№ 15623
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110166829 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Н. М. Г. срещу Софийски районен
съд иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ, вр. чл.188, т.1 КТ – за отмяна на наказание
„забележка“, наложено на ищцата със Заповед № АС-501/27.10.2021г. на Председателя
на Софийски районен съд.
Ищцата Н. М. Г. твърди, че между нея и ответника съществува валидно трудово
правоотношение, по силата на което заема длъжността „съдебен секретар“, във Втора
административна служба „Съдебни секретари“, Наказателно отделение, Софийски
районен съд. Поддържа, че със заповед № АС-501/27.10.2021г. е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“ за извършено нарушение по смисъла на чл.187,
т.3, предл. 1 КТ: неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологични правила за периода 27.01.2021г. – 28.06.2021г. Допълва, че дадените от
нея обяснения са във връзка с констатирано бездействие, изразяващо се в невписване
на определени показатели в Автоматизираната система за управление на делата
/АСУД/, като счита, че от атакуваната заповед не става ясно какви са били вменените
задължения, които се твърди да не е изпълнила, параметри на възложената работа,
както и срок за изпълнение. Излага съображения, че издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, като се позовава на обстоятелството,
че на стр.3, абзац 2, е посочено друго лице – А. Любенова. Ищцата твърди, че
заповедта не е мотивирана, в нея липсва конкретизация на извършеното нарушение,
както и че същата не отговаря на изискванията за форма и съдържание, съобр. чл.195,
ал.1 КТ. В допълнение посочва, че не са налице материалните предпоставки за
1
налагане на наказанието, като излага подробни доводи в тази насока. Счита, че е
налице несъответствие между тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и
твърдените нарушения. Допълва, че не са настъпили неблагоприятни последици за
работодателя, нито е установено твърдяното нарушение да е извършено умишлено. По
изложените съображения претендира отмяна на наложеното дисциплинарно наказание
„забележка“, както и присъждане на разноските по делото.
Ответникът Софийски районен съд в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва съществуването на валидно
трудово правоотношение между страните по време на налагане на посоченото
дисциплинарно наказание. Твърди законосъобразност на наложеното наказание –
безспорно установено нарушение на трудовата дисциплина от ищцата и наложено при
спазване на законовоизискуемата форма и ред наказание. По същество твърди, че
ищцата е допуснала неизпълнение на служебните си задължения, представляващо
нарушаване на основни норми, касаещи дейността на съдебните служители. Счита, че
при издаване на заповедта са отчетени всички относими факти и обстоятелства, поради
което и наложеното наказание се явява съответно на извършеното нарушение.
Претендира отхвърляне на предявената искова претенция, както и присъждане на
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна
следното:
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно
той следва при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за
законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193,
чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: издаването на мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя, която
е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена
възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите
писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че
са спазени сроковете за налагане на наказанието /Решение № 544/2009 г. на ВКС, IV г.
о/. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта работодателят
следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно
деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189,
ал. 1 КТ. Процедурата по налагане на дисциплинарни наказания е уредена с оглед на
2
това да не се накърнява неоправдано конституционно закрепеното право на труд на
работниците и служителите и да не се допуска произволно налагане на дисциплинарни
наказания от работодателя.
Страните по делото не спорят, а и от приобщените и неоспорени писмени
доказателства – трудов договор № 899/11.07.2005г. и длъжностна характеристика,
съдът приема за установено наличието на валидно трудово правоотношение между
страните към дата 27.10.2021г., по силата на което ищцата заема длъжността „съдебен
секретар“, във Втора административна служба „Съдебни секретари“, Наказателно
отделение в Софийски районен съд.
В настоящия случай дисциплинарната отговорност, ангажирана на ищцата с
процесната Заповед № АС-501/27.10.2021г. на работодателя, с която ѝ е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ е за това, че в периода 27.01.2021г. –
28.06.2021г. служителката не е отразявала своевременно пълни и точни данни в
Автоматизираната система за управление на делата (АСУД) за общо 12 броя решени
дела на 6-ти състав, СРС, НО, както следва: НОХД № 13678/2020г. – липсват
попълнени данни в графа „Съдени лица”; НОХД № 17124/ 2020г. – липсват попълнени
данни в графи „Дата на постановяване на съдебния акт” и „Съдени лица”; НОХД №
14613/2020г. - липсват попълнени данни в графа „Съдени лица”; НОХД №
16695/2020г. - липсват попълнени данни в графа „Съдени лица”; НОХД № 17177/2020г.
– липсват попълнени данни в графи „Диспозитив на съдебния акт” и „Съдени лица”;
НОХД № 11603/2019г. – липсват попълнени данни в графи „Диспозитив на съдебния
акт” и „Съдени лица”, а в графата „Дата на постановяване на съдебния акт” е отразена
30.06.2021г. /отговаряща на датата на произнасяне на присъдата/, докато в графа „Дата
на обявяване на делото за решаване” фигурира дата 30.08.2021г.; НОХД №
15947/2019г. – липсват попълнени данни в графи „Диспозитив на съдебния акт” и
„Съдени лица”; НОХД № 10475/2020г. – липсват попълнени данни в графи
„Диспозитив на съдебния акт” и „Съдени лица”; НОХД № 12759/2020г. – липсват
попълнени данни в графи „Диспозитив на съдебния акт” и „Съдени лица”; НОХД №
4127/2021г. – липсват попълнени данни в графи „Диспозитив на съдебния акт” и
„Съдени лица”; НОХД № 9109/2017г. – липсват попълнени данни в графа „Съдени
лица”. В гарафа „Дата на постановяване на съдебния акт” е отбелязано 03.02.2016г., в
графа „Дата на обявяване на делото за решаване – 25.05.2021г., а присъдата е
произнесена на 22.03.2021г. В процесната заповед е посочено, че извършеното
представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ,
осъществяващо състава на нарушението по чл. 187, ал.1, т.3 КТ - неизпълненние на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила,
изразяващо се в неизпълнение на задължението на служителя своевременно да попълва
данни, касаещи информация за диспозитива на съдебните актове, с които са
приключили делата, както и броя на съдените по тях лица. В допълнение към това е
3
отразено, че посочените трудови задължения, произтичат от Правилника за
администрацията в съдилищата, както и от длъжностната характеристика за
длъжността „съдебен секретар” в т. II, т.6 и т. II, т.15 /в утвърдената актуализация през
2018г./. За извършеното нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ,
работодателят е наложил на ищцата на основание чл. 188, т. 1 КТ дисциплинарно
наказание „забележка”. Видно от удостоверителния запис върху документа, заповедта
била връчена на ищцата на 29.10.2021г., от който момент във връзка с нормата на чл.
195, ал. 3 КТ и наказанието й се счита наложено.
Спорно по делото е осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина
от страна на служителя, както и спазването на императивно разписаните в КТ правила
за законосъобразно налагане на дисциплинарно наказание.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, която следва да съдържа задължителни реквизити: посочване на
нарушителят, конкретното нарушение на дисциплината, описано чрез обективните и
субективните му признаци, времето на извършването му, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. За наличието на изискуемите от закона реквизити
на заповедта съдът следи служебно. Съгласно константната практика на ВКС /Решение
№ 849/12.02.2011г. на ІVг.о., Решение № 266/26.09.2011г. по гр. д. № 311/2011г. на ІІІ
г.о., Решение № 432/07.11.2011г. по гр.д. № 65/2011г. на ІV г.о. и др./ мотивирането на
заповедта е изпълнено при наличие на данни за еднократност на наказанието, спазване
на сроковете по чл. 194 КТ и осигуряване на възможност на работника или служителя
да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не
буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна.
В настоящия случай, съдът намира, че заповедта за уволнение е в достатъчна
степен мотивирана от обективна и субективна страна – посочен е нарушителят,
описани са видът на нарушенията и в какво конкретно се изразяват, както и периодът, в
който са извършени, съответно същата отговаря на изискванията на чл.195 КТ.
Съдът намира възражението на ищцата относно наличието на неяснота по
отношение на лицето, на което е наложено наказанието „забележка“ с процесната
заповед за неоснователно по следните съображения. Действително в пар. 2, стр.3 от
заповедта – в частта „При така установените данни намирам от правна страна
следното:...”, работодателят е посочил като извършител на описаните нарушения на
трудовата дисциплина лицето А. Любенова, но съдът счита, че в случая се касае за
еднократно допусната техническа грешка при изписване имената на нарушителя. От
съдържанието на процесната Заповед № АС-501/27.10.2021г. безпротиворечиво се
установява, че същата касае именно ищцата – отразено е, че е издадена въз основа на
доклад на съдебния администратор на СРС, съставен във връзка с констатирани
4
нарушения на трудовата дисциплина, извършени от Н. М. Г., заемаща длъжността
„съдебен секретар“, като в тази насока изчерпателно са изброени делата, по които са
констатирани допуснати пропуски при попълването на данни в АСУД, и е посочено, че
всички те са такива по описа на СРС, НО, 6-ти състав, чийто секретар е Н. Г..
Последното съдът намира, че кореспондира с вписаните обстоятелства в приетия като
писмено доказателство по делото „Списък на съдебните секретари, получили Указания
за работа в АСУД”, неоспорен от ищцата, видно от който последната е удостоверила с
подписа си на дата 21.12.2018г. в качеството на секретар на 6-ти съдебен състав
получаването на процесните Указания. Нещо повече, в оспорената заповед ищцата е
индивидуализирана отново с трите си имена при посочването като лице, от което са
изискани писмени обяснения за твърдяните нарушения на трудовата дисциплина,
отразено е и че именно нейното трудово досие е анализирано в хода на
дисциплинарното производство. Освен това, при съобразяване на приетите като
писмено доказателство по делото писмени обяснения, дадени от ищцата, което
обстоятелство не е спорно между страните, съдът намира, че именно те са подробно
анализирани от работодателя в мотивната част на заповедта. Не на последно място,
служителят, на когото е наложеното процесното дисциплинарно наказание със Заповед
АС-501/27.10.2021г. е точно индивидуализиран отново посредством трите си имена –
Н. М. Г., и в диспозитивната част. С оглед изложеното, съдът намира, че от
процесната заповед се извличат ясно и безпротиворечиво данни за служителя,
извършил твърдените нарушения, а именно ищцата Н. М.
Г..
Не е налице и твърдяната неяснота в заповедта на работодателя по отношение на
вменените със същата нарушения на трудовата дисциплина. Напротив, налице е
детайлно описание на процесното нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се
в непопълване на информация в АСУД относно наказателни дела на 6-ти състав на НО,
СРС, със секретар ищцата – посочени са конкретните дела – 12 на брой, съответната
информация, свързана с тях, която не е попълнена в АСУД, както и обстоятелството,
че с това си бездействие служителката е нарушила изрично предвидени в
длъжностната характеристика задължения, а именно да отрази диспозитива на
съдебния акт и брой на съдени лица в АСУД. В тази връзка следва да се отбележи, че
действително при изброяване на конкретните дела, при които са установени пропуски,
работодателят е посочил двукратно в заповедта НОХД №17124/2020г., но двата случая,
при които се реферира към същото, се различават по вида на графите, в които не е
попълнена информация във връзка с делото, съответно графи „Дата на постановяване
на съдебния акт“ и „Съдени лица“ от една страна, и графи „Диспозитив на съдебния
акт“ и „Съдени лица“ от друга, като доколкото характера на информацията е различен,
съдът намира за неоснователно възражението на ищцата, че се касае за едно и също
нарушение.
5
На следващо място, в заповедта е предоставено и описание на обстоятелствата,
при които е открито процесното нарушение – в хода на извършена проверка при
изготвяне на статистически отчет за първото шестмесечие на 2021г. от съдебния
администратор на СРС, при което на съдебните секретари, сред които и ищцата, било
възложено изготвяне на справки за постановените от съдебните състави в „НО” актове
по различни видове дела. Ето защо, при съобразяване съдържанието на Заповед №
АС-501/27.10.2021г., съдът намира, че ответникът е изпълнил задължението си за
посочване на всички признаци от обективна и от субективна страна на процесните
нарушения на трудовата дисциплина. В тази връзка, следва да се отчете, че за
работодателя не е регламентирано задължение да посочва в заповедта кои задължения
по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния
трудов ред са нарушени, както и какво дисциплинарно нарушение според
класификацията в чл. 187 КТ е извършено с оглед действията/бездействията на
работника – в този смисъл Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012
г., IV г. о., като неправилната квалификация на дисциплинарните нарушения не се
отразява на законността на наложеното дисциплинарно наказание – в този смисъл
Решение №205 от 04.07.2011г. на ВКС по дело №236/2010. Независимо от това, в
настоящия случай ответникът е посочил, че описаното поведение на ищцата
осъществява състава на нарушението по смисъла на чл. 187, ал.1, т.3 КТ -
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични
правила, без да конкретизира за коя от трите хипотези се касае. Въпреки това, съдът
намира, че от съдържанието на заповедта безспорно се изяснява, с оглед детайлното
описание на извършеното нарушение, по напълно ясен и разбираем за служителката
начин, в какво се състои нейната простъпка. Доколкото неколкократно е посочено, че
ищцата не е попълнила изискваните данни за дела: НОХД № 13678/2020, НОХД №
17124/ 2020, НОХД № 14613/2020, НОХД № 16695/2020, НОХД №
17177/2020, НОХД № 11603/2019, НОХД № 15947/2019, НОХД № 10475/2020,
НОХД № 12759/2020, НОХД № 4127/2021, и НОХД № 9109/2017 в АСУД, което от
своя страна представлява пропуск в изпълнението на служебните задължения, съдът
намира, че изложеното от работодателя в мотивната част на оспорената заповед не е от
естество да провокира съмнения и несигурност у служителката по отношение на
нарушението, във връзка с което е наложеното процесното наказание, а именно че
същото се изразява в неизпълнение на възложената работа. Нещо повече, с оглед
твърденията в исковата молба, ищцата изрично признава, че поисканите от
работодателя писмени обяснения за процесните нарушения се отнасят единствено за
констатирано бездействие.
Следва да се посочи, че не е налице и твърдяната неяснота относно това с какъв
акт и кога на ищцата е възложено задължението за попълване на данни относно делата
в АСУД. Съгласно изложеното по-горе, за работодателя липсва задължение да посочва
6
конкретните разпоредби на актове, нарушени от страна на служителя, но независимо
от това, в процесната заповед ответникът е аргументирал, че с поведението си ищцата е
допуснала нарушение на задължения, вменени с актуализираната през 2018г.
длъжностна характеристика за длъжността „съдебен секретар“, като е цитирал
прецизно т.2.15 от същата, установяваща задължение за ищцата след приключване на
делото и постановяване на съдебен акт в съдебно заседание да отразява диспозитива в
АСУД при спазване условията на чл. 64 ЗСВ. Освен това, видно от отбелязването в
приетата като писмено доказателство по делото длъжностна характеристика за
длъжността „съдебен секретар“, ищцата е удостоверила с подписа си, че екземпляр от
същата е връчен на 12.12.2018г., с което съдът счита за доказано, че служителката е
била запозната със съдържанието , поради което и към момента на налагане на
наказанието без съмнение е била наясно със визираната от работодателя клауза на
т.2.15 от същата.
Съдът намира за изпълнено и изискването за надлежно посочване на момента на
извършване на процесните нарушения, а именно периода от 27.01.2021г. – 28.06.2021г.
В тази връзка следва да се отбележи, че когато спецификата на изпълняваната работа не
позволява откриване на точния ден и час на извършването на дисциплинарните
нарушения, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията
на чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването им – в този
смисъл Решение №69 от 07.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 372/2012, IV г.о.
На следващо място, по делото не е формиран спор и относно спазване на
преклузивния срок по чл. 194, ал.1 КТ за упражняване правото на работодателя да
наложи дисциплинарно наказание. Нещо повече, спазването на срока се установява и
от представените по делото писмени доказателства – Доклад вх. №
29006338/08.09.2021г. на Б.Б. – съдебен администратор при СРС, Доклад от
06.10.2021г. на Евгения Гачева – началник първа АС „Съдебни секретари“, НО при
СРС и Заповед № АС-501/27.10.2021г.
Следва да се отбележи и че възраженията на ищцата, че не е запозната с Доклади
вх. № 29006338/08.09.2021г. и вх. № 29006336/08.09.2021г. е ирелевантно, доколкото
критерий за законосъобразно проведено дисциплинарно производство е
обстоятелството дали служителката е запозната с акт на работодателя, с който
последният изисква нейните обяснения за твърдените нарушения на трудовата
дисциплина, в който същите са описани по ясен и разбираем за нея начин, като в
случая такъв акт представлява Заповед № 453/04.10.2021г. Процесната безспорно е
била доведена до знанието на ищцата, доколкото последната е удостоверила
получаването ѝ със собственоръчно изписване на имената и подписа си и отразяване на
дата на връчване – 04.10.2021г. и във връзка със същата заповед е депозирала писмени
обяснения вх. №*********/07.10.2021г.
7
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното дисциплинарно
наказание „забележка“ е наложено при съблюдаване на законоустановената в чл.193
КТ процедура, след изискани във връзка с констатираните нарушения обяснения, като
фактът, че не са изцяло кредитирани от наказващия орган не представлява нарушение
на процедурата.
В тежест на носителя на дисциплинарната власт е да установи, че описаното в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяние е извършено от наказания
служител, и че същото представлява виновно неизпълнение на трудовите задължения,
установени с нормативен акт, трудовия договор или законно разпореждане на
работодателя.
В настоящия случай с утвърдената актуализация на длъжностната
характеристика за заеманата от ищцата длъжност, на същата е вменено задължение за
отразяване на диспозитива на постановения съдебен кат в АСУД след приключване на
съдебното заседание при спазване условията по чл.64 ЗСВ, съгласно която норма
актовете на съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които
подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се публикуват незабавно след
постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване
изискванията за защита на личните данни и ЗЗКИ, като както вече се установи с оглед
положеният от ищцата подпис под процесния документ, служителката е била запозната
със съдържанието му, включително и със възложеното ѝ задължение за работа с АСУД.
В тази връзка за неоснователно съдът намира възражението на ищцата, че същата не е
имала подобно задължение и не е била обучавана за работа с системата на ответника.
Напротив, от представените по делото писмени Указания за обработка на дела в АСУД
– СРС, Наказателно отделение – АС „Съдебни секретари“ се установява, че на лицата,
заемащи тази длъжност са дадени подробни разяснения за техническите действия,
които същите следва да извършат съобразно различните варианти на приключване на
съдебно заседание, а именно – с отглагане на делото, с прекратяване, с обявяване за
решаване, с постановяване на решение в открито съдебно заседание в хипотезата на чл.
78а НК, с постановяване на присъда, както и с постигане на споразумение. Дадено е
детайлно описание на всяко от действията, изброени ясно в последователността, в
която следва да бъдат извършени – отразено е точно какво съдържание следва да бъде
попълнено във всеки един от гореизброените случаи. Процесните указания съдът
намира за безспорно доведени до знанието на служителката, доколкото с подписа си,
положен в Списък на съдебните секретари, получили Указания за работа в АСУД,
приет като писмено доказателство по делото, в качеството на секретар на 6-ти съдебен
състав същата е удостоверила получаването им на 21.12.2018г. – момент, предхождащ
извършването на процесните нарушения, съответно налагането на дисциплинарното
наказание за тях. Нещо повече, наличието и предоставянето на процесните Указания се
потвърждава и от Бойка Методиева Борисова, разпитана като свидетел по делото,
8
чиито показания съдът кредитира, доколкото същите кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал. Изводът, че на ищцата е проведено
обучение за работа с процесната система не се опровергава и от събраните по делото
показания на свидетелката Весела Асенова Стойкова – бивш служител при ответника,
заемала същата длъжност като ищцата до м.ноември 2021г., в т.ч. и към момента на
извършване на процесните нарушения. При разпита си свидетелката изрично признава,
че е познавала ищцата, както и че двете в качеството им на съдебни секретари са имали
задължение за работа със системата АСУД, но отрича да са преминавали обучение.
Последното противоречи на изложените непосредствено след това показания от
свидетелката, съгласно които Евгения Гачева – началник АС „Съдебни секретари, НО“
провеждала събрания, на които са давани указания за работа с АСУД. В допълнени
към това свидетелката изрично посочва и че в процеса на работа по-опитните колеги
помагали на останалите. С оглед така констатираното вътрешно противоречие и
предвид събраните по делото писмени доказателства, от които се установи, че на
лицата, заемащи длъжността „съдебни секретари“, сред които и ищцата, са давани
подробни разяснения и инструкции за работата с процесната система, съдът не дава
вяра на показанията на свидетелката Стойкова в тази част, като приема, че при
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва
наличието на задължение за ищцата за работа със системата АСУД, съответно за
попълване на данни в нея, съобразно резултатите от проведените открити съдебни
заседания, за което на същата са давани ясни и изчерпателни указания.
За изясняване на спора по делото е допусната съдебна компютърно-техническа
експертиза, чието заключение, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира
като обективно, компетентно изготвено и отговарящо в пълнота на поставените
въпроси. В хода на проведеното експертно изследване вещото лице е установило за
всяко от процесните дела, че раздел „Съдени лица“ съдържа 17 броя графи, сред които
„общ брои съдени лица“, „брой на обвиняемите непълнолетни лица“, „общ рецидив“,
„специален рецидив“, „опасен рецидив“, „брой оправдани“, „брой осъдени
непълнолетни“, „брой осъдени на пробация“, „брой осъдени до 3 години“, „брой
осъдени над 3 години“, „брой осъдени условно“, „брой глобени“, „брой осъдени по чл.
381-384 НП“, „други наказания“, „лица, на които делата са прекратени“, „лица,
освободени от наказание“ и „неналагане на наказание“. В тази връзка експертът е
установил по отношение на НОХД № 13768/2020г., че графите от раздел „Съдени
лица“ са попълнени в системата АСУД на 08.09.2021г. от Весела Стойкова, по
отношение на НОХД № 17124/2020г., НОХД № 14613/2020г., НОХД № 16695/2020г.,
НОХД № 11603/2019г., НОХД № 15947/2019г., НОХД № 12759/2020г., НОХД №
4127/2021г. и НОХД № 9109/2017г. - същите са попълнени на 09.09.2021г. отново от
Весела Стойкова, а по отношение на НОХД № 17177/2020г. и № 10475/2020 - на
04.10.2021г. от Н. Г.. При анализа на експертното заключение се изяснява, че графата
9
„Дата на постановяване на съдебен акт“, фигурираща в системата АСУД, по НОХД №
17124/2020г. е попълнена от Н. Г. на 04.10.2021г. с дата „26.02.2021г.“. Експертът е
представил детайлно в табличен вид и отразените в процесната система АСУД данни
за НОХД № 9109/2017г., видно от които като дата на постановяване на съдебния акт е
посочена 03.02.2016г., а като дата на обявяване на делото за решаване 25.05.2021г. По
отношение на НОХД №11603/2019г. се установява, че като дата на постановяване на
съдебния акт е вписана 30.06.2021г., а като дата на обявяване на делото за решаване –
30.08.2021г. Съгласно експертното заключение, графата „Диспозитив на съдебния акт“
в системата АСУД за НОХД №17177/2020г. и НОХД № 10475/2020г. е попълнена на
04.10.2021г. от Н. Г., за НОХД № 11603/2019г. – на 02.07.2021 от Н. Г., за НОХД №
15947/2019г. – на 05.10.2021г. от Н. Г., и за НОХД № 12759/2020г. и НОХД №
4127/2021 – на 09.09.2021г. от Весела Стойкова.
В тази връзка следва да се съобрази, че изложените констатации на вещото лице
кореспондират в пълнота със събраните по делото показания на свидетелката Весела
Стойкова, която изрично признава, че се е случвало да нанася данни в АСУД за
съдебния състав, чийто секретар е ищцата. Освен това, така установените от експерта
дати, на които е попълнено съдържание в процесните графи в системата АСУД,
съответстват на обстоятелството, че към момента на изготвяне на доклада, с който са
констатирани нарушенията от св.Б.Б., е липсвала изискваната информация в същите,
видно от приложените към доклада извлечения от системата. Следва да се отбележи, че
действително обсъжданият доклад представлява частен диспозитивен документ, който
не обвързва съда с материална доказателствена сила и същият следва да бъде
преценяван с оглед останалите събрани по делото доказателства. Предвид това, съдът
анализира същия при съобразяване и на показанията на свидетелката Б.Б.. При разпита
си в откритото съдебно заседание, проведено на 13.12.2022г. свидетелката изяснява, че
при проверка във връзка с установени неточности при извършване на статистически
отчет на първото 6-месечие на 2021г., за който се изтеглят данни от информационните
системи, в т.ч. и АСУД, за това кой, кога и какво е регистрирал в тях, е констатирала
процесните нарушения, изразяващи се в непопълване на данни по конкретни дела,
описани и в доклада. Споделя, че е проверявала нанесените данни в системата АСУД
дело по дело, съответно е отразила конкретно липсващата информация в доклада, като
за доказване на констатираните от нея нарушения е приложила и извлечения от АСУД.
Ето защо, доколкото свидетелката възпроизвежда възприети пряко от нея
обстоятелства относно установяване процесните нарушения на трудовата дисциплина,
като показанията кореспондират с останалата част от доказателствената съвкупност,
в т.ч. и с Доклад вх. № 29006338/08.09.2021г., съдът дава вяра на същите и кредитира в
пълнота процесния доклад, с който са установени процесните нарушения на трудовата
дисциплина.
Предвид това, доколкото по отношение на НОХД №17177/2020г., НОХД №
10
11603/2019г., НОХД №15947/2019г., НОХД № 10475/2020г., НОХД № 12759/202г. и
НОХД №4127/2021г. не са наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи
съответно наказание с оглед крайния съдебен акт, постановен по всяко от тях, и
доколкото по делото не е формиран спор по отношение на това, че същите са
приключили още към момента на съставяне на процесния доклад, с който са
констатирани процесните нарушения, то безспорно служителката е имала
задължението да впише диспозитива в графата „Диспозитив на съдебния акт“ в
системата АСУД незабавно, с оглед нормата на чл. 64 ЗСВ, вр. т.2.15 от длъжностната
характеристика на ищцата. Ето защо, при съобразяване констатациите на вещото лице,
съгласно които диспозитивите са вписани в по – късен момент, като някои от тях са
попълнени включително от трето лице – Весела Стойкова, съдът намира процесните
нарушения, изразяващи се в бездействие по отношение своевременното попълване на
данни за диспозитив в информационната система АСУД по отношение на НОХД №
17177/2020г., НОХД № 11603/2019г., НОХД № 15947/2019г., НОХД № 10475/2020г.,
НОХД № 12759/2020г., НОХД № 4127/2021г. за безспорно установени.
В допълнение към горното, при съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, а именно заключението по приетата съдебна компютърно-техническа
експертиза, свидетелските показания, Указания за обработка на дела в АСУД – СРС,
Наказателно отделение – АС „Съдебни секретари“, Доклад вх. №
29006338/08.09.2021г. и приложените извлечения от системата АСУД към него, съдът
намира процесните нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задължението на
ищцата Г. за попълване графите „Съдени лица“ и „Дата на постановяване на съдебния
акт“ по индивидуализираните в атакуваната заповед дела: НОХД № 13678/2020г.,
НОХД № 17124/ 2020г., НОХД № 14613/2020г., НОХД № 16695/2020г., НОХД №
17177/2020г., НОХД № 11603/2019г., НОХД № 15947/2019г., НОХД № 10475/2020г.,
НОХД № 12759/2020г., НОХД № 4127/2021г. и НОХД № 9109/2017г. също за
извършени, като са налице и описаните в същата несъответствия по отношение на
датите на постановяване на крайния съдебен акт и обявяване на делата за решаване за
НОХД № 11603/2019г. и НОХД № 9109/2017г.
Ето защо, с оглед фактическите и правните изводи, до които съдът достигна по
отношение анализа на описаните в процесната Заповед № АС-501/27.10.2021г.
нарушения на трудовата дисциплина, то следва да се приеме, че работодателят
законосъобразно е упражнил правото си за налагане на дисциплинарно наказание на
ищцата.
Съдът намира, че ответникът е взел предвид конкретните обстоятелства, при
които е извършено нарушението, съобразил е тежестта на наложената на служителя
санкция с характера му, поради което и правилно е определил като съответно
дисциплинарното наказание „забележка“.
11
Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя, която в случая
се основава на констатираните нарушения на трудовата дисциплина, като
неизпълнението на трудовите задължения е обосновано с множество конкретни
нарушения, които в своята съвкупност отразяват системност и тенденциозно
неотговорно отношение към трудовата дисциплина. Нещо повече, видно от
приложените писмени обяснения по искане на работодателя по реда на чл. 193 КТ,
както и от изложените твърдения в процесната искова молба, служителката не изразява
критичност по отношение липсата на срочност при изпълнение на вменените
задължения, за които същата безспорно е била уведомена. Освен това, следва да се
отбележи и че наличието на действително настъпили неблагоприятни последици е
само едно от обстоятелствата, които работодателят следва да вземе предвид при
преценката си дали и какво дисциплинарно наказание да наложи. Предвид това,
липсата на такива не изключва възможността за налагане на дисциплинарно наказание,
особено на най – лекото предвидено такова, в случай на безспорно установено
нарушение на трудовите задължения от страна на служителя, каквато е настоящата
хипотеза. В допълнение следва да бъде посочено, че ответникът е съобразил и
обстоятелството, че в случая не се касае за инцидентно нарушение на вменените
трудови задължения, доколкото в оспорваната заповед е налице препращане и
аргументиране налагането на дисциплинарно наказание с установени предходни
пропуски в дейността на служителя, за което е проведена дисциплинарна процедура,
приключила с приета към доказателствата по делото Заповед № АС-141/25.03.2021г. В
тази насока следва да се съобрази, че макар предходно образуваното дисциплинарно
производство срещу служителя да е прекратено, поради липса на данни за системност,
същото е индиция за поведение на служителя в нарушение на установената трудова
дисциплина, за спазването на която ищцата е била предупредена.
По горните мотиви съдът намира оспорваната Заповед № АС-501/27.10.2021г. на
Председателя на Софийски районен съд, с която на ищцата е наложено наказание
„забележка“, за законосъобразна, поради което искът по чл. 357 КТ, като
неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 100 лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса
12
остават за сметка на съда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ...,
ап.54 срещу Софийски районен съд, Булстат *********, иск с правно основание
чл.357, вр. чл.188, т.1 КТ – за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“,
наложено със Заповед № АС-501/27.10.2021г. на административния ръководител на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. М. Г., ЕГН **********, адрес: гр.
София, жк. ..., ап.54 ДА ЗАПЛАТИ на Софийски районен съд, Булстат *********,
сумата 100 лева, представляваща сторени разноски в производството по настоящото
дело за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13