Р Е Ш Е Н И
Е
№ 547
гр. Велико Търново, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М. Н.и участието на прокурора от ВТОП Весела Кърчева,
разгледа докладваното от председателя касационно АХД № 10359/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото е
образувано след като с Определение №10431/01.11.2023г. по адм.д. № 10342/2023г.
по описа на ВАС, Административен съд – Велико Търново е определен за местно
компетентен съд на основание чл.133, ал.6 от АПК за разглеждане на КАНД №141/2023г.
по описа на Административен съд – Габрово. Същото е образувано по касационна
жалба, подадена от В.К.Д.-С., чрез адв. С.Т. от ГАК, против Решение № 136/03.08.2023
г. по ЧНД № 562/2023 г. на Районен съд Габрово. С обжалваното решение е
отхвърлена жалбата на касаторката против Заповед за задържане на лице рег. № 1752зз
- 60 от 23.03.2023 г., издадена от младши полицейски инспектор в група ТП при
сектор ОП при РУ Габрово.
Касаторката
твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост
– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните й оплаквания са, че изводите на съда не
кореспондират със събраните по делото доказателства, както и не са обсъдени
всички възражения на оспорващата относно пороците на процесната заповед. В тази
връзка сочи, че в заповедта липсват мотиви и по-точно конкретни фактически
основания, мотивиращи задържането й. Накрая счита, че приложената ПАМ е
несъответна на законовата цел, доколкото задържането не е било наложително. От
съда се иска отмяна на процесното решение и постановяване на друго по
съществото на спора, с което се отмени заповедта.
В съдебно
заседание, касаторката, чрез процесуалния си представител адв. Т., поддържа
жалбата по изложените в същата съображения. Моли за отмяна на решението и
отмяна на оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски само
за първата инстанция.
Ответникът
по касационната жалба - младши полицейски инспектор в група ТП, сектор ОП на РУ
Габрово – А.П.А., издал оспорената пред районния съд заповед за задържане,
редовно призован, се явява и оспорва жалбата като неоснователна, тъй като
решението на РС Габрово е правилно.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Намира решението на РС – Габрово за
правилно. Предлага същото да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея оплаквания, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, жалбоподател в производството пред РС – Габрово,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, срещу съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу
оспорения пред районния съд акт. Предвид горното, касационната жалба е редовна
и процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
При
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на първоинстанционния съдебен акт.
Въз основа
на събраните в хода на административното и съдебното производство
доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно
изяснена от районния съд. На 30.09.2022 г. било установено складирането и
съхраняването на материали – метрови дърва в обхвата на път GAB 3046, находящ се в с. Драганчетата, като бил установен и
собственикът им, а именно В. К.Д.-С.. На същата неколкократно били давани
предписания за отстраняване на дърветата, включително й било издадено НП
№1012/20.10.2022 г., с което била санкционирана за нарушение по Закона за
пътищата.
Със Заповед
№512/17.03.2023 г. на кмета на Община Габрово, на Д.-С. бил даден срок за доброволно
отстраняване на дърветата – до 23:59 часа на 21.03.2023 г., като й било
указано, че при неотстраняването им в указания срок ще бъде извършено
принудителното им отстраняване. Предвид неотстраняването им в дадения срок, със
Заповед №551/22.03.2023 г. на кмета на Община Габрово било наредено
отстраняването на последиците от нарушението – отстраняване на складираните
дърва за огрев, които възпрепятстват извършването на дейности по възстановяване
на пътната настилка в с. Драганчетата, общ. Габрово. Определена била и дата за принудително
отстраняване – 23.03.2023 г. Организацията по принудителното отстраняване на
дърветата била възложена на К.К.– главен инспектор в ОИ. Предвид изричното
указание, заповедта била връчена на Началника на РУ Полиция – Габрово за
сведение и съдействие.
На
посочената дата – 23.03.2023 г., младши полицейски инспектор в група ТП при
сектор ОП при РУ Габрово А.П.А., съвместно с ПИ Н.С., били изпратени в с.
Драганчетата, общ. Габрово за оказване на съдействие на служителите на Община
Габрово за изпълнение на заповедта. При пристигането си на мястото, последните
запознали собственичката на дървата – В.Д.- С., със заповедта, указваща
принудителното премахване на разположената пред къщата дървесина. Последната
отказала доброволно да изпълни заповедта, застанала пред репатриращата техника,
заявявайки, че няма да позволи преместването на автомобила и дървата.
Последвалото устно разпореждане на полицейски инспектор А.за отдръпването й
също не било изпълнено. Горното наложило задържането на лицето, за което от младши
полицейски инспектор в група ТП при сектор ОП при РУ Габрово А.П.А. била
издадена Заповед за задържане на лице рег. № 1752зз - 60 от 23.03.2023 г., с
която на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР В. К.Д.-С. *** била задържана за
срок от 24 часа поради това, че след надлежно предупреждение съзнателно пречила
на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Заповедта е издадена
на 23.03.2023 г. в 09,10 часа, връчена на лицето при отказ, удостоверено от
свидетеля Н.Ц.С.. В заповедта за задържане е отразено, че лицето е освободено в
13,00 часа на 23.03.2023 г.
В срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, Д.-С. е депозирала пред Районен съд – Габрово жалба срещу заповедта
за задържане, като с Решение №67/07.04.2023г. по ЧНД №305/2023г., постановено в
закрито съдебно заседание, същата е била отхвърлена като неоснователна.
Посоченото решение било оспорено пред Административен съд – Габрово, който с
Решение 98/06.07.2023г., постановено по КНАД № 85/2023г. е обезсилил Решение
№67/07.04.2023г. по ЧНД №305/2023г. на Районен съд Габрово и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд. В резултат на това е било
образувано ЧНД №562/2023г. по описа на Районен съд Габрово и е постановено
обжалваното в настоящото производство решение, с което съдът е отхвърлил
подадената пред него жалба, като е формирал извод за валидност, формална,
процесуална и материалноправна законосъобразност на обжалваната заповед, и
съответствието на същата с целта на закона.
Решението на
районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно
е наведеното в касационната жалба оплакване за допуснати при постановяване на
обжалваното решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Обратно на поддържаното в касационната жалба, съдът е разгледал и обсъдил
събраните доказателства и възраженията на задържаното въз основа на обжалваната
заповед лице, при достатъчно подробно мотивиране на направените изводи.
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и
проверка на доказателствения материал, като формираните от него изводи
съответстват на установените въз основа на доказателствата по делото релевантни
факти и обстоятелства. От страна на оспорващата не са направени никакви
доказателствени искания и съдът е събрал всички допустими и относими писмени
доказателства по делото.
При правилно
установена фактическа обстановка по делото, решаващият състав на РС – Габрово е
формирал изводите си въз основа на установените обстоятелства по делото, при
спазване изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК за извършване на служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания акт. Формираните от съда правни изводи в резултат на тази проверка
са правилни и се споделят от настоящия състав на АСВТ.
Процесната Заповед
за задържане е издадена от младши полицейски инспектор в група ТП при сектор ОП
при РУ Габрово, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и по силата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24
часа. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа определените в
чл. 74, ал. 2, т.
1 – т. 6 от ЗМВР реквизити, вкл. посочване на правно основание за
издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, както и фактическо описание на
основанието за задържане, формулирано като „след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задълженията си по служба в с. Драганчетата във връзка със Заповед № 551/22.03.2023 г. на община Габрово“.
Цитираното съдържание на заповедта позволява на задържаното лице да узнае какви
са конкретните правни и фактически основания за налагането на ПАМ, съответно да
упражни правото си на защита срещу наложената мярка. Освен това няма как да се
приеме, че за задържаната е останала неизвестна причината за нейното задържане,
след като още преди задържането й е връчена цитираната в заповедта за задържане
Заповед № 551/22.03.2023 г. на кмета на община Габрово, със съдържанието на
която последната се е запознала, вкл. с придаденото и предварително изпълнение.
Съгласно трайно установената съдебна практика, е допустимо мотивите да се
съдържат в друг документ - част от административната преписка, предхождащ и/или
съпътстващ издаването на административния акт (в този смисъл и ТР № 16 от
31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд).
Заповедта
отговаря и на останалите изисквания за форма, установени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като от приложените подписани от нея декларации се установява,
че задържаното лице е уведомено за правата му по чл. 74, ал. 2, т.
6 от ЗМВР и е упражнило тези от тях, които е намерило за необходимо.
По този начин на същото е гарантиран принципът за защита от произвол, в
съответствие с изискването на чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи (КЗПЧОС).
Правилни са
и изводите на районния съд, че при издаването на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, при
отчитане спецификата на този вид индивидуални административни актове с оглед
тяхната цел и обусловеното от това съответно приложение на разпоредбите на АПК.
Следва да
бъдат споделени и изводите на РС Габрово за материална законосъобразност на
оспорения пред него административен акт. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
на което основание е издадена оспорената пред районния съд заповед,
полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Предвиденото
с посочената разпоредба основание за задържане цели създаването на условия за
полицейските органи да изпълняват служебните си задължения дори и в случаите,
при които съответните лица създават такива пречки. Задържането на лице, което и
след предупреждение не преустановява действията си, с които препятства
реализирането на предвидените със ЗМВР правомощия, има за цел да отстрани
създадените от това лице затруднения и да предостави възможност на полицейския
орган да изпълни възложените му задачи. В така посочената хипотеза задържането
на лицето не е насочено към неговото санкциониране, а по същността си
представлява временна мярка, отстраняваща създадената от същото това лице
пречка в съответствие с регламентираната с чл.22 от ЗАНН цел, според която
разпоредба за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат принудителни административни мерки. Законосъобразността на
задържането на основание чл.72, ал.1, т.2
от ЗМВР е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето,
въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа да изпълни
служебните си функции.
При
установените в производството пред него факти, правилно първоинстанционният съд
е приел, че цитираните по-горе предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, в
случая са налице. Полицейските органи са изпълнявали задълженията си по
оказване на съдействие на общинските служители за изпълнение от тяхна страна на
Заповед №5 51/22.03.2023 г. на кмета на община Габрово. Със същата е било
разпоредено незабавно принудителното отстраняване на складираните в обхвата на път GAB 3046 дърва за огрев поради
възпрепятстване извършването на
дейностите по възстановяване на пътната настилка, находяща се в с.
Драганчетата, Община Габрово. Безспорно е, че касаторката се е възпротивила на
изпълнението на тази заповед, като е застанала пред репатриращата техника,
заявявайки, че няма да позволи преместването на дървата. Въпреки
неколкократните предупреждения от страна на полицейските служители, касаторката
категорично е отказала да позволи преместването на дървата, с което обективно
им е попречила да изпълнят задълженията си по оказване на съдействие на
общинските служители за освобождаване на пътя. Предвид изложеното, правомощието
на органа да наложи мярката по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е упражнено
законосъобразно – при реализиране на визираните в закона предпоставки и в
съответствие с неговата цел, а именно да се преустанови съзнателното пречене на
контролния орган да извърши задълженията си по служба.
Неоснователни
са оплакванията за нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на
правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК
прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да е оправдано от
гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането
на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка
"задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото на практика чрез
нея полицейският орган е изпълнил служебните си задължения, които са били
възпрепятствани от поведението на задържаното лице. В случая изпълнението на
служебните задължения по оказване на съдействие на общинските служители за
изпълнение на Заповед №551/22.03.2023г. на кмета на община Габрово не е било
възможно да бъде осъществено от полицейските служители без ограничаване
свободното предвижване на лицето, което е отказало доброволно да позволи
преместването на дървата. Тоест в конкретния случай е обосновано и доказано, че
за постигане на законовите цели е било необходимо прилагането на принудителната
административна мярка. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е
постановил решението си в съответствие с материалноправните разпоредби на
закона.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение
не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото
е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено
в сила.
При този
изход на спора, не следва да бъде уважавана претенцията на касатора за
присъждане на разноски. Разноски не следва да се присъждат и на ответника по
касационната жалба, доколкото няма заявено такова искане.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, първи касационен състав на АСВТ
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
136/03.08.2023 г. по ЧНД № 562/2023 г. на Районен съд Габрово.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.