№ 1036
гр. Варна, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.ев
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501663 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на А. Я. А.
чрез пълномощника му адвокат В. Б. против решение № 154 от 22.06.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 1038 по описа за 2022 г. на Районен съд – Провадия,
втори състав, с което са наложени мерки за защита на Г. Г. Г. и М. А.а Я.а от
осъщественото спрямо тях домашно насилие от А. Я. А., като е задължен А.
Я. А. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. Г. Г. и
детето М. А.а Я.а; забранено е на основание член 5, алинея 1, точка 3 от
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ на А. Я. А. да се доближава
на по-малко от 50 метра разстояние до Г. Г. Г. за срок от осем месеца;
забранено е на основание член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН на А. Я. А. да се
доближава на по-малко от 50 метра разстояние до М. А.а Я.а за срок от три
месеца; задължен е на основание член 5, алинея1, точка 5 от ЗЗДН А. Я. А. да
посещава специализирана програма за извършители на домашно насилие,
организирана от „SOS - семейства в риск“ в ***; насочена са на основание
член 5, алинея 1, точка 6 от ЗЗДН Г. Г. Г. и М. А.а Я.а да посещават
1
специализирана програма за възстановяване, организирана от фондация „SOS
- семейства в риск“ в ***; наложена е глоба на основание член 5, алинея 4 от
ЗЗДН на А. Я. А. в размер на 300 лева, платима по сметката на Районен съд -
Провадия в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение;
осъден е А. Я. А. да заплати по сметка на Провадийския районен съд сумата
от 25 лева, представляваща държавна такса по делото, на основание член 11,
алинея 2 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че съдът не етрябвало да дава
вяра на свидетелски показания, които са алогични и противоречат на
останалите доказателства по делото, както и на такива свидетели, за които е
установено, че по предходни подобни дела вече са давали неверни показания.
Навежда се, че всички събрани доказателства са косвени. Твърди се, че с
постановеното решение не се защитава интереса на детето, за което съдът
трябва да следи служебно, а се ограничава връзката баща-дете. Подробно
излага доводи в подкрепа на становището си. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на молбата.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна чрез адвокат Д. К., с който жалбата се оспорва и
се желае потвърждаване на атакуваното решение. Излага се, че
първоинстанционният съд правилно е ценил събраните доказателства. Сочи
се, че само деклцията по член 9 от ЗЗДН е достатъчна, тъй като има
доказатествена сила. Набляга се, че срещу ответника има издадени три
заповеди за защита в периода 2018 г. – 2022 г., но това не е дало никакъв
резултат.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, молителката Г. Г. Г. твърди, че
страните са живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство
се родило детето М. А.а Я.а, а понастоящем са разделени. Отношенията
между страните били влошени и по нейни молби срещу ответника били
издавани заповеди за незабавна защита в нейна полза, но това не по никакъв
начин не рефлектирало върху ответника, който се преместил да живее в града
2
на молителката и я следял, обиждал, тормозел. На 20.09.2022 г. в около 20
часа ответникът пресрещнал молителката пред дома й, съборил я на земята и
започнал да я удря с ритници по главата и тялото, да я псува, обижда и
заплашва. Съседите на молителката и баща й чули викове и излезли да видят
какво става. Това се случило пред очите на детето на страните М., която се
разплакала, викала, казала на майка си да става и й подала ръка, казала на
баща си да спре да бие майка й, но той не го направил. След като ответникът
видял, че има свидетели на случилото се, се качил в автомобила си, казвайки
на молителката, че знае, че тя ще го съди, но ако го направи, той щял да й
запали къщата, а тя да „види секирата“. Молителката излага, че се страхува от
ответника, както за себе си, така и за близките си. Твърди, че детето е
стресирано и не желае да вижда баща си. Твърди, че е изпитвала болки от
нанесения побой от ответника.
По делото не е постъпил писмен отговор от ответника А. Я. А., но в
проведеното по делото първо съдебно заседание пред районния съд твърди,
че на 20.09.2022 г. не е извършил акт на домашно насилие над молителката и
дъщеря им, а е взел детето със съгласието на майка му, за да му пробие ушите
и да му сложат обеци, след което го е върнал на молителката, без дори да
слиза от автомобила си.
Дирекция „Социално подпомагане“ - Провадия в представения по делото
социален доклад не изразява изобщо становище във връзка с акта на насилие.
В декларация за извършено домашно насилие по член 9, алинея 3 от
ЗЗДН молителката декларира, че на 20.09.2022 г. в около 20 часа ответникът я
пресрещнал пред дома й, съборил я на земята и започнал да я удря с ритници
и юмруци по главата и тялото, да я псува, обижда и заплашва, че щял да
запали къщата, да извика всичките си роднини да се саморазправят с нея. На
всичко това присъствала дъщерята на страните, която плачела и викала.
От медицинско удостоверение № 1066/2022 г., издадено от УМБАЛ „Св.
Анна – Варна“ АД се установява, че съдебният медик е констатирал на
21.09.2022 г., че Г. Г. има травматичен оток по окосмената част на главата,
кръвонасядания по левия горен и десния долен крайник, подкожен хематом в
областта на дясната подбедрица.
От изслушания, представен от Министерство на вътрешните работи -
дирекция "Национална система 112", запис се установява, че на 20.09.2022 г.
молителката е подала сигнал на телефон 112 за това, че ответникът я е удрял с
3
юмруци и ритници по главата пред дома й в присъствието на дъщеря им.
От писмо № 12743 от 22.12.2022 г. от Районна прокуратура - Варна е
ведно, че е образувано досъдебно производство по подадена жалба от
молителката срещу ответника за отправени от него закани с убийство.
От решение № 13 от 17.01.2023 г., постановено по ВНЧХД № 1223/2022
г. на ВОС, се установява, че е изменена присъда № 30 от 05.09.2022 г.,
постановена по НЧХД № 74/2022 г. на Районен съд – Провадия, като
молителката е освободена от наказателна отговорност й и е наложено
наказание по член 78а от НК за престъпление по член 182, алинея 2 от НК.
С влязла в сила присъда № 3 от 29.04.2021 г., постановена по НЧХД №
256/2020 г. на Районен съд – Провадия, молителката е освободена от
наказателна отговорност й и е наложено наказание по член 78а от НК за
престъпление по член 182, алинея 2 от НК.
От наказателно постановление № 1-112 ЕЕН/2019 г. от 28.02.2019 г. на
МВР се установява, че на молителката е наложено административен
наказание „глоба“ за подаден лъжлив сигнал на тел.112.
Няма спор по делото, че срещу ответника са били издадени и други
заповеди за защита по ЗЗДН за извършени актове на домашно насилие спрямо
молителката и детето М..
От показанията на свидетеля Г.Д. /баща на молителката/ се установява,
че на 20.09.2022 г. вечерта около 20 часа Г. излязла в двора, за да види защо
А. не води детето. Свидетелят чул, че детето плаче и излязъл да види какво
става. Забелязал ответника до автомобила му и после да се качва в него и да
потегля. Детето било със сълзи на очите и казало, че баща му бил майка му.
Молителката показала ударения си крак и му разказала, че ответникът й
нанесъл удари по тялото и главата, след което се обадила на тел.112 и ги
уведомила за случилото се. Детето М. и цялото семейство на молителката се
страхували от ответника, който бил много агресивен.
В. Г. /брат на молителката/ разказва, че Г. му се обадила по телефона и
започнала да плаче, като споделила, че ответникът я е бил. Отишъл при нея
на другия ден и видял, че ръката й и кракът й са насинени. Детето било
уплашено и казало, че баща му пребил майка му. Молителката се страхувала
за себе си, за дъщеря си и баща си.
От показанията на свидетелят С. Х. е ведно, че около 18,00–18,30 часа
бил в дома на майка си, където дошла молителката и го повикала. Казала, че
4
ответникът взел дъщеря им, за да й пробият ушите и сложат обеци извън
определения режим на лични контакти. Набрала ответника от нейния телефон
и го дала на свидетеля, на когото ответникът обяснил, че е с дъщеря си, за да
й пробият ушите. Х. му казал, ако няма режим на личен контакт, да върне
детето на майка му. Впоследствие молителката подала сигнал до полицията за
случилото се същата вечер между нея и ответника. Х. видял Г. след около
два-три дни след случилото се и тя била насинена.
Н. А. /брат на ответника/ явства, че на 20.09.2022 г. страните имали дело
за родителски права над детето М. и след приключването му бил заедно с
брат си. Твърди, че Г. сама се обадила на ответника, за да дойде да вземе
детето и да го заведе да му пробият ушите.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен
спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е
да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на
правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за
да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или
емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в
конкретните си проявни форми.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателствени средства
по категоричен начин се установява, че между страните е налице сериозен и
дълбок конфликт, отношенията им са враждебни и нападателни, както и
липсва разбирателство дори по отношение на роденото от брака им
малолетно дете.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо
молителките насилствени въздействия са декларирани по реда на член 9 от
ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН, разпоредбата на член 13, алинея 3 от закона придава на
декларацията по член 9, алинея 3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в
процеса, като тя представлява самостоятелно основание за издаване на
заповед за защита на пострадалото лице, ако в нея се съдържа конкретно и
ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на член 2 от
5
ЗЗДН, но само когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто
смисъл е и постоянната практика на съдилищата. Поради това, когато
ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно насилие в негова тежест е
да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на
изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.
Въпреки предоставената му възможност ответникът не е ангажирал годни
доказателства, които да разколебават декларираното от молителката, и които
да установяват твърденията му, че е имал поведение, което да съответства на
етичните норми. В тази връзка съдът не кредитира показанията на
свидетелите С. и А., които не се основават на преки и непосредствени
впечатления, а възпроизвеждат споделено им от ответника и се базират на
техни заключения.
Молителката, освен че е представила декларация по член 9, алинея 3 от
ЗЗДН, е ангажирала писмени и гласни доказателства, които потвърждават
твърдяното от нея. От показанията на свидетелите Г., чиито показания като
баща на молителката съдът цени при условията на член 172 от ГПК, се
установява, че на 20.09.2022 г. около 20 часа чул, че детето плаче и излязъл да
види какво става, като забелязал ответника до автомобила му, след което се
качил в него и потеглил. Детето било със сълзи на очите и казало, че баща му
бил майка му. Дъщеря му /молителката/ му показала ударения си крак и му
разказала, че ответникът й нанесъл удари по тялото и главата, след което се
обадила на тел.112 и ги уведомила за случилото се. От изслушания,
представен от Министерство на вътрешните работи - дирекция "Национална
система 112", запис е видно, че на 20.09.2022 г. молителката е подала сигнал
на телефон 112 за това, че ответникът я е удрял с юмруци и ритници по
главата пред дома й в присъствието на дъщеря им. От представеното
медицинско удостоверение се установява, че съдебният медик е констатирал
на 21.09.2022 г., че Г. Г. има травматичен оток по окосмената част на главата,
кръвонасядания по левия горен и десния долен крайник, подкожен хематом в
областта на дясната подбедрица. Свидетелят Х. е явствал, че е видял Г. Г. два-
три дни след случката и тя е била насинена.
От така събраните по делото доказателства може да се направи извод, че
А. е извършил твърдените в молбата и описани по идентичен начин в
декларацията по член 9, алинея 3 от ЗЗДН действия, които следва да бъдат
квалифицирани като акт на домашно насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН,
6
тъй като ответникът е извършил целенасочени волеви акт, насочен към
физическата стабилност на молителката.
Съобразно разпоредбата на член 2, алинея 2 от ЗЗДН за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. Безспорно се установи посредством гласните
доказателства, че детето М. е присъствало на инцидента, определен като
домашно насилие спрямо майка му, възприело всички действия, било
уплашено, плакало е.
Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно
естество, интензивност и последици, поради което и законът предвижда
различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита
следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест,
продължителност и последици. При избор на мярката, която да бъде
наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на
извършителя. В конкретния случай се касае за упражнено физическо насилие
спрямо Г. Г. и емоционално насилие върху детето М., поради което и
крайният извод на въззивният съд е, че следва да се предприемат мерки по
член 5, алинея 1, точки 1, 3, 5 и 6 от ЗЗДН, като бъде задължен ответникът да
се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и детето, да ги
приближава в определен срок, както да посещава специализирана програма, а
пострадалите лица също да посещават специализирана програма за
възстановяване.
На основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН на ответника задължително
следва да се наложи и глоба в размер от 300 лева.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд по спора, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските
При този изход на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК право
на разноски за производството пред настоящата инстанция има въззиваемата,
като е представен договор за правна защита и съдействие, според който
адвокат Д. К. й е оказала защита по реда на член 38, алинея 1, точка 2 от ЗА.
На основание посочената разпоредба, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
7
от предвидения в наредбата по член 36, алинея 2 от ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. На основание посочената разпоредба съдът определя
възнаграждение от 600 лева, което е съобразено с размера по член 22 от
Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 22.06.2023 г., постановено по гр.д.
№ 1038 по описа за 2022 г. на Районен съд – Провадия, втори състав.
ОСЪЖДА А. Я. А. ЕГН ********** от *** да заплати на адвокат Д. К.
С.а - К. от Адвокатска колегия – Добрич със служебен адрес в *** сумата от
600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8