РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. , 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101479 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск от „Кредито“ ООД, гр. София
против С. А. Б. от гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград. Иска се да бъде признато
за установено, че ищеца има изискуемо вземане от ответника въз основа на
индивидуален договор за паричен заем № ... от ... г. сключен от разстояние,
при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, а именно: главница в размер на 363.11
лева (триста шестдесет и три лева и 11 стотинки) лева, договорна лихва в
размер на 38.81 лева от 13.12.2022 г. до 13.6.2023 г., лихва за забава в размер
на 59.73 лева от 14.6.2023 г. до 28.08.2024 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението 29.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски по ч.гр.д. №1116/2024 г., по описа на Районен съд - Гоце
Делчев.
Иска се също така ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените разноски по заповедното производство и по настоящото
производство.
Твърди се от ищеца, че на .... г. по реда на ЗПФУР и при спазване на
всички законови изисквания между „Кредито“ ООД, в качеството на
1
кредитодател и С. А. Б. като кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит с № ..., с който кредитодателят се е задължил да
предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 800 лева. От своя
страна кредитополучателя следвало да върне сумата на 6 месечни вноски,
всяка от 212.27 лв. Освен главницата, вноската включва договорна лихва от
32.08%, годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 37.24%, такса за
експресно разглеждане в размер на 158.84 лв. и неустойка в размер на 238.26
лв. Таксата за експресно разглеждане не се претендира и не е предмет на
делото. Тази такса не следва да се включва в ГПР, тъй като не обуславя
отпускането на кредита и не е част от разходите, съпровождащи усвояването
на исканата сума. Дължи се само при отпускане на кредита, не и ако бъде
отхвърлено искането. Предоставена е възможност на потребителя да измени
договора, съставяйки свой проект или да го приеме, както е изготвен от
кредитора. Ответницата се е съгласила с предложения проект и го е
подписала, изпращайки СМС, който й е изпратен на попълнения от нея
телефонен номер. След подписване на договора ищцовото дружество е
предоставило заемната сума на ответника, с което е изпълнило задължението
си по договора. Ответника от своя страна не е извършила никакви плащания
по договора, въпреки многократните покани по телефон и чрез ел. поща.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образуваното ч.гр.д. № 1116/2024 г.
Съдът е уважил претенцията и е издал Заповед за изпълнение за
претендираните суми. Срещу заповедта е подадено възражение, поради което
е подадена настоящата искова молба.
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 6 и чл.8 от ЗПФУР
във вр. чл. 9, чл.11 и чл.33 от Закона за потребителския кредит, чл.79 и чл.86
от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 422 и чл. 415 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника
е постъпил отговор, в който се застъпва становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Счита процесния договор за
кредит за недействителен, тъй като не съдържа ГПР, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването му. Не става ясно кои
точно разходи са включени в ГПР и кой разход какъв процент ГПР формира.
Таксата за експресно разглеждане на искането не е включена в ГПР. Макар в
договора изрично е посочено, че изборът и закупуването на този пакет
2
допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита, на
практика уговарянето му е наложено и обусловено от господстващата позиция
на кредитора. Иначе няма логика кредитополучателят да поеме допълнителна
тежест и да заплати възнаграждение по пакета от допълнителни услуги, което
е около една десета от размера на отпуснатия кредит, и то за услуги,
представляващи една евентуална възможност, а не реално предоставени
такива. Неустойката за непредставянето на поръчител, в размер на 238,26 лв.,
не е включена като разход в ГПР, а потребителят няма възможност да откаже
предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително
условие за получаване на кредита. Така се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от
ЗПК. Представени са доказателства, че ответницата е заплатила към момента
на предявяване на иска сума от 474.60 лв. Ако съдът приеме, че процесният
договор за потребителски кредит е недействителен, ответницата остава да
дължи на ищеца сума в размер на 325. 40 лв. На основание чл. 241, ал. 1 от
ГПК се иска при постановяване на решението, изпълнението на задължението
за връщане на главницата да бъде разсрочено съобразно погасителния план
към договора за кредит.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл. 22 във
вр. чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал, 1, т. 7 - 9 от ЗПК,
чл.19 от ЗПК, чл.23 от ЗПК.
От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо
отношение следното:
На ... г. С. А. Б. подала на електронната страница на „Кредито“ ООД
заявка за отпускане на кредит в размер на 800 лева за срок от 6 месеца. При
кандидатстване същата избрала опция „Бързо разглеждане (до 20 минути)“.
При това представила личните си данни, телефонен номер и адрес, както и
въвела снимки на личната си карта и своя снимка с личната карта. На Б. била
предоставена преддоговорна информация под форма на Стандартен
европейски формуляр (СЕФ, находящ се в ч.гр.д. ... г.), в който е посочено, че
при заем от 800 лева за срок от 6 месеца, заемополучателя ще следва да
заплати вноска в размер на 146.08 лева месечно, както и услуга за експресно
разглеждане в размер на 158.84 лева и общата сума, която ще се заплати е
1035.36 лева. Уведомена е, че следва да осигури две физически лица -
солидарни длъжници и условията на които трябва да отговарят те.
3
Предоставена й е информация относно лихвения процент, при който ще бъде
отпуснат кредита – фиксиран лихвен процент 32.08%, годишен процент на
разходите – 37.24%, като при изчислените на последния се вземат предвид
следните условия: договорът за кредит ще остане валиден пред договорения
период; страните по него ще изпълнят задълженията си съгласно условията и в
сроковете посочени в договора, лихвения процент е фиксиран и остава
непроменен за срока на договора.
На същата дата ...г. между „Кредито“ ООД като кредитодател С. А. Б., в
качеството на кредитополучател бил сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) с № ..(л.9-30, вкл.
по ч.гр.д. № .. г. по описа на съда). С договора „Кредито“ ООД се задължило
да отпусне на ответника паричен заем в размер на 800 лева, а от своя страна
кредитополучателя следвало да върне сумата на 6 месечни вноски, всяка от
212.27 лева. Освен главницата, вноската включва договорна лихва от 32.08%
или в размер на общо 76.50 лева, годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 37.24%, такса за експресно разглеждане в размер на 158.84 лева и
неустойка в размер на 238.26 лева. Общо дължимата сума по кредита е в
размер на 1273.60 лева. Съгласно приложеният погасителен план първата
погасителна вноска по кредита се дължи на 13.01.2023 г., а последната – на
13.06.2023 г.
В чл.11 от процесния договор за кредит е уговорено, че такса за
експресно разглеждане в размер на 158.84 лева се дължи на равни погасителни
вноски, ведно с останалите компоненти на задължението и е включена в
погасителния план.
В чл.26 от договора е договорено, че в деня на сключване на договора
или най-късно в срок от три календарни дни след това кредитополучателя ще
предостави на кредитора следното обезпечение: две физически лица, всяко от
които отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудовото възнаграждение, като нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 2 000 лева; да работи на безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем в „Кредито“ ЕООД, да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има такива да е със статус редовен. Солидарните длъжници подписват на
4
хартиен носител в офис на кредитора договор за встъпване в дълг, който става
неразделна част от настоящия договор. Договорено е, че ако
кредитополучателя не представи обезпечението в деня на сключване на
договора, дължи неустойката в размер, посочен в т.5 от Условията и
Параметрите на договора, която неустойка се дължи на равни погасителни
вноски, ведно с останалите компоненти на задължението и е включена в
погасителния план. Ако предостави обезпечението в срок от 3 дни след
сключване на договора, то той не дължи неустойката и след предоставяне на
обезпечението и в момента на подписване на договора за встъпване в дълг се
изготвя нов погасителен план, който не включва неустойка.
Кредитополучателят има право да предостави обезпечението във всеки един
момент от изпълнението на договора, като в момента на подписване на
договора за встъпване в дълг остатъчната дължима сума по кредита се
преизчислява, като от нея отпадне сумата по неустойката до изтичане срока на
договора.
Договорената заемна сума в размер на 800 лева била предоставена от
ищцовото дружество на ответника чрез паричен превод по „Изи пей“,
изплатена на .. г., както се установява от представената по делото разписка за
извършено плащане № .., приложена на л.10 по делото.
Б. не изпълнила задължението си за заплащане на месечните вноски по
договорения погасителен план, като заплатила по договора само сумата в
размер на 474.60 лева и преустановила плащанията. Съгласно представената
от ищеца справка по делото (л.18), от заплатената от ответника сума от 474.60
лева за главница по кредита са прихванати 436.89 лева и за лихва – 37.71 лева.
Тъй като ответника не изпълнил задължението си за заплащане на суми
по договора за заем, от страна на ищцовото дружество било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. № ... г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев. Съда уважил
заявлението и издал заповед за изпълнение за исканите суми – 363.11 лева,
договорна лихва в размер на 38.81 лева от 13.12.2022 г. до 13.6.2023 г., лихва
за забава в размер на 59.73 лева от 14.6.2023 г. до 28.08.2024 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението 29.08.2024 г. до изплащане на
вземането, както и разноски от 25 лева за държавна такса и 150 лева за
адвокатско възнаграждение. По заповедта е подадено възражение, поради
5
което на ищеца е указано да предяви иск за установяване съществуването на
претендираното парично вземане по исков ред.
При така установеното във фактическо отношение, предявения иск по
чл.422 от ГПК е процесуално допустим, същия е депозиран с оглед
възражението на длъжника срещу претендираното от ищеца вземане и в
предвидения от закона едномесечен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, от
легитимиран ищец - заявителя в заповедното производство и срещу
легитимиран да отговаря ответник - длъжника по заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК, който е възразил срещу вземането.
Разгледан по същество иска е частично основателен, поради следното.
Предпоставките за уважаването на иск за установяване на подлежащо
на изпълнение договорно задължение са най-общо две - на първо място да е
налице облигационна връзка между страните и възникнало по силата на тази
връзка задължение на съответната страна да престира парична сума, и на
следващо - да е налице неизпълнение на поетото от страната задължение, при
изправност на насрещната страна.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече, т. е. не е необходимо
едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на
ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон,
кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР,
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните
изявления – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148
от Закона за защита на потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и
6
кредитополучателя е била изцяло електронна, което не е оспорено от
ответника.
Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателства се
установява, че между „Кредито” ООД и ответника С. А. Б., в качеството на
кредитополучател бил сключен по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) договор за потребителски кредит №
..... от ... г. съгласно договора дружеството кредитодател се е задължило да
предостави на ответника заем в размер на 800 лева, а ответника се задължил
да върне сумата, ведно с договорна лихва в размер на 76.50 лева, такса за
експресно разглеждане на кредита в размер на 158.84 лева и неустойка в
размер на 238.26 лева, като общия размер на сумата, дължима от ответника е в
размер на 1273.60 лева.
От представената по делото разписка на „..“ се установява, че
„Кредито“ ООД е изпълнило задължението си по договора, като е
предоставило на ответника сумата в размер на 800 лева. От своя страна
ответника да заплатила по процесния договор сума от 474.60 лева, от които
436.89 лева са прихванати за заплащане на главница по кредита и 37.71 лева са
прихванати за заплащане на лихва.
Ответника повдига възражение за наличие на неравноправни клаузи в
сключения между страните договор за кредит, свързани с размера на
годишната лихва, надхвърляща допустимия размер. Прави и възражение за
нищожност на договора, поради неспазване на императивни изисквания,
залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, тъй като в договора липсват
допусканията, при които е определен размера на ГПР. Не става ясно кои точно
разходи са включени в ГПР и кой разход какъв процент ГПР формира.
Вземайки предвид представените по делото документи, съдът намира,
че договор за потребителски кредит № ... от ... г., сключен между страните по
делото, е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се
7
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да
бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо
на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи
договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва
кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се
даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по
договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице Т.а посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице Т.а посочване, но посочения в
Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
8
му признават и гарантират.
В конкретния случай в предварително изпратената на ответника
информация – СЕФ са записани допусканията, при които се определя ГПР.
Такива обаче не фигурират в договора за кредит, който ГПР е записан само
като конкретен процент, но не е посочено как е формиран размера му, какви
разходи се включват в него за конкретния договор за кредит. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.
10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22
от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.
От заявеното в исковата молба и е видно, че таксата за експресно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит не е включена в ГПР.
Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане, дължима отделно от
главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, е част от общия
разход по кредита и следва да бъде включена при изчисляването на ГПР като
индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит (аргумент от чл. 19, ал.
1 и ал. 2 от ЗПК). Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1
ДР ЗПК, според която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
9
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая
въпреки формалното посочване в договора и в общите условия, че се касае за
допълнителна незадължителна услуга и че ползването й не е условие за
получаване на кредита, нито повишава шансовете за получаването му, за съда
е несъмнено, че тя е била именно Т.а условие. Нещо повече дори – вземането
независимо от наименованието си по своята същност представлява скрита
възнаградителна лихва, което ясно личи от чл. 2, ал. 5 и 6 от договора и
погасителния план към договора, от които е видно, че не се касае за такса за
самостоятелна услуга, а начисляването на таксата е изцяло обвързано с
получаването на кредита, като нейният размер е в пряка зависимост от
размера на заемната сума и на периода на ползването й, а плащането й е
отсрочено за датата на плащане на погасителната вноска.
Следователно посоченият в договора ГПР не включва всички
действителни разходи – не включва таксата за експресно разглеждане, водеща
до скрито оскъпяване на кредита. Поради това съдът намира, че е налице
противоречие на сключения договор за потребителски кредит с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Отделно следва да се упомене, че уговорената в чл.26 от договора
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за
неравноправна клауза и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 от ЗЗП,
така и по арг. от чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител е: -всяка уговорка в негова вреда; - която не отговаря на
изискването на добросъвестността; - води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съдът счита, че са налице и трите посочени по-горе хипотези на чл. 143
от ЗЗП. Обезпечението на едно вземане чрез уговаряне на неустойка има за
цел и задача да обезщети вредите, които страна по договора е нанесла на
другата чрез неизпълнение на задължението си по този договор. Иначе казано,
неустойката ще се задейства тогава, когато договорът е сключен, но не е
10
изпълнен по вина на една от страните. Неустойката обезпечава изпълнението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се
доказват по размер. Със задължителна практика в ТР №1/09г. ОСТК, с т.3, е
дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии -
естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на
които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът
може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е
задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като
настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за
основателност на възражението, т.е. следва да съобрази всички събрани по
делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към разглеждания
и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС, предмет по
направеното възражение на ответника.
Така, както е уговорена в чл. 26 от Договора означава, че неустойката е
загубила своята обезщетителна функция, тъй като тя не предвижда заплащане
на обезщетение на вреди в следствие на неизпълнение на договора, а е
включена в погасителната вноска към този договор в следствие на
неизпълнение на отделна негова клауза. Заемодателят е поставил редица
условия на които заемополучателя следва да отговори (описани по-горе), но
не като условие за предоставяне на кредита, а единствено само като условие за
обезпечаване на неустойката. Съдът счита, че някои от изискванията са
неизпълними в сроковете, поставени от заемодателя (в деня на сключване на
договора или най-късно в тридневен срок) – напр. условията за лицата –
поръчители, за размера на дохода им. Нормално и логично би било,
заемодателят да поставя такива условия на заемополучателя, за да му отпусне
заем и при неизпълнението им, да не отпусне заема. Очевидно е, че с тази
клауза, заемополучателя е поставен в неравностойно положение от
11
кредитодателя. Доколкото в случая размерът на неустойката от 238.26 лева е
около1/3 от претендираната главница по заема и повече от три пъти по-висок
от претендираната договорна лихва, то неустойката се явява прекомерна и
противоречи на обезщетителната и функция. Тази неустойка по своя характер
е санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира
към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката не е обявена по този начин на потребителя, с което е
нарушена нормата на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят
да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя
своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и
въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата
информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество
е добавък към възнаградителната лихва на търговеца – кредитодател и го
обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на
услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и
печалбата на заемодателя. Нормално, както разходите на търговеца, така и
печалбата му, би следвало да са включени в годишния лихвен процент.
Именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца,
но в случая съдът намира, че клаузата на чл.4, ал.2 от договора въвежда още
един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Клаузата
на чл.4, ал.2 от договора противоречи на добрите нрави и добрите търговски
практики като представлява пряка уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
/чл.143, т.5 от ЗЗП/.
Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради
което е и нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД – сключен, за да бъде
12
заобиколен закона в лицето на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърнява добрите нрави,
тъй като поставя в неравнопоставеност една от страните, сключена е в
нарушение на закона в лицето на чл. 86, чл. 87 от ЗЗД. Този извод се формира
от естеството на договора за кредит /потребителски, с по-слаба и уязвима
страна/, от съотношението на заема и неустойката, от съотношението на
законните лихви и неустойката, както и съпоставка с вредите от
неизпълнението.
Поради изложеното следва да се приеме, че в случая е налице
несъответствие между посочения в договора и действителния размер на ГПР,
което представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и
на чл.19, ал.4 от ЗПК, което на осн. чл. 22 от ЗПК води до нищожност на
договора за потребителски кредит. В съответствие с разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на процесния
кредит е размерът на предоставената главница от 800 лева по договора за
кредит ответника е заплатила 474.60 лева, поради което остава да дължи сума
в размер на 325.40 лева.
Предвид така приетото от съда, следва да се уважи предявения иск да
бъде установено, че ответника дължи на ищеца главница в размер на 325.40
лева, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и да се отхвърлят исковете за заплащане на
главница над посочената сума, за заплащане на договорна лихва и за
заплащане на законна лихва за периода от 14.06.2023 г. до 28.08.2024 г.
В отговора на исковата молба (л.9 на отговора) ответника прави искане
да се разсрочи плащането на главницата съобразно погасителния план по
договора за кредит. Тъй като последната падежна дата по погасителния план
вече е отминала, съдът не може да уважи това искане.
Съдът по настоящото производство следва да се произнесе относно
разноските, както по исковото, така и по заповедното производство, като
разгледа и възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК (т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т.д.№ 4/2013 г. ОСГТК).
Ищцовото дружество е сторило разноски по заповедното производство
в размер на 25.00 лева за държавна такса и в размер на 150 лева за адвокатско
възнаграждение, като съобразно уважената част от претенцията ще се
13
присъдят разноски в размер на 299.57 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
По настоящото исково производство от страна на ищеца са представени
доказателства за направата на разноски за държавна такса в размер на 104.50
лева (102.50 лв. по предявените искове и 2 лв. за възпроизвеждане на
документи), 400 лева за възнаграждение на адвокат. На основание чл.78, ал.1
от ГПК на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 355.60 лева, съобразно
уважената част от претенцията в исковото производство.
Ответника също има право на разноски съразмерно отхвърлената част
на исковете. Тя е сторила по настоящото производство разноски в размер на
1.20 лева за възпроизвеждане на документи, от които 0.84 лв. ще се присъдят в
тежест на ищеца.
При прилагане на компенсация ответника следва да заплати на ищеца
сума размер на 654.33 лева за сторените по заповедното и по настоящото
производство разноски.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между ответника С. Б. и адвокат А. З. Д., в който посочено, че
договора се сключва на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,
тъй като клиентът е материално затруднено лице. Представено е
доказателство, че адв.Д.. е регистриран по ЗДДС, поради което се иска
възнаграждението се определи с начисляване на ДДС.
Наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за
разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв, очертаващ
изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 13
от ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за
разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да
определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждение по чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между
доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост,
14
като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на
преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2
на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи
на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител
изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна
помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение,
следва да е само на адвоката.
На основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата в полза на адв. А.Д.
следва да се присъди сумата от 220.00 лева без ДДС по заповедното
производство и 480.00 лева с ДДС адвокатско възнаграждение по настоящото
производство, което възнаграждение следва да се заплати от ищцовото
дружество.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че съществува вземане на „Кредито“ ООД,
ЕИК.., гр. София от С. А. Б., ЕГН ********** от гр. Г.., обл. Благоевград въз
основа на индивидуален договор за паричен заем № ... от ... г. сключен от
разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, а именно: главница в размер
на 325.40 лева (триста двадесет и пет лева и четиридесет стотинки), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – .. г. до окончателно
изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователни исковете на „Кредито“ ООД, ЕИК .., гр.
София да се признае за установено, че има вземания срещу С. А. Б., ЕГН
********** от гр. Г.., обл. Благоевград, възникнало на основание
неизпълнение на индивидуален договор за паричен заем № .. от .. г. сключен
от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, за следните суми: сума над
размера от 325.40 лева (триста двадесет и пет лева и четиридесет стотинки) до
предявения размер от 363.11 лева, договорна лихва в размер на 38.81 лева от
13.12.2022 г. до 13.6.2023 г., лихва за забава в размер на 59.73 лева от 14.6.2023
г. до 28.08.2024 г.
15
Осъжда С. А. Б., ЕГН ********** от гр. Г., обл. Благоевград да заплати
на „Кредито“ ООД, ЕИК ..., гр. София сума в размер на 654.33 лева
(шестстотин петдесет и четири лева и тридесет и три стотинки) лева, за
сторените по заповедното и по настоящото производство разноски, като
неоснователно искането за присъждане на разноски в останалата част.
Осъжда „Кредито“ ООД, ЕИК .., гр. София да заплати на адвокат А. З.
Д. от Адвокатска колегия София, с адрес гр. С..сумата от 720.00 (седемстотин
и двадесет) лева, представляваща адвокатски хонорар по заповедното и по
настоящото производство на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград, в
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
16