№ 1424
гр. Варна, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря ГА.на Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501205 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Община Дългопол, представлявана от
Кмета Г.Г. срещу Решение № 295 от 06.12.2022г. по гр.д. № 670/2022г. по описа на ПРС, II-
ри състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от
въззивника срещу Х. А. Ю. с ЕГН **********, Х. Ш. Х. с ЕГН ********** и А. Ш. Х. с
ЕГН ********** искове за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответниците, първата на 2/3 ид.ч., а вторият и третият – на по 1/6 ид.ч. не са собственици на
недвижим имот, находящ се в с. Цонево, общ. Дългопол, представляващ дворно място,
съставляващо УПИ V в кв. 76 по плана на с. Цонево, с площ от 710 кв.м. и при граници:
УПИ IV, улица, УПИ VI, УПИ XVI, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е
отхвърлено искането за отмяна на НА № 157/2022г. на нотариус М. Я., рег.№ 773, с който Х.
А. Ю. е призната за собственик по давностно владение на описания имот.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, поради неправилно интерпретиране на събраните
доказателства и неточен, нелогичен и необоснован анА.з на спора от фактическа страна.
Посочва, че неправилно в обжалваното решение ПРС е приел, че ответниците се позовават
на присъединяване на владението на праводателя си. Факта на присъединяване в случая е
ирелевантен за спора. Необоснован е също изводът на първоинстанционния съд, че
ответницата Х. Ю. е започнала да владее имота за себе си заедно със съпруга си считано от
1
смъртта на свекъра й – 18.03.1998г. до спирането на давността на 31.05.2006г. По делото не
е доказано установяване на фактическа власт от ответниците върху имота с намерение за
своене. Сградите в имота са придобити от праводателя на ответниците с ясното съзнание, че
дворното място е общинско. Ето защо отправя искане обжалваното решение да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за
основателност.
В отговор всеки от въззиваемите оспорва доводите в жалбата и развива такива,
обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решението. Позовават се, че
по делото е установена принадлежността на правото на собственост върху спорния имот на
Х. Ю., придобито на основание придобивна давност при владение повече от 10 години.
Сградите в имота са били подарени на родителите им от родителите на баща им преди много
години, който факт е установен по делото. Видно от разписния лист към регулационния
план на селото е, че записът относно Община Дългопол е едва от 2010г., а до този момент
като собственици на имота са били вписани различни физически лица, вкл. и Х. Ю.ов – дядо
им. Имотът се владее от няколко поколения вече от семейството на ответниците, няма данни
същият да е бил отчуждаван или да е бил общински, нито да е бил засегнат от
строителството на язовир „Цонево“. Неоснователно е твърдението за нА.чие на признание,
че земята е общинската собственост в НА, съставен за собствеността на сградите, доколкото
акта се отнася само за сградите в имота – жилищна сграда, гараж и навес, а не и за дворното
място, в което същите са построени. От друга страна присъединяване на владението на
праводателите е релевантно по отношение на Х. Ю., доколкото съобразно разясненията по т.
3 от ТР № 4 от 17.12.2012г. на ОСГК на ВКС е възможно да бъде придобито право на
собственост на недвижим имот на основание чл. 79 от ЗС от лице, което не се е позовало на
давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в
съдебен процес по спор за собственост. От свидетелските показания е установено по делото,
че именно тя стопанисва имота, че никой – дори синовете й, след смъртта на баща им не са
оспорвА. собствеността й и всички знаят, че този имот е неин. В този смисъл отправят
искане обжалваното решение да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
При проверка вА.дността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност. По допустимостта и останА.те въпроси, за да се произнесе съдът съобрази
следното:
Производството пред ПРС е образувано по предявени от Община Дългопол срещу Х.
А. Ю., Х. Ш. Х. и А. Ш. Х. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответниците, първата на 2/3 ид.ч., а втория
и третия – на по 1/6 ид.ч. не са собственици на недвижим имот, находящ се в с.Цонево, общ.
Дългопол, представляващ дворно място, съставляващо УПИ V в кв. 76 по плана на с.
2
Цонево, с площ от 710 кв.м. и при граници: УПИ IV, улица, УПИ VI, УПИ XVI, както и
искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на НА № 157/2022г. на
нотариус М. Я., рег.№ 773, с който Х. А. Ю. е призната за собственик по давностно владение
на описания имот.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл:
община Дългопол е собственик на описания недвижим имот на основание АчОС № 15 от
12.07.2010г., вписан в СВ-Провадия. Ответниците са наследници по закон на Ш. Ас. Ю., п.
на **********. – съпруг на първата и родител на вторите двама ответници. Наследодателят
на ответниците се е снабдил с НА № 107 от 21.09.2010г., с който е признат за собственик на
сградите в процесното дворно място. На 11.03.2022г. първата ответница е започнала
процедура за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, като община
Дългопол я уведомила, че имота е общинска собственост. Въпреки това и без да е заверена
молба декларация от Община Дългопол на 13.06.2022г. е съставен НА, с който ответницата е
призната за собственик на цялото дворно място, за което е съставен КНА № 157/13.06.2022г.
Този НА не е съставен по съставения ред и е нищожен поради противоречие на закона. До
произнасянето на КС с Решение № 3, обн. ДВ бр. 18/04.03.2022г. давността за придобиване
на имоти – частна държавна или общинска собственост е спряла да тече до 31.12.2022г. Ето
защо за ищеца е нА.це правен интерес от отричане правата на ответниците по отношение на
процесния имот, както и от отмяна на КНА № 157/2022г. Правният интерес от предявяване
на исковете срещу ответниците Х. и А. Х. е обоснован с твърдения, че когато един
недвижим имот се владее като собствен от двама съпрузи по време на брака им, то правото
на собственост се придобива общо. В случая общият на ответниците наследодател Ш. Ю. е
починал на **********. и независимо, че КНА е издаден след кончината му, исковата молба
е насочена и срещу низходящите му за отричане на правото на собственост по отношение на
наследствената им по 1/6 ид.ч. за всеки.
След предоставена при настоящото разглеждане на делото възможност за
прецизиране на фактическите твърдения, обосноваващи правния интерес на община
Дългопол от исковете въобще, както и срещу Х. и А. Х. е уточнено, че Община Дългопол
твърди, че е придобила правото на собственост върху спорния имот по силата на § 42 от
ПЗР на ЗИД на ЗОС /ДВ, бр. 96 от 1999, изм., бр. 36 в сила от 01.07.2006г./. Правният
интерес от предявяване на исковете срещу ответниците Х. и А. Х. е обоснован с твърдения,
че като наследници на своя баща Ш. Ас. Ю., п. на **********. същите биха могли да се
позоват на наследяване, доколкото в съставеният след смъртта му – на 13.06.2022г. КНА №
157 е удостоверено, че правото на собственост е придобито от тяхната майка Х. Ю. на
основание придобивна давност, упражнявана по време на брака й с починА.я преди
съставянето на акта наследодател на тези ответници.
В отговор на исковата молба, ответницата Х. Ю. оспорила предявения срещу нея иск
по основание. Навела възражения, че е владяла имота в продължение на повече от 30
години. До настоящия момент нито един от синовете й не е оспорвал собствеността на
дворното място, а именно, че след смъртта на баща им същото принадлежи на тяхната
3
майка, като макар и да са наследници на баща им, то тя е демонстрирала явно и спокойно, че
владее имота за себе си. При прехвърлителните сделки с предмет сградите в дворното място,
наследниците на Ш. Ю. се разбрА. дворното място да остане за нея като нейна
изключителна собственост. Първоначално целият имот – мястото и сградите, ведно с
подобренията бил дарен на ответницата и съпруга й от родителите на последния, които не
разполагА. с документ за собственост. Постройките в дворното място са изградени законно.
Имотът е записан в разписния лист на община Дългопол едва през 2010г., като е отразено,
че земята е на общината, а сградите – на А. Х.. До този момент имотът е бил записан на
различни физически лица, в т.ч. и на Х. Ю.ов – свекър на ответницата. Така, имотът се
владее от няколко поколения от семейството й и от нея, което владение е било спокойно,
явно и несмущавано и имота никога не е бил отчуждаван, нито е бил държавна собственост.
АОС е съставен на 12.07.2010г. след подаване на молба-декларация за сградите. Владението
на ответницата, начиная от 1990г. продължава и понастоящем, като отблъсква това на
всички останА., в т.ч. и на синовете си. АОС няма правопораждащо действие по отношение
на правото на собственост, поради което по отношение на имота е неприложима забраната
на чл. 86 от ЗС и мораториума наложен с § 1 ДР ЗС от 31.05.2006г. Дори и да се приеме, че е
приложим в случая мораториума наложен с § 1 от ДР на ЗС от 31.05.2006г. /01.06.1996г. до
07.03.2022г./, то е придобила имота на основание придобивна давност, при присъединяване
към своето владение владението на свекър й и на съпруга си, владеейки имота и
понастоящем сама и отблъсквайки владението на всички трети лица. По тези съображения
отправила искане предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
В отговор на исковата молба А. Х. и Х. Х. оспорили предявените срещу тях искове
като недопустими, съответно неоснователни. Посочили, че спорното дворно място е владяно
от родителите им по време на брака им, прекратен със смъртта на баща им Ш. Х. Ю. на
**********., в продължение на 30 години. До настоящия момент не са оспорили, че имота е
собствен изцяло на тяхната майка, като по отношение на всички, вкл. по отношение на тях
последната демонстрира явно и несъмнено, че владее дворното място само за себе си. Не
оспорват собствеността й. Ограждайки имот, облагородявайки го, построявайки сградите,
няколко поколения от семейството им с години демонстрирА. на общината намерение за
своене, което владение било явно и несъмнено. Имотът никога не е бил държавна, нито
общинска собственост, а е принадлежал на физически лица. Така отправили искане исковете
да се отхвърлят.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 12.07.2010г. е съставен е Акт за частна общинска собственост № 15, на основание
§ 42 от ПРЗ на ЗОС, ред., ДВ, бр. 96/1999г. за недвижим имот – дворно място, с площ от 700
кв.м., съставляващо УПИ V, в кв. 76 по плана на с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна,
одобрен със заповед № 3486/11.09.1962г. и № 1568/15.04.1962г., отреден за жилищно
строителство, при граници: УПИ IV, улица, УПИ VI и УПИ ХVI.
4
Съгласно Удостоверение за наследници № 32 от 10.05.2010г., издадено от Кметство
Цонево, Ас. Ю. Ю. е починал на ************., когато бил наследен от съпругата си и от
четирима низходящи, сред които Ш. Ас. Ю..
Ш. Ас. Ю. е починал на **********., когато бил наследен от съпругата си Х. А. Ю. и
синовете си Х. Ш. Х. и А. Ш. Х., съгласно Удостоверение за наследници изх. № 85 от
29.06.2022г., издадено от община Дългопол.
С договор за дарение, оформен с НА № 46 от 01.03.2022г. на същия нотариус Х. Ш.
Х. и Х. А. Ю. дарили на съсобственика си А. Ш. Х. собствените си 5/6 ид.ч. от недвижими
имоти, придобити от тях в СИО и по наследяване, находящи се в с. Цонево, общ. Дългопол,
обл. Варна, ул. „Тридесет и четвърта“ № 42, а именно от Жилищна сграда с РЗП 75 кв.м. и от
Гараж с РЗП 18 кв.м., както и от Навес с оградни стени, с РЗП 20 кв.м., построени в
общинско дворно място с площ от 710 кв.м., съставляващо УПИ V, в кв. 76 по плана на с.
Цонево, с което надарения става единствен собственик на описаните сгради.
С молба – декларация от 11.03.2022г. Х. А. Ю. заявила пред Кмета на Община
Дългопол, че е собственик на спорното дворно място въз основа на давностно владение, за
който имот не разполага с официален документ за собственост, поради което отправила
искане да бъде признато правото й на собственост, както и да бъдат заверени
придружаващите молбата й декларации.
В Удостоверение, издадено на 24.03.2022г. Зам. Кметът на Община Дългопол
удостоверил, че за описания в молбата – декларация недвижим имот има съставен АОС №
15/12.07.2010г. Посочил, че имотът не е одържавяван и не е извършено отчуждаване по реда
на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони.
Съгласно Удостоверение, издадено на 04.05.2022г. от Областния управител на област
с административен център Варна, за посоченият в молба-декларация имот в с. Цонево за
периода от 1996г. до настоящия момент няма съставен акт за държавна собственост.
Въз основа на описаните молба-декларация и издадени удостоверения, с КНА № 157,
съставен на 13.06.2022г. от нотариус М. Я., рег. № 773, с район на действие този на ПРС на
основание обстоятелствена проверка и съгласно чл. 587, ал. 3 от ГПК, Х. А. Ю. е призната за
собственик по давностно владение на недвижим имот – дворно място с площ от 710 кв.м.,
съставляващо УПИ V, в кв. 76 по плана на с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна, при
граници: улица, УПИ VI, УПИ ХVI и УПИ IV.
Пред ВОС е проведена СТЕ, от заключението на която се установява следното:
процесният имот се намира в с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна, за която територия към
настоящия момент има действащ кадастрално регулационен план, одобрен със заповед №
3486/11.09.1962г. По него процесният имот се индивидуА.зира с парцел V, в кв. 76 по плана
на селото. В разписния лист към този план парцел V в кв. 76 е записан първоначално на Х.
Ю.ов Ю.ов /М.К.Г./, Ш. Ас. Ю. /сгради/, А. Ш. Х. /сгради/. Записът в Разписния лист по
отношение на община Дългопол е от 2010г. За имота няма конкретно отреждане, тъй като
квартала и парцелите са формирани в свободен терен. Вещото лице предполага, че е за
5
жилищно строителство, поради факта, че има запазени документи за съседни парцели, в
които е описано безвъзмездното обезщетяване на граждани, във връзка с мероприятие
проведено от отчуждаването на с. Дебелец. Като запис в РП обаче това предназначение не
се потвърждава. За територията, в която попада процесният имот няма друг, изработен,
приет и влязъл в сила кадастрален или регулационен план. След извърШ. справка в
службите на община Дългопол, експертът не е установил извършвани отчуждителни
мероприятия на процесния имот. Единствените данни за отчуждителни мероприятия се
откриват за оценки на имоти по РП на с. Дебелец, отчуждаващи се съгласно Министреско
разпореждане № 50 от 03.1967г. във връзка със строителството на язовир Цонево.
По инициатива но ответниците пред ПРС по делото са събрани гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите Н.Ю. и Т.Р.. В показаният първият свидетел
установява, че е съсед на спорния имот, който познава много добре. Посочва, че имотът е
ограден, около 700 кв.м., има построени къща, гараж и навес, строени 1968-1970г. От 1970г.
този имот се стопанисва от свекъра и свекървата на Х. – Х. и баба Ф., а сега от Х..
Последната живее в имота, обработва го и се грижи за всичко. Никой не е оспорвал правата
й.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно право, когато има интерес от това. С даденото в т. 1 от ТР № 8 от
27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е нА.це,
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Предмет на спора обаче е
отричаното от ищеца право.
Съобразно така приетото разрешение, предмет на разглеждане по делото е спор за
собственост по отношение на парцел V в кв. 76 по плана с. Цонево, общ. Дългопол, по
отношение на който община Дългопол формално се легитимира като собственик въз основа
на съставен през 2010г. на основание § 42 от ПЗР на ЗОС, изм. и доп. ДВ, бр. 96/1999г.
АОС, а ответницата Х. Ю. – се е снабдила с КНА от 2022г.
Формалната легитимация на ищеца и твърдението за придобито от община Дългопол
право на собственост върху спорното дворно място по силата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС
/ДВ, бр. 96 от 1999, изм., бр. 36 в сила от 01.07.2006г./, на което право се противопоставя
твърдяното от ответницата право на собственост, придобито на основание придобивна
давност, оформено и в съставен КНА № 157/2022г. обосновава правния интерес на ищеца от
предявения отрицателен установителен иск срещу ответницата Х. Ю.. Последната
срещупоставя своя формална легитимация по отношение на същия имот и по този начин
оспорва правото на ищеца. Ето защо за ищеца е нА.це правен интерес да отрече правото на
собственост на този ответник, като предявеният иск в тази част е процесуално допустим и
следва да се разгледа по същество.
Предявените срещу ответниците Х. и А. Х. отрицателни установителни искове са
6
процесуално недопустими, като предявени при липса на правен интерес от провеждането
им. Тези ответници не противопоставят свои права на правото на община Дългопол; не
притежават формална легитимация, нито заявяват свое право на собственост по отношение
на имота в извън и в рамките на съдебния спор. Безспорно е по делото, че изградените в
имота сгради – жилищна сграда, гараж и навес към момента на предявяване на исковата
молба в съда, принадлежат на ответника А. Ш. Х. на основание договор за дарение по НА №
46/2022г. и наследяване. Собствеността по отношение на сградите в имота не е предмет на
настоящия спор. Правният интерес извлечен от възможността в качеството им на
наследници на своя баща Ш. Ас. Ю., ответниците Х. и А. Х. да се позоват на придобито
право на собственост от наследодателя, който преди смъртта си не се е позовал на давността
и евентуално неговите права да се признаят на ответниците – негови наследници в съдебния
процес по спор за собственост е вероятен, но непотвърден по делото. Действително
съгласно приетото в т. 3 от ТР № 4 от 17.12.2012г. по т.д. № 4/2012г. на ОСГК на ВКС е
възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79
от ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се
признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. По делото обаче
не се твърди наследодателят им да е владял недвижимия имот в изискуемия по чл. 79 от ЗС
срок и да е починал преди да се позове на последиците от придобивната давност; че в
откритото със смъртта на Ш. Ас. Ю. на **********. наследство е включено владението
върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на
наследодателя им придобивна давност, както и че именно те са продължили владението.
Обратно, ответниците признават, че не владеният спорното дворно място, че единствено
тяхната майка упражнява владение от години върху имота, и го е придобила на оригинерно
основание, като се явява единствен собственик към настоящия момент.
Процесуалната допустимост на отрицателния установителен иск предполага същият
да е предявен при спазване на всички положителни или евентуално при липса на
отрицателни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на иска за собственост.
При защита на собствеността с иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е
установяване на правен интерес от търсената защита, по отношение на ответника. Ищецът
може да насочи исковата си претенция спрямо всяко физическо или юридическо лице, но
само и доколкото твърди в исковата си молба, че последният има поведение или прояви, с
които притежаваното от него право на собственост е застрашено или нарушено, както и че
именно спрямо този ответник следва да се реА.зира търсената съдебна защита на
накърненото субективно материално право. В случая с оглед заявената позиция по спора е
изключена възможността на ответниците Х. и А. Х. да се признаят права, които не се
твърдят да са били притежание на наследодателя им към момента на откриване на
наследството му на **********. Самите ответници не твърдят притежание на права върху
спорната земя, нито упражнявано от тях владение, като признават, че абсолютното право
принадлежи единствено на тяхната майка Х. Ю.. Ето защо съдът приема, че в конкретния
случай не е доказано правото на ищеца да е застрашено, нито да е нарушено от конкретна
проява на ответниците Х. и А. Х., съответно не е доказан правен интерес от отрицателните
7
установителни искове срещу тези ответници, поради което по отношение на тях
предявените искове са лишени от правен интерес. Процесуалната недопустимост на
исковете по отношение на тези ответници обуславя недопустимост и на образуваното въз
основа на тях производство, което следва да се прекрати, а постановеното от ПРС решение в
тези части – следва да се обезсили.
Както съдът вече посочи спорът за собственост е с предмет правото на собственост
на ответницата Х. Ю. по отношение парцел V в кв. 76 по плана с. Цонево, общ. Дългопол.
Правото си ответницата основава на изтекла в нейна полза придобивна давност при
владение от 1990г.
Отчитайки, че соченото от ищеца придобивно основание съдържа твърдение, че
процесният имот е бил държавна собственост, а впоследствие общинска собственост, на
което е противопоставено възражение за право на собственост, придобито от ответницата по
давност /от 1990 до 2000г., а евентуално чрез присъединяване на владение на праводатели Х.
Ю.ов – свекър на ответницата от 1970г./, то за разрешаване на спора следва ответницата да
проведе пълно и пряко доказване, че към 1990г. е владяла имота спрямо правен субект, по
отношение на който забраната на чл. 86 от ЗС е неприложима. Тъй като общината не може
да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към този момент,
нито към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за
държавна, респ. за общинска собственост е да установи, че към момента на актуването,
имотът е имал собственик. ДА. се касае за безстопанствен имот е извод, който ще следва,
ако ответницата не докаже положителния факт, че имотът е имал друг, различен от
държавата собственик. При доказване на този факт, имотът не се придобива от държавата,
респ. от общината и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с
нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й редакции и не се прилага § 1 от ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46
от 2006г./.
Установено е в тази връзка от събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите Ю. и Р., че процесното дворно място, с площ от около 700 кв.м.
в с. Цонево се владее от Х. Ю. в границите, в които е оградено. Владението й е било
предадено от нейните свекър и свекърва, които са владяли имота и са го застроили към 70-те
години на минА.я век, като никой не е оспорвал собствеността на имота. Последните
починА. преди най-малко 15 години /след 1980г./, като Х. живее в имота, обработва двора и
се грижи за всичко. Съдът кредитира събраните в този смисъл гласни доказателства по
делото като непосредствени, трайни във времето, взаимно допълващи се както по между си,
така и с останА.те доказателства по делото, неопровергани от други доказателства, като
конкретни и логично поднесени. Същите установяват, че след смъртта на родителите на
съпруга й, ответницата е установила свое владение върху имота, който владяла явно,
спокойно, трайно и непрекъснато до настоящия момент. На това основание съдът приема, че
ответницата е придобила правото на собственост на основание придобивна давност при
владение в продължение на 10 години, начиная от 1990г.
Спорен в отношенията между страните е въпросът дА. към 12.07.2010г. на
8
твърдяното основание – правоприемство от държавата и по закон - § 42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС, Община Дългопол е придобила правото на собственост върху спорното дворно място и
се легитимира като собственик на имота към настоящия момент и в тази връзка
съществувала ли е забрана за придобиване на имота по давност от ответницата.
Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /ДВ, бр. 96 от 1999г./ застроените и
незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
По силата на § 42 от ПЗР на ЗОС /ДВ бр. 92 от 5.11.1999г./ настъпва трансформация
на частната държавна собственост в общинска собственост върху застроени и незастроени
урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите
към този момент подробни градоустройствени планове. При преценка нА.це ли е
фактическият състав за трансформиране на държавната собственост в общинска, в тежест на
общината, която се позовава на правоприемство е да установи фактите и обстоятелствата
образуващи способа и основанието, на което процесният имот е придобит от Държавата.
Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, че в хипотезата на § 42 от ПЗР на
ЗОС общината придобива правото на собственост върху определен недвижим имот само ако
държавата е притежавала такова право, тъй като предвиденото в тази разпоредба
придобивно основание е производно.
От друга страна, за да настъпи трансформация на държавната в общинска
собственост при условията на § 42 от ПЗР на ЗОС е необходимо към момента на влизане в
сила на разпоредбата да е нА.це конкретно предвиждане по плана и мероприятието, за което
е отреден имота по подробния устройствен план да е с местен обществен или
благоустройствен характер. Данните за конкретното предвиждане може да се съдържат и в
самия план.
В разглеждания случай от съвкупната оценка на доказателствата по делото, съдът
приема, че не е установено осъществяването на предвидено в закона основание, което да
има за последица придобиване правото на собственост върху имота от държавата. От
заключението на приетата по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява, че за територията, в която
попада процесният имот към настоящия момент има действащ кадастрално регулационен
план, одобрен със заповед № 3486/11.09.1962г. По него процесният имот се индивидуА.зира
с парцел V, в кв. 76 по плана на селото. В разписния лист към този план към 1962г. парцел V
в кв. 76 е записан първоначално на Х. Ю.ов Ю.ов, а записът в Разписния лист по отношение
на община Дългопол е от 2010г. За имота няма конкретно отреждане по плана, тъй като
квартала и парцелите са формирани в свободен терен. Предположението на вещото лице, че
предназначението на имота е за жилищно строителство, не се потвърждава като запис в РП.
За територията, в която попада процесният имот няма друг, изработен, приет и влязъл в сила
9
кадастрален или регулационен план, а липсват данни за извършвани отчуждителни
мероприятия, засягащи процесния имот и в землището на с. Цонево, общ. Дългопол. Ето
защо и въз основа на всички писмени и експертни доказателства по делото, се налага
правния извод, че право на собственост придобито от държавата на конкретно придобивно
основание по отношение на спорния имот не е доказано, а съответно недоказано е и правото
на собственост на Община Дългопол на твърдяното придобивно основание - § 42 от ПЗР на
ЗОС. Следователно за упражняваното от ответницата владение върху имота, като елемент от
фактическия състав на придобивната давност, не е била приложима забраната за
придобиване по давност на имоти частна държавна и частна общинска собственост,
отпаднала с изменението на чл. 86 от ЗС /ДВ, бр. 33/1996г./, в сила от 1.06.1996г., нито
мораториумът, установен с § 1 от ЗР на ЗДЗС /ДВ, бр. 46/2006г./, с който е постановено
спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до
31.12.2022г.
По изложените съображения съдът приема, че ответницата Х. Ю. е придобила
правото на собственост върху имота на основание придобивна давност при владение от
1990г. до 2000г. и не е установено така придобитото право да е изгубено понастоящем
поради това, че Община Дългопол го е придобила /чл. 99 от ЗС/. Предявеният срещу нея
отрицателен установителен иск е недоказан по основание, поради което следва да се
отхвърли.
В обжалваното решение ПРС е постановил идентичен правен резултат, който като
правилен и законосъобразен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 от ГПК въззиваемите страни има право на разноски.
Претендираните от всеки от тях и доказани разноски са под формата на платено
възнаграждение на адвокат в размер на по 1500 лв. В този размер разноските следва да се
възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 295 от 06.12.2022г. по гр.д. № 670/2022г. по описа на ПРС,
II-ри състав, В ЧАСТТА , с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени
предявените от Община Дългопол, ЕИК ********* срещу Х. Ш. Х. с ЕГН ********** и А.
Ш. Х. с ЕГН ********** искове за приемане на установено в отношенията между страните,
че ответниците не са собственици на по 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим
имот, находящ се в с. Цонево, общ. Дългопол, представляващ дворно място, съставляващо
УПИ V в кв. 76 по плана на с. Цонево, с площ от 710 кв.м. и при граници: УПИ IV, улица,
УПИ VI, УПИ XVI.
10
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 670/2022г. по описа на ПРС, II-ри състав,
както и в.гр.д. № 1205/2023г. по описа на ВОС, III състав В ЧАСТТА по предявените от
Община Дългопол, ЕИК ********* срещу Х. Ш. Х. с ЕГН ********** и А. Ш. Х. с ЕГН
********** отрицателни установителни искове за собственост, като процесуално
недопустимо поради липса на правен интерес.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 295 от 06.12.2022г. по гр.д. № 670/2022г. по описа на
ПРС, II-ри състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Община Дългопол, ЕИК
********* срещу Х. А. Ю. с ЕГН ********** иск за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответницата не е собственик на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се
в с. Цонево, общ. Дългопол, представляващ дворно място, съставляващо УПИ V в кв. 76 по
плана на с. Цонево, с площ от 710 кв.м. и при граници: УПИ IV, улица, УПИ VI, УПИ XVI,
както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отхвърлено искането за отмяна на НА №
157/2022г. на нотариус М. Я., рег.№ 773, с който Х. А. Ю. е призната за собственик по
давностно владение на описания имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Дългопол, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на Х. А. Ю. с ЕГН ********** сумата от 1500 лева, представляваща
разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Община Дългопол, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на Х. Ш. Х. с ЕГН ********** и А. Ш. Х. с ЕГН ********** сумата от по
1500 лева на всеки, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11