Р Е Ш Е Н И
Е № 4442
гр. Пловдив, 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на 05.12.2018
г., в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 10056 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Ц.В.А., ЕГН **********,***
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди се, че за периода от
13.05.2015 г. до 07.07.2017 г. ответникът имал задължения към ищеца за
предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 461,04 лв. за ползван от него обект, находящ
се в ***, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури,
подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване на фактурата,
дължима сума и период, за който се дължи сумата. При забава в плащанията
абонатът следвало да плати и законна лихва, като в случая дължимото мораторно
обезщетение възлизало на сумата от
33,81 лв. за периода 31.07.2015 г. – 30.06.2017 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с
№ ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично
известни общи условия. Посочва се, че
ответникът има качеството потребител, тъй като е наемател на горепосочения
недвижим имот, в който са доставени ВиК услуги, като се цитират приложимите
общи условия, съгласно които потребител може да бъде и физическо лице, което
ползва ВиК услуги в жилище, на което е наемател, ако собственикът на имота е
подал декларация, а при липса на такава ВиК открива партида на собственика или
на наемателя. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но
по образуваното по случая частно гр. дело №
11737/2017 г. по описа на ПРС, длъжникът не бил открит и било залепено
уведомление по чл. 47 ГПК и дадени указания за предявяване на иск, поради което
в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен
иск за горните суми. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление до окончателното плащане и разноските в настоящото и заповедното производство.
В
законоустановения едномесечен срок е
постъпил отговор от ответника, с който признава, че дължи сумите, като не
възразява срещу начина на отчитане, както и размера на сумите. Твърди, че ще
сключи договор за разсрочване на задълженията и ще изплати същите доброволно.
В съдебно заседание ищецът е
поискал постановяване на решение при признание на иска, като искането му е
уважено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Между
страните не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че
ответникът дължи на ищеца претендираните суми, като липсват, както твърдения,
така и доказателства за платени суми, касаещи процесния период.
Предявените
искове са допустими, валидно е направено признание на исковете, представляващо
по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу иска, тъй като го счита за
основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска,
отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата
страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право,
признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК,
нито в другите предвидени в закона изключения – т. е . признато е право, с
което страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона
и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, то
съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявените искове.
При
този изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца искане в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както
в заповедното, така и настоящото исково производство. Ищецът претендира и е
представил доказателства за направени разноски в общ размер от 150 лв., включващи сумата от 25 лв.- държавна
такса в заповедното производство и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, както и разноски в настоящото исково
производство в размер от 75 лв.- държавна
такса. В полза на ищеца следва да се присъди изцяло претендираната сума за
разноски, като същият изрично е заявил, че оттегля искането си за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Ц.В.А., ЕГН **********,*** дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от 461,04 лв. – главница, представляваща
стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода в общ размер на за ползван от него обект, находящ се в ***
аз периода от 13.05.2015 г. до 07.07.2017
г., както и сумата от 33,81 лв.
–обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
31.07.2015 г. до 30.06.2017 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.07.2017 г. до
окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11737 по описа за
2017 г. на ПРС, ХVІ-ти състав.
ОСЪЖДА Ц.В.А., ЕГН **********,*** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата
от 150 лв. - разноски, от които сумата от 75 лв. (50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение и 25 лв. – държавна такса)
– разноски в производството по ч.гр.д. № 11737 по описа за 2017 г. на
ПРС, ХVІ-ти състав и сумата от 75 лв. – държавна такса –
разноски в производството по гр.д. № 10056 по описа за 2018 г. на ПРС,
V-ти състав.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ