Определение по дело №32/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано по материали, изпратени по компетентност от ВАС ( адм.дело №9882/24г.), съдържащи искова молба от К. Г. Т. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], против НЕЛК-София за сумата от 6 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Съдът намира, че са налице обстоятелства, които може да породят съмнение в обективността и безпристрастността на съда при разглеждане на делото.

Известно е на съда, че АС-Плевен е образувано адм.дело № 617/24г. по описа на АС-Плевен въз основа на искова молба К. Г. Т. против Административен съд – гр. Плевен, за сумата от 6000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото на защита по чл. 6 от ЕКЗПЧОС на ищеца по адм.дело № 338/24г. по описа на АС-Плевен, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.07.24г. до окончателното изплащане на сумата. След прекратяване на адм.дело № 617/24г. и изпращането му по подсъдност е образувано гр.д. № 4558/24г. по описа на РС-Плевен. Постановеното съдебно решение е обжалвано пред ОС-Плевен и е образувано гр.д.№ 854/24г. по описа на ОС-Плевен, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.01.25г. Производството не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Разпоредбата на чл.144 АПК вр. чл. 22 от ГПК гарантира на страните правото на непредубеден съд по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС. Законът изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под съмнение тяхната обективност. Съдебната практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека, по приложението на чл.6 от Конвенцията приема, че понятието „независимост“ на съда се отнася до връзката между съдията като представител на съдебната власт и останалите граждани, докато „безпристрастността“ трябва да съществува по отношение на страните по делото. За да е налице безпристрастност, от съда се изисква да не е предубеден, що се отнася до решенията, които му предстои да вземе и да основава съдебния си акт на база фактите, установени преди и по време на процеса.

В конкретния случай принадлежността на съдията към състава на Административен съд- Плевен може да породи съмнение у страните относно неговата обективност и безпристрастност, поради което съдията следва да се отведе от разглеждане на делото. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ (решение от 10.07.2008г. по иск №67719/01 по делото „М. срещу България“, решение от 05.04.2018. по иск № 28417/07 по делото „Боян Господинов срещу България“, решение от 25.02.1997г. по делото Файндлей cрещу Великобритания, решение от 03.05.2007г. по иск № 7577/02 по делото Бочан cрещу Украйна пo дело 7577/02 и др.), в които ЕСПЧ е намерил нарушение на правото на справедлив процес относно гарантиране на независим и безпристрастен съд по чл.6 §1 от Конвенцията. Постановените решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург са задължителни за спазване от всички държави-членки и правораздавателните им органи.

Водим от изложеното и на основание чл.144 от АПК вр. чл. 22, ал. 1 т.6 от ГПК, съдът

Съдия Виолета Николова се отвежда от разглеждане на адм.д. №32/2025г. по описа на АС-Плевен.

Делото да се докладва на Административния ръководител -Председател на Административен съд Плевен за определяне на друг съдия докладчик.

Определението не подлежи на обжалване.