О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
23.07.2021г., гр.Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и
трети юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Х.то Георгиев
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№1816 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.83, ал.2 ГПК
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от Д.Н.Д.
*** срещу Н.Д.Д. и Х.Д.Д.
***.
В хода на
производството по делото, на ответника Н.Д.Д. е бил назначен особен представител
– адв. В. В.Д. , вписан под №7648 в
НРПП.
Съдът се е
произнесъл с Решение №260138 от 16.04.2021г.
, което е било връчено на страните.
В
законоустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба
вх.№263984/05.05.2021г. от ищеца Д.Н.Д. ***.
С Разпореждане
№261203 от 02.07.2021г. съдът е определил на адв. Д. в качеството му на особен
представител на ответника Н.Д.Д. възнаграждение по чл.29,ал.4 ГПК вр. с
чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ пред въззивния съд в размер
на 300.00лв. Със същото разпореждане, съдът е указал на В.Д.Д.- майка на
ответника Н.Д.Д., да внесе по сметка на ОС- Пазарджик депозит за изплащане на
възнаграждението в размер на 300.00лв. и да представи вносната бележка по
делото.
По делото е постъпила молба вх.№265684 от 14.07.2021г.,
подадена от В.Д.Д. , с която по същество
се моли съдът да я освободи от заплащане
на такси и разноски , в частност заплащане на депозит за особен представител, поради
липса на средства.
Към молбата са представени Декларация по чл.83,ал.2 ГПК; копие от справка на
действащи трудови договори от НАП и копие от удостоверение №12-00122585 от
16.03.2021г. от НОИ.
Съдът след като се запозна с
материалите по делото и с подадената от В.Д.Д. молба вх.№265684 от 14.07.2021г.,
съобрази следното:
Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК
такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при
разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето
и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация;
семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта;
други констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е
императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за
да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство,
същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието
на гореизброените предпоставки.
В задължителната практика на
ВКС, обективирана в определение №603/02.10.2014 г. на ВКС по
ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.; определение №573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011
г. на ВКС, II т.о.; определение №612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на
ВКС, II т.о., определение №496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II
т.о. и други, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието че при молба на
страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за
освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства
за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст,
здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими
към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на
държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на
общото материално състояние на страната и останалите относими
обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на
иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз
основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно
средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса
или част от нея и разноските по делото.
В конкретния случай, от представените
от молителя писмени доказателства,
относими към искането му с пр.осн. чл.83, ал.2 ГПК, по безспорен начин се
установява, че единствените доходи на В.Д.Д.
са тези, реализирани от работна
заплата,чийто размер е около минималната за страната; Д. е разведена, не
притежава недвижимо имущество и сама се грижи за малолетния си син Х.Д.Д., като
двамата живеят в жилище под наем. Притежава автомобил , марка „Рено Клио“,
произведен през 1993г., чиято стойност не надхвърля 1000.00лв. Не притежава
влогове, както и дялове в търговски дружества, издържа две деца, няма други
източници на доходи.
При така изложените и установени
фактически обстоятелства и като съпостави месечния размер на доходите на
молителя със сумата за разноски, която му е възложена, настоящият съдебен
състав приема, че към момента страната не разполага с достатъчно средства, за
да заплати сумата от 300 лв. – дължими по делото разноски, т.е същия е
материално затруднен по начин, че няма да може да упражнява предоставените му
процесуални права по делото. При това положение и след като изискванията на
закона са налице, молбата на Д. по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне
на необходимите разноски за възнаграждение на особен представител в размер на
300лв., се явява основателна и следва да бъде уважена. Съдът счита, че
обстоятелството, че ищецът е ангажирал договорен защитник, на когото е поел
задължение да заплати възнаграждение, не обосновава наличието на материални
възможности за заплащане на възнаграждение за особен представител. Разпоредбата
на чл.83, ал.2 ГПК е посочила какви обстоятелства са относими към преценката за
наличие на финансови възможности за заплащане на разноски и държавна
такса по делото и ангажирането на договорен адвокат и заплащане на
възнаграждение на такъв не са сред тях /наред с това следва да се посочи, че по
делото липсват доказателства, Д. да е заплатила адвокатско възнаграждение /. За
процесуално представителство пред въззивна инстанция Д. не е заплащала
адвокатски хонорар предвид затрудненото си материално положение и ползва адвокатски услуги по реда на чл.38 от
ЗАдв.
Предвид
изложеното, следва да бъде уважено искането на молителя В.Д.Д. да бъде освободена от задължението за заплащане
на такси
и разноски по делото, дължими във връзка с въззивното обжалване на
постановеното по делото Решение №260138 от 16.04.2021г., тъй като Д. не
разполага с достатъчно парични средства
за заплащането им.
При тези данни съдът намира, че са
налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на В.Д.Д. от заплащане
на такси и разноски , в частност заплащане на депозит за особен представител, поради
липса на средства.
Поради това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА В.Д.Д. ***, от внасянето
на такси и разноски
по производството по гр.дело №1816/2020г. по описа на РС-Пазарджик , в частност заплащане на депозит за възнаграждение на назначения
от съда особен представител на ответника Н.Д.Д. във връзка с въззивно обжалване по въззивна
жалба вх.№263984 от 05.05.2021г., подадена срещу постановеното по делото Решение
№260138 от 16.04.2021г., на осн. чл.83,ал.2 от ГПК
Препис
от настоящото определение да се връчи на
страните
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: