О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 92
Хасково,
09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският Окръжен съд……………………………..…………колегия в закрито
заседание на девети април……………..………………………………………………….
През две хиляди и двадесета…………………………….………….година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милена Петева
при секретаря ……………………………………………………..и в присъствието на
прокурора………………………………..………..………..като разгледа докладваното
от
……председателя……………………….………… ЧНД№ 143…….…..…по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по чл.243 ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Г. Г.,
защитник на обвиняемия по ДП № 6/2019 г.
на ОД на МВР-Хасково А.И.Б.против Постановление
от 18.03.2020 г. на прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково, с което
частично е прекратено наказателното производство по горепосоченото дело спрямо
обвиняемия А.Н.П. по отношение на повдигнатото против същия обвинение за
престъпление по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.
В жалбата се навежда
довод за неправилност на прокурорския акт. Той се аргументира с неверния,
според защитника, извод на прокурора, че по делото са установени „семпли и
непълни“ доказателства за участието на обвиняемия А.П. в разследваната
контрабанда, след като в действителност било установено /най-вече от
обясненията на обвиняемия И./, че двамата обвиняемия са в еднаква степен
съпричастни към това престъпление, т.е. участието на всеки от тях било
идентично. При това положение прокурорският акт, с който производството се
прекратявало частично спрямо обвиняемия П. /относно това обвинение/ необосновано
поставяло двамата обвиняеми в различно правно положение. От друга страна,
според защитника, възприетите от прокурора аргументи за недоказаност на
обвинението по чл.242 ал.4 вр. ал.2 от НК били валидни както за П., така и за
обвиняемия Б., поради което и на същото основание производството в
коментираната част следва да бъде прекратено и спрямо последния, т.е.
защитникът счита, че щом прокурорът възприема теза за доказаност на
престъплението „контрабанда“, то няма причини той да поддържа това обвинение
само за единия от обвиняемите, а за другия да приключи делото поради отсъствие
на достатъчно доказателства. Искането, което защитникът отправя, е за отмяна на
атакувания прокурорски акт и за връщане на делото със задължителни указание към
обвинението относно приложението на материалния закон.
Писмени възражения
против жалбата не са депозирани.
Съдът като се запозна с доказателствата, събрани по ДП № 6/2019 г. по описа на ОД на МВР-Хасково, с изложените в атакуваното постановление съображения, както и поддържаните в жалбата доводи, намира за установено следното:
Жалбата от защитника на
обвиняемия А. Б. е депозирана в срок, доколкото изпратеното до този обвиняем
съобщение е било връчено на 20.03.2020 г. /вижда се от приложената т.6 от ДП
обратна разписка/, а сезиращият съда документ е регистриран в деловодството на
Окръжна прокуратура-Хасково на 27.03.2020 г. Въпреки това тази жалба е
недопустима и затова тя не може да бъде разгледана по същество. Съображенията в
тази насока са следните:
Наказателното
производство по ДП № 6/2019 г. по описа на ОД на МВР-Хасково е образувано на 16.01.2019
година със съставянето на протокола за първото действие по разследването –
оглед на местопроизшествие, извършен на същата дата. В хода на разследването
против обвиняемите А.Н.П. и А.И.Б.са повдигнати съответно с Постановления от
17.01.2019 г. обвинения за престъпление по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр.
чл.20 ал.2 от НК / съответно във връзка с чл.20 ал.4 от НК за втория от тях/,
престъпление по чл.354а ал.2 изр.2-ро вр. ал.1 изр.1-во вр. чл.20 ал.2 от НК за
П. и във връзка с чл.20 ал.4 от НК за А. Б.. Против последния обвиняем е било
повдигнато и обвинение за престъпление по чл.339 ал.1 от НК. Последвало е ново
привличане. Така с Постановление от 26.11.2019 г. А. И. И. е обвинен отново в
извършването на три престъпления, като обвиненията са прецизирани /относно
фактическите им елементи/, а в правно-оценъчен аспект и променени, както
следва: обвинение по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК, обвинение по
чл.354а ал.2 изр.2-ро вр. ал.1 изр.1-во вр. чл.20 ал.4 от НК и обвинение по
чл.339 ал.1 от НК. С Постановление от 27.11.2019 г. А.П. е привлечен само за
престъплението по чл.354а ал.2 изр.2-ро вр. ал.1 изр.1-во вр. чл.20 ал.2 от НК.
Това второ по ред привличане на обвиняемия П. предхожда акта на прокурора, с
който спрямо този обвиняем частично е прекратено производството по отношение на
обвинението по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК. Този акт, предмет на
депозираната от защитника жалба, е постановен на 18.03.2020 г., като в
съобразителната част към него е прието, че обвинението и по чл.242 ал.4 вр.
ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК спрямо А.П.
все още е валидно /въпреки че в последното привличане такова обвинение липсва/
и именно заради това, а на следващо място и заради приетата доказателствена
необезпеченост на същото, тази част от наказателния процес е била прекратена с
дадени указания за възможност да бъдат атакувани само възприетите правни
основанията за прекратяване.
Макар така изложената хронология относно
направените в хода на досъдебното производство привличания към наказателна
отговорност на обвиняемия А.П. да не дава яснота по въпроса дали чрез
предявеното на 27.11.2019 г. постановление прокурорът всъщност не се е отказал
да поддържа по отношение на този обвиняем и обвинението по чл.242 ал.4 вр. ал.2
вр. чл.20 ал.2 от НК, то следва да се приеме, че след като е пристъпил към издаване
на нарочен акт за частично прекратяване на делото в тази му част, то той е
приел, че всъщност това обвинение е все още част от обема на наказателната
отговорност, за която П. е привлечен,
поради което атакуваният акт не следва да бъде приет за лишен от фактическо и
правно основание. От такъв род основания обаче е лишена насочената против него
въззивна жалба от защитника на другия обвиняем – А. И. Б., т.е. обвиняемия ,
спрямо когото е прието от прокурора, че наказателното производство по обвинението
за контрабанда следва да продължи. И това е така, защото тази жалба е насочена срещу действия на прокурора, които не
подлежат на съдебен контрол и то иницииран от този участник в досъдебния стадий
на производството. Обвиняемият, по отношение на когото наказателното
производство не се прекратява, не разполага с право да атакува постановлението,
с което се слага край на разследването спрямо останалите обвиняеми. В тази връзка следва да
се посочи, че разпоредбата на чл.243 ал.3 от НПК регламентира правото на жалба
само на този обвиняем, по отношение на когото се слага край на разследването,
доколкото на същия е предоставена възможността да претендира ревизия на
основанията за прекратяване на производството и на разпореждането, което е
постановил прокурора по отношение на веществените доказателства. В този смисъл
обвиняемите извън кръга на тези, за които производството е прекратено, не могат
да атакуват пред съда решението на прокурора да сложи край на делото за някои от
престъпленията или за някои от обвинените лица. От друга страна, в случая
доводите на защитника са насочени /и то разбираемо/ не толкова срещу
прекратяването на процеса по отношение на другия обвиняем, а по-скоро срещу
решението на прокурора да продължи производството по обвинението за контрабанда
спрямо неговия доверител /обвиняемия Б./ с твърдението, че доказателствата по
делото установяват аналогичност на изводите за участието на двете лица в тази
престъпна дейност. Очевидно е, че защитникът не е в състояние да поддържа
подобни твърдения и въз основа на тях да претендира отмяна на прокурорския акт,
а след това и връщане на делото на прокурора с указания за приложението на
материалния закон, т.е. с указания срещу кои лица и за какво престъпление да
бъде продължено разследването. Безспорно подобно искане и преследван
процесуален ефект се явяват в разрез с конституционно възприетия принцип
/чл.127 т.3 от КРБ/ за автономност на прокурорското решение кои лица да бъдат
привлечени към наказателна отговорност и за какви престъпления да се води
разследване и повдига обвинение. Твърденията,
че обжалваното постановление на прокурора поставя в нееднозначно процесуално
положение двамата обвиняеми са напълно верни, но предвид изложените по-горе
съображения те не могат да предизвикат нито отмяна на този акт, нито искания от
защитника резултат.
Така очертаните процесуални
моменти налагат извода, че жалбата е процесуална недопустима и затова тя не
може да предизвика съдебен контрол върху постановения от прокурора акт за
частично прекратяване на наказателното производство. Вместо това, тя следва да бъде оставена без
разглеждане. В заключение следва да се посочи, че жалбоподателят разполага с
правото да атакува прокурорския акт по уредения в чл.200 от НПК
вътрешноведомствен способ, а именно пред по-горестоящия прокурор.
Така мотивиран, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адвокат Г.
Г., защитник на обвиняемия по ДП № 6/2019 г. по описа на ОД на МВР-Хасково А. И.
Б., ЕГН ********** против Постановление от 18.03.2020 година на Прокурора от
Окръжна прокуратура-Хасково, с което частично е било прекратено наказателното
производство по ДП № 6/2019 г. по описа на ОД на МВР-Хасково, пр.пр. № 120/2019
година по описа на ОП-Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството, образувано по
реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Определението подлежи на обжалване и
протест пред Апелативен съд-Пловдив в седемдневен срок от съобщаването му на
защитника /адв.Г./, обвиняемия А.И.Б.и прокурора.
Съдия: