РЕШЕНИЕ
№ 1468
гр. Пловдив, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300502201 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
ул."М." № *** ,ет.***,ап.***, срещу Решение № 1550 от 10.05.2022 г. постановено по
гр.дело № 5582/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., с което се признава
за установено, че Д. П. К. дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, сумата 809,79 лева – главница, представляваща стойността на топлинна
енергия, доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за
обект на потребление, находящ се в гр.***, ул."М." № ***, ет.***,ап.***, с ИТН: ***,
обезщетение за забава за периода 02.07.2019 г. – 21.01.2021 г. в размер на 69, 52 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 22.01.2021 г. до окончателното погасяване, които суми е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
628/25.01.2021 г. по частно гр. дело № 1111/2021 г. по описа на ПРС - ХХІ гр. състав.
С въззивната жалба се оспорва решението като неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че е допуснато съществено процесуално нарушение
от районния съд с необсъждане на събраните доказателства, както и че се е произнесъл
1
при наличието на нередовна искова молба. Поддържа, че не е получил и подписал
съобщение за препоръки за подмяна на водомера за топла вода. Моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърлят претенциите на
ищцовото дружество. С молба по делото претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Излага съображения за доказаност на исковите претенции. Моли да се
отхвърли жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира
разноски, за което представя списък, ведно с юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. При въззивната проверка за нарушение
на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на
неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивският окръжен съд
намира следното:
Ищцовото дружество твърди, че има качеството на енергийно предприятие,
което единствено притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия
за обособената територия на гр.П., а ответникът Д. П. К. като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.П., ул. "М." №***, ет.***,ап.***, е негов клиент и
като такъв е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Твърди, че в
изпълнение на законовите си задължения е доставило до сградата, а търговецът,
извършващ дялово разпределение на топлинна енергия, е разпределил за имота на
ответника топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на обща стойност от 879, 31 лв.,
включваща главница в размер на 809, 79 лева, представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2019 г. - 21.01.2021г.
в размер на сумата 69, 52 лева. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия
/ТЕ/ е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /НТ/.Посочва, че доколкото
2
обектът на потребление се намира в сграда в режим на етажна собственост, топлинната
енергия се разпределя за имота по методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия към НТ. За събирането на посочените суми срещу ответникът било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1111/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с.
С молба вх.№ 22356/26.08.2022 г. във въззивната истанция и във връзка с
указания на въззивния съд, ищецът е уточнил, че претендираната главница включва
следните компоненти на топлинната енергия: 0, 07677 Мвтч топлинна енергия за
отопление за периода 01.11.2019г. - 29.02.2020 г. на стойност от 8, 98 лева; 0, 87385
Мвтч топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за периода 01.11.2019г. -
30.04.2020 г. на стойност от 101 лева; 5, 98226 Мвтч топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване за периода 01.05.2019г. - 30.04.2020 г. на стойност от 664, 80
лева; цена услуга дялово разпределение на топлинната енергия за периода 01.05.2019г.
- 30.04.2020 г. на стойност 35, 01 лв.
Ответникът Д. П. К., ЕГН **********, е оспорила исковете като неоснователни
и е релевирал възражението, че не дължи заплащането на претендираните суми.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе взе в предвид следното:
От фактическа страна по делото няма спор, че Д. П. К. е собственик на обект в
ул. "М." №***, ет.***,ап.***, което е признато от ответника в първото съдебно
заседание в първоинстанционното производство и обосновава облигационната му
обвързаност за заплащането на доставената топлинна енергия за обекта.
По делото е представена препис- извлечение от сметка за консумирана ТЕ,
справка за доставена ТЕ по количество и стойност за обекта и общите условия на
ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди на потребители в гр.П.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза от вещо лице В.Ш., според което за периода 01.05.2019 г.-
30.04.2020 г. абонатната станция е обслужвала жилищния блок, в който се намира
обекта на ответника и е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Подадени са общо 258,
226278 MWh топлинна енергия за разпределение, от които са отчислени технологични
разходи в размер на 25, 622373 MWh за сметка на ищеца. През процесния период в
ап.30, всички 3 бр. отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната
мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет, същите са технически
изправни. Отопляемият обем на имота е 125 куб.м., през имота не преминава щранг
лира. Има монтиран и един брой водомер за топла вода. През месец май 2019 г. било
установено, че същият е с изтичаща метрологична годност, след което е изготвено
предписание за неговата подмяна на 27.07.2019 г. Вещото лице сочи, че през
процесния период водомерът не е подменен с метрологично годен и начисляванията за
3
изразходваното количество ТЕ за БГВ са станали на база 1 бр. лица по
140л/денонощие. За имота на ответника са прилагани изискванията на т. 6.7., вр. т. 6.5.
от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334/06.04.2007г. - за 1 бр.
водомерно устройство за отчитане на ТЕ за БГВ, поради изтекла метрологична годност
/ на 1 бр. лица по 140л/денонощие/. Количеството ТЕ, онагледено в таблица-
приложение към експертизата, разпределено в имота на ответника за процесния
период по месеци, възлиза общо на 6, 93288 мегаватчаса, от които:
0,87385мегаватчаса- за отдадена от сградната инсталация; 0,7677 мегаватчаса- за
отопление и 5, 98226 мегаватчаса за БГВ. Според вещото лице,не е налице разлика
между разпределеното от топлинния счетоводител /„НЕЛБО“ ЕАД/ количество ТЕ и
начисленото от ищеца. Вещото лице е повторило, че писмено на 27.07.2019 г. е
установено с предписание належащата подмяна на водомерното устройство, поради
изтеклата му метрологична годност. Имено поради тази причина „НЕЛБО“ ЕАД е
започнало да начислява ТЕ за БГВ на база 1 бр. лица по 140л/денонощие.
Въз основа на дадените количествени стойности от СТЕ е изготвено и прието
заключение на съдебно - счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице Б.Г.. Вещото
лице е дало заключение, че за процесния период 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. по партида
на ответника е издадено едно кредитно известие № **********/30.06.2020 г. за сумата
от 36, 90 лева, с което са погасени следните задължения на ответника: по фактура №
**********/03.08.2020 г. за периода от 01.06.2020 г. - 30.06.2020 г. - 36, 68 лева; по
фактура № **********/31.07.2019 г. за периода от 01.07.2019 г. - 31.07.2019 г. - 0, 22
лева. В заключението е посочен размерът на задължението на ответника за доставена
топлинна енергия за всеки един от начислените компоненти ТЕ за процесния период
01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. по месеци и общо в размер на 809, 79 лева - главница,
които подробно са посочени в табл.2 и табл.3 от заключението. Така в табл.2 са
посочени номерата и датите на отделните фактури с начислена ТЕ за всеки месец от
процесния период, падежа, сумата него и ДДС, отделна и обща стойност на ТЕ за всеки
един от компонентите. В табл.3 са посочени фактурите с период и обща дължима
сума, актуалното задължение. Вещото лице е изчислило, че обезщетението за забава
върху главницата за периода 02.07.2019 г - 21.01.2021 г. е 69, 52 лева с посочване на
задължението по всяка една от фактурите, падежа по отделните фактури, периода на
начисляване на обезщетението и неговия размер по всяка фактура.
При така събраните доказателства настоящата инстанция приема за безспорно
установено количеството и стойността на консумираната топлинна енергия за
отопление и отдадена от сградната инсталация, както и цената за услугата за дялово
разпределение, противно на възраженията на жалбоподателя, тъй като количеството
ТЕ е разпределено и начислено в съответствие с изискванията на специалната
методика, както и неговата стойност се установява от заключението на ССчЕ след
приспадането на сумата от 36, 90 лева с кредитно известие № **********/30.06.2020 г.
4
С оглед оплакванията във въззивната жалба, спорен е компонентът за
доставената и разпределена топлинната енергия за битова гореща вода през процесния
период. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, начисляване на претендираните суми за ТЕ за БГВ според
нормативните изисквания, в който смисъл са и твърденията в исковата молба за
начисляване на ТЕ при спазване на изискванията на ЗЕ и на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
По делото се установява от заключението на СТЕ, че ТЕ за БГВ е начислявана
въз основа на т. 6.7., вр. т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение към Наредба №
16-334/06.04.2007г. - на база 1 бр. лица по 140л/денонощие, уреждаща начисляването
на ТЕ при неосигуряване на достъп за отчет на уредите. Последната хипотеза е
предвидена в разпоредбата на чл. 69, ал.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., според
която изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при
норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е
осигурен достъп за отчитане. В настоящия случай се установява, че в имота на
ответника е бил наличен водомер, по отношение на който няма данни да е бил
повреден или ответникът да не е осигурил достъп за неговото отчитане. Според
заключението на СТЕ, ТЕ за БГВ е начислена на база 1 бр. лица по 140л/денонощие на
потребление въз основа на изготвено предписание за подмяна на водомера на
27.07.2019 г., поради изтекла метрологична годност на измервателното устройство.
Следва обаче да се има предвид, че изтичането на срока за съответствие не означава
автоматично, че намира приложение разпоредбата на чл. 69, ал.2 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. и т. 6.7., вр. т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение към
Наредбата. Изтичането на срока за съответствие е основание за начисляване на
количества по предвидения с тази разпоредба норматив съгласно чл. 52, ал.8 от
Наредбата, което обаче, за да се приложи, е необходимо, според чл. 52, ал.7 от
Наредбата, топлопреносното предприятие или доставчикът да констатират изтичането
на срока и писмено да уведомят потребителя за това, като му определят срок за
привеждане в съответствие. Едва след безрезултатното изтичане на определения на
потребителя срок, настъпва основанието за начисляване на предвидените от чл. 69, ал.2
количества. В случая от заключението на СТЕ се установява изготвяне на предписание
на 27.07.2019 г. за подмяна на водомерното устройство, без да има данни за неговото
връчване на ответника и предоставянето срок, в който да бъде извършена подмяната на
устройството. При тези обстоятелства следва да се приеме, че за периода от 01.08.2019
г. до 30.04.2020 г. количеството топлинна енергия за битова гореща вода е следвало да
се начисли на база показанията на водомера, а не на база 1 бр. лица по 140л/денонощие
на потребление, доколкото на тази база е начисление ТЕ за БГВ след изготвяне на
5
предписанието от 27.07.2019 г. според заключението на СТЕ.
В аспекта на изложеното се налага извод, че при възложената на ищеца
доказателствена тежест, същият не е провел пълно и главно доказване на основанието
на претенцията си за ТЕ за БГВ за периода след 01.08.2019 г. В тази връзка следва да се
възприеме заключението на ССчЕ, от което се установява начислената ТЕ за БГВ за
всеки един месец през периода 01.05.2019г. - 30.04.2020 г. и се установява, че
начислената такава за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2020 г. е в размер на 641, 01 лева.
Следователно от претендираната сума за ТЕ за БГВ в размер на 664, 80 лева,
ответникът не дължи сумата от 641, 01 лева, тоест задължението му за ТЕ за БГВ за
процесния период е за размера на 23, 79 лева.
С оглед на изложеното и предвид задължението на ответника за топлинна
енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация, както и за услугата дялово
разпределение, се налага извода, че исковата претенция е основателна до размера на
168, 78 лева, поради което следва да се отхвърли за разликата над 168, 78 лева до
пълния претендиран размер от 809, 79 лева, тоест за сумата от 641, 01 лева. За
посочената сума не се дължи мораторна лихва за забава, която предвид заключението
на ССчЕ, изчислена въз основа на падежа на задължението за ТЕ по отделните фактури
и размера на начислената ТЕ за БГВ по фактурите, за периода 02.07.2019 г. –
21.01.2021 г. възлиза в размер на 57, 72 лева.Следователно акцесорната претенция по
чл.86 ЗЗД е основателна до размера на 11, 80 лева, поради което следва да се отхвърли
за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 69, 52 лева, тоест за
сумата от 57, 72 лева.
Като е достигнал до различни изводи първостепенният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта, с която е уважен искът за
заплащане на главница за разликата над 168, 78 лева до пълния предявен размер от
809, 79 лева, както и на обезщетение за забава за разликата над размера от 11, 80 лева
до пълния предявен размер от 69, 52 лева, както вместо това се постанови решението, с
което предявеният иск за главница и обезщетение за забава да бъде отхвърлен над
посочените размери.
При този изход на делото, следва да бъдат преизчислени дължимите разноски. С
решението си районният съд е присъдил на ищеца разноски в общ размер на 410 лева -
разноски за заповедното и първоинстанционното производство и 150 лева -
юрисконсултско възнаграждение за двете дела / 50 лева за частното гражданско дело и
100 лева за първоинстанционното дело/, от които по съразмерност му се дължат
разноски от 84, 20 лева и 30, 80 лева - юрисконсултско възнаграждение.С оглед на
изложеното, решението на районния съд следва да бъде отменено и в частта за
разноските за разликата над 84, 20 лева до 410 лева - разноски и за присъденото
юрисконсултско възнаграждение за разликата над 30, 80 лева до 150 лева.
6
За възивното производство на осн.чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемото дружество
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, от което по
съразмерност да се присъди 20, 53 лева.
Жалбоподателят не доказва направата на разноски за заповедното производство.
За първоинстанционното производство е направил разноски в размер на 150 лева -
депозит за СТЕ и 200 лева - адвокатско възнаграждение, което под регламентирания
минимум в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и не е прекомерно, в който смисъл неоснователно се
възразява от въззиваемото дружество. По съразмерност от посочените разноски за
първата инстанция, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски от 278, 12 лева.
За въззивната инстанция е направил разноски в размер на 50 лева за държавна такса, от
които по съразмерност следва да се присъди сумата в размер на 39, 73 лева.
Следователно на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в общ размер на 317,
85 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1550 от 10.05.2022 г. постановено по гр.дело №
5582/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., в частта му, с която е
признато за установено, че Д. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул."М." № ***
,ет.***,ап.***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, разликата
над 168, 78 лева до пълния претендиран размер от 809, 79 лева - главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр.***,
ул."М." № ***, ет.***,ап.***, с ИТН: ***, като и разликата над 11, 80 лева до пълния
претендиран размер от 69, 52 лева - обезщетение за забава за периода 02.07.2019 г. –
21.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 22.01.2021 г. до окончателното погасяване, които
суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 628/25.01.2021 г. по частно гр. дело № 1111/2021 г. по описа на ПРС - ХХІ гр.
състав, както и в частта му, с която Д. П. К. е осъден да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, разликата над 84, 20 лева до 410 лева - разноски и разликата
над 30, 80 лева до 150 лева - юрисконсултско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” №
37, против Д. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул."М." № *** ,ет.***,ап.***,
искове за приемане за установяване, че Д. П. К. дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, разликата над 168, 78 лева до пълния претендиран размер от
809, 79 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр.***, ул."М." № ***, ет.***,ап.***, с ИТН: ***, като и
разликата над 11, 80 лева до пълния претендиран размер от 69, 52 лева - обезщетение
за забава за периода 02.07.2019 г. – 21.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.01.2021 г. до
окончателното погасяване, които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 628/25.01.2021 г. по частно гр. дело №
1111/2021 г. по описа на ПРС - ХХІ гр. състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1550 от 10.05.2022 г. постановено по гр.дело №
5582/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII гр.с. в останалата му обжалвана
част.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, да заплати на Д. П.
К., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул."М." № *** ,ет.***,ап.***, сумата в размер на
317, 85 лева - разноски за въззивното и първоинстанционното производство по
съразмерност.
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул."М." № ***
,ет.***,ап.***, за заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата в
размер на 20, 53 лева- юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство
по съразмерност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8