№ 47
гр. гр. Добрич, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20223200500738 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод жалба с вх.рег.№ 15075 от 01.09.2022г. по регистратурата на Районен
съд – Добрич, подадена от Община Добричка, ЕИК *********, гр. Добрич, ул.
“Независимост“ № 20, представлявано от кмета С. Г., чрез упълномощения
адвокат В. Г. от Адвокатска колегия – Добрич, срещу решение № 703 от
14.07.2022г. по гр.д.№ 20213230103900 по описа на Районен съд - Добрич, с
което Община Добричка е осъдена да плати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, гр. София, ул. “С.К.“ № 2, сумата от 1040,17 лв., съставляваща
регресно вземане по Комбинирана застрахователна полица № *** за
застраховки „Каско“ и „Злополука“, представляваща стойността на изплатени
имуществени вреди за товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с
рег.№ ***, настъпили при преминаване на автомобила през необозначена
неравност на общински път в с. С.К., общ. Добричка на 23.01.2020г. и сумата
от 10 лв., съставляващи ликвидационни разноски по щета № ***, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 13.12.2021г., до
окончателното плащане.
В жалбата са изложени оплаквания, че при постановяване на решението
си първоинстанционният съд не е обсъдил и влез предвид направените от
ответника възражения, както и всички представени и приети доказателства по
делото. С тези общи доводи се настоява след отмяната на атакуваното
решение от въззивния съд предявеният иск да
1
бъде отхвърлен, с присъждане в полза на въззивника на разноските по делото
в двете инстанции.
Въззиваемата страна не е представила отговор на жалбата.
Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич
установи следното:
Постановеното неизгодно за Община Добричка решение й е връчено на
дата 17.08.2022г. Правото си на жалба страната, с правен интерес от
оспорването на неизгодното за нея решение, е упражнила надлежно в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК – на 31.08.2022г. чрез валидно електронно изявление.
Жалбата е допустима, предвид горното, а, разгледана по същество, е
неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д.№ 3900/2021г. по описа на Районен съд -
Добрич е образувано по повод искова молба на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, с която е
предявен иск за осъждане на Община Добричка да плати на
застрахователното дружество сумата от 1040,17 лв., съставляваща регресно
вземане по Комбинирана застрахователна полица *** за застраховки Каско и
Злополуки, представляваща стойността на изплатени имуществени вреди за
товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ с рег.№ ***, настъпили при
преминаване на автомобила през необозначена неравност на общински път в
с. С.К., общ. Добричка на 23.01.2020г. и сумата от 10 лв., съставляваща
ликвидационни разноски по щета № ***. Претендирана е законната лихва от
датата на предявяване на иска - 13.12.2021г., до окончателното плащане,
както и съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба ищецът е изложил следните обосноваващи паричното
вземане в общ размер от 1050,17 лв. обстоятелства: на 23.01.2020г. около
09,00 часа в с. С.К., общ. Добричка настъпило пътно транспортно
произшествие с участието на лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с
рег.№ ***, който при движение по ул. *** (ул. „***“) по посока главната
улица на селото попаднал в необезопасено, необозначено и несигнализирано
препятствие – дупка с голяма дълбочина и се ударил с предната си част. Като
резултат настъпили материални щети - счупен десен калник и наранявания в
долната част на кората. По заведена щета № *** въз основа на сключен
договор за застраховки „Каско“ и „Злополука“ по комбинирана полица № ***
от 13.03.2019г., ищцовото дружество изплатило на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1040,17 лв. и в
производството по щетата били извършени разходи в размер на 10 лв. Общата
сума от 1050,17 лв. се претендира от Община – Добричка, която съгласно чл.
2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС вр. пар. 7, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА е стопанин на пътния
участък, със задължение по чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП да го поддържа в
изправно състояние, сигнализира незабавно препятствие по него и ги
отстранява в най - кратък срок. Въз основа на чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП
служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в
населените места изправността и състоянието на пътната настилка, така че да
2
създадат условия за бързо и сигурно придвижване. Твърди се в исковата
молба, че вредите са причинени от лица, на което ответникът е възложил
работата и са в резултат от негово противоправно бездействие по повод
възложената работа, защото по силата чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП общинските
пътища се управляват от кметовете на съответните общини, които съгласно
чл. 31 от ЗП имат задължение по изграждането, ремонта и поддържането им.
С неосъществяване на действия по отстраняване на препятствия, част от
общински път, ответната община е нарушила задължението си за осигуряване
на условия за безопасно, бързо и сигурно придвижване, съответно носи
отговорност за причинените в резултат на това бездействие материални щети.
Последните са описани в хода на ликвидационната преписка по щетата.
Стойността на вложените части, материали и труд за извършения ремонт на
автомобила възлизат на 1040,17 лв., а ликвидационните разноски – на 10 лв. С
плащането на обезщетението, на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ вр. чл. 49 от
ЗЗД, застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице против
причинителя на вредата.
Ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК. С писмено становище преди първото открито
заседание е оспорил иска с възражението, че по ул. „***“ в с. С.К., където се
твърди да е мястото на произшествието, няма дупки.
При дължимата служебно проверка на обжалваното решение по чл. 269,
ал. 1 от ГПК за валидност и допустимост въззивният съд констатира, че
решението е постановено от законен състав на районния съд в рамките на
правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по
предявен допустим иск. Искът е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ
във връзка с чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Тази правна квалификация се обуславя
от изложените в исковата молба твърдения за виновно противоправно
бездействие на служители на ответника, на които е възложена отговорността
за изграждането, ремонта и поддържането на пътищата в населеното място,
следствие на което са настъпили материални щети по застраховано при ищеца
моторно превозно средство. Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това
число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, или 3.
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД.
Фактическият състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД, която стои в основата
на суброгационното отношение, включва четири кумулативно дадени
елемента: противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда,
причинна връзка и вина (при оборимата от ответника презумпция на чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД). Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни
3
противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция - не
произтича от вината на възложилия, носи се и при неоткриването на
конкретния причинител, комуто е възложена работата. Изложените от ищеца
обстоятелства в случая касаят вреди от необезопасена и необозначена
неравност на пътното платно, която не е естествено присъщо свойство на
вещта, а възниква като препятствие, следствие необезопасяването на улицата -
неизпълнение на задължения, поради което търсената отговорност от Община
Добричка е именно по чл. 49 от ЗЗД. Тя е различна от отговорността по чл. 50
от ЗЗД, при която увреждането настъпва от специфичната вредоносна проява
на вещта, без да е въздействано върху тази вещ по начин да се използват
нейните особености, водещи до увреждането. Така според т. 3 от
Постановление № 4 от 30.10.1975г. на Пленума на ВС, когато при ползване на
дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила,
отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 от ЗЗД, а когато
такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта,
отговорността й е по чл. 50 от ЗЗД, т.е. основната отклика между
отговорността по двата текста е в това вещта, от която са произлезли вредите,
дали е могла да бъде обезопасена – при невъзможност за обезопасяване
отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 45 от ЗЗД,
съответно чл. 49 от ЗЗД. Също в решение № 309/04.06.2014г. по гр. д. №
1354/2012г. на ВКС с допуснато касационно обжалване по въпросите
"собственикът на вещта носи ли отговорност по чл. 50 от ЗЗД, щом
увреждането е станало по време, когато вещта не е била под негов надзор;
може ли отговорността да се ангажира на двете основания – по чл. 50 от ЗЗД
и по чл. 45 от ЗЗД, когато вредите са настъпили в резултат, както на вещта,
така и от виновното поведение на дадено лице", е даден отговор, че
отговорността по чл. 50 от ЗЗД е за увреждане от специфичните качества на
дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които
я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя, поради което тази отговорност
е безвиновна; когато при ползването на дадена вещ не са допуснати
нарушения на предписани или общоприети правила и са произлезли вреди от
вещта, отговорността е по чл. 50 от ЗЗД; ако причинените от вещ вреди на
трети лица не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с
неправилното й съхраняване, или други човешки действия, отговорността е
по чл. 45, съответно 47, 48 и 49 от ЗЗД. В настоящия случай, предвид
изложените в исковата молба обосноваващи искането обстоятелства за
противоправно бездействие на общината, претендираната отговорността не е
по чл. 50 от ЗЗД, а по чл. 49 от ЗЗД. Въпреки непълно определената правна
квалификация – чл. 410, ал. 1 от КЗ и посочената в решението неотносима
правна норма на чл. 50 от ЗЗД, районният съд е уважил предявения иск, като е
изложил съображения, че общината, като собственик на пътищата на
територията й, отговаря за управлението и поддръжката им, както и за
вредите в резултат на неподдържането и неизправността на пътния участък,
на който е реализирано ПТП. Мотивите по същество са за наличие на
4
основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД, а
погрешната правна квалификация не се е отразила на допустимостта на
решението (разгледан е предявеният иск, обсъдени са всички заявени и
относими към обезпечително-гаранционната отговорност за чужди действия
фактически твърдения и правни доводи на страните по делото).
По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата
оплаквания и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира,
че изводите на първоинстанционния съд са направени след обсъждане на
всички правни доводи и фактически твърдения на страните, при анализ на
събраните доказателства, съответно оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни, а решението, като правилно по своя резултат, следва да бъде
потвърдено въз основа следните фактически констатации и правни изводи:
Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че за
товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ***, с ищцовото
дружество, като застраховател, е бил сключен договор за застраховки
„Каско“ и „Злополуки“ по комбинирана полица № *** от 13.03.2019г., със
срок на валидност 19.04.2019г. – 18.04.2020г. Въз основа заявление за
изплащане на обезщетение за вреди на МПС, подадено на 23.01.2020г. от
водача на автомобила М. К. М., при ищеца е била заведена щета № *** по
повод настъпило на същата дата около 09:00 часа, в с. С.К. събитие, описано
така – при движение по ул. *** (ул. „***“), в посока към главната улица,
автомобилът попаднал в неравност по пътното платно с голяма дълбочина и
се ударил в асфалта. При първия оглед от представител на застрахователя в
същия ден (опис-заключение на л. 17) като увреден и за подмяна е отразен
подкалник преден десен ПВЦ предна част, с уточнение за предстоящ
допълнителен оглед в сервизни условия. Щетите са детайлизирани при
извършен втори оглед на 21.02.2020г. (опис-заключение на л. 20) и
окончателно установени в опис на щетите по претенция № *** от 24.02.2020г.
(л. 27). Извършването на ремонта е възложено на доверен сервиз, издал
фактура № ********** от 26.03.2020г. на стойност 1 040,17 лв. (след
приспадане на самоучастие на застрахования в размер на 100 лв., при обща
стойност от 1 140,22 лв.), съпроводена с калкулация – ремонт (л. 23 – 25).
Сумата от 1 040,17 лв.е изплатена от застрахователя по сметка на доверения
сервиз с преводно нареждане от 13.04.2020г. (л. 31).
За изясняване мястото и механизма на настъпване на ПТП по делото е
разпитан като свидетел водачът на автомобила М. К. М., според чиито
показания произшествието станало в с. С.К., по ул. „***“; улицата била
асфалтирана; перпендикулярно по цялата улица имало участък, който бил
вдлъбнат, не било дупка, просто така било асфалтирано, вероятно, за да се
отича водата, а не вследствие на ремонт, наподобявал канал и същевременно
асфалтиран. Отдалеч вдлъбнатината не се виждала; движейки се с
автомобила, не възприел нещо, което да сочи препятствие на пътя. Нямало
знак или друго обозначение за това препятствие. В далечината то се сливало с
асфалта и не можело да се види - асфалтирано, но всъщност издълбано от
5
двете страни, като един вид канал. Движел се с около 20 - 30 км/ч, уличката
била много малка, тясна, задънена и нямало възможност за управление с
висока скорост. Автомобилът попаднал в този „канал" и пропаднал изведнъж.
Водачът преустановил движението, слязъл и видял, че отдолу гредата, която е
с кора, била набита нагоре, радиаторите - откопчани нагоре. Друго видимо не
установил. Денят бил нормален, нямало сняг, времето било сухо, нямало
заледен участък, било светло.
Прието е заключение на вещо лице по съдебно-автотехническа
експертиза, което е било оспорено от ответника по делото по съображения, че
е изготвено основно въз основа данните от показанията на разпитания
свидетел, като конкретните възражение са относно приетата от вещото лице
скорост, с която автомобилът се е движел. Други доказателства по повод
заявеното оспорване ответникът не е ангажирал, а, доколкото заключението е
дадено от лице с необходимите специални знания и опит, въз основа на
всички материали по делото, при съобразяване на техническите особености
(конструкцията) на конкретния автомобил и след оглед на пътния участък,
същото следва да бъде възприето като обосновано. От него се установява
механизмът на настъпване на ПТП, последвалите материални щети по
автомобила и тяхната стойност. Произшествието е станало през светлата част
на денонощието, при сух път, ясно време и добра метеорологична видимост.
Вещото лице е описало пътната настилка по ул. *** като асфалтова,
хоризонтална. При огледа си на место е установило, че на около 180 м. преди
път II-29, напречно на платното за движение по ул. *** е изградена неравност,
по - ниска от нивото на пътната настилка, представляваща канал за изтичане
на вода, който продължава в ляво от улицата и преминава непосредствено
преди границите на двора на дом № 10 /гледано по посока към път 11-29/ и в
дясно от улицата - в южна посока. Този канал по самата улица е бил покрит с
асфалтова настилка. Наближавайки мястото на произшествието, товарният
автомобил с рег.№ *** се е движел със скорост около 20 км/ч. - 30 км/ч.
Водачът е възприел описаната по-горе неравност на платното за движение
пред себе си, представляваща канал за изтичане на вода, непосредствено
преди достигането до него, но разстоянието, на което се е намирал от него в
този момент, не му е позволило да спре автомобила преди достигането му,
поради което е преминал през него. Произшествието е станало в с. С.К., по ул.
***, на около 180 м. преди път ІІ-29, около средата на платното за движение.
От разясненията на вещото лице в съдебното заседание става ясно, че на
улицата, която според именуването на улиците в населеното място е „***“,
има табелка с обозначение „***“, което изяснява разминаването с дадените от
водача на автомобила сведения. Мястото на произшествието е безспорно
установено по делото. Като причина за настъпването на ПТП от техническа
гледна точка вещото лице е посочило преминаването на товарният автомобил
през неравност на платното за движение, представляваща пропадане под
нивото на пътя, като поведението на водача е било съобразено с конкретната
пътна обстановка. Настъпили са повреди на нисколежащи детайли в предната
6
част на товарния автомобил (подробно описани), намиращи се в причинна
връзка с ПТП, на обща стойност 1 262,48 лв., а след приспадане на
самоучастието на застрахования от 100 лв. – 1 162,48 лв. На база
практическия си опит при работа с такъв вид дейност, вещото лице е
определило претендираната сума от 10 лв. за ликвидационни разноски по
щетата като попадаща в рамките на обичайната такава за извършване на
оглед, оформяне на необходимата документация и приключване на
преписката по щетата към февруари/март 2020г.
Събраните по делото доказателства безспорно установяват
настъпването на ПТП и неговия механизъм, последвалите материални щети и
тяхното възстановяване по силата на договор за застраховка. Тъй като
застрахователят е възстановил вредите на увредения до размера на
застрахователното обезщетение в границите на застрахователната сума, има
право да иска от причинителя им това, което е платил, на основание чл. 410,
ал. 1 от КЗ. Възражението на ответника по делото е за това, че на уличното
платно на ул. *** в населеното място не е имало дупка. Действително, от
доказателствата по делото се установява, че произшествието не е настъпило
следствие попадане на автомобила в дупка (повреда на платното за
движение), а в неравност по платното за движение, представляваща
асфалтиран участък за изтичане на вода, преминаващ напречно по пътното
платно и под нивото на пътната настилка.
Няма спор по делото, че ул. *** се намира на територията на с. С.К. и е
част от общинската пътна мрежа. Община Добричка е собственик на
процесния път (публична общинска собственост), находящ се в пределите на
с. С.К., на основание чл. 2, ал. 1 вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА вр. чл.
8, ал. 3 от ЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗП общинските
пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като в
управлението на пътищата се включва проектиране и строителство, и
поддържането на пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 1 от ЗП). И според разпоредбата
на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините. Съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗУТ проводите
/мрежи/ и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат,
поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или
съответните експлоатационни дружества. Според пар. 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на
ЗМСМА, собственост на общините са и мрежите и съоръженията на
техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-
защитната система, които обслужват само територията на съответната община
и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Чл. 5 от ЗП
определя основните елементи на пътя, които са: обхват на пътя, пътни
съоръжения и пътни принадлежности, а съгласно пар. 1, т. 3 от ДР на същия
закон пътни съоръжения са укрепителните и водоотвеждащите устройства и
пречиствателните съоръжения. От анализа на така посочените разпоредби
следва извод, че общинските пътища, в т.ч. всички водоотвеждащи
7
съоръжения, са публична общинска собственост, като основни елементи на
пътя, а проектирането, строителството, ремонтът и поддържането им се
осъществява от общините. Задължение на стопанисващото пътя юридическо
лице, съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗП е вземането своевременно на мерки за
отстраняване на препятствията по пътя и за осигуряване на условия за
безопасно движение. Лицата, които стопанисват пътищата, имат
задължението да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, като за организиране
на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и
пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения,
които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията,
управляваща пътя (така чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДвП).
Приетото по делото заключение на вещото лице, извършило оглед на
мястото на инцидента и изяснило вида на препятствието на пътя, не е
оспорено в тази му част от ответника по делото. По делото е установена
причината за настъпване на произшествието - преминаването на автомобила
през неравност на платното за движение, представляваща пропадане под
нивото на пътя. След като пътят е общинска собственост, Община Добричка
дължи осигуряване на неговото обезопасяване. Ако в населеното място на
конкретния участък не е предвидено изграждане на отводнителен канал
(канал за изтичане на вода), доколкото по делото твърдения за това
ответникът не е навел (не е твърдял, че е налице съоръжение, което е част от
уличната канализационна система на населеното място), то наличието му
съставлява препятствие по платното за движение, чието отстраняване и
обезопасяване е дължимо от собственика на пътя. Обезщетението за
причинените имуществени вреди се дължи от ответната община, като лице,
което стопанисва пътя със задължения да го поддържа в изправно състояние,
да сигнализира незабавно препятствията по платното за движение и да ги
отстранява във възможно най-кратък срок. Задължение на Община Добричка
е било да поддържа пътния участък, на който е установено пропадане под
нивото на пътя за отвеждане на води, в изправност, гарантираща безопасното
и спокойно движение на превозни средства, в т.ч. да сигнализира за
формиралата се неравност по платното за движение, съставляваща
компрометиране на пътния участък чрез пропадане под нивото на пътната
настилка. В резултат на неизпълнение на тези задължения от страна на
служители на общинската администрация, чрез които Общината като
юридическо лице осъществява възложените й функции, и за дейността на
които тя отговаря, се е стигнало до наличие на необезопасена неравност под
нивото на пътната настилка на платното за движение и причиняване на щета
на моторно превозно средство. Както вече се посочи, съгласно чл. 31 от ЗП и
чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, задължение на лицата, които стопанисват пътищата, е да
ги поддържат изправни с необходимата маркировка, сигнализация, както и да
организират движението така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
8
придвижване. Каквато и организация да създава общината като собственик на
пътя/улицата и лице, на което законът е възложил ремонта и поддържането на
общинските пътища, ако не е постигнат този резултат, е налице бездействие,
което е противоправно, и при настъпване на вреди тя носи отговорност.
Съобразно изложеното, настъпилите щети по автомобила са следствие
от бездействието на служители на Община Добричка да приведат общинския
път в състояние, годно за безопасно ползване. Тъй като Община Добричка
стопанисва общинския път, в нейните задължения е да следи за неговото
състояние. В случая не е осъществен достатъчен контрол за безопасността на
пътя, предвид наличието на необезопасена и несигнализирана неравност на
платното за движение, представляваща пропадане под нивото на пътя.
Бездействието на Община Добричка е в пряка причинно-следствена връзка с
причинените щети по автомобила, чийто размер е установен от вещото лице
като по-висок от изплатеното от застрахователя за поправянето им. Налице са
всички предпоставки на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на Община Добричка, респективно предявеният иск от застрахователя, след
изплащане на застрахователното обезщетение в хипотезата на чл. 410, ал. 1, т.
2 от КЗ, подлежи на уважаване в пълен размер.
По изложените съображения въззивната жалба не е основателна.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този резултат право на разноски за въззивното производство има
въззиваемата страна, но искане за присъждането им не е направено, както и
доказателства за извършване не са представени.
Водим от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 703 от 14.07.2022г. по гр.д.№ 3900/2021г.
по описа на Районен съд - Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9