№ 3484
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110119847 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от ФИРМА.“, БУЛСТАТ НОМЕР, с адрес: гр. АДРЕС, чрез адвокат
А. И., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника ФИРМА, ЕИК
НОМЕР, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, че същия дължи на ищеца сумата
от 3,56 лв., представляваща неоснователно начислена лихва за забавено плащане за периода
05.10.2021 г. до 12.10.2021 г. по Договор за финансов лизинг № 43743/02.11.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 15.11.2021 г. до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за финансов лизинг №
43743/02.11.2019 г., по който ищецът имал задължение да заплаща ежемесечно лизингови
вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Поддържа се, че при
падежа на всяка месечна вноска ответникът е издавал фактура, като е връчвал същата на
ищеца чрез системата eFaktura.bg. Твърди се, че на 05.10.2021 г. ответникът е издал фактура
№ ********** за дължима лизингова вноска, като ищцовата страна я е получила на
11.10.2021 г. и я е заплатила на същата дата. В исковата молба се посочва, че на 13.10.2021 г.
ищецът е получил уведомление, че дължи сумата от 3,56 лв., представляваща лихва за
забавено плащане на вноска № 22 по договора за периода от 05.10.2021 г. до 12.10.2021 г.
Твърди, че заплатил така начислената лихва без основание, тъй като страните не били
уговорили срок за плащане на лизинговите вноски, след настъпване на падежа. Излагат се
съображения, че в случая е приложим чл. 303а, ал. 3 ТЗ, като задължението за заплащане на
лизинговите вноски следва да бъде извършено в 14-дневен срок от получаване на фактурата,
след което длъжникът изпада в забава. Предвид това, ищецът счита, че е заплатил на
ответника лихва за забава без основание и същата следва да му бъде възстановена.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
допустимостта и основателността на иска. Поддържа, че е начислил процесната лихва за
1
забава законосъобразно, тъй като ищецът не е заплатил лизингова вноска № 22 на
съответния падеж, посочен в погасителния план към договора за лизинг.
Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. И., който поддържа исковата
молба.
Ответникът се представлява от юрк. Кунчева, която поддържа отговора.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 65146/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение за сумата от 3,56 лв. /три лева и 56 стотинки/, представляваща неоснователно
начислена лихва за забавено плащане от 05.10.2021г. до 12.10.2021г. по Договор за
финансов лизинг №43743/02.11.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 15.11.2021 г. до
изплащане на вземането. С възражение от 10.01.2022 г. ответника е оспорил вземането с
мотив, че не дължи.
Представен е договор за финансов лизинг № 194750543734/02.11.2019 г., сключен
между страните по делото, в Част I от който е посочено, че е налице погасителен план,
представляващ Приложение А към договора, в който са посочени броят, размерът и падежът
на лизинговите вноски, както и остатъчната стойност. Определено е, че падеж на
лизинговите вноски представлява датата, на която се дължи плащане на всяка една
лизингова вноска. В чл. 2, ал. 1 от договора е уговорено, че броят, размерът и падежът на
лизинговите вноски се посочват в погасителния план към договора. Съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора ищецът, в качеството си на лизингополучател, е поел задължение да заплаща в
срок всички лизингови вноски и други задължения по договора. В чл. 8, ал. 1 от договора
страните са договорили, че във всеки случай на неизпълнение на парично задължение на
лизингополучателя, лизингодателят има право на наказателна лихва за забава в размер на
0,1 % върху дължимата сума за всеки ден забава.
От представения погасителен план Приложение А към договора се установява, че
ищецът е имал задължение да заплаща на ответника 60 месечни лизингови вноски с падеж
пето число на съответния месец, като първата е била с падеж 05.01.2020 г., а последната –
05.12.2024 г.
Между страните не е спорно и се установява от представеното удостоверение от
системата eFaktura.bg, както и от представеното платежно нареждане от 11.10.2021 г., че
ответникът е издал фактура № ********** от 05.10.2021 г. на стойност 508,97 лв., като
същата е изпратена на ищеца на 06.10.2021 г. и е получена и платена от последния на
11.10.2021 г. Страните не спорят, че това плащане е касаело вноска № 22 по договора за
лизинг.
Представено е известие за плащане № **********/13.10.2021 г., с което ответникът
уведомява ищеца, че дължи лихва за забавено плащане на вноска № 22 за периода 05.10.2021
г. – 12.10.2021 г. в размер на 3,56 лв., като с платежно нареждане от 28.10.2021 г. ищцовата
страна е заплатила тази сума.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
2
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД. За основателността на този иск ищецът трябва да установи извършеното плащане
на процесната сума, за която се твърди, че е платена на ответника без основание; При
доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, наличие на основание за
получаване на исковата сума.
По делото се установява и не е спорно, че ответникът е получил от ищеца сумата от
3,56 лв., представляваща начислена лихва за забавено плащане за периода 05.10.2021 г. до
12.10.2021 г. по Договор за финансов лизинг № 43743/02.11.2019 г. Спорен между страните
е въпросът дали ответникът е имал основание да получи тази сума, т.е., дали ищецът е бил в
забава по отношение на заплащането на дължимата лизингова вноска в размер на 508,97 лв.,
за която ответната страна е издала фактура № ********** от 05.10.2021 г.
Съгласно чл. 286, ал. 2 от Търговския закон ТЗ/, търговски са сделките по чл. 1, ал.
1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват, като според чл. 1, ал. 1, т. 15 ТЗ
договорите за лизинг имат характер на търговска сделка. Следователно в настоящия случай
между страните са приложими правилата на ТЗ, като по силата на чл. 288 ТЗ за неуредените
с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство, а при непълнота и в него - търговските обичаи. В чл. 303а, ал. 3 ТЗ е
посочено, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение по търговска сделка
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане, а когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се
установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или
услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В настоящия
случай, видно и от подписания от страните погасителен план към договора за лизинг, е
договорен срок /падеж/ за заплащане на всяка от месечните лизингови вноски, а именно –
пето число на съответния месец, след изтичането на който настъпва забава за длъжника.
Неоснователни са доводите на ищеца, че всяко падежирало задължение има срок за
плащане, след изтичането на който настъпва забава. Падежът е крайната дата, на която може
да се изпълни редовно, без да настъпват правните последици на забавата. Това е видно и от
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, съгласно която, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – в случая след
пето число на съответния месец. Като не е заплатил сумата от 508,97 лв. по фактура №
********** от 05.10.2021 г. на уговорения падеж, ищецът е изпаднал в забава, поради което
ответникът основателно е начислил лихва за забава. По делото не се доказва между страните
да е бил уговорен друг срок за изпълнение – например, след получаване на съответната
фактура от длъжника или на посочена в нея дата, или след изтичане на определен срок от
издаването й, поради което съдът приема, че длъжникът лизингополучател е изпълнил със
закъснение. По силата на сключения договор за лизинг, ищецът е бил наясно с размера на
погасителната си вноска и с падежа на задължението си, като предвид уговорения начин на
плащане в чл. 2, ал. 2, а именно – по банкова сметка, посочена в договора, същият е имал
възможност да изпълни в срок.
Предвид гореизложено, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответникът има право на разноски. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ФИРМА.“, БУЛСТАТ НОМЕР, с адрес: гр. АДРЕС, за
признаване за установено по отношение на ответника ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със седалище
и адрес на управление: гр. АДРЕС, че последното дължи на ищеца сумата от 3,56 лв.,
представляваща неоснователно начислена лихва за забавено плащане за периода 05.10.2021
г. до 12.10.2021 г. по Договор за финансов лизинг № 43743/02.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
3
изпълнение на парично задължение – 15.11.2021 г. до окончателното плащане на
дължимото, за която сума е издадена Заповед №20260/26.11.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 65146/2021 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА ФИРМА.“, БУЛСТАТ НОМЕР, с адрес: гр. АДРЕС, да заплати на
ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, сумата от 100,00
лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца ФИРМА.“, да бъде осъден
ответникът ФИРМА, да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 65146/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4