РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1976/26.10.2021г.
гр. Пловдив, 26 октомври 2021 год.
Административен съд - Пловдив, XXVІ състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря
СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от Председателя Мария
Златанова КАНД № 2216 по описа за 2021
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на Д.Н.В., ЕГН: ********** ***, чрез адв.
К.,***, против Решение № 786/10.06.2021 год., постановено по АНД № 2295/2021
год., по описа на Районен съд - Пловдив, 5-ти н.с., с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-013882/10.12.2020г., издадено от
Началник група към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на В.
е наложена глоба в размер на 3 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
По подробно
изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав
отмяна на атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено
при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба – ОД на
МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния представител юр. П.,
в нарочен отговор взима становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед
на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство,
за която решението е неблагоприятно, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Пловдив, след като е
провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена
описаната подробно в обжалваното решение фактическа обстановка, която се
възприема и от настоящия съд: на 17.11.2020г., около 23,30ч., в гр. Пловдив, на
бул. „Шести септември“ № 274 управлявал личния си лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел ЦЛК 200, рег. № ****, устройвайки нерегламентирано състезание
по пътища, отворени за обществено ползване, с лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел Е 200, рег. № ****. Движението на двата автомобила в посока изток е
възприето от изпълняващите служебните си задължения служители на ОД на МВР –
гр. Пловдив като надпревара между водачите на двете МПС и ги е мотивирало да
подадат сигнал със „Стоп“ палка. На така подадения сигнал жалбоподателят В.
реагирал, като спрял, а водачът на другия лек автомобил продължил движението
си, впоследствие бил догонен и спрян на светофара на бул. „Цариградско шосе“ и
бул. „Шести септември“. Двамата водачи били отведени в КАТ за изясняване на
случая.
На В. е съставен АУАН, против
констатациите в който не е депозирал възражения. Въз основа на АУАН е издадено
и процесното НП, с което са наложени административни наказания глоба в размер
на 3 000лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 12 месеца.
Въз основа на констатираните факти и
след прецизен и задълбочен анализ на събраните доказателства,
първоинстанционният съд е достигнал и до законосъобразния извод за наличие на
осъществено от страна на жалбоподателя нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Съдът, постановил обжалваното съдебно решение, изключително подробно е
разгледал установените като проявили се в обективната действителност признаци
от обективната страна на деянието, които е извел на базата на конкретното
поведение на нарушителя и мястото на проявлението му. В крайна сметка е
заключил, че се касае за две автомобила, движещи се с превишена скорост в една
посока, на безлюден път, което съставлява именно ползване на пътя извън
неговото основно предназначение. Правилна е била оценката на районния съд и
относно субективната страна на деянието, като в тази връзка и съдът се е
позовал, както на обективното проявление на поведението на водача, така и на
доказателствата относно споделената от него цел на това поведение, за което са
налице показания на очевидец.
Съдът, постановил оспореното съдебно
решение, е обсъдил конкретно и подробно всички възражения на жалбоподателя,
като в тази насока и настоящият съдебен състав препраща към мотивите на
решението, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК.
В допълнение, във връзка с изложените
пред касационния съд възражения относно твърдяното поведение на водача и
неговата цел, настоящата съдебна инстанция намира за нужно да посочи, че
поведението на водача В., констатирано с АУАН, за което от показанията на
свидетеля х. е станало ясно, е било
напълно осъзнато.
Възприетата от въззивния съд фактическа
обстановка, свързана с поведението на водача, е изведена изцяло от събрания
доказателствен материал, като показанията на свидетеля Х. съдържат описание на
действия по движение на два леки автомобила с превишена скорост, в тъмната част
на денонощието, по безлюден път. Безспорно е установено, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а касационната
инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа именно на
фактите, установени от въззивния съд в обжалваното решение. В случая не се
установяват нарушения, допуснати при оценката на доказателствата и съответно
изведената на базата на това фактическа обстановка.
Законосъобразна е преценката на въззивнияя
съд и относно това, че конкретният случай на нарушение не може да се определи
като маловажен. От особено значение са фактите на извършени други нарушения от
водача и естеството на обществените отношения, гарантиращи спокойното и
безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване.
Подобно умишлено поведение по пътната мрежа се характеризира с висока степен на
обществена опасност, което е очевидно преценено от законодателя. Наложените
наказания са в абсолютен размер, както правилно е констатирал и въззивния съд и
съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН е било недопустимо да бъдат определени под него.
Предвид изложеното, съдът намира, че не
се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото
е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не
са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
По делото от ответната страна е
направено искане за присъждане на разноски, поради което на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.
Воден от горното, на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 786/10.06.2021 год.,
постановено по АНД № 2295/2021 год., по описа на Районен съд - Пловдив, 5-ти
н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-013882/10.12.2020г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“,
с което на В. е наложена глоба в размер на 3 000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Д.Н.В., ЕГН: ********** *** да заплати на ОД на МВР – гр. Пловдив сумата в
размер на 100лв. /сто лева/ възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: