежава по
силата на сключените договори за кредит Бяла карта с третите лица, описани в
приложението. Ответникът чрез особения си представител е направил възражение,
че с договора не е представено приложението, в което е отразено името на
ответника. Направил е възражение също, че с прехвърляне на вземанията, цесионерът не е придобил правата на кредитора да предоставя
суми по договора, а само правото да събира задълженията по този договор. Съдът
не споделя това становище, тъй като видно от договора, цедентът
е прехвърлил и цесионерът е придобил всички права,
които притежава по силата на този договор. С оглед свободата на договаряне,
съдът приема, че със сключването на договора за цесия , цесионерът е придобил право да
предоставя заем на ответника и съответно да събира задълженията по този
договор, да обявява договора за предсрочно изискуем. В изпълнение на тези свои
права, от заключението на вещото лице се установява, че след сключване на договора
за цесия, ответникът е продължил да усвоява суми по кредитната карта и
съответно да прави плащания по този договор, а междувременно между страните по
договора за кредит, са били сключени и Анекси – от 24.09.2014г, 14.12.2014г,
23.04.2015г. Тоест след сключването на цесията, цесионерът
е станал кредититодател на ответника и е встъпил в
правата и задълженията на предишния кредитодател. С
договора за цесия , страните са договорили и правото на цесионера
да препродаде и прехвърли вземанията на трети лица,
което обуславя правото му да прехвърли вземанията си по договора на ищцовото дружество.
Установява се, че
на 13.07.2017г., вземанията по договора за кредит Бяла карта спрямо ответника Р.М.
са прехвърлени от „***“ ООД на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“.
С този договор за цесия, ищецът е придобил само вземанията по договорите, но не
и правата, които цедента притежава, примерно да
сключва анекси с кредитополучателите или да им предоставя нов кредит. Към тази
дата – 13.07.2017г. на ответника вече е била обявена предсрочна изискуемост,
ответникът не е теглил и не е връщал суми по кредита.
Относно
възражението на ответника, че не е уведомен за цесията, съдът приема следното :
Установява се от
представеното по делото уведомително писмо от 19.07.2017г, че ищцовото дружество е изпратило такова до ответника за
извършената цесия на вземанията по договора за кредит. Видно е, от приложената
по делото обратна разписка известие за доставяне, че писмото е върнато в цялост
като непотърсено от адресата - няма данни съобщението за цесията, изпратено от цесионера да е достигнало до адресата. Съдът счита, че
от този факт не следва, че длъжникът
няма задължение към новия кредитор, който е придобил вземането на кредитор. Напротив,
със сключването на договора за цесията, кредиторовите права преминават от цедента
към цесионера. Незнанието на длъжника за
прехвърлянето на вземането в смисъла, предвиден в чл.99,ал.4 от ЗЗД, не го
освобождава от изпълнение на
задължението, а гарантира правата му в
случай, че след цедирането на вземането е платил на
предишния кредитор. В процесния случай обаче не се твърдят и не са осъществени
факти, които да водят до такъв извод. Видно е, че след първата цесия има
извършени от страна на ответника плащания, които са отразени в счетоводството
на ищцовото дружество. А след втората цесия –
13.07.2017г., от страна на ответника няма извършвани плащания, поради което
ответникът не може да се позовава на разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД за
евентуално освобождаване от задължението
до размера на сумата, платена на
субект, който е изгубил качеството на кредитор. В този смисъл е налице и
съдебна практика на ВКС – Решение 173/15.04.2004г. на ВКС по гр.д. 788/2003г.
ТК, и Определение 987/18.07.2011г. ВКС по гр.дело №867/2011г., IV гр.о.
При тези доводи, съдът приема за ирелевантно
по отношение на спора обстоятелството, че уведомлението за цесията не е
достигнало до ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, тъй като с възражението не са представени доказателства и липсват
данни по делото за извършени след цесията плащания.
По отношение на
възражението, че ответникът не е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост, съдът счита, че в случая кредиторът няма такова задължение, тъй
като няма качеството на банкова институция. Дружеството, с което ответникът е
сключил договор за кредит представлява небанкова финансова институция. Обстоятелството,
че извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране не я
прави банка, поради което сключеният между „***“ АД и ответника договор за
кредит няма характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, а съставлява
договор за заем по чл.240 от ЗЗД. Съдът приема, че в случая, тъй като се касае
за небанкова финансова институция по отношение на
договора за кредит не намира приложение т.18 на ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
вземане по договор за кредит. В този смисъл е и Определение № 41/11.01.2016г.
по гр.д. № 4606/2016г., ІV г.о., ГК на ВКС. В конкретната хипотеза, чл.15 от
Договора за кредит предвижда автоматична предсрочна изискуемост при забава за
плащане на минималната погасителна вноска с повече от 10 дни или неплащане на
минималната погасителна вноска в период от пет последователни месеца. Видно е,
че последното плащане е направено на 12.12.2016г. и
на 06.05.2017г. автоматично е настъпила предсрочната.
Относно
възражението, че определената възнаградителна лихва е
в размер над допустимия от закона, съдът споделя становището на ответника, че
тази клауза представлява неравноправна кауза и като такава е нищожна. Това
възражение касае размера на претенцията за възнаградителна
лихва и такса револвинг, която също представлява част
от възнаграждението, което се дължи на кредитодателят за предоставената услуга. Видно от
заключението на вещото лице, начислената като дължима възнаградителна
лихва е в размер на 178,93 лева, а такса револвинг
51,67 лева. Двете суми са в значително по-висок размер от законно допустимия, а
именно пет пъти законната лихва. От заключението се установява, че допустимият
размер по закон за същия период е 120,71 лева, поради което съдът приема, че до
този размер искът е доказан по основание, като за разликата до 178,93 лева възнагладитгелна лихва и 51,67 лева такса револвинг, искът се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
По отношение на възражението за нищожност на договореното
задължение за заплащане на разходи за извънсъдебно събиране на задълженията
съгласно чл.15 ал.5 от договора.: ЗПК съдържа разпоредби от императивен порядък, които
служебно следва да бъдат съобразни от съда. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Въведената в договора за кредит отговорност за в
бъдеще за определени разходи, представлява по съществото си неустойка, дължима
при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не
е плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. Тези плащания целят
заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждането на допълнителни
плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със
забава на длъжника. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
този закон, е нищожна. При така изложеното и на основание чл.21 ал.1 ЗПК
визираните по - горе клаузи на договора са нищожни и като такива не пораждат
права и задължения за страните по договора за кредит. Следователно ответникът
не дължи начислените от кредитора суми
за такса разходи, начислена като задължение на ответника в размер на 100
лева.
Относно претенцията
за законна лихва за забава в размер на 98,31 лева, която ищецът претендира от
обявяване на кредита за предсрочно изискуем до датата на подаване на
заявлението в съда, съдът счита, че е основателна и следва да бъде уважена в
размера, в който е претендирана и изчислена от вещото
лице, а именно 98,31 лева.
При така
изложеното, съдът приема, че се явява основателна изцяло претенцията за
заплащане на главница в размер на 597,74 лева, като същият размер на дължима
главница е установено и от вещото лице в приетото по делото заключение.
Основателна е
претенцията за законна лихва за забава върху главницата за периода от
13.05.2017г. до 31.05.2018г. в размер на 98,31 лева.
Неснователни частично се явяват претенциите за възнаградителна
договорна лихва за периода от 27.06.2016г. до 06.12.2016г. в размер на 178,93
лева и такса револвинг за периода 06.11.2016г. –
06.12.2016г в размер на 51,67 лева, които като общ размер не биха могли да
надвишават сумата от 120,71 лева и следва да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество възнаградителна договорна лихва за периода от 27.06.2016г.
до 06.12.2016г. и такса револвинг за периода
06.11.2016г. – 06.12.2016г в размер на 120,71 лева, ката за разликата до 178,93
лева и 51,67 лева, претенцията се явява неоснователна.
Неснователна се явява и претенцията за разходи за извънсъдебно събиране на задълженията
в размер на 100 лева, тъй както същата се дължи на основание нищожна клауза в договора.
С оглед изхода на делото, следва да бъдат
присъдени и направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски за юрк.възнаграждение в размер на 350 лева. С оглед сложността
на делото, съдът счита, че такива се дължат в размер на 300 лева. По делото са
представяни множество писмени становища и е вземано отношение по
доказателствата. Така общо направените по делото разноски в исковото
производство са в размер на 75 лева държавна такса, 302 лева възнаграждение за
особен представител, 220 лева възнаграждение за вещо лице и 300 лева юрк.възнаграждение, общо 897 лева. С оглед размера на
уважените искове, ответникът следва да заплати на ищцовото
дружество и направените по делото разноски в размер на 697,27 лева.
За заповедното
производство, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 50,77 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240 и чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Р.М.М. с ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ Н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, офис сграда „***сумата
от 597,74 лева- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-31.05.2019г. до окончателното й изплащане, сумата от 120,71 лева, представляваща
договорна лихва за периода 27.06.2016г. – 06.12.2016г., сумата от 98,31 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 13.05.2017г.- 31.05.2019г., които суми са дължими по
договор за паричен заем № 410344/22.06.2014г., и за същите има издадена заповед
за изпълнение №2523/01.06.2018г., по ч.гр.д.№3990/2018г. по описа на ПлРС, КАТО ЗА
РАЗЛИКАТА до 178,93 лева договорна лихва и 51,67 лева такса револвинг, ОТХВЪРЛЯ
претенцията като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ като неоснованелен предявеният
от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда „***против Р.М.М.
с ЕГН ********** *** иск да бъде признато за установено, че Р.М.М. дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК ***сумата от 100 лева, представляваща такса разходи,
за която сума е издадена заповед за изпълнение №2523/01.06.2018г., по
ч.гр.д.№3990/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.М.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ Н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, офис сграда „***разноски в исковото
производство в размер
на 697,27 лева и разноски в заповедното производство в размер на
50,77 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС, в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: