Р Е Ш Е Н
И Е
Г.Т., 14.04.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Г.Т. в публично заседание, проведено
на седемнадесети март две хиляди и
единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Д.И. …………………………………………...
разгледа докладваното от районния съдия адм. дело № 00656 по описа за
2010г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Подадена е жалба от Г.Ф.Ф., ЕГН ********** *** срещу отказ изх.№ ВС-17-968 от
04.06.2010г. за оземляване чрез прехвърляне право на собственост на имот № 017054,
представляващ нива с площ от 10 дка, ІІІ категория, находяща се в землището на
с.С., общ.Г.Т., при граници и съседи имоти: № 017055, № 017027, № 017026, №
017053 и № 017017, който имот се ползва от жалбоподателя по силата на Решение №
13/ОЗ от 07.10.2002г. за признаване правото на оземляване на безимотни и
малоимотни граждани чрез отдаване под наем, сключен договор № ДО – 05 -
173/08.01.2003г. и анекс към него от 13.01.2009г. за удължаване срока на
действие с 5 стопански години, считано от стопанската 2007/2008г.
В жалбата се твърди, че са изпълнени всички законови и
договорни изисквания за придобиване правото на собственост: заплатена е изцяло
стойността на земята, наемът е плащан редовно, земята е обработвана лично, не
са сключвани договори с трети лица по отношение на процесния имот. В тази връзка
изводите за постановяване на отказа са незаконосъобразни. Иска се отмяна на
обжалвания акт като незаконосъобразен и неправилен. Впоследствие се навеждат
доводи за нищожност поради това, че ОС”З.” следвало да се произнесе с решение.
Ответникът по частната жалба ОС”З.” Г.Т.
взема становище по нея като счита, че е
неоснователна. В договора нямало клауза да се придобие собствеността върху
ползвания имот, а от контекста на НОБМГ, която имала социален характер, е да се
подпомагат социално слабите лица, които отговарят на изискванията на чл.7-9 от
същата. Подалата искането живее вече в друго населено място, различно от това,
в чието землище е процесния имот. В качеството си на упражняващ правото на
собственика на земите от ДПФ министърът на З.то и храните не бил задължен да ги
продава, можело да поставя допълнителни условия. Такива били включени в писма
изх.№ 9166-156/15.09.2009г. и изх.№ 9166-176/30.10.2009г., които били в
съзвучие със задълженията на РБългария, поети с договора за присъединяването й
към ЕС и във връзка с чл.88, §1 от Договора за създаване на ЕО. Възраженията на
жалбоподателя относно формата на отказа били неоснователни. Иска се оставяне на
същия в сила.
ГТРС, като обсъди допустимостта на жалбата
и направените в нея оплаквания, намира за установено следното:
Съдебното производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е за
контрол върху индивидуален административен акт на ОС”З.” по повод на подадената
жалба, за разлика от исковите производства по чл.11, ал.2 - пропуснат срок за
подаване на заявление, чл.12, ал.4 - установяване на права върху имоти,
възстановени на други лица, чл.14, ал.4 спор за материално право.
Производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е особено административно по своя
характер, а не гражданско производство. Това означава че за него се прилагат специалните правила на
ЗСПЗЗ, а в случай, че такива няма, субсидиарно се прилага общият закон - АПК. В
този смисъл е съдебната практика /решение № 2707 от 1994г. по адм.д.№ 326 от
1994г. на ВС, Трето гр.отделение, решение № 1467 от 1993г. по адм.д.№ 1139 от
1993г. на ВС, Трето гр. отделение и
др./, както и определение № 74 от 03.12.2010г., с което 5-членен състав на ВКС
и ВАС се е произнесъл, че компетентен да се произнесе по жалбата на Г.Ф.Ф.
против отказа на ОС”З.” Г.Т. изх.№ ВС-17-968/04.06.2010г. е Г.Т.Р.С.
При постановяване на решението си съдът
следва да прецени законосъобразността на административния акт. В случая важи
общата теория за нищожност и унищожаемост на административните актове.
Решението на ОС”З.” може да бъде нищожно или унищожаемо при наличие на един от
посочените в чл.146 АПК пет порока на административните актове: липса на
компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на
административнопроизводствените правила; противоречие с материалноправни
разпоредби; несъответствие с целта на закона.
Жалбата е подадена в срок, с оглед представените по
делото доказателства, от които е видно, че обжалваният отказ е връчен на
08.06.2010г., а жалбата е подадена в ОС”З.” град Г.Т. на 21.06.2010г.
Отрицателните решения могат да се обжалват само от
страната, направила искането. В случая това е Г.Ф.Ф. по молба вх.№
ВС-17-3181/17.09.2009г., поради което съдът намира, че подадената жалба е
процесуално допустима.
Производството пред Г.Т.Р.С. е образувано по жалба на Г.Ф.Ф.
против отказа на ОС”З.” Г.Т. изх.№ ВС-17-968/04.06.2010г. С него комисията към
ОС”З.” Г.Т. не е одобрила молбата й за оземляване чрез прехвърляне право на
собственост на имот № 017054, представляващ нива с площ от 10 дка, ІІІ
категория, находяща се в землището на с.С., общ.Г.Т., при граници и съседи
имоти: № 017055, № 017027, № 017026, № 017053 и № 017017. Изрично е посочено,
че отказът е постановен по молба за закупуване с вх.№ ВС-17-3181/17.09.2009г.
по реда на §23, ал.1 ПЗР на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.62 от 2009г./, като са посочени
следните възражения: удостоверение за постоянен адрес от кмета е с адрес град Г.Т.,
поради което комисията не одобрява молбата за закупуване на имот № 017054, площ
10 дка, находящ се в землището на с.С., общ.Г.Т..
От писмените доказателства по приложената
административна преписка и допълнително изисканите и представени доказателства
се установява, че с договор № ДО – 05 - 173/08.01.2003г. с петгодишен срок ,
считано от стопанската 2002/2003г., Г.Ф.Ф. е оземлена с отдаване под наем на
процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение на ПК-Г.Т. № 13/ОЗ от
07.10.2002г. Видно от заявление за оземляване с вх.№ 966/11.06.2001г. Г.Ф.Ф. е
заявила начин на оземляване чрез отдаване под наем. Чл.25 от договора повтаря
уредената в чл.4, ал.4 от НОБМГ правна възможност за наемателя в едномесечен
срок от изтичането на договора да поиска от МЗГ придобиване право на
собственост върху ползваната земя. В този случай изплатеният наем за срока на
договора се приспада от стойността на земята за оземляване. Такова искане е
направено, видно от молба вх.№ ВС-17-4953/26.11.2007г., а с молба вх.№
ВС-17І5424/06.11.2008г. е поискано продължаване ползването на имота за срок от
5 години. Следствие на тази молба е сключен анекс към договор № ДО – 05 -
173/08.01.2003г. между директора на ОД”З.” – Д. и Г.Ф.Ф. с петгодишен срок,
считано от стопанската 2007/2008г.
След обнародване на ПМС № 188/2009г. с § 23, ал.1 е
дадена нова възможност на оземлените лица чрез отдаване под наем на земеделски
земи от държавния и от общинския поземлен фонд да могат
в тримесечен срок от влизането в сила на постановлението – 04.08.2009г., да
поискат от общинските служби по З. да придобият правото на собственост преди
изтичането срока на договора за наем. Изплатеният наем за срока на договора се
приспада от стойността на земята за оземляване. Оземлените лица със земеделски
земи от държавния поземлен фонд или от общинския поземлен фонд чрез прехвърляне
право на собственост или чрез отдаване под наем могат да изплатят изцяло
стойността на земята в срок до 31 декември 2009г. По делото е налице молба вх.№
ВС-17-3181/17.09.2009г. с искане от Г.Ф.Ф. за придобиване собствеността
върху имот № 017054 с площ от 10 дка, находящ се в землището на с.С., общ.Г.Т.
по реда на §23, ал.1 от ПЗР на ИД на ППЗСПЗЗ, приет с ПМС № 188/24.07.2009г. Налице е подадена декларация от 07.12.2009г. за семейно и
имотно състояние. Видно от преводно нареждане от 04.11.2008г. е
преведена сумата от 302 лева по сметката на МЗХ, а от удостоверение за
постоянен адрес № 137/08.12.2009г., че Г.Ф.Ф. ***.
Липсват доказателства по делото в
съответствие с разпоредбата на чл.21, ал.5 НОМБГ Областната
дирекция "З." Д. да е изпратила до ОС”З.” Г.Т. списък на наемателите,
които са изпълнили задълженията си, и информация за платените суми по
договорите. Видно от Протокол от 30.12.2009г. и приложения към протокола списък
определената от ОС”З.” Г.Т. комисия е посочила кои от подалите заявление за
оземляване чрез изкупуване на имоти, с които преди това те са били оземлени
чрез отдаване под наем по НОМБГ, са одобрени, а под № 33 от списъка фигурира Г.Ф.Ф., която не е одобрена с основание - друго населено място.
Предвид изричното посочване като фактическо основание
в отказа на ОС”З.” Г.Т. на молбата на жалбоподателя с вх.№ ВС-17-3181 от 17.09.2009г., следва да се направи извод, че актът
е във връзка с молба на жалбоподателя по §23, ал.1 от ПЗР на ИД на ППЗСПЗЗ,
приет с ПМС № 188/24.07.2009г.
При преценка законосъобразността на
оспорения административен акт, съдът не се ограничава с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а извършва проверка на всички основания,
визирани в чл.146 АПК. При
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения отказ по реда
на чл.168 АПК, съдът приема следното:
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган – ОС”З.” Г.Т., съгласно правомощията му, поради което е
валиден акт.
Относно наведеният довод за неспазване
на формата на административния акт, тъй като ОС”З.” следвало да издаде решение
по всяко заявление, без значение дали е позитивно или отказ, настоящият състав
намира, че обжалваният отказ по правната си същност е индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК, какъвто би било и
решението за оземляване по смисъла на НОМБГ. С него се отказва да
се издаде исканият акт, в случая на решение за оземляване чрез изкупуване на
процесния имот, поради което и подлежи на оспорване, от заинтересованото лице. В
тази връзка съдът счита, че с издаването на отказ за оземляване чрез изкупуване
не е допуснато нарушаване на формата на административния акт и съответно
отрицателното произнасяне по отношение на жалбоподателя не е незаконосъобразно
на това основание.
Настоящият
състав на съда приема, че оспореният акт е незаконосъобразен, като постановен при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, целта на
закона и противоречие с материалноправните норми по следните съображения:
Страните не спорят, че Г.Ф.Ф. е оземлена с решение на
ПК–Г.Т. № 13/ОЗ от 07.10.2002г., със
земя – държавен поземлен фонд, въз основа на което решение е сключен договор за
оземляване чрез отдаване под наем № ДО – 05 - 173/08.01.2003г., че впоследствие
с анекс действието на този договор е било продължено за още пет стопански
години, считано от стопанската 2007/2008г., както и че жалбоподателят е подал
молба до ОС”З. и гори” Г.Т. с вх.№ ВС-17-3181/17.09.2009г. за придобиване правото
на собственост върху земята, с която е била оземлена първоначално чрез отдаване
под наем.
В случая става въпрос за административно производство
във връзка с искане за придобиване на собственост върху земята – държавен
поземлен фонд /ДПФ/, с която е било оземлено лицето, чрез отдаване под наем.
Тази нормативно определена възможност е предвидена в чл.4, ал.4 от Наредбата
във връзка с чл.37а от ППЗСПЗЗ, типовите договори за оземляване, включително и
в № ДО – 05 - 173/08.01.2003г. – чл.25 от същия, а впоследствие с изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.62 от 04.08.2009г. и в §23 на ППЗСПЗЗ.
Съгласно чл.20, ал.1 ЗСПЗЗ безимотни и
малоимотни граждани се оземляват от общинската служба по З. със земи от
държавния и общинския поземлен фонд чрез прехвърляне на правото на собственост
или отдаване под наем при условия и по ред, определени с наредба на
Министерския съвет. 3аконовата норма не прави разлика между първоначално
оземляване и промяна на начина на оземляване от отдаване под наем в право на
собственост. В тази връзка настоящият състав приема становището, че НОМБГ не
регламентира отделна процедура по промяна на начина на оземляване и затова в
случай като процесния следва да се прилага тази по първоначално оземляване,
като се вземат предвид и разпоредбите на чл.21, ал.5 и ал.6 от Наредбата,
регламентиращи технически дейности при упражняване на правото по чл.4, ал.4 от
същия нормативен акт /вж. Определение № 9653 от 12.07.2010г. по адм.дело №
8312/2010г., І отд. на ВАС/.
Съгласно чл.4, ал.4 от Наредбата след изтичане срока
на договора за отдаване под наем оземлените лица могат в едномесечен срок да
поискат от Министерство на З.то и храните, съответно от Общината, придобиване
правото на собственост върху ползваните от тях земи. Според чл.21, ал.5 и ал.6
от НОБМГ, в случаите по чл.4, ал.4, лицата подават искане до областна дирекция
“З.” за земите ДПФ и до Общината – за земите от ОПФ, за придобиване право на
собственост за ползваните от тях земи. Въведено е задължение на ОД”З.”,
съответно на Общината да изпратят до Общинска служба по З. списък на
наемателите, които са изпълнили задълженията си, и информация за платените суми
по договорите. Определено е също, че ОС”З.” издава на лицата по ал.5 решения по
ал.3, след приспадане на изплатения наем за срока на договора от стойността на
земята за оземляване и еднократно заплащане на останалата дължима сума, а именно решение, в което се посочва номера
на имота, категорията, начина на трайно ползване, границите и съседите, цените
и начина на плащане. Посочено е в ал.6, че процесното решение се вписва в службата
по вписванията в 14-дневен срок от влизането
му в сила.
С §23, ал.1 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ е дадена също възможност на оземлените лица чрез отдаване под
наем на земеделски земи от държавния и общински поземлен фонд в тримесечен срок
от влизане в сила на постановлението да поискат от общинските служби по З. да
придобият правото на собственост преди изтичането срока на договора. Съгласно
ал.2 оземлените лица със земеделски земи от държавния поземлен фонд или от
общинския поземлен фонд чрез прехвърляне право на собственост или чрез отдаване
под наем могат да изплатят изцяло стойността на земята в срок до 31 декември
2009г.
С оглед горното ГТРС
приема, че за да издаде ОС”З.” Г.Т. решение по заявление по § 23 от ППЗСПЗЗ,
респективно чл.4, ал.4 от Наредбата, на оземлено чрез отдаване под наем лице,
което е поискало да придобие правото на собственост върху ползваните от него
земи – ДПФ, следва да са налице следните предпоставки:
ОД”З.” Д. да е изпратила до ОС”З.” Г.Т. списък на
наемателите, които са изпълнили задълженията си, и информация за платените суми
по договорите – изискване на чл.21, ал.5 от Наредбата;
Определената
комисия от ОС”З.” Г.Т. да изиска от заявителя представяне на доказателства /ако
не е представил/ за обстоятелствата по чл.8 от Наредбата;
Определената комисия от ОС”З.” Г.Т. да изиска
доказателства във връзка с местоживеенето на заявителя или местонахождението на
възстановени земи, предвид възможностите, предвидени в чл.9 от Наредбата и
възпроизведени от разпоредбата на чл.20, ал.3 ЗСПЗЗ а именно: оземляване по
местоживеене, по местонахождение на възстановените му земи, респективно в
съседно землище на общината или съседно землище на граничещи общини. Нормата на
чл.13, ал.2, т.3 от Наредбата – удостоверение от кметството, че лицето
постоянно живее в населеното място и основно занимание в домакинството е
селскостопанска дейност, е свързана с установяване на документи, удостоверяващи
правото на предимство на заявителя по чл.21, ал.1 ЗСПЗЗ, но не е условие за
оземляване по смисъла на чл.8 във връзка с чл.7
от Наредбата. Това е така, тъй като в чл.8 от Наредбата условията за
оземляване са изчерпателно изброени:
1. заявителите и членовете
на домакинството им да не са прехвърляли земя, която им е възстановена по ЗСПЗЗ
- собствена или наследена, в 3-годишен срок до момента на подаване на
заявлението за оземляване по чл.13, ал.2, т.1; ограничението не се прилага при
прехвърляне на съсобствени имоти с размери под определените с § 1 от
допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ),
приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от
2. притежаваната или подлежащата на
възстановяване земя да не надвишава размера, определен в § 1 от допълнителните
разпоредби на ППЗСПЗЗ за малоимотни граждани;
3. да не са оземлени в друга община на страната над
размера, определен в § 1 от допълнителните
разпоредби на ППЗСПЗЗ. Тази разпоредба безспорно е в подкрепа
на извода, направен по-горе, че
местоживеенето на заявителя не зависи от местонахождението на имота и местоживеенето
на заявителя, т.е. не е предпоставка за оземляване по реда на НОМБГ, след като
се предполага и хипотеза, при която заявителят може да е оземлен и в друга
община, но предишното и последващото оземляване следва да е в рамките, посочени
в т.2;
определената комисия на ОС”З.” Г.Т. да направи извод
подадена ли е в срок молбата /съгласно
чл.4, ал.4 от Наредбата искането трябва да е подадено в 1-месечен срок след
изтичането на срока на договора за отдаване под наем, а по §23 от ППЗСПЗЗ
искането трябва да е подадено най-късно в 3-месечен срок от влизане в сила на
ПМС № 188 от 24.07.2009г., обн.ДВ, бр.62 от 04.08.2009г., в сила от 08.08.2009г./
и преди изтичането срока на договора за наем, а във връзка с чл.14 от Наредбата
евентуално да се укаже на заявителите да отстранят в 15-дневен срок
констатираните нередовности в подадените документи;
определената комисия на ОС”З.” Г.Т. разглежда
постъпилите заявления и документи, за което се изготвя протокол, в който се
определят гражданите, на които ще бъде прехвърлено правото на собственост,
както и кандидатите, на които се прави мотивиран отказ.
Въз основа
именно на този неин протокол ОС”З.” издава решения по чл.21, ал.3 след
приспадане на изплатения наем за срока на договора от стойността на земята за
оземляване и заплащан на останалата дължима сума, респективно постановява
откази.
Наличието или липсата на посочените по-горе условия
следва да се съобрази именно при разглеждане на исканията и констатациите да се
отразят в протокола. В процесния случай от приложените по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че заявителката отговаря на изискванията на §
23 ПЗР на ИД на ППЗСПЗЗ, както и на тези, посочени в чл.8 от Наредбата,
заплатена е изцяло стойността на земята, наемът е плащан редовно, земята е
обработвана лично, не са сключвани договори с трети лица по отношение на
процесния имот, т.е. налице са били предпоставките за издаване на акт, с който
искането да бъде уважно.
При издаването му са допуснати такива нарушения
на административнопроизводствените правила от административния орган, които следва
да се определят като съществени. По делото не са
представени доказателства за това дали е изпълнена процедурата по чл.21, ал.5
от Наредбата - Областната дирекция "З.", съответно общината,
изпраща до общинската служба по З. списък на наемателите, които са изпълнили
задълженията си, и информация за платените суми по договорите. От представения
протокол от 30.12.2009г. не е става ясно неговия съставител – налице е само
името и подписът на одобрилия го директор на ОД”З.” Д., но не и имената и
подписите на съставилия го, който следва да е комисията към ОС”З.” Г.Т.. В
обжалвания отказ е посочено, че следва административният орган да се съобрази с
изискванията на чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата. Никъде в тези разпоредби не е
налице изискване към заявителя да е с местоживеене в населеното място, като
предпоставка да бъде оземлен със земеделска земя в землището на същото.
Напротив, както бе посочено и по-горе, местоживеенето на лицето е с оглед дали
то може да бъде оземлено в землището на това населено място или да се приложат
другите хипотези, посочени в чл.9 от Наредбата, респективно да се приложат
разпоредбите на чл.21, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с признаване право на предимство
на заявителя на оземляване. Още повече, че в настоящия случай жалбоподателката
е била първоначално оземлена с процесния имот чрез отдаването му под наем именно
с предимство, бидейки призната като селскостопански специалист, който поема задължението да
осъществява селскостопанска дейност. В тази връзка
административният орган не е извършил необходимото, като от една страна това е
довело до нарушение на административнопроизводствените правила, а от друга е
налице и несъобразяване на постановилия отказа административен орган с
материалния закон /чл.20 и 21 ЗСПЗЗ във връзка с чл.7, чл.8 и чл.9 от
Наредбата/, както и с целта на закона, посочена в чл.20, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка
с чл.7 от Наредбата/. В теорията на административното право е прието, че
административният акт /актът на държавно управление/ трябва да преследва
предвидената в закона цел, т.е. да бъде целенасочен. Целенасочеността като
изискване на закона е елемент от правното съдържание на административния акт, а
целесъобразността е израз на правилното виждане и постигане на тази цел от
страна на служебно ангажираното лице, респективно колективният орган, издател на
този акт. Целесъобразността се вмества в целенасочеността и винаги се явява
определена степен за нейното постигане. В случая – действителното оземляване на
малоимотните и безимотни граждани, които отговарят на предпоставките, посочени
в ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и НОМБГ. Посочените нарушения опорочават административния акт
и водят до неговата незаконосъобразност.
С оглед горното отказът на ОС”З.” Г.Т.,
обективиран в писмо изх. № ВС-17-968/04.06.2010г. поради това, че „удостоверение за постоянен от кмета е с адрес
град Г.Т., поради което комисията не одобрява молбата ви за закупуване на имот
№ 017054, площ 10,00 дка, находящ се в землището на с.С., общ.Г.Т.”, следва да
се отмени и на основание чл.173, ал.2 АПК, тъй като естеството на акта
не позволява решаването на въпроса по същество, преписката да се изпрати на ОС”З.” Г.Т. за ново произнасяне, съобразявайки се със задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените разноски по водене на делото, но предвид
липсата на доказателства за извършването
им, съдът не присъжда такива.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на ОС”З.” Г.Т.,
обективиран в писмо изх. № ВС-17-968/04.06.2010г., като незаконосъобразен и
връща преписката на ОС”З.” Г.Т. за ново произнасяне, съобразно дадените
указания от съда в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването на страните пред А. съд-Д. с касационна жалба.
Районен
съдия: