Р Е Ш Е Н И Е
№ 209/18.02.2020 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 30.01.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 4754 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Д.Л.К., ЕГН **********, чрез адв. Д.В., срещу Наказателно постановление № 446723-F491408/08.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО вр. с чл. 261, ал. 1 ЗКПО, вр. с чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от своя процесуален представител адв. В. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. Азманов, който оспорва жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 10.06.2019 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че в качеството му на управител на „Д“ ЕООД ЕИК, с бездействието си е допуснал представляваното от него дружество - данъчно задължено лице по ЗКПО, да извърши нарушение на разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ЗКПО, като не подаде в законоустановения срок - до 01.04.2019 г. годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО, за определяне на годишната облагаема печалба /загуба/ и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2018 г.
Годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2018 г. е подадена по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ и е приета с вх. № 0200И0516717/06.06.2019 г. Декларирано е, че за данъчен период 2018 г. данъчно задълженото лице има общо приходи в размер на 3204 лева, общо разходи 979 лева, данъчна печалба 2225 лв., годишен корпоративен данък – 222.50 лева.
До жалбоподателя е изпратена покана с № ИТ-00-5205 от дата 28.05.2019 г. за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. по електронен път с КЕП и явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за неподаване в срок до 01.04.2019 г. на годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2018 г.
В указания срок жалбоподателят се е явил лично и акта за установяване на административно нарушение е съставен в негово присъствие. При съставяне на акта жалбоподателят не е дал обяснения и не е направил възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение.
При тази фактическа обстановка на 08.07.2019 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 264, ал. 1 вр. чл. 261, ал. 1 от ЗКПО вр. чл. 92, ал. 2 от ЗКПО му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. К.Е. и от писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство. От разпита на свидетелката И Й се установи, че след като разбрали за писмото на ТД НАП веднага подали декларацията, а данъкът бил заплатен още на 22.03.2019 г., което се установява и от представената покана и платежно нареждане.
При съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас. От формална страна са налице реквизитите по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при спазване на производствените правила, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като и в двата акта са налице задължителните законови реквизити.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 и 2 ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
Съгласно чл. 261, ал. 1 ДОПК, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗКПО, представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.
По делото се установи, че „Д“ ЕООД, ЕИК е лице, което е данъчно задължено по ЗКПО, и съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗКПО е задължено да подава годишна данъчна декларация в срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрация. Установи се също, че жалбоподателят е представляващ посоченото търговско дружество и с бездействието си е допуснал управляваното от него търговско дружество да не подаде декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО в срок. В случая се касае за годишна данъчна декларация за 2018 г., която е трябвало да бъде депозирана най-късно до 01.04.2019 г. /първия работен ден след срока/. Годишната данъчна декларация за финансовата 2018 г. не е била подадена в този срок, а едва на 06.06.2019 г. по електронен път с КЕП. С оглед на което жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 264, ал. 1 вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО вр. чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.
Административнонаказващият
орган правилно е отнесъл фактите към нарушената правна норма и към тази,
регламентираща административното наказание по чл. 264, ал. 1 ЗКПО, съгласно
която, представляващият данъчно задълженото лице се наказва с глоба в размер от
200 до 1000 лв. Санкцията е в минимален размер от 200 лв. и следва да се
потвърди.
Съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, тъй като настоящото деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на този вид нарушения. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.
В случая, нарушението е извършено чрез "бездействие". То е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Нарушението е формално, на просто извършване, и продължителността на закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на деянието. Подаването на декларацията също не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство, тъй като това е станало след получаване на поканата от НАП, т. е. предприетото действие е станало след намесата на органите по приходите. Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларацията, също не може да послужи за установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна, т. е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието. Предвид на това, съдът намира, че извършеното деяние не разкрива признаците на "маловажност", поради което и не са налице основания за отмяна на НП. От друга страна АНО е взел липсата на предишни нарушения, поради което при индивидуализацията на наказанието е определил същото в минимален размер, който размер е напълно съобразен с обществената опасност на извършеното и на извършителя.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 446723-F491408/08.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 264, ал. 1 ЗКПО вр. с чл. 261, ал. 1 ЗКПО, вр. с чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, на жалбоподателя Д.Л.К., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.