МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №22 ОТ
28.03.2011 Г. ПО НОХД №741/2010 Г. НА НПРС
Подсъдимият Д.В.Г.
първоначално е предаден на съд затова, че на 04.10.2009 г. и на 12.10.2009 г. в
землището на с. П., обл. Ш., при условията на
продължавано престъпление, на повторност и на
предварителен сговор с лицата: К.П.П., ЕГН ********** и А.В.П., ЕГН **********,
чрез използване на технически средства – гаечни ключове и чрез използване на
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „***” е отнел чужди движими
вещи – 86,5 кг меден материал от владението на Ю.П.В., управител на ЕАД „***” –
гр. С., клон - гр. Ш., собственост на същото търговско дружество и на стойност
553,60 лв., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като
случаят е немаловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и
т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 и с чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното следствие обвинението спрямо Д.В.Г. е изменено от
страна на прокуратурата, като спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение затова,
че на 04.10.2009 г. и на 12.10.2009 г. в землището на с. П., обл. Ш., при условията на продължавано престъпление, на повторност и на предварителен сговор с лицата: К.П.П. и А.В.П.,
чрез използване на технически средства – гаечни ключове и чрез използване на
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „***” е отнел чужди движими
вещи – 6 бр. токопроводи /метални пръти/, з бр.
токови трансформатори и 1 бр. маломаслен прекъсвач от
владението на „***” – ЕАД - гр. С., клон
- гр. Ш., собственост на същото търговско дружество и на обща стойност 3 399 лв., без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
немаловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, във
вр. с чл. 194, ал. 1 и с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Д.В.Г. е предаден на съд и затова, че 04.10.2009 г. и на
12.10.2009 г., при условията на продължавано престъпление в землището на с. П.,
обл. Ш. и в съучастие като извършител с лицата: К.П.П.,
ЕГН **********, последният като съизвършител и с А.В.П.,
ЕГН **********, последната като помагач противозаконно е унищожил чужди движими
вещи – един силов маслен трансформатор - „***” – № *** г.; три броя токови
трансформатори и един маломаслен прекъсвач, на обща
стойност 5 025 лв., собственост на ЕАД „***” – гр. С., клон - гр. Ш., като
с деянието са причинени значителни вреди
– престъпление по чл. 216, ал. 5, пр. 1, във вр.
с ал. 1, с чл. 20, ал. 2 и с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимата А.В.П.
първоначално е предадена на съд затова, че на 04.10.2009 г. и на 12.10.2009 г.
в землището на с. П., обл. Ш., при условията на
продължавано престъпление и при условията на предварителен сговор с лицата: К.П.П.,
ЕГН ********** и Д.В.Г., ЕГН **********, чрез използване на технически средства
– 2 бр. гаечни ключове и чрез използване на моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „***” е отнела чужди движими вещи – 86,5 кг меден материал, на
обща стойност 553,60 лв., собственост на ЕАД „***” – гр. С., клон - гр. Ш., от
владението на Ю.П.В., управител на същото търговско дружество, без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е немаловажен –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, във вр.
с чл. 194, ал. 1 и с чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното следствие обвинението спрямо А.В.П. е изменено от
страна на прокуратурата, като спрямо нея е повдигнато обвинение затова, че на
04.10.2009 г. и на 12.10.2009 г. в землището на с. П., обл.
Ш., при условията на продължавано престъпление и при условията на предварителен сговор с
лицата: К.П.П. и Д.В.Г., чрез използване на технически средства – 2 бр. гаечни
ключове и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „***”
е отнела чужди движими вещи - 6 бр. токопроводи
/метални пръти/, з бр. токови трансформатори и 1 бр. маломаслен
прекъсвач от владението на „***” – ЕАД -
гр. С., клон - гр. Ш., собственост на същото търговско дружество и на обща стойност 3 399 лв., без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
немаловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 и с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимата А.В.П. е предадена на съд и затова, че на 04.10.2009 г. и
на 12.10.2009 г., в землището на с. П., обл. Ш., при
условията на продължавано престъпление и в съучастие с лицата: К.П.П., ЕГН **********
и Д.В.Г., ЕГН ********** – последните като съизвършители
е умишлено улеснила чрез пазене двамата извършители да унищожат чужди движими
вещи – един брой силов маслен трансформатор - „***” – № *** г.; три броя токови
трансформатори и един маломаслен прекъсвач, на обща стойност
5 025 лв., собственост на ЕАД „***” – гр. С., клон - гр. Ш., като с
деянието са причинени значителни вреди –
престъпление по чл. 216, ал. 5, пр. 1, във вр. с ал.
1, с чл. 20, ал. 4 и с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият К.П.П.
първоначално е предаден на съд затова, че на 04.10.2009 г. в землището на с. П.,
обл. Ш., при условията на повторност
и при условията на предварителен сговор с лицата: Д.В.Г., ЕГН ********** и А.В.П.,
ЕГН **********, чрез използване на технически средства – 2 бр. гаечни ключове и
чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „***” е
отнел чужди движими вещи – 76 кг меден материал, на стойност 486,40 лв.,
собственост на „***” ЕАД – гр. С., клон - гр. Ш., от владението на Ю.П.В.,
управител на същото търговско дружество, без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, във
вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното следствие обвинението спрямо К.П.П. е изменено от
страна на прокуратурата, като спрямо него е повдигнато обвинение затова, че на
04.10.2009 г. в землището на с. П., обл. Ш., при
условията на повторност и при условията на
предварителен сговор с лицата: Д.В.Г., ЕГН ********** и А.В.П., ЕГН **********,
чрез използване на технически средства – 2 бр. гаечни ключове и чрез използване
на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „***” е отнел чужди движими
вещи - 6 бр. токопроводи /метални пръти/ от
владението на „***” – ЕАД - гр. С., клон
- гр. Ш., собственост на същото търговско дружество и на обща стойност 3 399 лв., без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
немаловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, във
вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимият К.П.П. е предаден на съд и затова, че на 04.10.2009 г. в
землището на с. П., обл. Ш., в съучастие като
извършител с лицата: Д.В.Г., ЕГН ********** и А.В.П., ЕГН ********** –
последната като помагач, противозаконно е унищожил чужди движими вещи – един
силов маслен трансформатор - „***” – № *** г., на стойност 3 150 лв.,
собственост на ЕАД „***” – гр. С., клон - гр. Ш. – престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
От пострадалата страна – “***” –
ЕАД – гр. С., представлявано от В. Ц. Г. и К.Н.Т., чрез процесуалния
представител юрисконсулт Ж.Д.З., е предявен граждански иск с цена на иска от
5 025 лв., съставляващи обезщетение за причинени имуществени щети на
дружеството, като сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от
деня на увреждането до окончателното плащане. Предявеният граждански иск е
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство..
В хода на съдебният прения прокурорът поддържа изменените обвинения за
кражба спрямо подсъдимите и заявява, че не поддържа обвиненията по чл. 216, ал.
5, пр. 1, във вр. с ал. 1, с чл. 20, ал. 2 и с чл.
26, ал. 1 от НК спрямо подсъдимия Г., по чл. 216, ал. 5, пр. 1, във вр. с ал. 1, с чл. 20, ал. 4 и с чл. 26, ал. 1 от НК спрямо
подсъдимата П. и по чл. 216, ал. 1, пр. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК спрямо подсъдимия П..
По предявените им обвинения тримата подсъдими заявяват, че се признават
за виновни. Защитниците им – адв. М. и адв. И. от ШАК също смятат, че е доказано по делото, че
подсъдимите са виновни по обвиненията за кражба. Относно обвиненията по чл.216
от НК, смятат, че подсъдимите следва да бъдат оправдани. Относно предявения
граждански иск считат, че той следва да се уважи до размера на сумата от
3 399 лв., а в останалата му част, молят, искът да се отхвърли.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимите Д.В.Г. и А.В.П.
живеят на съпружески начала в с. В., обл. Ш.. В
същото село живее и подсъдимият К.П.П.. Първите двама подсъдими били
безработни, в лошо материално положение и мотивирани от тези обстоятелства на
04.10.2009 г. в с. В., обл. Ш.ска, в дома си, те
взели решение да извършат кражба на медни части от помпена станция „***”, находяща се в землището на с. П., обл.
Ш.ска. Това решение те обсъдили около 21:00-22:00 часа и с подсъдимия К.П.П..
Последният се съгласил да участва в кражбата. Така тримата приготвили 2 бр.
гаечни ключове, № 17-19 и с лек автомобил, марка „***” потеглили от дома на В.
и П. по черен път до горепосочената помпена станция, която била собственост на
ЕАД „***” – гр. С., клон - гр. Ш.. В близост до сградата на помпената станция,
подсъдимият Д.Г. паркирал автомобила. Тримата слезнали
и се насочили към сградата на помпената станция, като взели гаечните ключове.
Намерили входната врата на сградата разбита и отворена. Тримата се разбрали
подсъдимата А.П. да остане до сградата на помпената станция – отвън, за да
предупреди другите двама подсъдими – Д.Г. и К.П. при евентуална опасност, а
последните двама влезли в сградата. Светейки със запалки /имащи малки
фенерчета/ двамата подсъдими, с помощта на гаечните ключове демонтирали шест
броя медните пръти от намиращата се в сградата комплектно-разпоредителна
уредба, състояща се от шкаф, в който се монтират маслени силови трансформатори
/един или два/ и въпросните медни тръби, които се монтират в двата края на
уредбата и представляват токопроводи. В случая на
уредбата бил монтиран маслен силов трансформатор „***” – 1984 г. Този
трансформатор подсъдимите намерили изваден от шкафа и поставен на земята, като
те не го взели, нито демонтирали части от него, а с гаечните ключове
демонтирали и взели токопроводите. После двамата
подсъдими изнесли вещите до лекия автомобил и с помощта и на подсъдимата А.П.
ги натоварили в автомобила, след което по същия път се върнали до дома на
първите двама подсъдими, където тримата разтоварили медните пръти. На следващия
ден – 05.10.2009 г., сутринта, тримата подсъдими се събрали отново в дома на Г.
и П. и с циркуляр нарязали медните пръти на 3 по-къси парчета, като отстранили
всички други части от неметал, след което тримата
натоварили прътите и със същия лек автомобил отишли в изкупвателен пункт в с. Ц.,
обл. Ш., на търговско дружество „***” – ООД – гр. Ш..
В този пункт тримата подсъдими предали на служителя при пункта – свидетеля Н.К.Н.
/формално от името на А.В.П./ откраднатите медни пръти, в размер на 76 кг. мед,
за които свидетелят Н. изплатил 437,76 лв. Тази сума тримата подсъдими си
поделили. Впоследствие, когато деянието на подсъдимите било разкрито, с
протокол за доброволно предаване от 14.10.2009 г. свидетелят Р.А.Р. – управител
на дружество „***” ООД – гр. Ш. предал на органите на МВР парче от меден прът с
дължина 24 мм. и диаметър 3 см., за което пояснил, че това медно парче е част
от предаденото количество мед в общ размер на 76 кг.
На 12.10.2009 г., около 21:00-22:00 часа, подсъдимите Д.В.Г. и А.В.П.
отново, след като се сговорили предварително, с лекия автомобил, отишли от дома
си в с. В., обл. Ш. до същата помпена станция,
вземайки предварително двата гаечни ключа № 17-19, с цел да извършат кражба на
други части от мед. Пристигайки до сградата на помпената станция подсъдимият Д.Г.
се уточнил с подсъдимата А.П. да остане до сградата отвън, за да го предупреди
за евентуална опасност, а самият той влязъл в помпената станция. Чрез гаечен
ключ, подсъдимият демонтирал – три броя токови високоволтови трансформатори,
съдържащи части, изработени от мед – медни бобини, медни плочки и планки,
заедно с крепежните им елементи – шпилки,
болтове, гайки, а освен това демонтирал и един брой маслен прекъсвач. Тези вещи
той изнесъл от сградата и с помощта на подсъдимата ги натоварил в лекия
автомобил. Прибирайки се в дома си, двамата подсъдими разтоварили откраднатите
вещи, а на следващия ден рано сутринта подсъдимият Д.Г. начупил с кирка трите
кутии, извадени от трите маслени трансформатора, с цел да отдели само частите,
изработени от мед. Същият ден – 13.10.2009 г., около 08:45 часа, почти веднага
след начупването на вещите било извършено действието претърсване и изземване
/протокол от 13.10.2009 г./ на органи от РУ „Полиция” – гр. Ш. в дома на
подсъдимите Д.Г. ***, при което били иззети описаните в същия протокол
многобройни парчета от току-що начупените с кирка три токови трансформатори и
един маслен прекъсвач.
В хода на делото са били назначени две оценителни експертизи, а в хода
на съдебното следствие е назначена и допълнителна комплексна експертиза.
Заключенията от тези експертизи установяват, че стойността на шестте броя токопроводи, отнети от тримата подсъдими е от 924 лв., а
стойността на трите броя токови трансформатори и маломасленият
прекъсвач, отнети от подсъдимите Г.П., възлизат на обща сума в размер на
2 475 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
всички събрани в хода на делото доказателства, а именно: показанията на
свидетелите Н.Д.Н., Й.С.Р. и Р.А.Р., от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие
от 13.10.2009 г. и албум за посетено произшествие от 14.10.2009 г., протокол за
доброволно предаване от 14.10.2009 г., протокол за оглед на местопроизшествие
от 13.10.2009 г., протокол за претърсване и изземване от 13.10.2009 г. и
разпореждане за одобрението му от същата дата на НпРС, покупно-изплащателни сметки №5417/15.09.2009 г. и №5445/05.10.2009
г.и протокол за доброволно предаване от 14.10.2009 г., от заключенията по
назначените в досъдебното производство, а и на
съдебното следствие оценителни експертизи, от представените по делото
веществени доказателства, а именно: 1 бр. метален чук с дървена дръжка, 2 бр.
метални болтове, 2 шайби, 1 бр. клещи с червени дръжки, 1 бр. клещи секачи с
оранжеви дръжки, 1 бр. метален чук без дръжка, 1 бр. плоска отвертка с
пластмасова жълта дръжка и 1 бр. капак за перка на електродвигател, 1 бр.
счупено парче с неправилна форма, светлокафяв цвят от неустановен материал, със
стърчащи от него кабели; 1 парче с неправилна форма с 4 бр. излизащи от него
клеми и проводници, 6 на брой с надпис на единия проводник “15, 32”, на самото
парче щампа с №25; 1 бр. парче с неправилна форма от същата материя с бял печат
с надпис “60060-88; 1 бр. парче с неправилна форма от същия материал с надпис
“Р2”; 1 бр. парче от ПВЦ, сив цвят с форма на лодка, с дължина 40 см., с
неправилни ръбове; 1 бр. плочка от същия материал с размери 20х12, с излети в
нея 2 бр. медни клеми с размери 4х4, с отвори, с резба в тях; 3 бр. бобини с
ширини около 8 см., размотани; 3 бр. бобини с ширина около 4 см.; 3 бр. метални
плочи с по 2 отвора в двата края с дължина 25 см.; 1 бр. метална плочка с
дължина 30 см. с по 4 отвора в двата края; метална планка с №10566/1984 г.;
метални планки с №11756/85 г., №11797/85 г., №41619/86 г., №41510/86 г. и
№41539/86 г.; множество шпилки, болтове и гайки, деветжилен кабел от бял метал без изолация, с дължина 4 м.,
3 бр. бобини с ширина около 4 см., увити в хартиена изолация; 2 бр. бобини с
ширина около 8 см., увити в хартиена изолация; 1 бр. бобина с ширина около 8
см., без изолация, със сив цвят; 2 бр. цилиндрични машинни части с дължина 80
см., диаметър 8 см., в средата с метални скоби, с кафяв цвят по дължината си и
жълт в основата им; множество силициеви пластини с различни размери; кутия с
един бр. парче от меден прът, с диаметър ф-3 см.; 28 бр. медни намотки с
диаметър около 10 см.; 1 бр. връзка от медни шини, с дължина около 50 см. – 12
бр. в сноп; 1 бр. връзка от медни шини, около 50 см. – 12 бр. в сноп; 1 бр.
връзка от медни шини, около 50 см. – 12 бр. в сноп; 1 бр. счупена в единия си
край медна плочка с отвор с резба с размер на плочката 4х6; 2 бр. медни жици
увити в изолация с размери на парчето 10х5, с три броя метални втулки с резба;
1 бр. медна плочка с отвор и резба с размер 4х4 см., както и от обясненията на
тримата подсъдими, където те се признават за виновни и с подробности описват
всяко от деянията. Анализът на доказателствения материал налага категоричния
извод, че с деянието си подсъдимият Д.В.Г. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2,
т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 и с чл. 26, ал.
1 от НК, подсъдимата А.В.П. осъществила от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 и с чл. 26, ал. 1 от НК, а подсъдимият
К.П.П. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като те са отнели от
владението на горепосоченото дружество гореописаните движими вещи, без
съгласието на собственика и с намерението противозаконно да ги присвоят.
Намерението за своене е безспорно предвид категорично
установеното обстоятелство, че с предмета на престъплението от първото деяние –
на тримата подсъдими, те са се разпоредили още на другия ден в собствен
интерес, продавайки токопроводите, а вещите от
второто деяние подсъдимите Г. и П. веднага след деянието са подготвили за
продан, т. е. отново да се разпоредят в свой интерес. Деянията на подсъдимите
са извършени при наличието на квалифициращите признаци, визирани в чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5 от НК. Видно е, че първото от деянията тримата, а второто
Г. и П. са извършили при предварителен сговор. Те са се срещнали и обсъдили
деянията си, предварително са планирали от кой обект ще се извърши кражбата,
предварително са набавили технически средства. В случая използуваните
технически средства – гаечни ключове несъмнено са улеснили деянията на
подсъдимите, спомагайки вещите да бъдат отделени от местонахождението им и
изнесени от сградата, а използването на лекия автомобил е улеснило фактическото
отнемане на вещите и транспортирането им до дома на подсъдимите Г. и П..
Тримата подсъдими твърдят, че подсъдимата П. не влязла в сградата на помпената
станция, а стояла отвън, за да “пази”. Това нейно поведение, обаче надхвърля
рамките на чл. 20, ал. 4 от НК и на практика е съизвършителско,
тъй като подсъдимата и във двата случая е взела участие в натоварването на
изнесените от сградата вещи в лекия автомобил и отдалечаването с този автомобил
от сградата, т.е. същата е взела активно участие в отнемането на владението на
вещите и установяването на трайна фактическа власт върху тях. Също така е
налице и признака по т. 7 на чл. 195, ал. 1 от НК относно подсъдимите Д.Г. и К.П.,
тъй като приложените по делото справки за съдимост за тях сочат, че деянията им
са извършени повторно. Те и двамата са били осъждани с влезли в сила присъди за
същото такова престъпление - кражба /за подсъдимия К.П. – присъда по НОХД №
343/2005 г. на Районен съд – гр. Ш., влязла в сила на 11.04.2005 г./; а за
подсъдимия Д.Г. – присъда по НОХД № 2050/2004 г. на Районен съд – гр. Ш.,
влязла в законна сила на 27.01.2005 г. Данните по делото сочат също така, че по
отношение на Г. и П. са налице и условията по чл.26, ал.1 от НК. Техните две
деяния са извършени през непродължителни периоди от време, осъществяват
поотделно едни и същи състави на престъплението по чл.195 от НК, извършени са
при една и съща обстановка, при еднородност на вината, като последващото –
второ деяние се явява от обективна и от субективна страна продължение на
първото деяние. Освен това двата случая на престъпни посегателства са
немаловажни не само с оглед размера на причинената вреда, но и с оглед
квалифициращите признаци „използване на техническо средство” и „използване на
МПС”.
От субективна страна деянията са извършени с пряк умисъл, тъй като
всеки от подсъдимите е съзнавал обещственоопасния
характер на деянията, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните им последици.
По гореизложените мотиви, като прие, че обвиненията за кражба спрямо
подсъдимите са доказани напълно и по категоричен начин, съдът призна подсъдимия
Д.Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и
2, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 и с чл. 26,
ал. 1 от НК, подсъдимата А.П. за виновна в извършване на престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, във вр. с чл.
194, ал. 1 и с чл. 26, ал. 1 от НК, а подсъдимият К.П. в извършване на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Относно обвиненията по чл.216 от НК, съдът счете, че същите не са
доказани безспорно. Доказателственият материал по делото установява, че при
първото от деянията тримата подсъдими не са унищожили силов маслен трансформатор
- „***” – № *** г., а при второто, подсъдимите Г. е П. не са унищожили три броя
токови трансформатори и един маломаслен прекъсвач.
Всъщност при първото от деянията подсъдимите са откраднали токопроводи,
които не са част от трансформатора и с отнемането им не се нарушава целостта на
трансформатора, нито той се поврежда. Това се установява както от свидетелските
показания, така и от данните, изложени от вещото лице Г.Ж.. За второто от
деянията е установено, че подсъдимите Г. и П. не са унищожили, а са откраднали
три трансформатора и един маломаслен прекъсвач, с
което са осъществили кражба на тези вещи, а не унищожаване. Поради това тримата
подсъдими бяха признати за невиновни и оправдани по
тези обвинения за унищожаване, както следва: Подсъдимият Г. бе оправдан по
обвинението по чл. 216, ал. 5, пр. 1, във вр. с ал.
1, с чл. 20, ал. 2 и с чл. 26, ал. 1 от НК, подсъдимата П. бе оправдана по
обвинението по чл. 216, ал. 5, пр. 1, във вр. с ал.
1, с чл. 20, ал. 4 и с чл. 26, ал. 1 от НК, а подсъдимият Костадинов бе
оправдан по обвинението по чл. 216, ал. 1, пр. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК.
За
да определи наказанията на всеки от подсъдимите, съдът отчете на първо
място, че осъществените от тях деяния представляват тежки престъпления по
смисъла на чл.93, т.7 от НК. Към датата на деянията подсъдимите Г. и П. са
осъждани, но доколкото осъжданията им обуславят
приложението на по-тежко квалифициран състав на престъплението кражба, то тези
им осъждания съдът не следва да отчита като отегчаващи вината им обстоятелства.
Подсъдимата П. е с чисто съдебно минало към момента на осъществяване на
престъплението, което е смекчаващо вината й обстоятелство. Също така по делото
тримата от подсъдимите правят пълни признания и демонстрират критично отношение
към извършеното. Поведението им, както на досъдебното
производство, така и на съдебното следствие сочи, че същите сътрудничат за
разкриване на обективната истина по делото. Установява се и, че подсъдимите Г.
и П. са безработни и не реализират доходи, като за тях, както и за подсъдимия П.
това е бил основания мотив за осъществяване на престъпленията. Г. и П. от
съжителството си имат две деца – на 10 и на 5 години. Те трудно се справяли с
издръжката на децата, нямали родители и близки, които да им оказват помощ и
получените пари от продажбата на откраднатите вещи използували за закупуване на
дрехи и учебни подобия на децата си. Отчитайки всички горепосочени обстоятелства,
съдът прие, че относно подсъдимите са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла а чл.55, ал.1 от НК, при което и най-лекото предвидено
в закона наказание за всеки от подсъдимите би се оказало несъразмерно тежко.
Поради това, съдът определи наказанията на всеки от подсъдимите при условията
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а и като отчете, че по настоящото дело е била
постановена присъда спрямо тримата подсъдими, която е била обжалвана, отменена
от ШОС и делото върнато за ново разглеждане, при което при повторното
разглеждане, съдът не може да влоши положението на подсъдимите. При тези
условия съдът определи и наложи на подсъдимия Д.В.Г. наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Изтърпяването на това наказание на основание чл.66, ал.1
от НК съдът отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като счете, че са налице всички законови предпостави за
прилагане института на условното осъждане и най-вече като съобрази, че за
поправянето на Г. не е наложително той да изтърпи ефективно наказанието си.
Действително подсъдимият Д.Г. е осъждан, като с присъда по НОХД №2050/2004 г.
на ШРС, влязла в законна сила на 27.01.2005 г., му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, условно отложено с изпитателен срок
от три години. Но в случая по тази присъда е настъпила реабилитация по чл.86,
ал.1 от НК, тъй като в изпитателния срок на наказанието му подсъдимият не е
извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание.
С последващото осъждане – по НОХД №581/2006 г. на НпРС
на Г. е наложено наказание пробация, като не е
приведено в изпълнение наказанието по НОХД №2050/2004 г. на ШРС. Затова, съдът
прие, че в случая спрямо Г. е приложим института на условното осъждане. На
подсъдимата А.В.П. съдът определи и наложи наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване също на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, съобразявайки, че са налице условията
за това и че за поправянето й не е наложителна тя да изтърпи ефективно
наказанието си. На подсъдимия К.П.П. съдът наложи наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Относно този
подсъдим съдът също приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като отложи
изтърпяването на така наложеното с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, по същите
мотиви, важащи и за останалите подсъдими.
Приложените по делото справки за съдимост на Д.Г. и А.П. установяват,
че те са били осъдени с присъда по НОХД №382/2010 г. на Ш.ския
районен съд, влязла в законна сила на 15.07.2010 г. Видно е, че деянието по
настоящото дело и това по посоченото дело на Ш.ския
районен съд, са извършени преди за което и да е от тях да има влязла в сила
присъда. Поради това са налице условията по чл.25, ал.1 във вр.
с чл.23, ал.1 от НК и съдът на подсъдимия Д.В.Г. ВМЕСТО наказанието,
наложено му с настоящата присъда и това по присъда №846/30.06.2010 г. по НОХД
382/2010 г. на РС – гр. Ш., влязла в законна сила на 15.07.2010 г., съдът му
определи едно общо наказание, най тежкото, а именно от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Изтърпяването на така
определеното общо наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На подсъдимата А.В.П. ВМЕСТО наказанието,
наложено й с настоящата присъда и това по присъда №846/30.06.2010 г. по НОХД
382/2010 г. на РС – гр. Ш., влязла в законна сила на 15.07.2010 г. – пробация , съдът й определя едно общо наказание, най
тежкото, а именно от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Изтърпяването на общото наказание на П., на основание чл.66, ал.1
от НК съдът също отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На осн. чл.25, ал.2 от определеното
общо наказание на подсъдимата А.В.П., съдът приспадна изцяло изтърпяното
наказание пробация по НОХД №382/2010 г. на ШРС, като
два дни пробация се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Относно предявения граждански
иск, съдът отчете следното: по делото са безспорно установени престъпните
деяния на тримата подсъдими – от горепосочените свидетелски показания, писмени
доказателства, както и от техните обяснения. С това несъмнено на
дружеството-ищец са били причинени имуществени вреди. Съобразно заключенията на
вещите лица е установено, че от първото деяние на тримата подсъдими
имуществените щети, причинени на ищцовата страна
възлизат на сумата от 924 лв., а от второто деяние на Г. и П., щетите възлизат
на сумата от 2 475 лв. В тези размери и предявеният граждански иск бе
приет за основателен и доказан и уважен, като съдът осъди тримата подсъдими да
заплатят солидарно на “***” – ЕАД – гр. С., бул. “***”, №136, представлявано от
В. Г. и К.Т., чрез пълномощника юрисконсулт Ж.Д.З. сумата от 924 лв. /деветстотин двадесет и четири лева/,
съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 04.10.2009 г. до окончателното плащане, а подсъдимите Г. и П.
да заплатят на ищцовата страна солидарно сумата от
2 475 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и пет лева/, съставляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 12.10.2009 г. до окончателното плащане. В останалата му част до пълния му
размер от 5 025 лв., гражданският иск като неоснователен и недоказан, бе
отхвърлен.
Подсъдимите бяха осъдени да заплатят и държавни такси върху уважения
размер на гражданския иск, като тримата подсъдими бяха осъдени да заплатят
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от на 924 лв., а именно
в размер на 50 /петдесет/ лева., а Г. и П. да заплатят държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск от на 2 475 лв., а именно в размер на 99
/деветдесет и девет/ лева.
Съдът разпореди представените по делото веществени доказателства 1 бр.
метален чук с дървена дръжка, 2 бр. метални болтове, 2 шайби, 1 бр. клещи с
червени дръжки, 1 бр. клещи секачи с оранжеви дръжки, 1 бр. метален чук без
дръжка, 1 бр. плоска отвертка с пластмасова жълта дръжка и 1 бр. капак за перка
на електродвигател да се върнат на
подсъдимия Г.. Тези вещи не подлежат на отнемане, тъй като те не представляват
предмет на престъпните посегателства, нито са послужили за извършването им.
Представените веществени доказателства 1 бр. счупено парче с неправилна
форма, светлокафяв цвят от неустановен материал, със стърчащи от него кабели; 1
парче с неправилна форма с 4 бр. излизащи от него клеми и проводници, 6 на брой
с надпис на единия проводник “15, 32”, на самото парче щампа с №25; 1 бр. парче
с неправилна форма от същата материя с бял печат с надпис “60060-88; 1 бр.
парче с неправилна форма от същия материал с надпис “Р2”; 1 бр. парче от ПВЦ,
сив цвят с форма на лодка, с дължина 40 см., с неправилни ръбове; 1 бр. плочка
от същия материал с размери 20х12, с излети в нея 2 бр. медни клеми с размери
4х4, с отвори, с резба в тях; 3 бр. бобини с ширини около 8 см., размотани; 3
бр. бобини с ширина около 4 см.; 3 бр. метални плочи с по 2 отвора в двата края
с дължина 25 см.; 1 бр. метална плочка с дължина 30 см. с по 4 отвора в двата
края; метална планка с №10566/1984 г.; метални планки с №11756/85 г., №11797/85
г., №41619/86 г., №41510/86 г. и №41539/86 г.; множество шпилки,
болтове и гайки, деветжилен кабел от бял метал без
изолация, с дължина 4 м., 3 бр. бобини с ширина около 4 см., увити в хартиена
изолация; 2 бр. бобини с ширина около 8 см., увити в хартиена изолация; 1 бр.
бобина с ширина около 8 см., без изолация, със сив цвят; 2 бр. цилиндрични
машинни части с дължина 80 см., диаметър 8 см., в средата с метални скоби, с
кафяв цвят по дължината си и жълт в основата им; множество силициеви пластини с
различни размери; кутия с един бр. парче от меден прът, с диаметър ф-3 см.; 28 бр.
медни намотки с диаметър около 10 см.; 1 бр. връзка от медни шини, с дължина
около 50 см. – 12 бр. в сноп; 1 бр. връзка от медни шини, около 50 см. – 12 бр.
в сноп; 1 бр. връзка от медни шини, около 50 см. – 12 бр. в сноп; 1 бр. счупена
в единия си край медна плочка с отвор с резба с размер на плочката 4х6; 2 бр.
медни жици увити в изолация с размери на парчето 10х5, с три броя метални
втулки с резба; 1 бр. медна плочка с отвор и резба с размер 4х4 см. съдът
разпореди да се унищожат.
Тримата подсъдими бяха осъдени да заплатят направените по делото
разноски в в размер на 280 лв. /двеста и осемдесет
лева/, от които 150 лв. /сто и петдесет лева/ по сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш.
и 130 лв. /сто и тридесет лева/ по сметка на НпРС, като определи и частта, която
всеки следва да заплати, а именно от по 93, 33 лв. /деветдесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, от които по 50 лв. /петдесет лева/ по сметка на ОД
“Полиция – гр. Ш. и 43, 33 лв. /четиридесет и три лева и тридесет и три
стотинки/ по сметка на НпРС всеки.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
18.04.2011 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: