Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 11.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, ІI-ри състав, в открито заседание
на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 257
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Обединена българска
банка АД (ОББ-АД) със седалище гр. София, чрез пълномощника на изпълнителните
директори ст.юрисконсулт Д.К., против Решение № 71/10.03.2020 г. на Директора
на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на банката срещу Разпореждания
с изх. № С200018-125-0051839/24.02.2020 г. и изх. №
С200018-125-0051835/24.02.2020 г., издадени от публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ – Русе, за разпределение на постъпили суми
в общ размер на 4 779,00 лв. по изпълнително дело № *********/2017 г. В пространна
жалба са развити съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и на
потвърденото с него разпореждане поради неправилно приложение на материалния
закон. Твърди се, че неправилно не е зачетена привилегията на банката като
заложен кредитор с особен залог пред вземанията на държавата в лицето на НАП. Иска
се отмяна на оспореното решение и постановяване на съдебно решение, с което
привилегията на ОББ-АД по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 16, ал.
3, във връзка с чл. 10, ал. 4, във връзка с чл. 21, ал. 6 от ЗОЗ (Закона за
особените за залози) върху разпределената сума (4 779,00 лв.) бъде уважена
и сумата бъде разпределена за изплащане вземанията на банката. Претендира се и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Светла Стоянова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита,
че в конкретния случай ОББ-АД не разполага с привилегия по отношение на конкретната
движима вещ, срещу която е било насочено изпълнителното производство. В случая
съществува привилегия в полза на НАП, съобразно която е извършено
разпределението на процесните суми. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – жалбоподателят е присъединен
взискател в изпълнителното производство, който е неблагоприятно засегнат от акта, в
преклузивния срок, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Решението на горестоящия административен орган е съобщено
на жалбоподателя на 24.03.2020 г., а жалбата срещу него е подадена по пощата на
31.03.2020 г. и регистрирана в деловодството на ответника на 01.04.2020 г.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Оспореното решение е
издадено от директора на ТД на НАП – Варна,
в пределите на неговата компетентност по чл. 267,
ал. 2, т. 5
от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма, със съдържание,
което отговаря на изискванията за излагане на фактическите и правни
основания за издаване на акта и при спазване на административнопроизводствените
правила.
Спорен по делото
е единствено въпросът дали с оспорения акт материалният закон е приложен правилно.
Спор по фактите
в настоящото дело не е формиран и те по същество са следните:
Изпълнително
дело № *********/2017 г. е образувано в ТД на НАП – Варна, ИРМ – Русе срещу
длъжника „Билбобул“ ООД гр. Русе за принудително събиране на публични
задължения. От постановените разпореждания за разпределение на суми е видно, че
се касае за задължения за ДОО, данък върху доходите от трудови и приравнени на
тях правоотношения, здравно осигуряване, професионален пенсионен фонд и
универсален пенсионен фонд.
Жалбоподателят на
основание чл. 217, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 194 от ДОПК е присъединен
като взискател в производството по горепосоченото изпълнително дело с Разпореждане
за присъединяване № С180018-151-0000046/28.11.2018 г. на публичния изпълнител,
за вземането му в размер на 1 368 545,26 лв. въз основа на Договор за
особен залог, вписан в ЦРОЗ (Централния регистър на особените залози) под №
2016060601418 от 06.06.2016 г.
На 14.10.2019 г.
в ЦРОЗ са вписани заявления на ОББ-АД за вписване на пристъпване към изпълнение
регистрираните в ЦРОЗ договори за особени залози с „Билбобул“ ООД, след което
на 21.10.2019 г. банката подала молба до частен съдебен изпълнител за
образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията на ОББ-АД, чрез
осребряване на заложеното движимо имущество. На 06.11.2019 г. ЧСИ запорирал и описал
на основание чл. 465-472 от ГПК имущество на длъжника „Билбобул“ ООД, при което
било установено, че от заложеното имущество липсва мотокар марка Dewoo и софтуер за симулация на леярски процеси. С постановление от 12.02.2020
г. за определяне на равностойност на движими вещи по реда на чл. 521, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 10, ал. 4 от ЗОЗ съдебният изпълнител определил като
равностойност на липсващите вещи съответно сумите от 17 184,00 лв. и
160 032,00 лв. В постановление е изрично указано, че на основание чл. 16,
ал. 3 от ЗОЗ вземането на взискателя ОББ-АД в размер на 1 923 597,84
лв. се ползва с привилегията по цитираната норма предпочтително от цялото
имущество на залогодателя преди вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД,
съответно преди вземанията по чл. 722, ал. 1 , т. 3 от ТЗ.
От своя страна
публичните задължения на „Билбобул“ ООД по образуваното в ТД на НАП – Варна,
ИРМ – Русе изпълнително дело били обезпечени с наложени от публичния изпълнител
обезпечителни мерки – запор върху движими вещи: товарен автомобил марка Пежо,
модел 308 с рег. № Р 4384 ВХ, товарен автомобил марка Пежо, модел Партнер,
рег.№ *****, както и два броя честотни преобразователи и смесителна машина за
пясък. Обезпечението е наложено с Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх.№
С180018-023-0002178/13.06.2018 г., като срока на действието им е продължен с
Постановление изх.№ С180018-139-0001562/09.07.2018 г. И двете постановления са
вписани в ЦРОЗ съответно на 20.06.2018 г. и на 18.07.2018 г.
По изп.д. №
С170334497/2017 г. по описа на ТД на НАП – Варна била извършена продажба чрез
търг с тайно наддаване на една от запорираните вещи – товарен автомобил марка
Пежо, модел Партнер с рег.№ *****. От продажбата на 21.02.2020 г. по
изпълнителното дело постъпили сумите 700 лв. – депозит и 4079,00 лв. –
доплащане до размера на предложената от купувача цена. С оспорените пред
ответника разпореждания с изх.№ С200018-125-0051839 и изх.№
С200018-125-0051835, и двете от 24.02.2020 г. публичният изпълнител извършил
разпределение на двете постъпили суми, които били отнесени за погасяване на
публичните задължения на длъжника по изпълнителното дело.
Недоволен от
извършеното разпределение жалбоподателят ОББ-АД оспорил разпорежданията пред
директора на ТД на НАП – Варна с аргумент, че вземанията му се ползват с
привилегия за удовлетворяване от цялото имущество на длъжника на основание чл.
16, ал. 3 от ЗОЗ и събраните суми следва да бъдат отнесени за погасяване именно
на задълженията му към ОББ-АД.
За да отхвърли
жалбата, в мотивите на оспореното решение директорът на ТД на НАП – Варна е
приел, че в конкретния случай особения залог, с който са обезпечени вземанията
на жалбоподателя и той е присъединен в изпълнителното производство пред
публичния изпълнител касае други вещи, а не тази, която е предмет на
изпълнението. Отчел е, че при липса на част от заложените вещи привилегията на
заложния кредитор се трансформира като преминава преди вземанията по чл. 136,
ал. 1, т. 5 от ЗЗД (чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗ) и е първа по ред обща
привилегия върху имуществото на залогодателя, но освен това е приел, че в полза
на НАП е налице специална привилегия по отношение на продаденото МПС предвид
наложения и вписан в ЦРОЗ запор върху него за обезпечаване на дължимите
публични вземания.
Съдът намира
мотивите на оспорения административен акт за съответстващи на относимите и
приложими за случая правни норми.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 от ЗОЗ заложният кредитор има право да
се удовлетвори по предпочитание от: 1. цената на заложеното имущество или от
полученото за него обезщетение; 2. полученото от залогодателя срещу
отчуждаването на заложеното имущество; 3.
равностойността на имуществото по т. 1 или 2, както и от равностойността на
заложеното имущество, в случай че това имущество не може да бъде отделено от
останалото имущество на залогодателя или от имуществото на трето лице, при
условие че заложното му право е противопоставимо на това лице; 4. доходите
от заложеното имущество, включително лихвите по заложеното вземане, или от
получената при събиране на заложеното вземане сума. Алинея 4 на същия член
предвижда, че в случаите по ал. 1, т. 3 удовлетворяването на заложния
кредитор става по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдебният
изпълнител събира равностойността на заложеното имущество по реда на чл. 521 от
Гражданския процесуален кодекс и извършва разпределение.
Съгласно
чл. 16 от ЗОЗ вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява в
поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 от Закона за задълженията и договорите,
съответно по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон или по чл. 94, ал. 1, т.
1 от Закона за банковата несъстоятелност (ал. 1), от паричните суми по чл. 10,
ал. 1, т. 1, 2 и 4, както ако върху тях би имало учреден залог (ал. 2), като вземането, обезпечено с особен залог, се
удовлетворява до размера по чл. 10, ал. 1, т. 3 предпочтително от цялото
имущество на залогодателя преди вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 5 от Закона за
задълженията и договорите, съответно преди вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 3
от Търговския закон (ал. 3).
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ предвижда, че заложният
кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по
Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в които
изпълнението е насочено върху заложеното имущество. В тези случаи обезпеченото
вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението. Заложният
кредитор упражнява правата си на присъединен взискател, включително правото да
получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за
вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер
на вземането си. В съответствие с цитираната норма в чл. 194 от ДОПК са уредени
правилата за присъединяване на обезпечени кредитори в изпълнителните
производства, образувани по реда на ДОПК. Така съгласно чл. 194, ал. 1 от ДОПК
кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил
право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали
изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс, се смята за
присъединил се в производството пред публичния изпълнител. Реда за
удовлетворяване на обезпечения кредитор е уреден в ал. 3 на чл. 194 от ДОПК,
според която обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от
имуществото, обезпечаващо вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор
сума, с изключение на кредитор с вписан особен залог, се запазва по сметката на
Националната агенция за приходите и му се предава, след като представи
изпълнителен лист, или се внася в масата на несъстоятелността, при условие че
вземането е прието и списъкът е окончателно одобрен от съда. Публичният
изпълнител разпределя и предава припадащата се на кредитора с вписан особен
залог сума въз основа на представеното удостоверение от Централния регистър за
особените залози за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа
за актуалния размер на неговото вземане. Ако събраната сума е недостатъчна за
удовлетворяването на всички взискатели, публичният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред определя суми за изплащане на вземанията, които
се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя
между другите вземания по съразмерност (чл. 194, ал. 5 от ДОПК).
От своя
страна общият ред на привилегии при удовлетворяване на вземанията на
кредиторите се съдържа в разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД, според който с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са
изброени се ползват следните вземания: 1. вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134
и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите,
които се ползуват от тези разноски; 2. вземанията на държавата за данъци върху
определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот
или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от
концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори; 3.
вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или
ипотекирани имоти; 4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане
- от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за
запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди
вземанията по т. 3; 5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от
трудови отношения, и вземанията за издръжка; 6. вземанията на държавата, освен
тия за глоби, като вземанията по т. т. 5 и 6 се удовлетворяват
предпочтително от цялото имущество на длъжника (ал. 2).
Анализът
на всички цитирани до тук правни норми съобразно данните от фактическа страна
по настоящото дело сочи, че в конкретния случай вземанията на жалбоподателя от
длъжника по изпълнителното дело пред НАП са обезпечени с особен залог, който
обаче не се ползва с привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД поради
настъпилата трансформация на основание чл. 16, ал. 3 от ЗОЗ. В същото време
наложеният от публичния изпълнител запор върху вещта, предмет на изпълнението,
дава на взискателя НАП привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, която е от
по-висок ред от тази на жалбоподателя (след трансформацията).
Института на
особения залог създава защита за заложния кредитор, който получава привилегията
по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД да се удовлетвори приоритетно от стойността на
заложената вещ, т.е. привилегията касае единствено и само вещта, върху която
тежи особения залог. В случаите на липса на конкретната заложена вещ чл. 16,
ал. 3, във връзка с чл. 10, ал. 4 от ЗОЗ предвижда, че тази привилегия на
заложния кредитор се трансформира, като трансформацията е в две посоки. На
първо място от конкретната вещ обезпечението – особен залог, се прехвърля върху
цялото имущество на длъжника, но едновременно с това се променя реда на
привилегията, като те преминава преди вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД
като става първа по ред обща привилегия върху имуществото на залогодателя.
Безспорно в тези случаи не се касае за нововъзникнало обезпечение на заложния
кредитор, а за промяна в реда на привилегията и обхвата на вече даденото
обезпечение.
В настоящия
случай и съобразно наведените от жалбоподателя възражения съдът отчита като
спорен въпроса дали наложената от публичния изпълнител обезпечителна мярка –
запор на МПС създава за взискателя НАП специалната привилегия по чл. 136, ал.
1, т. 3 от ЗЗД, която дава право на публичния взискател да се удовлетвори от
цената на запорираната вещ предпочтително, преди останалите кредитори, в случая
преди жалбоподателя, чиято привилегия вече не е специалната по чл. 136, ал. 1,
т. 3 от ЗЗД, а е трансформирана в обща привилегия, макар и от първи ред. Съдът
намира, че на този въпрос следва да се даде положителен отговор, в какъвто
смисъл е и оспореното решение.
Налагането на
запор като обезпечителна мярка по ДОПК е един от способите за обезпечаване
правата на публичния взискател. Доколкото установяването, обезпечаването и
събирането (изпълнението) на публичните задължения се развива в рамките на
административно производство, уредено в ДОПК, този кодекс е предвидил видовете
обезпечителни мерки, които могат да бъдат налагани за обезпечаване на
публичните вземания и това са налагане на възбрана върху недвижим имот или
кораб и запор на движими вещи и вземания или на сметките или на стоки в оборот
на длъжника. Сравнителният анализ на разпоредбите от Глава 24 „Обезпечения“,
Раздел ІІ „Обезпечителни мерки“ от ДОПК и от Част Обща, Раздел VІІ „Обезпечение
на вземания“ от ЗЗД, сочи, че като обезпечителни мерки при гражданскоправните
сделки са предвидени поръчителството, залога върху вещи или вземания и
ипотеката върху недвижим имот. Сравнителният анализ на разпоредбите на ДОПК и
ЗЗД сочи, че правната доктрина е приела еднородност на обезпечителните мерки за
частните и за публичните вземания, с наличието на съответните различия,
обосновани от различния характер на вземанията и начина на учредяване
(възникване/налагане) на обезпечителната мярка. Така по отношение на публичните
вземания поръчителството като обезпечителна мярка е недопустимо, а
обезпечаването върху движими вещи, вземания или недвижими имоти чрез залог и
ипотека, които възникват по силата на съгласието между длъжника и кредитора за
частните вземания, за публичните вземания законът е предвидил тези
обезпечителни мерки да се налагат едностранно от публичноправен субект, поради
което вече не става въпрос за залог и ипотека, а за запор и възбрана. Това
обаче не променя същностния им характер на обезпечителна мярка, която осигурява
на взискателя правото предпочтително да се удовлетвори за вземането си от
длъжника от запорираните вещ или вземане или възбранен имот, когато
изпълнението е насочено срещу тях.
При това
положение и в случая наложеният запор върху движима вещ – моторно превозно
средство в полза на публичния взискател НАП, който запор е вписан и в ЦРОЗ
създава за този взискател специалната привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД като обезпечен кредитор със залог или ипотека и му дава право да се
удовлетвори предпочтително от стойността на заложената (в случая на запорираната)
вещ. По делото няма спор, че в полза на жалбоподателят няма учреден особен
залог върху точно тази процесна вещ (наличните особени залози касаят други
вещи), като претенцията на ОББ-АД се мотивира с настъпилата трансформация в
заложните права на жалбоподателя да се удовлетвори от цялото имущество на
длъжника. Както вече се посочи обаче, тази трансформация в правата на заложния
кредитор е в две посоки и освен, че се разширява обхвата на имуществото, с
което са обезпечени вземанията на кредитора, при което безспорно се включва и
процесната вещ – МПС, се променя и вида на привилегията, която от специална (по
отношение на конкретна вещ) се превръща в обща привилегия, макар и първа по
ред. Тя дава право на заложния кредитор да се удовлетвори първи, но след
удовлетворяване не взискателите със специални привилегии по отношение на вещта,
срещу която е насочено принудителното изпълнение, какъвто взискател в случая е
НАП.
С оглед на
всичко изложено до тук съдът намира, че решение № 71/10.03.2020 г. на Директора
на ТД на НАП – Варна е постановено от компетентен орган в предвидената от
закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон и целта на закона, а жалбата срещу него е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт в претендирания размер от 100 лв.
Така мотивиран и
на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 3 вр.чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Обединена българска банка АД със седалище гр. София, против Решение №
71/10.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без
уважение жалбата на банката срещу Разпореждания с изх. №
С200018-125-0051839/24.02.2020 г. и изх. № С200018-125-0051835/24.02.2020 г.,
издадени от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ
– Русе, за разпределение на постъпили суми в общ размер на 4 779,00 лв. по
изпълнително дело № *********/2017 г.
ОСЪЖДА Обединена българска банка АД със седалище и
адрес на управление гр. София 1040, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, ЕИК
********* да заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 100 (сто) лева –
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: