Р Е Ш Е Н И Е
София,
24.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-3 състав, в закрито заседание от деветнадесети февруари две
хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 3662 по
описа на две хиляди и шестнадесета година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са от К.М.М., ЕГН:
**********, и С.Х.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, съд. Адрес:***3, против „С.2.“ ЕООД,
***, следните обективно и субективно съединени искове: 1/ иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ипотечно право,
произтичащо от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 149, том I, рег. № 3214, дело 135/2008г. на нотариус К.К., рег. № 064 от Нотариалната
камара, вписан в Службата по вписвания – гр. София с вх. № 672300/27.06.2008г. - акт № 30, том
№ 45, не съществува поради начална невъзможност, а евентуално поради
погасяването му по давност и липса на съгласие от страна на ипотекарните длъжници;
2/иск по чл. 179, ал.2 ЗЗД за
заличаване на ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 149, том I, рег. № 3214, дело 135/2008г. на нотариус К.К., рег. № 064 от Нотариалната камара,
вписан в Службата по вписвания – гр. София с вх. № 672300/27.06.2008г. - акт № 30, том
№ 45 и 3/ евентуален иск по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 149,
том I, рег. № 3214, дело 135/2008г. на нотариус К.К., рег. № 064 от
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания – гр. София с вх. № 672300/27.06.2008г. - акт № 30, том
№ 45.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2016г. са ищците получили покани за доброволно
изпълнение от ЧСИ Мария Цачева, рег. № 840 от КЧСИ, издадени по изп. дело №
20168400400012, с които били уведомени, че на 02.03.2016г. ще бъде извършен
опис на притежаван от тях недвижим имот за удовлетворяване на вземането на
взискателя „С.2.“ ЕООД – ответник в настоящето производство. Към поканите бил
приложен изпълнителен лист от 01.10.2015г. и заповед за изпълнение, издадени по ч. гр. д. № 56366/2015г.
по описа на Софийски районен съд, 51 състав, които обективирали парично вземане
на „С.2.“ ЕООД срещу Е.Й.М.(наследник на Й.К.М.),
произтичащо от Договор за заем от 26.06.2008г., инкорпориран
в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 149, том I, рег. № 3214, дело 135/2008г. на нотариус К.К., рег. № 064 от
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания – гр. София с вх. № 672300/27.06.2008г. - акт № 30, том
№ 45 и Анекс от 26.06.2008г. Именно във връзка с обезпечаване на вземанията на
заемодателя по горецитирания Договор за заем ищците учредили в негова полза
договорна ипотека за чуждото задължение върху собствения си недвижим имот, а
именно: УПИ V-593, от кв. 67, по плана на гр. София, в. з.
Симеоново-север, с площ от 1 190 кв. м., ведно с израдените в имота
постройки.
Ищците заявяват, че ответникът, като заемодател, не е
предоставил на починалия длъжник нито цялата уговорена сума, нито част от нея,
поради което, според тях, че не е завършен фактическият състав на заемното
правоотношение, респективно и ипотеката, като акцесорно правоотношение не е
породила действието си.
Поддържат още, че дори и да е възникнало валидно, ипотечното
право е погасено по давност заедно с обезпечаваното материално право – парично
вземане, считано от 26.06.2014г. В тази връзка излагат твърдения, че падежът на задължението
за връщане на заетата сума бил 25.06.2009г., от който момент е започнала да тече погасителна
давност спрямо правоимащото лице „С.2.“ ЕООД, което не упражнило правата си
пред съда в рамките на този петгодишен давностен срок, т. е. до 26.06.2014г., а това е сторило едва през 2015г., когато било образувано ч. гр. д. №
56366/2015г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав.
Ищците отричат да са знаели или давали съгласие за сключване
на Анекс № 1 от 05.11.2009г. към договора
за заем, с който, според тях, се удължавал срока за
връщане на заетата сума до 30.12.2012г.
Оспорват относимостта на анекса към процесния договор за заем.
Поддържат и че не им е бил известен и описаният в заповедта за изпълнение Анекс
от 26.06.2008г.
Твърдят, че никога не са давали съгласие за предоставяне
на обезпечението при условия, различни от описаните в нотариалния акт за
учредяване на ипотеката. Сочат, че процесните анекси могат да бъдат приети за
нови съглашения между ответника „С.2.“ ЕООД и заемателя Й.К.М. или за новиране
на задължението на длъжника към дружеството ответник. Излагат съображения, че процесният
анекс за продължаване на срока на договора за заем нямал действие спрямо тях
като ипотекарни длъжници, тъй като не били давали съгласие за внесените
изменения в условията на договора.
В хода по същество моли съда да умажи предявените искове,
като основателни и доказани. Претендира разноски.
Ответникът
„С.2.“ ЕООД в срок оспорва предявените искове. Оспорва допустимостта на
предявеният иск по чл. 537, ал.2 ГПК.
Оспорва основателността на кумулативно предявните искове
по чл. 124, ал.1 и чл.179, ал.2 ЗЗД като релевира твърдения, че заемната сума е
преведена по банков път на заемателя още на 27.06.2008г. както и доводи в подкрепа на твърдението, че Анекс № 1
от 05.11.2009г. не представлява новация, поради което не е
необходимо изрично съгласие от страна на ипотекарните длъжници.
Сочи, че към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 15.09.2015г., не е изтекла погасителна давност тъй като
такава следва да счита че тече от 30.12.2012г. Твърди, в настоящата хипотеза не намира приложение
разпоредбата на чл. 147, ал.2 ЗЗД. Излага подробни правни аргументи за това, че
уговореният между заемодател и заемател нов падеж на задължението не
представлява новация на заемния договор по смисъла. на чл. 107 ЗЗД.
Представил е писмени доказателства.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски по представен списък.
Съдът,
като се запозна с представените и приети в хода на съдебното производство
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото не се спори, че на 27.06.2008г. с Нотариален акт № 149, том I, рег. № 3214, дело 135/2008г. на нотариус К.К., рег. № 064 от Нотариалната камара,
вписан в Службата по вписвания – гр. София с вх. № 672300/27.06.2008г. - акт № 30, том
№ 45, ищците са учредили в полза на ответника договорна ипотека като
обезпечение за чуждо задължение върху собствения си недвижим имот.
В съдържанието
на нотариалния акт е възпроизведен сключеният между „С.2.“ ЕООД като заемодател
и Й.К.М.като заемополучател договор за заем от 26.06.2008г., по силата на който обезпечения кредитор „С.2.“ ЕООД
предоставя в полза на заемателя Й.К.М.сумата от 700 000 €, която заемателят
се е задължил да върне в срок до 25.06.2009г., ведно с дължимата договорна лихва.
Видно
от дневен отчет за движението по банковата сметка на заемодателя „С.2.“ ЕООД в
„К.Т.Б.“ АД, заемната сума от 700 000 € е преведена по сметката на
заемополучателя в същата банка с основание на превода „по договор за заем от 26.06.2008г.“, като за заверяването на сметка на
заемополучателя с посочената сума потвърждава и приетото без оспорвания
заключение Съдебно-счетоводната експертиза.
На
базата на така доказаните факти съдът приема, че между страните по процесния
Договор за заем от 26.06.2008г. е възникнало валидно облигационно правоотношение по сделка
от посочения вид, чиито фактически състав е завършен с предаване на заемната
сума на заемополучателя – аргумент от чл. 240, ал.1 ЗЗД, установено с писмени и
експертни доказателства. Следователно, валидното възникването на главно
задължение обуславя извод за валидно възникване на акцесорно обезпечение, като
в този смисъл неоснователни са твърденията на ищцовата страна за липса на
предмет на обезпечителната сделка. Отделно, в нотариалният за учредяван на
ипотеката не е налице неяснота относно личността на кредитора и длъжниците от
една страна или неизвестност относно имота и обезпеченото вземане от друга
страна.
Спорът
между страните се свежда до това дали обезпеченото с процесната ипотека вземане
е погасено по давност, поради изтичане на предвидения давностен срок, респективно
дали това е довело до погасяване на обезпечението по договора за заем.
Според
отразеното в исковата молба и по делото, ищците се позовават на отразения в
нотарилания акт срок за връщане на заемната сума, който е изтекъл на 25.06.2009г. което води до изтичане на визираната в чл.
110 ЗЗД относно изтекла петгодишна погасителна давност на 26.06.2014г., а в рамките на този срок не се установява
да течението на давността да е спирано или прекъсвано.
От
друга страна, ответникът се позовава на сключен на след падежа на задължението Анекс
от 05.11.2012г., по силата на който страните по заемното
правоотношение предоговорили срока за изпълнение като приели нов падеж с дата
30.12.2012г., като всички останали клаузи от Договора
за заем от 26.06.2008г. остават непроменени. Според изложената
теза, договореният между страните по заемната сделка нов по-късен падеж е прекъснало
течението на давността спрямо първоначалната договореност като нова такава
следвало да се счита, че тече именно от новия падеж.
От
правна страна, настоящата инстанция приема, че промяната на поетите задължения по договора, в това число на свързаните с тяхното
изпълнение модалитети, представлява обективна
новация на
договора, към която следва да намери приложение нормата на чл. 107 ЗЗД.
Според цитираната разпоредба, едно
задължение се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора.
Съглашението за изменение на съществен
елемент от съдържанието на сделката (в настоящата хипотеза се касае за нов
падеж) безспорно има характер
на договор, който следва да замести съществуващото до този момент правоотношение – в този смисъл Решение № 147 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 627/2011
г., г.к., III г.о. на ВКС. Съдът
счита, че процесната хипотеза не разкрива характеристики на разсрочване или
отсрочване на дълга доколкото към датата на сключване на спорния Анекс от 05.11.2012г. падежът на задължението
вече е бил настъпил. Касае за предоговаряне на съществен елемент от договора за
заем, а именно падежа на задължението, което безспорно води до извода за
наличие на новация на задълженията по него. Следователно, за да породи
действителни правни последици това извършено новиране на заемното
правоотношение, то е следвало да бъде извършено в писмена форма с нотариална
заверка на подписите и да се впише в имотния регистър – по аргумент
от чл. 171 ЗЗД.
Безспорно е, че по силата на този нов договор
страните по него са постигнали ефект на прекъсване на давността (чл.115, б. „а“ ЗЗД) като са отложили нейното действие с настъпването на нов падеж и
изксуемост, считано от 31.12.2012г.
При липсата на достоверна дата на новото съглашение и извършено вписване по
реда на чл. 171 ЗЗД този ефект обаче се ограничава само в отношенията между
кредитор и длъжник, като следва да се подчертае, че новото съглашение не може
да бъде противопоставено на предоставилия обезпечение за чуждото задължение
ипотекарен длъжник. Това е така на първо място поради относителното действие,
което договорите имат поначало – чл.21 ЗЗД – те пораждат правните си последици
само между сключилите ги страни, като само по законово изключение могат да са
обвързващи спрямо трети лица.
Съдът приема, че в настоящия случай не е
налице подобно предвидено в закона изключение, което да доведе по обвързване на
ипотекарния длъжник с последващи съглашения между кредитора и длъжника по обезпечаваното
правоотношение, още по-малко такива, с които се прекъсва погасителната давност.
Обективно,
прекъсванията на давността или отказа от вече изтекла давност за длъжника изместват
във времето ангажираността на ипотекарния
длъжник с дълга, поради което подобни сделки, извършени без
неговата санцкия не могат да бъдат тълкувани като облекчаващи положението му,
следователно следва да бъде възприета тезата, че те имат относително действие.
На базата на изложеното настоящият съдебен състав намира, че прекъсването
на давността по силата на спорния Анекс от 05.11.2009г. не може да бъде противопоставено на ипотекарните длъжници.
При липсата на данни за спиране на погасителната давност или прекъсване на
същата за периода от настъпване на изискуемостта на дълга (25.06.2009г. – падеж, договорен със съгласието на
гаранта) до 25.06.2014г., то се налага извод за това, че обезпечаваното
вземане е погасено на основание чл. 110 ЗЗД в отношенията между ипотекарните
кредитор и длъжници. Пред вид факта, че учредените обезпечения намират основание
за съществуването си само в хипотезата на действително възникнали и непогасени вземания,
то следва, че с погасяването на главния дълг се погасява и акцесорното
обезпечение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за основателни и
доказани и счита, че следва да бъдат уважени кумуталтивно предявените искове с
правно основание чл. 124, ал.1 ЗЗД и чл.179, ал.2 ЗЗД като заедно с това е на
становището, че във всички случаи, когато обезпеченото с ипотеката с вземане е погасено, за ипотекарния длъжник
е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за доказване, че учредената
договорна ипотека е
погасена, като
заличаването на вписването става въз основана влязлото в сила съдебно решение,
с което се постановява това заличаване – Решение № 431/08.11.2011г. по гр. дело № 1759/2010г., IV Г.О.
С оглед
уважаване на главните искове, не подлежи на разглеждане предявеният в условията
на евентуалност иск по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 149, том I, рег. № 3214, дело 135/2008г. на нотариус К.К., рег. № 064 от
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания – гр. София с вх. № 672300/27.06.2008г. - акт № 30, том
№ 45.
За пълнота следва да се посочи, че, в Тълкувателно Решение № 3/2012г.
от 29.11.2012г. на ОСГК на ВКС съдът
приема, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля,
изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
По
отношение на разноските съдът съобрази следното:
Ищцовата
страна не е направила разноски за водене на делото, като процесуалният й
представил претендира присъждане в лична полза на възнаграждение по чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА. На последния се следва възнаграждение за безплатно оказвана
правна защита в размер на 25 220 лева, който е съобразен с фактическа и правна
сложност на спора. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда на основание чл. 78, ал.6 ГПК дължимата д. т. за уважената част от исковете
в размер на 54 763,24 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от К.М.М., ЕГН: **********, и С.Х.М., ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, съд. Адрес:***3, против „С.2.“ ЕООД, *** установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК, че ипотечно право,
произтичащо от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 149, том I, рег. № 3214, дело 135/2008г. на нотариус К.К., рег. № 064 от
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания – гр. София с вх. № 672300/27.06.2008г. - акт № 30, том
№ 45, не съществува поради погасяване по
давност на обезпечаваното задължение, произтичащо от нотариалния акт Договор за заем от 26.06.2008г., сключен между „С.2.“ ЕООД като заемодател и Й.К.М. като
заемополучател.
ЗАЛИЧАВА
ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
149, том I, рег. № 3214, дело 135/2008г. на нотариус К.К., рег. № 064 от
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания – гр. София с вх. № 672300/27.06.2008г. - акт № 30, том
№ 45.
ОСЪЖДА
„С.2.“ ЕООД, ЕИК********да заплати на адвокат М.Х.М. с ЕГН **********, вписан в
САК адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в
размер на 25 220 лева.
ОСЪЖДА
„С.2.“ ЕООД, ЕИК********да заплати на основание чл. 78, ал.6 ГПК по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 54 763,24 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. ЖЕЛЯВСКА