Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.09.2025 година Град С.З.
Окръжен съд Търговско отделение На 16.04. Година 2025
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ТАНЕВА
Секретар:
като разгледа докладваното
от съдията ТАНЕВА
търг.дело № 498 описа за 2009 година,
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл. 250 ГПК.
Настоящото
производство е образувано, след като с въззивно
определение № 184/23.04.2018 г.
по възз. гр.д. № 466/2013 г. по описа на Пловдивски апелативен съд е отменено решение № 81/01.11.2010 г., постановено по
т.д. № 498/2009 г. по описа на Старозагорски
окръжен съд в частта, в
която е оставена без разглеждане молбата на ищците М.Н. П. и М.С.К. от 12.02.2010г. за увеличаване на
предявените частични искове в общ
размер 30 000 лв. със сумата 439 104.30
лв., както и молба вх.№
12757/18.08.2010 г. по чл. 250 от ГПК и по чл.247 ал.1 от ГПК за
допълване и за поправка на фактическа грешка
на решение № 21/15.07.2010 г., постановено по т.д. № 498/2009 г. по описа на Старозагорски окръжен съд /лист
579, том 2/.
В съдебно
заседание на 25.09.2017 г. Пловдивският апелативен съд е допуснал изменение на
размерите на предявените искове - против „В.Т.“ АД за обезщетение за ползването
на дворното място от 10 000 лв. на
178 870 лв. и обезщетение за ползването на ресторант „****“ от
10 000 лв. на 136 668 лв. и
против „Е.К.“ ООД за обезщетение за ползването на ресторант „****“ от
10 000 лв. на 157 662 лв., всяка от които суми е претендирана от
ищците по равно.
В съдебно
заседание на 26.03.2018г. съдът е отменил горепосоченото определение в частта,
в която е допуснато увеличение размера на исковете по чл. 59 от ЗЗД против „В.Т.“
АД за обезщетение за ползването на дворното място.
След отмяна на решение № 81/01.11.2010 г., постановено по
т.д. № 498/2009 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, делото е върнато от
Пловдивски апелативен съд на Старозагорски окръжен съд, който
да се произнесе по
увеличените искове по същество по молбата
на ищците М.Н.П., починала и заместена от своя наследник и правоприемник И.Т.П. и М.С.К. за допълване на решение № 21/15.07.2010 г., постановено по т.д. №
498/2009 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, като съдът се съобрази с дадените в настоящото
определение указания.
Въззивното производство по въззивната жалба на ищците относно
частичните искове, образувано във
възз.гр.д. № 466/2013 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, е спряно с
определение №184/23.04.2018 г. до завършване на настоящото производство по
увеличените искове с влязло в законна
сила решение.
Настоящото производство е по реда на чл. 250 ГПК за разглеждане на
претендираното обезщетение за пропуснати ползи в размер на увеличените искове,
за които ищците в исковата молба вх.№ 1109/01.09.2009
т. / т. 1, лист 1-5 – гр.д. № 498/2998 г./ са
посочили изрично, че предявяват
като частични.
Съобразно указанията на
Пловдивски апелативен съд, дадени в Определение № 184/23 04.2018 г.
по възз.гр.д. № 466/2013 г., съдът
следва да уточни и да се
произнесе по увеличения
размер на исковете, който е
останал неизяснен във въззивното производство, като се съобрази с волеизявленията на ищците в молбите им от
12.02.2010 г. и 13.05.2013 г. и
изразеното становище в съдебно заседание на 25.09.2017 г. В тази връзка съдът е
анализирал молбите на ищците за уточняване и допълване на предявените искове за обезщетение в
първоинстанционното производство,
сравнил е същите с молбите за
уточняване на претенциите, посочени от Пловдивски
апелативен съд и е установил, че ищците са изменили основанието и
петитума на исковата молба и са
предявили нови искове в нарушение на чл. 214 от ГПК.
С определение № 260271/30.05.2022 г., постановено по настоящото дело,
съдът е допуснал изменение на предявените с искова молба вх. № 11095/01.09.2009
г. от М.С.К. и М.Н.П., починала и заместена от своите наследници и правоприемници М.И.П., Н.С.П. и М.С.К. както следва:
срещу
„В.Т."АД:
-
за обезщетение за лишаване от ползване на ДВОРНО МЯСТО с площ от 2000 кв.м., за
периода от 01.09.2005г. до 29.12.2006 г. (учредено възмездно право на
ползване на „Е.К."00Д от „В.Т."АД - ресторант „****" с нот.акт № 120,том IV, рег.№ 7555, дело № 622), от 6 000 /шест хиляди/ лева
на пълния размер 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, т.е. със
сумата 54 000лв., която сума се претендира от ищците по равно;
-
обезщетение за лишаване от ползване и обезщетение за пропусната печалба от
търговската дейност на РЕСТОРАНТ „****" подробно описан в исковата молба,
за периода от 01.09.2005г. до 29.12.2006 г. (учредено възмездно право на
ползване на „Е.К.ООД от „В.Т."АД - ресторант „****" с нот.акт № 120,том IV, рег.№ 7555,дело № 622), от 7
500/седем хиляди и петстотин/ лева на 136 700 лева, т.е. със сумата от
129 200 лв., която сума се претендира от ищците по равно;
срещу
„Е.К.” ЕООД:
-
обезщетение
за лишаване от ползване на ДВОРНО МЯСТО с площ от 2000 кв.м., за периода от
29.12.2006г. до 01.09.2009г., от 4 000 /четири хиляди/ лева на пълния
размер 40 000 /четиридесет хиляди/лева, т.е. със сумата от 36 000лв.,
която сума се претендира от ищците по равно;
- обезщетение за
лишаване от ползване и обезщетение за пропусната печалба от търговската дейност
на РЕСТОРАНТ „**** " подробно описан в исковата молба, за периода от
29.12.2006 г. до 01.09.2009г., от 7 500/седем хиляди и петстотин/ лева на
157 700 лева, т.е. със сумата от 150 200 лв., която сума се претендира от
ищците по равно;
Оставил
е без уважение искането
за изменение на исковете за периода на
претенцията от 01.09.2004г. до 01.09.2005г., срещу „В.Т."АД
за: обезщетение за лишаване от ползване на ДВОРНО МЯСТО с площ от 2000 кв.м., в
размер на 34 974 лв.; обезщетение за лишаване
от ползване и обезщетение за пропусната печалба от търговската дейност на
РЕСТОРАНТ „****" подробно описан в исковата молба, в размер на 58 572 лв.,
тъй като се касае за нов период, който не е предмет на първоначалната
искова молба вх. № 11095/ 01.09.2009г.
Прекратил е производството по отношение на исковете за сумата от 20 000
лв., представляваща обезщетение за плодоползване - 148 бр. лешникови
дървета, поради направен отказ от исковете.
В хода на настоящото производство И.Т.П. е починал, като на основание чл.
227 ГПК същият е заместен от законните си наследници М.И.П. - дъщеря и Н.С.П. - съпруга.
Ищците твърдят, че ответниците
са нарушили тяхното материално право на собственост върху собственият им недвижим имот – пл. №
3026а, съставен от дворно място от 2000
кв.м., застроено със сграда с вградената
мелница от 925 куб.м. на техния
наследодател Никола Зафиров, закупена с н.а. № 120/1933 г., образуващи ресторант „****”. Недвижимият
имот бил отчужден за изграждане на парк „Б.”.
Финансиране не е било осигурено и
идейният проект за парковото строителство останал неизпълнен. Отчуждаването на
дворното място с мелницата в него
било отменено с Решение №
341/16.06.1997 г. по гр. № 874/1992 г. по описа на Окръжен съд С.З., след успешно
проведена административна процедура по
чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗС и др. Ищците посочват, че са
предявили петиторен иск по чл.108 от ЗС в кумулативно съединяване с иск
за обезщетение за ползването на имота от
първия ответник „В.Т.” АД, гр. С.З.и с
решение №27/23.07.2001 г. по гр.д. № 2940/2000 г. по описа на Районен съд С.З.искът
бил уважен и
ответникът „В.Т.” АД, гр. С.З.бил
осъден да предаде фактическата власт
върху имота, съставен от дворно място – 2000 кв.м., очертан от границите
на пл. № 3046 А и сграда в него с вградена мелница, която
била ресторант „****”. Ответникът „В.Т.” АД бил осъден да заплати обезщетение
за ползването на имота на ищците.
Ищците твърдят, че
сградата на ресторант „****, се
намира в собственото им дворно място – пл. № 3046 А- 2000 кв.м. и е двуетажна
масивна сграда с РЗП-1079,00 кв.м., съставена от първи етаж: фоайе,
две основни ресторантски зали на две
нива, банкетна сграда, галерия,
дневен бар и кухненски блок, със застроена площ от 659
кв.м. и в сутеренна част: бар, складово помещение с хладилни камери, котелно и нафтово помещения, със застроена площ от 420 кв.м., парков атракционен
комплекс с лешникови насаждения,
развлекателни съоръжения и открита ресторантска част с плочник, навеси и барбекю. Ищците твърдят,
че ответниците са заели имота и го
ползват вместо тях и им дължат
обезщетение за ползите, които са
получили вместо тях в размер на 469 200
лв. /частични и увеличени искове/.
Ответниците оспорват юридическото
основание на правото на собственост на ищците
върху ресторант „****” и
твърдят, че те са негови собственици. Оспорват твърдението на ищците, че
ресторант „****” се намира в тяхното реституирано дворно място. Оспорват и размера и основанието на твърдените от ищците
пропуснати ползи. Ответниците твърдят, че ресторант „****” не е реституиран на
ищците и
той е останал държавен в общинско
дворно място, различно от мястото на ищците – пл. № 3046 А. Твърдят, че сградата на ресторант ”****”,
описана от ищците в размерите и вида в исковата молба, като реституирана,
заедно с дворното място, не отговаря на съдебното решение за
отмяна на отчуждаването, нито на
осъдителното решение по чл. 108 от ЗС. Твърдят, че сграда на 2 етажа в описания обем 1079 кв.м., посочена от ищците, като предмет на техните
пропуснати ползи, съставена
от банкетни зали, ресторантски зали,
галерия, фоайета, дневен бар, кухненска
част – оборудвана, развлекателни съоръжения, няма и никога не е съществувала
в реституираното място на ищците,
нито е строена от тях, не е тяхна и те не могат да търсят обезщетения от чужда
сграда в чуждо място. Във възраженията си ответниците се позовават на
реституционното съдебно решение №
341/16.06.1997 г. по гр.д. № 874/1992 г. по описа на Окръжен съд С.З.и на съдебното решение №
27/23.07.2001г. по гр.д. № 2940/2000 г. по описа на Районен съд С.З.и твърдят, че в съдебните решения са
посочени само „сгради в мястото с вградена мелница“, без описанието на ресторант
”****” във вида и размерите, посочени от ищците
в исковата молба. Посочват, че
даже и целият ресторант да е бил в мястото на ищците, те не могат да бъдат негови собственици, тъй като
строителството е започнало през 1982 г. и е завършило през 1990 г. – 2 години
преди реституцията /ЗВСВНОИ по ЗТСУ, публикуван на 21.02.1992 г./ и
сградата е финансирана с лимит, отпуснат от държавата на инвеститора
„Б.” С.З.по договор за строителство от 10.01.1983 г., сключен с
главния изпълнител СП ”Благоустойство и комунално
стопанство” С.З.. СП „Б.” С.З.е преобразувано в ДФ „В.Т.” ЕАД, гр. С.З.. Негов собственик е станал
ответникът „В.Т.” АД Ст.Загора. Поддържа
се, че сградата е законно построена и се
позовават на представената по
делото строителна документация: Разрешение за строеж № 8/11.01.1983 г.,
Генерална сметка от 16.11.1981 г.,
Проектосметна документация - 1984
г. Актове обр.19 за актуване на
извършените СМР на р-т.”****”, описани в
Сметка № 8 за времето на
строителството, Протокол обр. 16 от 31.08.1990 г. на
Приемателна комисия за държавно
приемане на новопостроения обект
„Атракционно
заведение „ ****”, с който ресторант „****” бил въведен
в действие, като посочените строителни книжа били
приложени и приети, като доказателства по делото – /лист -321 -390,
т.1/.
Първият
ответник „В.Т.” АД посочва, че
с АДС № 12332/26.01.1995 г. ресторант ”****”
е бил актуван, като държавна собственост и предоставен за стопанисване и управление
на „В.Т.”АД и включен в капитала на
приватизираното дружество. „В.Т.” АД твърди,
че даже
и да се окаже, че има
вградена част от мелница в сградата в
мястото на ищците и да се окаже, че тази сграда е част от р-т ”****”, тя е незначителна и несъществена част от ресторанта
и не определя собствеността върху целия
ресторант в чуждо за ищците
дворно място. Тази сграда, ако е част от р-т”****”, ще бъде
несамостоятелна и функционално свързана с цялата сграда и няма
самостоятелни доходи. Направено е възражение, че исковете
по чл.59 от ЗЗД и за частта от обезщетението по частичните искове,
и в увеличената им част, са
изцяло погасени по давност с
начало 25.06.1997 г., която изтича след
5 г. на 25.06.2002 г., а исковата молба е предявена през 2009 г. – 7 г.
по-късно, а ищците нямат процесуални действия, с които да са прекъснали
давността за бъдещите си
процесни вземания.
Вторият ответник „
Е.К.” ООД гр.К. подържа възраженията на първия ответник. Позовава се
на давност, погасила изцяло частичните искове
в заявената им първоначална и увеличена стойност за пропусната
полза от дворното място и сградата в
него. Твърди, че първият ответник „ В.Т.”
АД С.З.с
нотариален акт № 63, т.2,
рег. № 3262, д. № 224/2005 г. на нотариус
П.И. му е прехвърлил ресторант ”****” като апортна
вноска в размер на 1 068 700 лв., представляваща 10 687 броя
дялове с номинална и емисионна стойност по 100 лв. всеки дял., оценени от
тройна техническа експертиза, приета с Решение
на Софийски окръжен съд по гр.д. № 657/2007 г., съобразно изискванията
на чл.73 от ТЗ. По този ред от 2005 г. „Е.К.” ООД, гр. К. е
собственик на ресторант ”****”, на който първият ответник „В.Т.” АД, гр. С.З.е
бил собственик от 1990 г. със завършване
на р.”****” и с неговото включване в баланса и капитала при преобразуването му в
ТД, видно от АДС № 12332/26.01.1995 г. на Община С.З.и чл.17 а от ЗППДБ.
Вторият ответник „ Е.К.” ООД гр. К. твърди, че
първият ответник – „В.Т.” АД С.З.му
е прехвърлил на 29.12.2006г. правото на ползване върху ресторант”****” с н.а. № 120, т.4, № 755, д.№ 627/2006 г. за срок
от 20 г., като с Декларация от 20.08.2008 г.,/л.527, том 2/, вписана в
Агенцията по вписванията с акт № 109/2008 г.
се е отказал от учреденото право на ползване.
Ответниците посочват, че
ищците са се снабдили с
изпълнителен лист /л.19, том
1 –гр.д.498/2009 г. /, който е
изпълнителен титул на влязлото в законна сила осъдително решение №27/23.07.2001 г. по гр.д. № 2940/2000 г. на Районен съд – С.З.,
по главния вещен иск по чл.
108 ЗС на 23.10.2001 г. и в
частта по акцесорният иск
за обезщетение по чл.73 ЗС /чл.59 ЗЗД/ , в сила на 08.02.2005 г.
Изпълнението на
въвода във владение е било спряно
от първия ответник „В.Т.” АД С.З.с
обезпечителна заповед от 28.11.2005 г.
на Софийски апелативен съд по изп. дело № 130/2005 г.
на СИС С.З./т.1, лист 20, гр.д. № 498/2009 г./. С
определение от 12.02.2007г.
Софийски апелативен съд е заменил
обезпечителната мярка „спиране на
изпълнението” с възбрана /т.1, лист 498 – гр.д. № 498/2009г./.
Изпълнението на въвода във владение е било спряно и по
искане на втория ответник „Е.К.” ООД, гр. К., с
обезпечителна заповед на Районен съд К. /лист 21, т.1/ от 04.06.2007
г./, като обезпечение на бъдещ иск за
подобрения върху имота на ищците за 33 133 лв. С Определение от 12.02.2007 г. Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 2284/2005 г. е
заменил обезпечителната мярка „спиране на изпълнението” с
„възбрана” върху имота на
ищците.
Твърди се, че от реституцията на
имота – дворно място и сгради през 1997
г. до 2007 г. сградите са остарели, а част от тях са съборени, а останалата сграда е неремонтирана и
неизползваема и ответниците не са използвали имота и не са реализирали
доходи.
Ответниците
твърдят, че не са ограничили достъпа на ищците до имота, но те
не са искали
да го ползват, а са предпочитали
да получават обезщетение от тях. Поддържа се, че през процесния период – 2004,
2005, 2006, 2007, 2008, 2009 г. ответниците не са използвали имота, не са
реализирали печалби и не дължат обезщетения на ищците.
Посочват, че претенциите на ищците
за обезщетения са неоснователни и следва да
бъдат редуцирани по време и размер, като се приспадне периодът от време, през
който обезпечителната мярка „спиране на въвода” е заменена с възбрана. Възбраната не лишава ищците от въвод и
достъп, а само ограничава техни разпоредителни сделки и ищците са могли да
ползват имота, но няма до сега както
протокол за въвод, така и опит или искане до
ответниците да заемат имота, тъй като
достъпът им до него не е ограничен.
Ответниците сочат следната корекция
на обезщетенията:
От
„В.Т.” АД С.З.- обезщетение:
За дворното място: От
01.09.2004 г. до 12.02.2007 г., вместо до 01.09.2009 г., като цялата сума от
164 870 лв. се изключи от
обезщетението, като необжалвана.
За
сградата в мястото: От 01.09.2004
г. до 29.12.2006 г. , като сумата 126 668 лв. следва да се намали съответно на
периода от време.
От
„Е.К. „ ООД К. – обезщетение :
За
сградата - от 29.12.2006 г. до
29.06.2007 г., вместо до 01.09.2009 г., със съответно намаление на сумата от 147 662 лв.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните намира за установено следното:
От представеното по делото решение №
341/16.06.1997 г. по гр. № 874/1992 г. по описа на Окръжен съд - С.З.се
установява, че е отменена заповед № 1853/23.06.1992 г. на Кмета на Община С.З.,
с която отказва да отпише от АДС № 1523/61 недвижимия имот от 2 000 кв.м.,
заедно със стопански сгради, бивша собственост на наследници на Никола Зафиров
и е отменено отчуждаването на недвижим имот от 2 000 кв.м. дворно
място, заедно със запазената стопанска сграда – мелница от 925 кум м., находящ
се в гр. С.З.в местност „Б.Б.“, собственост на наследниците на Н.Г.З.– М.Н.П. и М.Н. ***.
Решението на Окръжен съд – С.З.е потвърдено с решение № 6307/30.12.1998 г. по адм. дело № 2329/1998 г. на ВАС.
Впоследствие
със заповед № 510/26.03.1998 г. е попълнена кадастралната основа на плана за
парк „Б.“, като е образуван нов имот пл. № 3046А с площ от 2 000 кв.м.,
включващ и стопанската сграда – мелница.
По делото е
представен Договор от 11.12.1997 г. за
продажба на 37 615 броя акции, представляващи 60 % от капитала на „В.Т.“ ЕАД, гр. С.З.(правоприемник на ДСП „Б.“
– С.З.), с който посоченото дружество е приватизирано, като в капитала на
приватизираното дружество е включен Ресторант ****, видно от представените по
делото АДС № 12332/26.11.1995 г., информационен меморандум за „В.Т.“ ЕАД – С.З.от
м. 1997 г.май, и удостоверение № 50/21.01.1999 г. на управление „ТРС“ при Община С.З..
С решение №
27/23.07.2001г., постановено по гр.д. № 2940/2000г. по описа на Старозагорския
окръжен съд е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС от М.Н.П. и М.С.К. ***.
Видно от решението “В.Т.” АД е осъдено да предаде собствеността и владението на
следния недвижим имот: дворно място от 2000 кв.м, ведно с постройките в него,
представляващо имот пл. № 3046а, находящо се в парк “Б.” град С.З.при граници:
имот пл.№ 3045 – държавен, имот пл. № 3046 – държавен, река „Б. и от запад
асфалтов път, като е признато право на задържане на имота до заплащане от
ответниците на направени от “В.Т.” АД подобрения в описания недвижим имот
/строителство на ресторант “****”/ на стойност 736 364 лева. Със същото решение
е отхвърлен иска по чл. 59 от ЗЗД на ответниците
против “В.Т.” АД за заплащане на обезщетение за ползване на описания недвижим
имот за периода 13.08.1997г. до 13.03.1998г. в размер на 3000 лева.
В производството по ревандикационния иск ответното
дружество е направило възражение за непротивопоставимост спрямо него на
реституционно решение, тъй като той не е взел участие като заинтересована
страна в административното производство. По това възражение съдът приел, че е
реституираното дворното място, ведно със запазената стопанска сграда – мелница
от 925 куб.м., като ресторант „****” не е бил предмет на реституцията.
В частта, с която е уважен предявения иск по чл. 108 от ЗС, решението е
влязло в сила на 23.10.2001г.
С решение № 2526/2004 от 08.02.2005г., постановено по
гр.д. № 2246/2003г. по описа на ВКС, ІV ГО е отменено решение № 27/23.07.2001г.
по гр.д. № 2940/2000г. на СтРС в частта, с която е
определен размер на извършени подобрения – строителство на ресторант “****”, на
736 364 лева в полза на “В.Т.” АД и е обезсилено в частта, с която е признато
право на задържане на имота до заплащане на тези подобрения на стойност 736 364
лева.
В останалата част относно иска по чл. 59 от ЗЗД е
постановено решение № 151/25.04.2005г. по в.гр.д. № 155/2005г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, с което е уважен и иска по чл. 59 ЗЗД в установения
размер от 2 683 лева – обезщетение за ползване на дворно място от 2 000
кв.м., ведно с постройките в него, представляващи имот пл. № 3046а, находящо се
в парк „Б.“ в гр. С.З.при описани в решението граници. Решението е влязло в
сила на 25.04.2005г.
Въз основа на влезлите в сила решение № 27/23.07.2001г.,
постановено по гр.д. № 2940/2000г. по описа на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която е уважен предявения иск по чл. 108 от ЗС, и решение №
151/25.04.2005 г., постановено по по в.гр.д. №
155/2005г г. на Окръжен съд – С.З., е издаден изпълнителен лист по вещния иск
по чл.
108 ЗС на 23.10.2001 г. и в
частта по иска
за обезщетение по чл.59 ЗЗД, по
който е образувано изп.дело № 130/2005 г. на СИС-С.З.,
с предмет: въвод във владение в дворно място от 2000 кв.м, ведно с постройките
в него, представляващо имот пл. № 3046а, находящо се в парк “Б.” град С.З., при
граници: имот пл.№ 3045 – държавен, имот пл. № 3046 – държавен, река „Б. и от
запад асфалтов път.
Изпълнението
на въвода във владение е спряно с
обезпечителна заповед от 28.11.2005 г.
на Софийски апелативен съд, издадена по ч.гр.д. № 2284/2005 г., като
обезпечение на бъдещ иск на „В.Т.” АД, гр. С.З.срещу М.С.К. и обезпечителна
заповед на Районен съд К. от 04.06.2007 г., като обезпечение на бъдещ иск на „Е.К.“ ЕООД за
подобрения върху имота на ищците за 33 133 лв.
С
определение от 12.02.2007г.
Софийски апелативен съд е заменил
обезпечителната мярка на бъдещия иск на „В.Т.” АД, гр. С.З.„спиране на
изпълнението” с възбрана върху имот пл. № 3046а. По делото не са представени доказателства за
замяна или отмяна на обезщетителната мярка, наложена с обезпечителна заповед на
Районен съд К. от 04.06.2007 г. като обезпечение на бъдещ иск на „Е.К.“ ЕООД за
подобрения върху имота на ищците за 33 133 лв.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 63,
том 2, рег. № 3262, дело № 224/2005г. от 20.05.2005г. на нотариус рег. № 308 П.И. *** действие РС С.З., “В.Т.” АД е признат за собственик на процесния
ресторант, придобит чрез продажба /приватизация/ по договор № 136/11.12.1997г.
на Министерство на търговията и туризма.
С нотариален акт № 120, том IV, рег. № 7555, дело №
622 от 2006 г. от 29.12.2006г. на
нотариус рег. № 308 П.И. *** действие РС-С.З.“В.Т.” АД, град С.З.е учредило в полза на „Е.К.“ ООД право на ползване върху ресторант „****“ за срок от 20 години.
На 27.06.2007г. “В.Т.” АД град С.З.придобива дружествени дялове в „Е.К.“
ЕООД, срещу апортна вноска в капитала на дружеството
на правото на собственост върху обект за стопанска дейност – ресторант „****“,
което се установява от приложения по делото Дружествен договор с нотариална
заверка на подписите на представляващите дружествата и решение № 5/30.07.2007
г. по ф.д. № 685/2007 г. на Софийски окръжен съд. Впоследствие на 19.09.2007 г. “В.Т.” АД прекратява
участието си като съдружник – решение № 6/19.09.2007 г. по ф.д. № 685/2007
г. на Софийски окръжен съд.
От представените по делото доказателства се
установява, че строителството на ресторант **** е започнало през 1982 г. и е завършило през 1990 г. Сградата е финансирана с лимит, отпуснат от държавата на инвеститора
„Б.” С.З.по договор за строителство от 10.01.1983 г., сключен с
главния изпълнител СП ”Благоустойство и
комунално стопанство” С.З.. СП „Б.” С.З.е преобразувано в ДФ В.Т.” ЕАД, гр. С.З.. Негов собственик е станал
ответникът „В.Т.” АД Ст.Загора. По делото
е представена строителната документация
относно ресторант ****: Разрешение за
строеж № 8/11.01.1983 г., Генерална сметка от 16.11.1981 г., Проектосметна
документация - 1984 г. Актове
обр.19 за актуване на извършените СМР на
р.”****”, описани в Сметка № 8 за
времето на строителството, Протокол обр. 16 от
31.08.1990 г. на Приемателна
комисия за държавно приемане на новопостроения обект „Атракционно заведение „ ****”, с който
ресторант „****” бил въведен в експлоатация.
От заключенията на назначените по делото комплексни съдебно-технически и икономически експертизи се установява,
че в Общ. С.З.е налице кадастрален и регулационен план на Парк „Б.“, одобрен
със Заповед № 443 от 28.04.1960 г. -
Приложение № 1 ( скица и разписен списък л. 967). Видно от този план в имот с пл. № 3046 има нанесени три постройки с означения съответно: 2МС ( двуетажна масивна сграда), ПЖ (едноетажна паянтова жилищна сграда),
ПС (едноетажна паянтова сграда) и два бр. навеси до ПС, намиращи се
северно и източно от нея. Към момента на изработване на кадастралния и регулационен
план на Парк „Б.“, одобрен със Заповед № 443 от 28.04.1960 г. е съществувал
само имот с пл. № 3046. Впоследствие със Заповед № 510 от 26.03.1998 г. ( стр.101 от делото, том I ) на
гл. арх. на Община С.З.е било одобрено попълване на кадастралната основа на
плана като е създаден имот с пл.№ 3046А,
в който попада сграда 2МС, предвид
отразения на скицата знак за общност „Z" , на западната фасада на тази
сграда.
Към настоящия момент има действаща кадастрална карта
на гр. С.З., в която процесният имот с пл.
№ 3046 А е отразен като ПИ с
идентификатор 68850.513.42, а имот с пл.
№ 3046 е отразен като ПИ с
идентификатор 68850.513.40 - Скица № 1 и Скица № 2 (л. 968-969), които са
разпечатани от цифровата извадка на кадастралната карта, с която вещите лица са
се снабдили чрез КАИС портала на АГКК. Експертизата е изготвила и Комбинирана
скица № 1, която представлява осъвместяване на действащата кадастрална карта и
кадастралния и регулационен план от 1960 г. С тази скица се установява
идентичността на ПИ с идентификатор 68850.513.42 и имот пл. № 3046А, както и
идентичността на ПИ с идентификатор 68850.513.40 и имот пл.№ 3046.
От изложеното се установява, че до 1998 г. имот с пл.№ 3046А не е съществувал.
Със Заповед № 510 от 26.03.1998 г. е
одобрено попълване на кадастралната основа и към този момент в действащия
кадастрален план, в имот с пл.№ 3046А
е била отразена сграда 2МС, предвид
отразения на скицата знак за общност ,,Z“ , на западната фасада на тази сграда.
На плана сградата е със сигнатура „2МС“
и няма отбелязване за това, дали е била мелница или др.
Към 2006 г.
и 2009 г., с оглед посочената
заповед № 510 от 26.03.1998 г., в имот с пл.№
3046А все още е била отразена сграда 2МС, като липсва отбелязване за това, дали
е била мелница или др..
Към момента на проверката, извършена от вещите лица,
видно от приложената към заключението Скица
№ 1 в ПИ с идентификатор 68850.513.42, съответстващ на имот пл.№ 3046А има
отразена част от постройка с идентификатор 68850.513.42.1, цялата с площ по КК 289 кв.м.- Скица № 3
(приложена към заключението), с функционално предназначение: Сграда за
обществено хранене, на един етаж. Сградата представлява част от ресторант „****“,
въведен в експлоатация на 31.08.1990 г., съгласно Протокол обр.16, приложен на
стр. 353, том I по делото и Акт № 12332 от 26.01.1995 г., приложен по делото на
стр. 497, том II, с година на построяване на ресторант „****“- 1990 г„ и с обща
площ 659 кв.м. на два етажа.
Според Генерална сметка на Атракционно
заведение „****“-С.З.(стр.363, том 1 по делото), застроената квадратура е 1032
кв.м. и застроена кубатура 3516 куб.м. Част
от постройка с идентификатор 68850.513.42.1 попада в ПИ 68850.513.42, като тази
част съответства на сграда „2МС“ по плана от 1960 г.
Експертизата установи, че скица № 1989/18.05.2005 г.
на имот с пл.№ 3046 А (съставена за очертаване собствеността на имота на ищците
след неговата реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.) е изчертана
от кадастраления и регулационен план на Парк „Б.“,
одобрен със Заповед № 443 от 28.04.1960 г. след изменението му със Заповед №
510 от 26.03.1998 г. ( стр.101 от делото, том I) на гл. арх. на Община С.З., с
което е било одобрено попълване на кадастралната основа на плана като е
създаден имот с пл.№ 3046А - Приложение № 1 (скица и разписен списък). Според скица № 1989/18.05.2005 г. и
Приложение № 1 в създадения имот с пл.№ 3046А попада двуетажна масивна сграда
„2МС“, предвид отразения на скицата знак за общност „Z“, на западната фасада на
тази сграда. В разписната книга към
този план, за имот с пл.№ 3046А са били записани като собственици: М.Н.П. и
Златка Н.К., с реш. № 341/16.06.1997 г., гр.д. 874/92
г. за 2000 кв.м. и мелница.
С Решение № 341
от 16.06.97 г. на Старозагорският окръжен съд по гр. дело № 874 от 1992 г. е отменено
отчуждаването на недвижим имот от 2000 кв.м. дворно място заедно със запазената
стопанска сграда - мелница от 925 куб.м., находящ се в м. „Б.Б.“, собственост на наследниците на Н.Г.З.- М.Н.П. и Златка
Н.К.. Двуетажната масивна сграда „2МС“ е
отразена със застроена площ от 124 кв.м., измерена графично от плана.
Кубатурата на сградата по посочената скица не може да се изчисли, тъй като в
плана, от който е изчертана, не се отразяват височини на сградите. Според
извършеното изменение на плана със Заповед № 510 от 26.03.1998 г., с което е
било одобрено попълване на кадастралната основа като е създаден имот с пл.№
3046А, въз основа на Решение № 341 от 16.06.97 г. на Старозагорският окръжен
съд, сградата, която е взета предвид
като мелница е отразената двуетажна масивна сграда „2МС“.
В имот с
пл.№ 3046 попадат: паянтова
жилищна сграда - ПЖ, паянтова сграда - ПС и два навеса към източната и
северната фасади на паянтовата сграда.
Експертите
са категорични, че описанието на ресторант „****" в исковата молба, е за
вече построения ресторант, за сграда различна от сградите, отразени в скица №
1989/18.05.2005 г.
Отразената в
Скица № 1989/18.05.2005 г. сграда е само една и това е двуетажна масивна сграда
„2МС“. В тази скица в мястото на ищците от 2000
кв.м. няма отразена сграда с описанието на ресторант „****“ в исковата молба.
В Генерална сметка на Атракционно
заведение „****“-С.З.на стр.363 и стр. 389, том 1 по делото, застроената
квадратура е 1032 кв.м. и застроена кубатура 3516 куб.м.. В Информационен
меморандум за „В.Т.“ ЕАД -С.З.от 05.1997 г. (том1, стр.383 по делото) е описано
Атракционно заведение „****“ със застроена площ 659
кв.м., в това число застроена площ на сградата 609 кв.м. и застроена площ на
терасата и стълбището 50 кв.м..
От изготвената от вещите лица Комбинирана скица № 1,
която представлява осъвместяване на действащата кадастрална карта и
кадастралния и регулационен план от 1960 г. се установява следното:
- Сградата на целият ресторант „****" обхваща
отразените в кадастралната карта сгради с идентификатори 68850.513.42.1 с площ от 89 кв.м., 68850.513.40.1 с площ от
199 кв.м. и 68850.513.40.2 с площ от 101 кв.м., Частта от ресторант „****“,
представляваща сграда с идентификатор 68850.513.42.1 попада в имот 68850.513.42
на ищците и в имот 68850.513.40 - Скица № 3 от заключението.
Частта от ресторант „****“, представляваща сграда с идентификатор
68850.513.40.1 и сграда с идентификатор 68850.513.40.2 попада в имот 68850.513.40
- Скица № 4 и - Скица № 5.
Част от постройка
с идентификатор 68850.513.42.1, която попада в ПИ 68850.513.42 съответства на
сграда „2МС“ по плана от 1960 г. Според извършеното изменение на плана със Заповед №
510 от 26.03.1998 г., с което е било одобрено попълване на кадастралната основа,
като е създаден имот с пл.№ 3046А, въз основа на Решение № 341 от 16.06.97 г.
по гр.д.№874/1992г. на Старозагорският окръжен съд, сградата, която е взета предвид като мелница, е отразената Двуетажна
масивна сграда „2МС“.
При извършения от експертите оглед на място се установява,
че сградата, част от която попада в имот пл. № 3046А, в момента е изоставена,
необитаема и не се използва за никаква дейност. Нуждае се от основен ремонт.
В съдебно заседание експертите
обясняват, че в момента имотът е напълно неизползваем. Това е бивш ресторант,
който има голяма търговска зала, кухненски бокс, складова част, санитарна част,
главен вход, вход към една лятна тераса-градина.
Изцяло е прекъснат ел. и ВиК на ресторанта, напълно
ограбен откъм тези части и като ел. и ВиК не могат да
функционират, с ограбена дограма. Обектът е бивш запустял ресторант, който не
може да функционира като такъв без основен ремонт.
Скицата, приложена на стр. 515, том 2, от делото
представлява Комбинирана скица от 18.05.2005 г., която осъвместява неодобрен
кадастрален план, който се намира в Община С.З.с пренесени грани на имотите от
действащия тогава кадастрален и регулационен план на гр. С.З., одобрен със
Заповед № 443 от 28.04.1960 г. Тъй, като приложената скица не е цветна и не се
различват данните от двата различни плана, вещите лица са извършили отново
осъвместяване на посочените два плана в цифров вид и са изготвили комбиниран
план. От този комбиниран план е изчертана Комбинирана скица № 2, която отразява
същите данни както приложената на стр. 515, том 2, от делото Комбинирана скица
от 18.05.2005 г., но на нея плана от 1960 г. представлява разтегнато
изображение в автентичен вид. От Комбинирана скица № 2 (съответно от приложената
на стр. 515, том 2, от делото Комбинирана скица) експертите са установили, че
част от сградата на ресторант „****“ попада върху реституираното място на
ищците с пл. № 3046а. Тази част е оцветена в жълто и при огледа на място е
установено, че представлява вход и
входно антре със санитарнен възел, зала на
ресторанта, съответстваща на „2МС" по плана, одобрен със Заповед № 443 от
28.04.1960 г.
Площите на сградите, отразени в кадастралния план,
действал преди влизане в сила на КККР, по графични данни са:
- постройка със сигнатура „2МС“ - 124 кв.м.
- постройка със сигнатура „ПЖ“ - 40 кв.м.
- постройка със сигнатура „ПС“ - 22 кв.м.
Общо: 186 кв.м.
По графичните данни от КККР се установява, че площите
на сградите, които формират площта на целия ресторант са както следва:
- на сграда с идентификатор 68850.513.42.1 - 289 кв.м.
- на сграда с идентификатор 68850.513.40.1 - 199 кв.м.
- на сграда с идентификатор 68850.513.40.2 - 101 кв.м.
Общо: 589 кв.м., което е цялата площ на ресторанта.
Процентното съотношение на реституираните сгради като
процент от общата площ на ресторанта, в два варианта е както следва:
Вариант 1. Ако се приеме, че е реституирана само
постройката със сигнатура „2МС“ : 124 кв.м. / 589 кв.м. х 100 = 21.05 %
Следователно площта на реституираната сграда
представлява 21.05% от общата площ на ресторанта, разположен и в двата
поземлени имота с идентификатори: 68850.513.42 и
68850.513.40.
Вариант 2. Ако се приеме, че са реституирани
постройките със сигнатура „2МС“, „ПЖ“ и ПС“ : 186 кв.м. / 589 кв.м. х 100 =
31.58 %
Следователно площта на реституираните сгради
представлява 31.58% от общата площ на ресторанта, разположен и в двата
поземлени имота с идентификатори: 68850.513.42 и 68850.513.40.
Към настоящия момент ресторант „****“ не функционира и
не може да функционира в сегашното си състояние. Нуждае се от основен ремонт. По
делото няма налични данни, които да удостоверяват дали ресторант „****“ е
функционирал през периода 2004-2009 г.
На място при ответника В.Т. вещото лице се е запознало
с извлеченията от счетоводните регистри и е изчислило размера на паричното
обезщетение за процесните периоди от време, като резултат от чистия приход,
след приспадане на разходите, които реално са получени от наеми от РЕСТОРАНТ „****“
и е установила:
За 2006г.
Приходи от продажба на услуги за „ В.Т.“ АД -2 079
716,61 лв.
Приходи от наем Ресторант „****“ -7 044,00 лв.
Приходи от префактурирани
консумативи /разходи за ток/ - 31.98 лв.
Отчетени разходи
Отчетени разходи за основна дейност на „ В.Т.“ АД 1
537 355,94 лв.
Разходи за данък сгради на Ресторант „****“ - 595,24
лв.
Разходи за амортизация на Ресторант „****“ - 2 959,80
лв.
Реализирана
печалба от Ресторант „****“ 3520,94 лв. /7075,98 -3555,04 = 3520,94 /
За 2007г.
Приходи от продажба на услуги за,, В.Т.“ АД -2 405
226,94лв.
Приходи от наем Ресторант „****“ - 5283,00 лв.
Отчетени разходи
Отчетени разходи за основна дейност на „ В.Т.“ АД- 1
894 970,92 лв.
Разходи за данък сгради Ресторант „****“ - 75,26 лв.
Разходи за амортизация Ресторант „****“ - 1973,20 лв.
Реализирана печалба от Ресторант „****“- 3 234,54 лв.
/5 283,00 -2 048,46 = 3 234,54 /
За 2008г. и
2009 г. няма
отчетени приходи и разходи за ресторант „****“. Вещото лице е посочило в
съдебно заседание, че предвид счетоводната отчетност, от 2008 г. ресторантът
не работи.
Вещото лице, изготвило икономическата част на заключението
на комплексната експертиза от 22.03.2010
г., е посочило пазарна наемна цена на търговската
площ на Ресторант „****“ 2,25 лв./кв.м. месечно, като за земята е
посочило пазарна наемна цена 0,84 лв./кв.м.
месечно. Тези цени са определени на база проучване на наемните цени на
дворни места, четвърта зона и наемната цена на действащите заведения за
обществено хранене с голяма търговска площ извън централната част на гр. С.З.за
процесния период, като е съобразено и общото
техническо състояние на Ресторант „****“ към момента на изготвянето й.
От показанията на свидетеля Н.С.К.се установява, че до края на 2009 г. ресторант „****“ е
работел, след което е разбрал, че с камиони са изнесли цялото обзавеждане на
обекта. Той е ходил на место и е видял, че помещенията са опразнени. На вратата
е сложена табела, на която пише “Стреля се без предупреждение - обекта се
охранява”.
От разпита на свидетеля М.К.Г., който към момента на построяването на ресторант „****“
е работел като главен инженер на общинска фирма „Благоустройство и строежи“, се
установява, че на обекта е имало постройка, която навремето е била мелница. Тя била в тежко състояние -
виждали се зидове и нямала покрив. По проект ресторантът бил много по-голям и
не съвпадал с мелницата. Старата постройка била с много дебели зидове, които
съборили почти до основи, доколкото не пречели на новия строеж. По спомен
някакви зидове останали в основите, но от позицията на времето не може да си
спомни точно кои. Проектантът е искал да се запази нещо от мелницата, тъй като
идеята била ресторант „****“ да изглежда като старинна сграда - да има
дърворезба, старинни части и идеята била да има запазени зидове, които са част
от мелницата, които били запазени като интериор. Изградени били изцяло нови
основи. Фасадите на новата постройка били изцяло нови.
Свидетелят не си спомня дали към
момента на започване на строежа около мелницата
е имало стари постройки, но дори да го е имало, със сигурност са премахнати.
Към самия ресторант направили паркоместа по друго възлагане, но не на Б.,
възстановили старите пътища и направили нови пътища и връзка с паркинга. Алеите
съществували.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове по чл. 59 ЗЗД за
обезщетение за лишаване от ползване на дворното място с площ от 2000 кв.м.; обезщетение
за лишаване от ползване и обезщетение за пропусната печалба от търговската
дейност на ресторант „****".
С решение № 27/23.07.2001 г. по
гр.д. № 2940/2000 г. по описа на Районен съд
С.З., влязло в сила на 23.10.2001 г., с което е уважен иска по чл. 108
ЗС, ответникът „В.Т.“ АД се е превърнал в държател на недвижимия имот,
представляващ недвижим имот: дворно място от 2000 кв.м, ведно с постройките в
него, представляващо имот пл. № 3046а, находящо се в парк “Б.” град С.З.при
граници: имот пл.№ 3045 – държавен, имот пл. № 3046 – държавен, река „Б. и от
запад асфалтов път.
По исковете по чл. 59 ЗЗД ищците
следва да докажат, че са собственици на недвижимия имот, че същия за процесния
период се е ползвал от ответниците и то без правно основание за това, поради
което им дължат обезщетение в размер на средния пазарен наем на имота, както и
размера на това обезщетение.
По делото се установи, че с решение
№ 27/2307.2001 г., постановено по гр.д. № 2940/2000 г. по описа на
Старозагорския районен съд, М.С.К. и М.Н.П. са признати за собственици на дворно
място – 2000 кв.м., намиращо се в имот
пл. № 3046А. Безспорно се установява от заключението на експертизата, че
част от
сградата на ресторант „****“ попада върху реституираното място на ищците с пл.
№ 3046а. От представената комбинирана скица на имота по нот.
дело № 224/2005 г. на нотариус П.И. (лист 515) се установява, че във връзка с
ресторанта в имот пл. 3046а, собственост на ищците има изградена и
инфраструктура във връзка с ресторанта – плочник, алеи и пр.
Когато собственик на имот е лишен от неговото
ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице - несобственик,
обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него доходи, които би
получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят
съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот.
Неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното
обогатяване на ползващия се от неговата вещ, се определя от средномесечния
пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е изяснено в
ТР-82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в практиката на Върховния съд
и Върховни касационен съд (така: решение № 262/22.02.2013 г. по гр. д. №
1480/2011 г., на ВКС, ІІІ ГО, решение № 463/20.12.2011 по гр. д. № 109/2011 г.
на ВКС, ІV ГО и др.).
По делото се установи, че имотът е ползван от
ответника „В.Т.“ АД до момента, в който в полза на „Е.К. “ООД е учредено право
на ползване върху ресторант „****“ - 29.12.2006 г., като за този период искът е
основателен.
Ответниците са направили възражение за погасяване на част от претендираното обезщетение по
давност. С оглед обстоятелството, че предмет на настоящото дело са
увеличените размери на предявените с искова молба от 01.09.2009 г. искове, следва да се съобрази
приетото в т. 1 от ТР № 3/2016 на ОСГТК на ВКС, че при предявен частичен иск
прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е
предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената
част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и
не прекъсва, а продължава да тече, като същата е прекъсната с подаване на молбата
за увеличение на исковете, т.е. на 12.02.2010 г. Исковият период по отношение на „В.Т.“
АД обхваща периода 01.09.2005г. до
29.12.2006 г., възражението за погасяване на част от претендираното
обезщетение по давност е неоснователно.
Изчислено по посочената в заключението (лист 436)
пазарна наемна цена на земята за един месец ( 1680 лв./месечно), за
претендирания период 01.09.2005г. до 29.12.2006 г. (16 месеца) , на ищците се
дължи обезщетение в размер на 26 880 лв.
С решение № 21/15.07.2010 г., постановено по
настоящото т.д. № 498/2009 г., Окръжен съд
- С.З.„В.Т.“ АД е осъдено да
заплати на ищците 10 000 лв. и в тази част същото е влязло в сила.
Следователно увеличения размер на иска е
основателен до размера от 16 880
лв.
По отношение на втория ответник „Е.К.“ ООД се констатира, че с решение № 21/15.07.2010 г.,
постановено по настоящото т.д. № 498/2009 г. по описа на Окръжен съд - С.З.,
съдът е пропуснал да се произнесе по този
иск. Същият е предявен с исковата молба от 01.09.2009 г. и не е оттеглян,
като с молби от 29.01.2011 г. и 01.02.2011 г. ответниците са уточнили, че от „Е.К.“
ООД се претендира обезщетение за
лишаване от ползване на дворното място в пълния размер 40 000 /четиридесет
хиляди/лева, т.е. от 4 000 лв. искът е увеличен на 40 000 лв., със сумата от 36
000лв., която сума се претендира от ищците по равно.
С оглед изложеното, съдът дължи произнасяне по реда на
чл.250 ГПК по отношение на целия размер на иска.
По делото се установи, че от 29.12.2006 г. „Е.К.“ ООД е титуляр на
правото на ползване върху ресторант „****“ (нотариален акт № 120, том IV,
рег. № 7555, дело № 622 от 2006 г. от 29.12.2006г. на нотариус рег. № 308 П.И. ***
действие РС-С.З.), като от 27.06.2007г.
е и собственик на недвижимия имот, по
силата на извършения апорт от “В.Т.” АД.
От показанията на свидетеля Н.С.К.се установява, че до
края на 2009 г. ресторант „****“ е работел и предявения срещу този ответник иск
е основателен за посочения в исковата молба период - 29.12.2006 г. до 01.09.2009г. Изчислено в заключението (лист 436) пазарна наемна
цена на земята за един месец ( 1680 лв./месечно), за претендирания период
29.12.2006 г. до 01.09.2009г. (32 месеца), на ищците се дължи обезщетение в
размер на 53760 лв. С оглед диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен
до претендирания размер от 40 000
лв., претендиран по равно от ищците.
Относно исковете срещу „В.Т.“ АД и „Е.К.“ ООД за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване и обезщетение за пропусната печалба от търговската дейност на ресторант
„****":
Ищците се легитимират като собственици на ресторант „****"
по силата на решение № 341/16.06.1997 г.
по гр. № 874/1992 г. по описа на Окръжен съд - С.З.(влязло в сила на
30.12.1998 г.), с което е отменено отчуждаването на
недвижим имот от 2 000 кв.м. дворно място, заедно със запазената
стопанска сграда – мелница от 925 куб. м., находящ се в гр. С.З.в местност „Б.Б.“, собственост
на наследниците на Н.Г.З.– М.Н.П. и Златка Н. *** и решение № 27/23.07.2001 г., постановено по гр.д. № 2940/2000 г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което М.С.К. и М.Н.П.
(заместена в процеса от законните си наследници М.И.П. и Н.С.П.) са признати за
собственици на дворно място – 2000 кв.м., ведно с постройките в него, представляващо
имот пл. № 3046а, находящо се в парк “Б.” град С.З.при граници: имот пл.№ 3045
– държавен, имот пл. № 3046 – държавен, река „Б. и от запад асфалтов път и
първият ответник - “В.Т.” АД е осъден да предаде собствеността и владението на
недвижимия имот.
От изпълнените по делото няколко
съдебно-технически експертизи се установи, че в обхвата на реституирания имот с
пл. № 3049а попада само дворното място от 2000 кв.м. и двуетажна масивна сграда
– бивша мелница. Към момента на влизане в сила на решение № 341/16.06.1997 г.
по гр. № 874/1992 г. по описа на Окръжен съд - С.З.(влязло в сила на 30.12.1998
г.), с което отменена заповед № 1853/23.06.1992 г. на Кмета на Община С.З., с
която се отказва да отпише от АДС № 1523/61 и е отменено отчуждаването на
недвижим имот от 2 000 кв.м. дворно място, заедно със запазената
стопанска сграда – мелница от 925 куб. м., находящ се в гр. С.З.в местност „Б.Б.“, собственост
на наследниците на Н.Г.З.– М.Н.П. и Златка Н.К., реално мелницата не е
съществувала. Сградите отбелязани с
ПС и ПЖ по плана, одобрен със заповед № 443 от 20.04.1960г. също са премахнати
при построяването през 1990 г. на ресторант ****. Сградата на ресторанта е актувана
в актовите книги с АДС № 12332/26.01.1995 г.
От заключението на последната съдебно-техническа
експертиза се установява, че сградата на целия ресторант „****“ обхваща три
постройки с идентификатори: 68850.513.42.1
с площ от 89 кв.м., 68850.513.40.1 с площ от 199 кв.м. и 68850.513.40.2
с площ от 101 кв.м. Само част от ресторант „****“, представляваща сграда с
идентификатор 68850.513.42.1 попада в
имот 68850.513.42 на ищците и представлява вход и входно антре със санитарен
възел, и зала на ресторанта, като реално само залата като местоположение
съвпада с 2МС по плана, одобрен със заповед № 443 от 20.04.1960 г. Тази част е
свързана с останалата част от сградата и не може да бъде нито структурно, нито
функционално обособена.
От заключението на експертизата се
установява, че са запазени три от зидовете на мелницата, като вещите лица са
посочили, че не може да се установи дали старата сграда – мелница е била
вградена в сградата на ресторант „****“, или са използвани три от зидовете на
старата сграда. От показанията на свидетеля М.К.Г. се установява, че старата сграда –
мелница била изцяло съборена. Запазени били част от зидовете, доколкото не
пречели за построяването на новата сграда, като при изграждането на ресторант „****“
били изградени изцяло нови основи и фасади. Извършеното строителство
надминавало в пъти размера на съществуващата при отчуждаването сграда –
мелница.
От изложеното следва, че сградата, отбелязана 2МС по плана, одобрен
със заповед № 443 от 20.04.1960 г. не е запазена нито по външни размери, нито
по квадратура и обектът не съществува до размерите, в които е бил отчужден. Изградено
е много по-мащабно строителство, като старата сграда – мелница съвпада с част
от новата сграда на ресторант ****, само като място, без да са запазени всички
ограждащи елементи на старата сграда, нито зидовете да са послужили като основи
на новата сграда. В този случай следва да се приеме, че самостоятелният обект е
престанал да съществува като отделна вещ и реално е изградена нова сграда.
Съгласно практиката на ВКС по
Тълкувателно решение № 1/1995г. на ОСГК, както и по Решение № 72 от
10.07.2012г. по гр.д. № 425/2011г. на І г.о., когато е отчужден застроен имот и
той е застроен допълнително със сгради от държавата или от държавни
предприятия, възстановява се мястото, но не и построените допълнително сгради,
спрямо които възниква суперфициарна собственост в полза на държавата, съответното
търговското дружество, в чийто капитал са включени. Новопостроените, след
одържавяването сгради имат положението на строеж върху чужд имот и отношенията
със собственика на терена се уреждат по правилата за суперфициарната
собственост - чл.63 и сл. ЗС. Относно тази част от земята, върху която са построени
обекти, които не подлежат на реституиране, правоимащите по реституцията не
могат да претендират предаване на владението и заплащане на обезщетението за ползването
й, тъй като това ползване не е без основание, а е с оглед правото на държавата
да държи тези сгради като суперфициар в чуждото място
(№ 54/03.06.2016 г., постановено по гр.д. № 4999/2015 г. на ВКС, второ г.о.).
При установената фактическа
обстановка, посоченото разрешение намира приложение и при настоящия спор. При
тези обстоятелства на реституция подлежи целия отчужден поземлен имот, който
съществува реално в размера, в който е одържавен, а намиращите се в него
сгради, построени след отчуждаването, остават суперфициарна собственост на
търговското дружество, в чийто капитал са включени.
При това положение, не е доказана
първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване и обезщетение за пропусната печалба от
търговската дейност на ресторант „****", а именно, че са собственици на
процесния недвижим имот – нито в неговата цялост, нито в частта, построена в
реституирания им недвижим имот, поради което тези искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
В производството по разглеждане на
увеличението на исковете ищците са направили разноски за държавна
такса в размер на 17 580 лв., разноски за експертизи – 300 лв. и
адвокатско възнаграждение – 3600 лв., или общо 21480 лв.
Съобразно уважената част от
исковете, „В.Т." АД следва да заплати на ищците сумата 1 103 лв. –
разноски в производството по чл. 250 ГПК.
Съобразно уважената част от исковете
„Е.К." ООД следва да заплати на ищците сумата 6 057,40 лв. – разноски
в производството по чл. 250 ГПК.
„В.Т." АД е направило разноски
в размер на по 2 200 лв. – за експертизи и 3600 лв. адвокатско възнаграждение,
или общо 5 800 лв.
Съобразно отхвърлената част от
исковете, ищците следва да заплатят на „В.Т." АД сумата 5 502,17 лв.
- разноски в производството по чл. 250 ГПК.
„Е.К." ООД е направило разноски
в размер на 2 200 лв – за експертизи.
Съобразно отхвърлената част от
исковете, ищците следва да заплатят на „Е.К." ООД сумата 1579,60 лв. - разноски
в производството по чл. 250 ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА решение № 81/01.11.2010 г., постановено по т.д. №
498/2009 г. по описа на Старозагорски
окръжен съд, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД „В.Т." АД със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. ****,
ЕИК **** да заплати на М.С.К., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес *** и наследниците на М.Н.П. - М.С.К., ЕГН **********,
М.И.П., с ЕГН **********, с адрес: *** и Н.С.П., с ЕГН **********, с адрес: ***
допълнително сума в общ размер на 16 880
лв. (осем хиляди четиристотин и четиридесет лева) обезщетение за лишаване от
ползване на ДВОРНО МЯСТО с площ от 2000 кв.м., за периода от 01.09.2005г. до
29.12.2006г., която сума е претендирана по равно от първоначалните ищци М.С.К. и М.Н.П..
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД „Е.К." ООД със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „О."
№31, ЕИК ******* да заплати на
М.С.К., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес *** и наследниците на М.Н.П. - М.С.К., ЕГН **********,
М.И.П., с ЕГН **********, с адрес: *** и Н.С.П., с ЕГН **********, с адрес: ***
сума в общ размер на 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ДВОРНО МЯСТО с площ от
2000 кв.м., за периода от 29.12.2006г.
до 01.09.2009г., която сума е претендирана по равно от първоначалните ищци М.С.К.
и М.Н.П..
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 59 ЗЗД иск от М.С.К., ЕГН
**********, с адрес *** и М.Н.П., заместена на основание чл. 227 ГПК от
наследниците си М.С.К., ЕГН **********, М.И.П., с ЕГН **********, с адрес: ***
и Н.С.П., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „В.Т."
АД със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. ****, ЕИК ****, за
заплащане допълнително на сумата от 129 200
лв. - обезщетение за лишаване от ползване и обезщетение за пропусната
печалба от търговската дейност на ресторант „****" подробно описан в
исковата молба, за периода от 01.09.2005г.
до 29.12.2006 г. (учредено възмездно право на ползване на „Е.К.ООД от „В.Т."АД
- ресторант „****" с нот.акт № 120,том IV, рег.№
7555,дело № 622).
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 59 ЗЗД иск от М.С.К., ЕГН
**********, с адрес *** и М.Н.П., заместена на основание чл. 227 ГПК от
наследниците си М.С.К., ЕГН **********, М.И.П., с ЕГН **********, с адрес: ***
и Н.С.П., с ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „Е.К." ООД със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „О." №31, ЕИК ******* за
заплащане допълнително на сумата от 150 200 лв.- обезщетение
за лишаване от ползване и обезщетение за пропусната печалба от търговската
дейност на ресторант „****" подробно описан в исковата молба, за периода
от 29.12.2006 г. до 01.09.2009г.
ОСЪЖДА „В.Т." АД
със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. ****, ЕИК **** да заплати на М.С.К., ЕГН **********, с
адрес *** и наследниците на М.Н.П. - М.С.К., ЕГН **********, М.И.П., с ЕГН **********,
с адрес: *** и Н.С.П., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1 103
лв. – разноски в производството по чл. 250 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.К."
ООД със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „О." №31, ЕИК *******
да заплатят на М.С.К., ЕГН **********,
с адрес *** и наследниците на М.Н.П. - М.С.К., ЕГН **********, М.И.П., с ЕГН **********,
с адрес: *** и Н.С.П., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 6 057,40
лв. – разноски в производството по чл. 250 ГПК.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********, с адрес *** и наследниците на
М.Н.П. - М.С.К., ЕГН **********, М.И.П., с ЕГН **********, с адрес: *** и Н.С.П.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „В.Т." АД със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. ****,
ЕИК **** 5 502,17 лв. - разноски в производството по чл. 250 ГПК.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********, с адрес *** и наследниците на
М.Н.П. - М.С.К., ЕГН **********, М.И.П., с ЕГН **********, с адрес: *** и Н.С.П.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на „Е.К." ООД със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „О." №31, ЕИК ******* сумата 1579,60 лв. - разноски в производството
по чл. 250 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: