Определение по дело №1642/2020 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 261648
Дата: 4 август 2021 г. (в сила от 9 октомври 2021 г.)
Съдия: Елица Юлиянова Орманова
Дело: 20201620101642
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

         04.08.2021 год.,  гр. Лом

 

          Ломският районен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на четвърти август, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елица Орманова,

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1642 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, п.к. 1527, представлявано от  - управител, пълномощник: юрисконсулт , адрес: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, п.к. 1527 против М.Р.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, с която е предявен иск установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК  вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 612,79 лв., (шестстотин и дванадесет лв. и 79 ст.), от които  300,00 лв. (триста лв. и 00 ст.) - главница, договорна лихва в размер на 19,44 лв. (деветнадесет лв. и 44 ст.) за периода от 13.08.2018 г. до 06.10.2018 г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на     60,00 лв. (шестдесет лв. и 00 ст.) за периода от 06.09.2018 г. до    06.10.2018 г., разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на  197,50 лв. (сто деветдесет и седем лв. и 50 ст.), законна лихва за забава върху непогасена главница в размер на 35,85 лв. (тридесет и пет лв. и       85 ст.) за периода от 07.10.2018 г. до 13.12.2019 г., както и законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението –   20.01.2019 год., до изплащане на вземането, присъдени по ч. гр. дело № 54/2020г. по описа на РС- Лом.

След преглед на приложеното ч. гр. дело № 54/2020г. по описа на РС- Лом съдът констатира, че подаденото от длъжника възражение с вх. № 9331/24.07.2020г. е неподписано от длъжника, като въпреки това заповедният съд е приел същото възражение с разпореждане от 25.09.2020г. и е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си срещу длъжника. В изпълнение на тези указания ищецът е предявил иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Исковият съд, констатирайки, че възражението по чл. 414 ГПК не е подписано от длъжника,  е указал на ответника по иска  в едноседмичен срок от съобщаването да отговори поддържа ли подаденото възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което е депозирано без подпис, като е указал на същия, че при неизпълнение на указанията да отговори в срок заповедта за изпълнение ще се счита влязла в сила, а възражението ще се счита за неподадено. Съобщението е връчено на длъжника на 21.06.2021г., като срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 28.06.2021г., до която дата не е постъпил отговор от длъжника.

С оглед на това съдът счита, че предявеният по делото положителен установителен иск по чл. 422 ГПК е недопустим поради липса на правен интерес от търсената с предявяването му правна защита, тъй като възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не е подадено и същата е влязла в сила.

Специалният иск за установяване съществуването на предявени в заповедното производство и оспорени вземания е обусловен от наличието на правен интерес от него, какъвто е налице ако е издадена заповед за изпълнение и искът е предявен в преклузивния едномесечен срок от съобщението на съда по заповедното производство, при положение, че има възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съответствие със задължителните разяснения дадени в т.5а от ТР№ 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск по чл. 422, ал.1 ГПК, за наличието на която съдът следи служебно през целия период на висящността на спора до приключване на делото във всички инстанции. Това възражение в случая се счита за неподадено съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК и производството по предявения установителен иск по чл. 422 ГПК следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес. Когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество - постановено е въпреки липсата на право на иск или при ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран, при липса на положителна или при наличието на отрицателна процесуална предпоставка, съдебното решение би било недопустимо.

Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ВРЪЩА искова молба с вх. № 263698 от 12.11.2020 г., подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, п.к. 1527, представлявано от  - управител, пълномощник: юрисконсулт , адрес: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, п.к. 1527 против М.Р.К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,  въз основа на която е образувано гр.д. № 1642/2020 г. по описа на Районен съд – Лом поради недопустимост на иска.

            ПРЕКРАТЯВА производството по Гражданско  дело № 1642 по описа на РС- Лом за 2020 година.

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред  Окръжен съд  - Монтана в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.        

          След влизане в сила на определението заверен препис от същото да се приложи към заповедното производство.  

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: