Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 20.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М. Симеонова, като разгледа т.д. № 2798/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.
Ищецът Г.Р.Х. твърди, че е автор на кръстословица, която предоставил на ответника „Р.“ ООД за публикуване в издаваното от него периодично печатно издание в-к „София днес“ през 2004 г. Правото било отстъпено по силата на неформален договор и не включвало повторното възпроизвеждане на произведението след предвидения в закона срок. Въпреки това ответникът публикувал същата кръстословица и в бр. 170 (2525) от 07.09.2010 г. на вестника без съгласието на ищеца и без обозначаване на авторството му. При тези факти ищецът счита, че притежаваното от него авторско право върху процесната кръстословица е нарушено от ответника и моли съда да установи факта на нарушението. Претендира разноски.
Ответникът „Р.“ ООД твърди, че искът е недопустим, тъй като предявяването му съставлява злоупотреба с право, както и поради липса на правен интерес. По същество оспорва авторството на ищеца върху процесната кръстословица, като твърди, че същата не е създадена в резултат от творческа дейност, а с помощта на компютърна програма. Поддържа, че произведението е създадено при условията на чл. 42, ал. 1 ЗАПСП, както и че ищецът не е ограничил правото на ответника да ползва кръстословицата само еднократно или за определен период от време. Ответникът сочи също, че ищецът е получил възнаграждение за всяка изпратена от него кръстословица, независимо от това дали същата впоследствие е била публикувана, както и че процесната кръстословица е била предоставяна по същото време и на други издатели за публикуването й. Ето защо моли съда да отхвърли иска, като му присъди разноски. Твърди, че не е дал повод за предявяването му, поради което счита, че не следва в негова тежест да се възлагат направените от ищеца разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта:
Предявеният иск е за установяване факта на извършено нарушение на авторско право. Този иск е предвиден в закона и с това е удовлетворено изискването на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК.
Авторското право включва в себе си освен имуществени, също и неимуществени правомощия (чл. 15 ЗАПСП), сред които и правото на автора да иска признаване на авторството му. Такова съдебно признаване би се съдържало и в установителния диспозитив, с който правото на автора се признава за нарушено. Наред с това установителната форма на съдебна защита, макар и с по-нисък интензитет, удовлетворява нуждата за превенция срещу по-нататъшно нарушение. Ето защо за допустимостта на предвидения в закона установителен иск е без значение дали наред с установяване на факта на нарушението ищецът би могъл да претендира и обезщетение за вредите от установеното нарушение. Установителният иск е допустим и когато от нарушението не са произтекли никакви вреди, именно защото с установяване факта на нарушението за ищеца се признава по съдебен ред авторското право, а това съдебно признаване е достатъчно той да упражни и да изисква от ответника зачитане на неимуществените му правомощия.
Не може да се установи недопустимост на процеса и на основание чл. 3 ГПК. Дори да се приеме, че последица на нарушаване на сочената разпоредба е незачитане на процесуалното действие (а не само отговорност за вреди, както е посочено в закона), в настоящия случай такава недобросъвестност не се установява. Съгласно константната съдебна практика, злоупотребата с процесуално право е налице, когато умишлено се предявяват права, за които ищецът знае, че не съществуват. С оглед начина на развитие на по-рано заведеното дело между същите страни и при идентична фактическа обстановка на извършеното нарушение не може да се заключи, че ищецът е имал увереност за несъществуване на неговите права и че е сезирал съда единствено с намерение да злоупотреби с правото на разноски. Следва да се посочи, че обективното съединяване на исковете за всички нарушения е само възможност, но не е задължение за страната, а отговорността за разноски по отделно заведените от ищеца дела би могла да бъде избегната от ответника чрез признание на исковете.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността:
За основателността на иска ищецът следва да установи, че е носител на авторско право върху процесното произведение, което е използвано от ответника чрез възпроизвеждането му в периодичен печат без разрешение на автора и без обозначаване на авторството.
Безспорно между страните е, а и се установява от събраните писмени доказателства и от разпита на свидетеля А., че ищецът е предоставил на ответника по електронна поща файл с кръстословица, която била публикувана от ответника в бр. 194 (1074) от 26.10.2004 г. на в. „София днес“ с обозначаване на ищеца като автор.
Спорни са следните въпроси: 1). годен обект на авторското право ли е процесната кръстословица; 2). ищецът ли е неин автор; 3). имал ли е ответникът право или разрешение да използва кръстословицата чрез повторното й публикуване в периодичния печат през 2010 г. По тези въпроси съдът намира следното:
Относно годността на кръстословицата да е обект на авторско право:
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Тъй като изброяването на видовете произведения в чл. 3 ЗАПСП е неизчерпателно, то за да бъде признато произведението за обект на авторското право, е достатъчно същото да не попада в посочените в чл. 4 ЗАПСП изключения и да е създадено в резултат от творческа дейност.
В настоящия случай тези предпоставки са налице. Кръстословицата като вид произведение е комплексно – от една страна, то съдържа елементи на литературното творчество (в частта относно словесните обяснения на думите), а от друга – има белезите на научно творчество, тъй като съставлява задача, която бива създадена, а и следва да бъде решена с помощта на знания в различни научни области. Така дефинирана, тя не попада в изчерпателно уредените изключения, посочени в чл. 4 ЗАПСП.
За установяване на обстоятелството дали процесната кръстословица е създадена в резултат от творчески действия, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е изследвало съдържанието на файла, изпратен от ищеца на ответника, както и достъпни в електронна среда компютърни програми за създаване на кръстословици. Направен е извод, че кръстословицата графично е създадена със софтуерния продукт CorelDRAW, който представлява професионален пакет за работа с растерни и векторни графики и анимации, като включва всичко необходимо за създаване на графично оформление. Преди графичното оформление базата данни е следвало да бъде приведена в текстов, табличен или графичен вид и да се импортира в програмата CorelDRAW. Вещото лице е изследвало и алгоритъма на работа с компютърна програма, предназначена за съставяне на кръстословици – задават се брой полета по хоризонтал и вертикал, задават се думи, като в зависимост от сложността на кръстословицата е възможно да е необходимо дооформяне и дописване на полета.
В писменото си заключение експертът е посочил, че процесната кръстословица е изготвена чрез компютърна програма, но по време на разпита в о.с.з. на 23.0.9.2020 г. вещото лице разяснява, че под „компютърна програма“ е имало предвид програмата за визуализация, за графично оформление, а не програма за автоматично генериране и подредба на думите и описанията в кръстословицата. Експертът е категоричен, че „процесната кръстословица не може да бъде създадена автоматично от тези програми, които бяха посочени от ответника“, който извод се основава както на начина на работа на програмите, така и на структуриране на процесната кръстословица – тя е „прекалено сложна като създаване от гледна точка на запълването, всяка една дума се засича с друга в пълен обем, обяснението на думите е дадено по по-специфичен начин, различен от този, с който се генерират от автоматичната програма“, „в стандартните кръстословици, които се генерират автоматично, е по-опростено описанието на значението на думата и самата кръстословица е по-опростена като клетки, като засичане …. При автоматично генерираните кръстословици не е възможно пълно засичане на всички букви без участието на самия оператор, който да редактира и да внесе съответните промени“.
При така изложеното експертно мнение настоящият състав приема, че създаването
на процесната кръстословица е резултат от творческа дейност – нейното
съдържание не е генерирано от автоматична програма, а такава е използвана само
за графичния й дизайн. Дори обаче програма да е била използвана, то с оглед
сложността на кръстословицата е била наложителна човешка намеса,
която да допълни и редактира съдържанието на кръстословицата и това внася
творчески елемент в създаването й.
Относно авторството на процесната кръстословица:
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАПСП до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.
Както беше посочено, от писмените доказателства се установява, че процесната кръстословица е била публикувана от ответника през 2004 г., като тогава той сам е обозначил ищеца като автор. Това означава, че към този момент ответникът е признал извънсъдебно авторството на ищеца и няма основание към настоящия момент този фактически извод да бъде променен. Той не се опровергава и от заключението на СТЕ, съгласно което видът на публикуваната кръстословица съответства на вида, който тя има в изпратения от ищеца на ответника файл.
Ето защо съдът приема, че ищецът е автор на произведението.
Относно правото на ответника да използва процесната кръстословица:
Съгласно чл. 35 ЗАПСП произведението се използва по правило само след предварителното съгласие на автора, като в противен случай използването е противоправно и съставлява нарушение. Съгласието може да е изрично относно мястото и времето на разрешеното ползване, а ако не съдържа такава уговорка, следва да се приложат диспозитивните разпоредби на чл. 36, ал. 4, 5 и 6 ЗАПСП, съгласно които отстъпеното право е срочно, териториално ограничено и неизключително. Поддържаната от ответника теза, съгласно която ищецът следва да докаже, че е ограничил изрично правото на използване, противоречи на уредбата на ЗАПСП - видно от изложения анализ, законът въвежда ограничения за ползването, ако изрично страните не са се отклонили от тях, а не обратното.
От свидетелските показания (допустими поради липса на форма за отстъпване на неизключително право на ползване и предвид размера на уговореното възнаграждение) се установява, че ищецът е предложил на ответника да публикува негови кръстословици, сред които и процесната, срещу цена от 2 лв. за всяка изпратена кръстословица. Според свидетеля „никога не е ставало въпрос колко пъти да се публикуват кръстословиците“. От изложеното може да се заключи, че е ищецът е отстъпил неизключителното право за използване на произведението на територията на страната и за срок, не по-дълъг от три години. Следователно за повторното възпроизвеждане на текста на кръстословицата през 2010 г. е било необходимо ново съгласие, което няма данни да е дадено.
Неоснователно е възражението на ответника, че произведението е създадено при условията на чл. 42 ЗАПСП и поради това ответникът като поръчващ е могъл да го ползва без разрешението на автора. Единствените данни относно облигационните отношения на страните се съдържат в свидетелските показания на свидетеля А., който сочи, че ищецът е предложил да предоставя на издателството свои кръстословици срещу възнаграждение и по този начин е започнала комуникация между ищеца и служител на дружеството-ответник. Тези факти не сочат за изготвяне на произведението по предварителна поръчка на възложителя, а за сключване на конкретен договор за използване на произведението по предложение на автора. Нещо повече, правото на автора да бъде обозначаван като такъв не може да бъде изключено дори при създаване на произведението по реда на чл. 42 ЗАПСП (вж. напр. Решение № 45/09.07.2020 г. по т. д. № 1437/2019 г. на ВКС, ТК, І т.о.), а в настоящия случай ответникът е публикувал процесната кръстословица без зачитане на това негово неимуществено право.
Поради всичко изложено съдът приема, че авторското право на ищеца е било нарушено от ответника, който е използвал създадената от него кръстословица чрез повторното й публикуване без да получи съгласие на автора и без да обозначи авторството. Ето защо искът следва да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 730 лв. разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът не изследва този въпрос.
Възражението на ответника, че разноските следва да бъдат възложени на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото, е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските не се възлагат на ответника, ако е признал предявения срещу него иск и не е станал причина за предявяването му. В настоящия случай ответникът оспорва както допустимостта, така и основателността на иска, поради което, независимо че не е станал повод за завеждане на делото, следва да носи отговорност за разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, че „Р.“ ООД, ЕИК ******, е нарушил притежаваното от Г.Р.Х., ЕГН **********, авторско право върху кръстословица чрез възпроизвеждането й без съгласие и без обозначаване на автора на стр. 23 от брой 170 (2523) от 07.09.2010 г. на в. „София днес“.
ОСЪЖДА „Р.“ ООД, ЕИК *******, да заплати на Г.Р.Х., ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 730
лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: