№ 22983
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110109405 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130, във вр. чл. 126 от ГПК.
Съдът, като взе предвид предявената искова молба, по която е образувано гр.
дело № 9405/2024 г. по описа на СРС, 50 с-в, Отговор на искова молба вх.
№163376/20.05.2024 г. по описа на СРС, Молба вх. №174705/29.05.2024 г. и след
служебно извършена проверка, констатира, че Т. П П. е подала искова молба
срещу Б. Ц. К., по която е образувано по-рано гр. дело № *****/2023 г. по описа
на СРС, с предмет осъдителен иск за паричните вземания, които са предмет на
издадената заповед за изпълнение по ч.гр. дело №*****/2023 г. по описа на СРС,
50 с-в, и съответно предмет на искова молба, предявена по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК, по която е образувано настоящото производство.
Съгласно чл. 126, ал.1 от ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища
има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, в който
смисъл са становищата и на страните, обективирани в горецитираните им
писмени изявления. Ето защо настоящото дело подлежи на прекратяване. Правна
последица от това и съгласно разясненията по т. 13 от ТР №4/2014 г. на ВКС,
ОСГТК, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № *****/2023 г. по
описа на СРС подлежи на обезсилване, в т.ч. и по отношение на акцесорната
претенция за съдебни разноски.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има
право на съдебни разноски за исково и заповедно производство, за който е
заявена от процесуалния му представител претенция по чл. 38, ал. 2, във вр. ал.
1, т. 2 от ЗА. Предвид защитавания материален интерес, очакваните
процесуални действия, които е било необходимо да се извършат от адвоката по
делото, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, без явяване в
съдебно заседание, възнаграждението, което е онази необходима и разумна
разноска, която се следва по ч. гр. дело №*****/2023 г., СРС, е сумата 200,00 лв.,
а по гр. дело №9405/2024 г., СРС - 400,00 лв. При определяне на размера на
възнаграждение на оказалия безплатна помощ адвокат съдът съобрази вида на
осъществената правна защита и процесуалното им положение в производството,
фактическата и правна сложност на делото, очакваните процесуални действия,
които е било необходимо да бъдат извършени, но не само - и извършените от
1
пълномощника процесуални действия. Също така, определянето на размера на
възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се
ръководи от принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници,
осъществяващи процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед
липсата на други критерии за различно оценяване на техния труд, да са
равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва да изходи и от обема
на извършените процесуални действия. В тази връзка, с Решение на СЕС (втори
състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т.1 е прието, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид това съдът
не е обвързан от същата наредба, тъй като има право да определя размера на
възнаграждението, в хипотезите, в които законът му възлага това (в т.ч. чл.38 от
ЗАдв).
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 9405/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл. 130 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч. гр .дело № *****/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Т. П П., с ЕГН:**********, да заплати на адвокат К И Б, с
ЕГН:**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. Г“ ***,
партер, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
ЗА, сумата 600,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по гр. дело №9405/2024 г. и ч. гр. дело №*****/2023 г., и двете по описа
на СРС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
ДА се приложи заверен препис от настоящото определение след влизането му в
законна сила по ч. гр. дело № *****/2023 г. по описа на СРС.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2