№ 93
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100107142 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен от Р. ИВ. Б. срещу „ЗД Б.и.“ АД гр.
София осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 2 от КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева за неимуществени
вреди – болка и страдание от травматични увреждания и 60 лева – разходи за
медицинско освидетелстване, претърпени при ПТП на 28.08.2020 г. в гр.
София, с твърдение за виновното му причиняване от водач на л.а. „Мерцедес“
с рег. № ****
Пълномощникът на ищцата Р. ИВ. Б. излага, че на 28.08.2020 г. около
19:00 ч. в гр. София на кръстовище на бул. „8-ми декември“ и ул. „Димитър
Стефанов“ водачът на л.а. „Мерцедес“ с рег. № **** не пропуснал ищцата,
която се движела на пешеходна пътека, при което реализирал ПТП чрез удар
на автомобила с пешеходката. В резултат на ПТП ищцата получила следните
травматични увреждания: счупване на тазовия рпръстен на кръстната кост;
счупване на напречния израстък на опашната кост; големи разкъсно-контузни
рани и охлузвания с кръвонасядания в областта на ляво рамо и
предмишницата; дълбоко охлузване в областта на лявата лопатка; дълбоко
охлузване в областта на левия лакът; натъртване и болки в лява китка.
Уврежданията причинили на ищцата трайно затруднение на движенията на
снагата и затруднявали ставането и лягането, движенията и
самообслужването . От охлузванията останали трайни белези в областта на
охлузванията. Ищцата претърпяла неудобства от постелния режим и
невъзможността да се придвижва нормално през първите месеци. Ищцата
търпяла и продължавала да търпи болки и страдания, уврежданията били
съчетани с дълъг възстановителен период, който не приключил и до
предявяването на исковата молба. За автомобила, с който било причинено
1
ПТП, била действаща към датата на произшествието застраховка „гражданска
отговорност“ с ответното дружество. На 16.12.2020 г. ищцата предявила
претенция за плащане по чл. 380 от КЗ на застрахователно обезщетение, но
застрахователят не изплатил такова.
На основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави
искане до съда да осъди ответника „ЗД Б.и.“ АД гр. София да заплати на
ищцата Р. ИВ. Б. застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева за
претърпени неимуществени вреди и 60 лева за имуществени вреди, ведно с
лихва за забавна от датата на завеждане на претенцията пред ответника до
окончателното изплащане.
Ответникът „ЗД Б.и.“ АД гр. София оспорва иска със следните
възражения: - оспорване на характера и тежестта на телесната повреда; -
оспорване механизма на ПТП; - твърдение за невиновно поведение от страна
на застрахования водач и за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК;
твърдения механизъм на ПТП и оспорване на твърдението за настъпването му
изключително поради нарушения на застрахования водач на товарния
автомобил; - възражение за съпричиняване от ищцата, поради допуснати и от
нейна страна нарушения на правилата за движение като пешеходец, които са
в причинна връзка с ПТП; - възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за безспорно установено настъпилото ПТП на
28.08.2020 г. в гр. София в района на кръстовището на ул. „8 декември“ и ул.
„Димитър Стефанов“ М.А. З. при управлението на л.а. „Мерцедес Ц 200“ с
рег.№ ****, в нарушение на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП не пропуснал ищцата Р.
ИВ. Б., която пресичала на пешеходна пътека, обозначена с маркировка М 8.1
и пътни знаци А 18 и Д 17 от ППЗДвП, при което автомобилът ударил ищцата
и причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал. 2 от НК –
счупване на таза на кръсцовата кост вдясно и счупване на опашната кост
вляво, довело до трайно затруднение движението на краката за повече от 30
дни. Механизмът на ПТП, допуснатите нарушения и вината на водача на
МПС следва да се считат безспорно установени с одобреното по реда на глава
XXIX от НПК от наказателния съд споразумение от 24.06.2021 г. по НОХД №
6771/2021 г. на СРС, имащо характер на влязла в сила присъда и
задължително за настоящия съд относно извършеното деяние и вината на
водача.
По делото не се спори за наличието на сключ4ен договор за застраховка
„гражданска отговорност“ с ответника „ЗД Б.и.“ АД за л.а. „Мерцедес Ц 200“
с рег.№ ****.
Виновното причиняване на ПТП и настъпилите вследствие на това
травматични увреждания имат характер на застрахователно събитие по
смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за възникване
на задължение на ответника „ЗД Б.и.“ АД гр. София за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Настоящият съд следва да се произнесе по характера и интензивността
2
на претърпените неимуществени вреди и направеното от ответника
възражение за съпричиняване. От материалите по наказателното дело и от
изготвената по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза се
установява, че вследствие произшествието ищцата е получила счупване на
дясната кръстна кост и счупване на напречния израстък на опашната кост
вляво. Ищцата е получила охлузвания в областта на лявото рамо и левия
лакът. Констатираните счупвания са довели до трайно затруднение
движението на десния крак за срок, не по-малък от 5-8 месеца при обичаен
ход на възстановяване. Това безспорно е било свързано с усещания за болки,
затруднения при придвижване и дискомфорт. Според показанията на
свидетеля А.Е.А. вследствие увреждането ищцата е била повече от месец
само на легло и е била обслужвана от майка си. Следващите няколко месеца
изпитвала силни затруднения при придвижване след възстановяването си
усещала болки при физически натоварвания. Следва да се отчете и
обстоятелството, че ищцата е професионален спортист – състезател по
планинско бягане и лека атлетика. Получената травма я лишила от
възможността за тренировки и участие в състезания, което ограничение
продължавало и до момента. Тези обстоятелства дават основание на съда да
приеме, че справедливият размер на обезщетението е 50 000 лева. Искът с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ$ е основателен до този размер.
Искът е неоснователен в частта му над 50 000 лева до пълния предявен
размер от 80 000 лева. От съдебно-медицинската експертиза е видно, че към
момента на освидетелстването за целите на експертизата функцията на десния
крак е била изцяло възстановена. Ищцата е на 22 години и пълно
възстановяване на физическата форма е възможно и постижимо.
Продължаващите усещания за болка не са интензивни или постоянни и не са
основание за присъждане на обезщетение в по-висок размер от приетия от
съда за справедлив.
Искът е неоснователен и в частта му за имуществени вреди в размер на
60 лева. Сумата се съставлява нито произтекли от произшествието вреди,
нито разходи за лечение и възстяновяване, а такса за съдебно-медицинско
освидетелстване. Горното има констативен характер за травматичните
увреждания, които са били установими (и установени) от медицинската
документация и съдебно-медицинската експертиза по делото.
Не се доказа съпричиняване на деликта от страна на ищцата, на което
се позовава ответникът. От съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че ищцата е била видима за водача на автомобила непосредствено
преди и при предприемане на пресичането по пешеходната пътека. При
определената от вещото лице скорост на движение на автомобила 40 км/ч,
ищцата е била извън опасната зона за спиране на МПС (л. 90) и водачът е
могъл своевременно са спре, за да я пропусне. Самият водач в показанията си
пред съда твърди, че в момента, в който е предприела пресичане, той не я е
видял. По делото не са установени предмети или съоръжения на или в
близост до пътното платно, които да са ограничили видимостта на водача,
поради което несвоевременното възприемане на пешеходката се дължи на
недостатъчно внимателното отношение на водача. Действително,
3
пешеходката е могла да предотврати ПТП, като не предприема пресичане. Но
предприемането на пресичане по пешеходна пътека означава, че пешеходецът
има очаквания водачите на МПС да се съобразят с пресичането и да го
пропуснат. Поради изложеното, няма основание за намаляване на приетото за
справедливо обезщетение поради съпричиняване.
Ответникът дължи на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер 1831,25 лева, а по сметка на
СГС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 2000 лева и
разноски в размер на 312,50 лева.
Ищцата Р. ИВ. Б. дължи на ответника „ЗД Б.и.“ разноски в размер на
56,25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1710 лева с ДДС, според
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Б.и.“ АД гр. София, ЕИК ****, адрес за призоваване: гр. София бул.
**** да заплати на Р. ИВ. Б. ЕГН **********, адрес: гр. Пирдоп ул. ****
сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, претърпени вследствие ПТП на 28.08.2020 г. в гр. София
на кръстовище на бул. „8 декември“ и ул. „Димитър Стефанов“, , виновно
причинено от М.А. З. при управлението на л.а. „Мерцедес Ц 200“ с рег.№
****, ведно със законната лихва от 16.10.2020 г. до окончателното изплащане,
като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта му над 50 000
лева до предявения размер от 80 000 лева, и за заплащане на имуществени
вреди в размер на 60 лева. .
Осъжда „Б.и.“ АД гр. София да заплати на адвокат П.И. Г. адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер 1831,25 лева според уважената
част от иска, а по сметка на СГС държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 2000 лева и разноски в размер на 312,50 лева.
Осъжда Р. ИВ. Б. дължи на ответника „ЗД Б.и.“ разноски в размер на
56,25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1710 лева с ДДС, според
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двумесечен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4