РЕШЕНИЕ
№ 6
гр.
Пловдив, 4 януари, 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на
прокурора от ОП Пловдив Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 2404 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател А.Р.И. с ЕГН ********** ***, обжалва Решение № 1153 от 20.07.2020 г.,
постановено по АНД № 474/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 24
наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 1587 от 23.12.2019 г. на Заместник- кмет в Община Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба от 20 лева на основание чл.43, ал.4 от Наредбата
за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на гр. Пловдив /НРСППППСТГП/ за нарушение по чл.4а от Наредбата и
жалбоподателят е осъден да заплати разноски по производството от 100 лева.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на обжалваното съдебно
решение, поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, както се моли отмяната му, включително и в частта относно
разноските и отмяна на наказателното постановление, или алтернативно връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се е явил и не е изпратил
представител.
Ответникът
по жалбата Община Пловдив, не е депозирал отговор по касационната жалба, не е
изпратил и представител в съдебното заседание. В молба, депозирана от *** Т. се
моли жалбата да се остави без уважение, излага се становище по същество и се
моли за потвърждаване решението на РС - Пловдив, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив Станкова, моли да се потвърди обжалваното
съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел разследване по делото, е възприел за установена
описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от
настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на
констатираните факти първоинстанционният съд е направил и законосъобразен извод
за наличие на категорично установено нарушение по чл.4а от НРСППППСТГП. В тази
насока неоснователни са възраженията в касационната жалба относно това, че
в обжалваното съдебно решение липсвала
яснота въз основа на какви доказателства съдът е възприел за установени
фактите, отразени в наказателното постановление, доколкото е видно, че съдът се
е позовал, както на събраните писмени, така и изрично на приобщените по делото
гласни доказателства, като е посочил конкретно и свидетелите, които са били
непосредствено разпитани пред съда. Съдът, постановил оспорваното решение,
противно на твърденията в касационната жалба, е събрал доказателства чрез
разпита на актосъставителя Данин относно точното място на извършване на
нарушението, като в тази връзка и доколкото останалите двама разпитани
свидетели изначално са заявили да не са били очевидци на нарушението, а само
свидетели при съставянето на акта, неоснователно е заявлението на
жалбоподателя, че не им били задавани въпроси от съда относно точното
местоизвършване на нарушението. Такива въпроси, както вече се посочи, са били
зададени на актосъставителя и същият е дал и конкретни отговори, на които съдът
се е позовал, видно от възприетата в мотивите му фактическа обстановка.
Що
се касае до възраженията по касационната жалба относно установеността на
конкретния извършител на нарушението, то следва да се има предвид, че
производството е специфично и е започнало въз основа на съставен фиш за
нарушение, извършено с МПС, което обаче е установено в отсъствие на водача на МПС, а
това е изрично предвидена хипотеза в случаите на установено неправилно
паркиране, когато принципно се санкционира собственика на автомобила, освен ако
не посочи лице, на което е предоставил ползването на моторното превозно средство.
В този смисъл е изричната разпоредба на чл.39, ал.2, вр. с чл.42, ал.3 от
НРСППППСТГП, аналогична на нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП. В случая, както
правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, налице е декларирано от собственика
на автомобила обстоятелство относно това на кого е бил предоставен автомобилът
за ползване, поради което и АУАН е съставен на посочения от собственика
ползвател на МПС, с което МПС е извършено нарушението.
Не е налице твърдяното нарушение на чл.40
от ЗАНН, доколкото видно от отразяването по акта за установяване на
административно нарушение двамата свидетели, които са го подписали, са такива,
присъствали при съставянето му, поради което и не е налице твърдяната от
жалбоподателя неяснота по този въпрос.
Неоснователно е твърдението по касационната
жалба относно липсата на изследване от районния съд на въпроса за
компетентността на издателя на наказателното постановление. Съдът, чието
решение се обжалва, изрично е посочил, че наказателното постановление е издадено
от компетентно лице, като се е позовал на приложена по преписката
оправомощителна заповед, която е видно да е такава на кмета на Община Пловдив,
издадена на основание чл.40, ал.3 от НРСППППСТГП.
Предвид посоченото и съдът намира, че не са
налице сочените от жалбоподателя касационни основания и решението, в частта му,
с която се потвърждава наказателното постановление, следва да се остави в сила,
доколкото и при
извършената проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК,
не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение в тази му
част, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Неоснователно е и възражението по жалбата,
свързано с липсата на установен ред за присъждане на разноски в производството
по ЗАНН. Напротив, с измененията на ЗАНН с ДВ. бр.94
от 29.11.2019 г., бе предвидена възможност в разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН за присъждане на разноски в производството, като в тази връзка и районният
съд, като е съобразил, че Община Пловдив е била представлявана в производството
от юрисконсулт и е било направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, правилно се е позовал на разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН,
като коректно е преценил, че следва да се присъди и минимално такова по реда на
Наредбата за заплащане на правна помощ. Съдът обаче е приложил неправилно
общата разпоредба на чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ при
определяне размера на юрисконсултското възнаграждение, доколкото е налице
специална такава на чл.27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
която предвижда, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80
до 120 лева. Наличието на специална норма изключва приложението на общата.
Поради това и при преценка относно необходимостта от присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, следвало е съдът да присъди
такова в размер от 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а не такова от 100 лева, което е действително минимумът, но
този, предвиден в нормата на чл.25 от Наредбата. Ето защо и решението ще следва да се отмени
само в частта му относно разноските по първоинстанционното производство и само
за разликата над 80 лева до пълния присъден размер от 100 лева.
При този изход на делото и при направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника и в това
производство, то съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с
чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява
характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е
осъществено единствено чрез депозиране на писмена молба от юрисконсулт със
становище по същество, съдът намери, че
следва да присъди в полза на Община Пловдив юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 80 лева.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1153 от 20.07.2020 г., постановено по АНД № 474/2020 г. на Районен съд – Пловдив, 24 н.с. в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление НП № 1587/23.12.2019 г., издадено от Заместник-кмет в Община Пловдив.
ОТМЕНЯ
Решение
№ 1153 от 20.07.2020 г., постановено по АНД № 474/2020 г. на Районен съд –
Пловдив, 24 н.с., в частта му за разликата
на присъдените разноски за първоинстанционното производство над 80 лева до пълния присъден размер
от 100 лева.
ОСЪЖДА А.Р.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на Община Пловдив сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.