РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Пловдив , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20205330205149 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 525671-
F549970/17.072.2020г. на Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр.
Пловдив, с което на В. Г. М. ЕГН **********, с адрес ... е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 12743.67лв. за извършено
нарушение по чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят В. Г. М., не се явява, редовно призован. В съдебно
заседание се представлява от процесуалния си представител - адв.П.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, редовно призован,
изпраща представител, който взема становище за неоснователност на
подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
1
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 01.06.2020 г. от актосъставителя С. Т. В. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против В. Г. М. ЕГН
********** за това, че като данъчно задължено лице не е начислило ДДС в
размер на 12743.67лв. по облагаеми доставки на обща стойност 76462лв.,
извършени в период 07.10.2019г.-31.10.2019г., когато лицето не е било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок,
въпреки че е било длъжно. При извършена проверка в ТД на НАП Пловдив е
установено, че лицето е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96,
ал.2 от ЗДДС в размер на 50 000лв. на 07.10.2019г., формиран от земеделска
дейност – продажба на царевица. Нарушението е извършено на 15.11.2019г. и
е установено на 30.04.2020г. в ТД на НАП Пловдив при извършена проверка
за регистрация по ЗДДС. Актосъставителят квалифицирал извършеното от
жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл. 180 ал.2 вр. ал.1 от
ЗДДС.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят С. Т. В. заявява, че
поддържа съставения от него акт. Твърди, че М. е подал заявление за
регистрация по ЗДДС на 10.04.2020г. и в хода на проверката по нея са
изискани документи, сред които била и фактура от 07.10.2019г. на стойност
50 000лв., както и друга фактура за същия месец на стойност 26462лв. Въз
онова на тях бил изчислен и дължимия, но невнесен данък.
В жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
адв.П., жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и
необосновано.
Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед
тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на
посоченото административно нарушение на чл. 180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС се
явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение
онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
2
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. От
цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние
административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която
може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на актосъставителя и от писмените
доказателства – преписка във връзка с регистрация по ЗДДС, протокол за
извършена проверка и заповеди, по безспорен начин се установява наличието
на обективния елемент –достигането от страна на жалбоподателя от
земеделска дейност на облагаем оборот от 50 000лв. през месец октомври
2019г. Освен това безспорно се доказа по делото и обстоятелството, че
същият не е изпълнил задължението си веднага след настъпване на това
обстоятелство и в законоустановения срок да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС, а е сторил това едва на 10.04.2020г. На следващо място
от приложените фактури безсъмнено е налице доказателство относно
реализирания от М. оборот към месец октомври 2019г., както и неначисления
ДДС. Относно последния е необходимо наистина да се приложи нормата на
чл.53, ал.2 от ППЗДДС, съгласон която когат данъкът не е изрично уговорен
отделно, то той се счита за включен в продажната цена и следва да се изчисли
като 20, но върху 120, а не върху 100.
По делото са налице и доказателства за съставомерност на деянието и
от субективна страна, т.е.жалбоподателя да е знаел, че е реализирал дейност
на стойност 50 00лв. и повече, но въпреки това да не е подал заявление за
регистрация по ЗДДС в установения срок и да не е начислил данъка. По
отношение на това следва да се посочи, че всъщност направените в АУАН и
НП изводи се базират изцяло на писмени доказателства, представени от самия
жалбоподателя, който е съзнавал напълно съдържанието на изготвените
фактури, чиято обща стойност е била 76462лева, но въпреки това нито е
начислил дължимият ДДС, нито е предприел действия по регистрирането си
по ЗДДС.
На следващо място не могат да бъдат споделени доводите за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН
и издаване на процесното НП. Преди всичко от съдържанието и на двете и
3
видно, че в тях е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на
извършеното нарушение-неначисляване на ДДС, което изцяло отговаря на
изискванията на ЗАНН. Освен това в същите изрично е посочена и датата на
извършване на описаното нарушение – 15.11.2019г., тъй като до 14.11.2019г.
жалбоподателят е имал възможност да спази изискванията на ЗДДС и да
начисли дължимият данък.
Не на последно място според съда липсват основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до
неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени
доказателства по делото – неизпълнение на задължение за начисляване на
ДДС в продължителен период от време, не би следвало наказващият орган да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко
предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с
4
извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на
правилата за добра търговска практика, включително и свързана с
надлежното начисляване на ДДС и подаване на съответната информация за
това към данъчната администрация. В този смисъл всяко нарушение на
изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за
неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока
степен на накърняване на обществените отношения.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 525671-
F549970/17.072.2020г. на Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр.
Пловдив, с което на В. Г. М. ЕГН **********, с адрес ... е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 12743.67лв. за извършено
нарушение по чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА В. Г. М. ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП гр.
Пловдив сумата от 120лв., представляваща направените разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5