№ 413
гр. гр.Несебър, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20222150100004 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на З. Ц. Ц. с
ЕГН **********, с адрес: гр.Н., кв.К.№***, ет.*, ап.** подадена чрез процесуалния й
представител адв. Д. В. М., със съдебен адрес: гр.П., бул."П.ш."№**, ет.*, ап.*, тел.
088******3 против "А.Т.Е.Г."АД с ЕИК 20*******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул."А.С."№**-**, бл. Бизнес център „У.М. (U.M.)”, ет. 12,
представлявано от Ф.Г.Д. и Св.Ю.А..
В исковата молба се твърди, че ищцата Ц. била страна по Договор за
потребителски кредит № 432170, сключен с ответното дружество за сумата от 900 лв. и
договорна лихва в размер на 77,29 лв. Сочи се, че съгласно договора ищцата трябвало
да заплати неустойка в размер на 370,12 лв., като по този начин общото задължение по
договора било в размер на 1347,41 лв. Твърди се, че ищцата не дължи сумата в размер
на 370,12 лв. Сочи се, че претендираната неустойка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Излагат се съображения, че
накърняването на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, било
той изрично формулиран или проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Сочи се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по
смисъла на чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди се, че търсената
неустойка е нищожна и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на
чл.19, ал.4, чл.21 ал.1, чл.33 ал.1 от ЗПК, като се излагат съображения в тази насока и
1
се коментират посочените норми.
Предвид гореизложеното се моли да се приеме за установено, че З. Ц. Ц. не
дължи на "А.Т.Е.Г."АД сумата в размер на 370,12 лв. /триста и седемдесет лева и
дванадесет стотинки/, представляваща незаконосъобразно търсена неустойка на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 4, чл. 21, ал. 1, чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Представят
писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „А.Т.Е.Г.“ ЕАД не е подаден отговор на
исковата молба. Извън срока е подадено становище, в което се развиват съображения в
насока, че клаузата за неустойка не е нищожна.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. В тежест на ответника е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 432170 от 14.09.2021г., в който е
уговорена валидна неусточна клауза и е настъпил фактическият състав, при който
възниква вземането за неустойка. Ответникът следва да докаже и размера на
претенцията си.
Ищцата следва да докаже твърденията си за нищожност на клаузата за неустойка
поради противоречие със закона и добрите нрави.
Няма спор, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
432170 от 14.09.2021г. (на л. 5 – л. 7 от делото). В случая се оспорва конкретна клауза
от него – чл. 5.6 от договора, според която ако кредитополучателят (ищцата) не
осигури обезпечение в срок (до края на следващия ден след предоставяне на сумата),
според предвиденото в чл. 5.1 – чл. 5.5 от договора (банкова гаранция или
поръчителство от две физически лица) дължи неустойка според Приложение № 1 към
договора (на 4 вноски по 92,53 лв. или 370,12 лв. съобразно погасителен план на гърба
на л. 7 от делото).
С чл. 5.6 от Договора неустойката е уговорена за компенсирането (чрез
обезпечения) на евентуална неплатежоспособност на кредитополучателя (бъдещо
несигурно събитие). На практика с тази неустойка не се обезпечава вземане на
кредитора и по-специално вредите от неизпълнението, каквато е основната функция на
неустойката (арг. от чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). В т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС е предвидено, че нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
2
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В случая самият характер на неустойката е
извън посочените нейни функции. С нея не се обезпечава вземане на кредитора и целта
не е да се обезщетят предвидимите вреди от неизпълнението на договора, а да се
компенсира една възможна бъдеща неплатежоспособност на кредитополучателя и то
чрез поръчителство или банкова гаранция, които следва да се осигурят в изключително
кратък срок – 1 ден. Този характер на неустойката не позволява да се извърши
преценка на съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Т.е. с уговарянето на тази неустойка кредиторът
получава освен обезщетение за очакването вреди от неизпълнението на задължението
за връщане на кредита, така и допълнително обезщетение за вреди, несвързани с
неизпълнението на това задължение. Налага се извод, че присъждането на такава
неустойка би довело до несправедлив резултат, несъвместим с добрите нрави и водещ
до прекомерно обезщетяване за кредитора, извън нормалното при подобни случаи.
Следователно клаузата на чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит № 432170 от
14.09.2021г.е нищожна, тъй като представлява клауза за неустойка, която излиза от
присъщите й функции и поради тази причина по арг. от т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС – противоречи на добрите
нрави.
С оглед всичко изложено и след като клаузата за неустойка е нищожна, то и
начислената въз основа на нея сума от 370,12 лв. не се дължи и предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят направените по делото
разноски – запалтена държавна такса в размер на 50 лв.
Видно от договора за правна защита и съдействие (на л. 100 от делото) ищцата е
била представлявана в процеса безвъзмездно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното
3
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По арг. от чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата (с оглед цената на договора) на адвоката следва да бъде определено
възнаграждение в размер 400 лв. Т.е. ответникът следва да заплати на адвоката
възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че З. Ц. Ц., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр.Н., кв.К.№***, ет.*, ап.**, НЕ ДЪЛЖИ на „А.Т.Е.Г.“
ЕАД, ЕИК 20*******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.” №**, бл.
П.Л.О.Ц., ет. 8, сумата от 370,12 лв., представляваща неустойка, начислена по чл. 5.6
от Договор за потребителски кредит № 432170 от 14.09.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „А.Т.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК 20*******,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.” №**, бл. П.Л.О.Ц., ет. 8, да заплати
на З. Ц. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.Н., кв.К.№***, ет.*, ап.**, сумата от
50 лв., представляваща направени по делото разноски – платена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. А.Т.Е.Г.“
ЕАД, ЕИК 20*******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.” №**, бл.
П.Л.О.Ц., ет. 8, да заплати на адвокат Д. В. М. от АК Пловдив, с адрес в гр. Пловдив,
ул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 400 лв., представляваща
възнаграждение за безплатна правна помощ, осъществена по делотоОСЪЖДА Д.В.Д. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Р., ул."М."№** да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД („ПИБ“ АД) с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.“Д.Ц.“ №**, направените разноски по делото в
заповедното производство в размер на 396,05 лева, от които - заплатена държавна
такса в размер на 296,05 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
както и разноски в настоящото производство в размер на 1046,05 лева, от които 296,05
лева - заплатена държавна такса, 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, 600 лева
- депозит за изготвените заключения по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4