Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.02.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14855
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14855/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на П.ЗА
П.П.София при “БДЖ-П.П.”
ЕООД гр.София ЕИК
******* срещу
решение №155438 от 01.07.2019 г постановено
по гр.д.№37717/2018 г на СРС , 66 състав ; с което въззивникът е
осъден да заплати на
основание чл.200 ал.1 КТ на Б.Г.К. ЕГН ********** от с.Мало Бучино сумата
от 3000
лева – неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от
трудова злополука на 24.02.2018 г – нападение и побой от непознат мъж по
време на работната смяна на ищцата на ж.п.спирака Даскалово ;
ведно със законната лихва от 24.02.2018 г до
окончателното заплащане на сумата. Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като размерът на присъдените
неимуществени вреди е завишен . Ищцата се е възстановила за 2-3 седмици , без усложнения , а
също така е била наградена с 150 лева от работодателя .
Въззиваемата
страна не е подала писмен
отговор на въззивната жалба.
Жалбата е допустима. Решението
на СРС е връчено на възивника на 25.07.2019 г
и е обжалвано в срок на 05.08.2019 г
.
Налице
е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
Решението на СРС е правилно.
Страните не спорят за предпоставките за отговорност на
работодателя за трудова злополука , както и по делото е представено на стр.7 от
делото пред СРС разпореждане по чл.55 ал.1 КСО. По тази причина ще бъдат
изложени мотиви единствено по твърденията на въззивника за прекомерност на
определеното обезщетение.
Според изслушаната пред СРС съдебно-медицинската
експертиза след нападението и побоя на 24.02.2018 г ищцата е получила
кръвонасядане с лек оток по челото в дясно и в основата на носа, охлузване по
лява ябълчна област, контузия с кръвонасядане по лигавичната повърхност на
горната устна на устата, кръвонасядане с лек оток в тилната област на главата,
контузия на шията. Според вещото лице описаните травми се дължат на отделни
травматични въздействия на твърди тъпи предмети и могат да се причинят при
побой от нанесени на пострадалата удари в лицето и главата на 24.02.2018 г. Травмите
на меките тъкани на лицето и главата са водели до постепенно отшумяващи болки
на наранените места, като от получените увреждания пострадалата би следвало да
се е възстановила напълно до 2-3 седмици след инцидента.
Според разпитания пред СРС свидетел П.К.– колежка на
ищцата , непосредствено след инцидента ищцата била силно уплашена и треперела,
носът ѝ бил издут, със синина, със следи от травма по врата, като според
свидетелката ищцата била неадекватна. Свидетелката посочва, че впоследствие
ищцата се оплаквала от силни болки в главата и врата, за които приемала
обезболяващи, като изпитвала страх по време на работа, не била спокойна, което
продължавало и към момента на разпита.
В същия смисъл са и показанията на свидетелката В.М. –
сестра на ищцата, която се грижела за нея след инцидента. М. посочва, че след
злополуката ищцата била силно уплашена и стресирана, изпитвала страх да остава
сама, да излиза на терасата, стряскала се от най-малкия шум, била отчаяна и
постоянно лежала. Имала видими рани по главата – оток на челото, синини, рани
по носа и устата. Около десет дни след това се върнала на работа, но споделяла,
че се страхувала, като впоследствие се оплаквала и от силни болки в главата и
врата, за които приемала обезболяващи.
Правилно СРС е приел , че показанията на свидетелите са
логични, последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалите събрани
по делото доказателства – медицинска документация и СМЕ .
Неоснователти са твърденията на въззивника , че обезщетение
от 3000 лева се явява завишено . Преди всичко ищцата е получила физически
травми при нападението – кръвонасядане с лек оток по челото вдясно и в
основата на носа, охлузване по лява ябълчна област, контузия с кръвонасядане по
лигавичната повърхност на горната устна на устата, кръвонасядане с лек оток в
тилната област на главата и контузия на шията. Сами по себе си физическите
травми не са особено тежки , но начинът ,
по който са причинени уврежданията – при нападение от непознат, нахлузил
торба върху главата на ищцата и нанесъл удари в главата и шията – означава
, че ищцата е преживяла тежка психическа
травма . Установено е , че при нападението ищцата е изпитала неописуем
страх и ужас и се страхувала за живота
си . Трудно се възстановила психически , като продължила да се страхува и се
стряскала и от най-малкия шум.
Законосъобразно и като е съобразил критериите установени в ППВС №4/68 г
СРС е уважил процесния иск за 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди .
Правилно СРС е счел , че не е налице основание за
приспадане от определеното обезщетение на платена от ответника „награда“ от 150
лева, в какъвто смисъл е твърдението на ответника . Наградата представлява възнаградително
дарение от страна на ответника в полза на ищцата . Дарението е едностранен
договор и предаденото по него е с основание този договор . Липсва плащане на
сума като обезщетение по чл.200 КТ , която да бъде приспадната .
По изложените съображения решението на СРС е правилно
и трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са
разноски на въззиваемата страна в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение
.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №155438 от 01.07.2019 г постановено
по гр.д.№37717/2018 г на СРС , 66 състав .
ОСЪЖДА П.ЗА П.П.София
при “БДЖ-П.П.”
ЕООД гр.София ЕИК
******* да заплати на Б.Г.К.
ЕГН ********** от с.Мало Бучино сумата от 500 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК – материален интерес под 5000 лева /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.