№ 70
гр. Варна , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20203100900940 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на В.
А. Л., ЕГН **********, от ****************************, чрез
пълномощника адв. Ж.Г., против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с която е предявен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 90 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие причинените му телесни повреди при ПТП на
01.10.2016 г., в гр. Белослав, обл. Варна, причинено от водача на застрахован
по застраховка Гражданско отговорност при ответното дружество лек
автомобил „Форд Фокус“, с рег.№ *******, управляван от Н.П. Н., ведно със
законната лихва от датата на увреждането, на основание чл. 432 от КЗ и чл.
497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че на 01.10.2016 г. ищецът управлявал
мотоциклета си по ул. „Христо Ботев" в посока гр. Варна, когато изведнъж
усетил силен удар в лявата част на превозното средство. От сблъсъка се
ударил в предното стъкло и се озовал на тавана на блъсналия го автомобил.
Сочи, че водачът на последния - Н.П. Н. при управление на моторно превозно
средство л.а. „Форд Фокус“ с peг. № *******, нарушил правилата за
движение на ЗДвП - чл.37, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост му причинил
1
телесни повреди, изразяващи се в счупване на таза в областта на лонното
съчление и дясната кръстцово-хълбочна става и разкъсвания в областта на
дясното бедро. Автомобилът бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" в ЗД „Бул Инс" АД, валидна но 30.06.2017г. Подсъдимият Н.П.
Н. бил признат за виновен за настъпването на ПТП, причинило телесните
увреждания на ищеца, с Решение №1244/09.07.2018г. по АНД №2357 по
описа за 2018г. на ВРС.
Ищецът излага твърдения, че след произшествието бил откаран в
болнично заведение, където по време на лечението му се налагало да ползва
помощта на придружител. За да го обгрижват се редували негови роднини и
приятели. Предвид причинените му телесни увреждания, за него било
невъзможно да става от леглото и да се справя сам с физиологичните си
нужди. Поради силните болки в таза, през по-голямата част от болничният му
престой се налагало медицинските сестри да му дават допълнително
болкоуспокояващи, за да облекчат състоянието му за да може да заспива поне
за кратко.
Твърди още, че след изписването му от болницата, трябвало да
продължи лечението си, защото все още изпитвал болки. След това
постепенно започвал да координира движенията си и да се движи по малко,
благодарение на адекватната намесата на рехабилитатор, който ежедневно му
извършвал процедури, които продължавали и към момента. Когато се срещал
с някого се чувствал много зле, поради което първите месеци избягвал да
води разговори с никого, тъй като същите го натоварвали физически и
психически. Всеки разговор му коствал огромни усилия и главоболие и го
връщал към преживения ужас. От тези състояния на психическо разстройство
получил проблеми със съня, които до момента на инцидента не били налице.
Все още изпитвал силни болки в главата, поради което не можел да се
съсредоточи и да си намери постоянна работа. На следващо място сочи, че
след пътно транспортното произшествие, често изпадал в стрес и получавал
пристъпи на паника. Когато покрай него преминават коли, а и при по-силен
звук от двигател на автомобил или друго МПС, мисълта му, симптоматично
се връщала към момента на инцидента и преживените неописуеми болки от
причинените му телесни увреждания. След изписването му от болничното
заведение, когато се наложи да пътува в лек автомобил, изпитвал
2
непровокирано от нищо чувство на безпокойство, тревога и уплаха, което
липсвало до момента на настъпване на пътно транспортното произшествие.
Последното отключило в него паническо разстройство, както при наличието
на повече хора, така и когато преминавал по пешеходни пътеки и пресичал на
светофари.
Ищецът в заключение излага твърдения, че описаните психически
травми рефлектирали върху пълноценния му начин на живот, тъй като повече
от четири години от настъпването на събитието не може да се възстанови
напълно. Нещо повече, въпреки ежедневно провежданите процедурни
рехабилитации, към момента все още не може свободно и безпроблемно да
движи тялото си, а болките не са отшумели напълно. Освен това сочи, че е
лишен от възможността да се движи активно, което било неизменна част от
ежедневието му до настъпване на гореописания инцидент. Мисълта, че
повече никога няма да може да бъде пълноценен човек не му давала покой,
тъй като след допълнителни консултации с лекар, му било съобщено, че
настъпилите вследствие на инцидента физически промени не могат да бъдат
възстановени.
Противопоставя се срещу възражението на ответника за съпричиняване
като твърди, че не се е движил с несъобразена скорост и е изпълнил всички
свои задължения като правоспособен водач на мотопед с кубатура под 50
кубика. Искът се поддържа в съдебно заседание от процесуален представител,
който претендира и разноски.
В подадените отговори на искова молба и допълнителна искова молба
застрахователното дружество изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове по размер. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на лекия автомобил причинил ПТП. С оглед
влязлото в сила Решение №1244/09.07.2018г. по АНД №2357 по описа за
2018г. на ВРС, с което водачът му е признат за виновен, не оспорва неговата
вина, противоправността на деянието му и причинените увреждания.
Ответникът инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, като твърди, че последният се е движил с
несъобразена с интензитета на движението и с поведението на останалите
3
участници скорост. Сочи още, че в момента на настъпване на произшествието
навън е било сумрак, а пострадалият не е включил фарът на мотоциклета си.
В заключение счита, че ако последният се е движил със съобразен скорост и с
включен фар ударът е бил предотвратим от техническа гледна точка и за
двамата водачи. Поради това оспорва иска за горницата над 40 000 лева до
претендираната сума от 90 000 лева, както и описаните от ищеца душевни
терзания.
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, че към 01.10.2016 г. л.а. „Форд
Фокус“, с рег.№ *******, управляван от Н.П. Н. е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Не е налице спор относно факта, че водачът на увреждащия автомобил е
нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като по
непредпазливост причинил на ищеца телесни повреди, изразяващи се в
счупване на таза в областта на лонното съчление и дясната кръстцово-
хълбочна става, и разкъсвания в областта на дясното бедро.
От приобщените по делото писмени материали безспорно се
установява, че срещу виновния водач - Н.П. Н. било образувано наказателно
производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал.1
от НК, което приключило с влязло в сила решение № 1244/09.07.2018 г.,
постановено по НАХД № 2357/2018 г. по описа на 23 състав на ВРС, с което
Радев е признат за виновен и му е наложено административно наказание
„глоба" в размер на 1 000 лв.
Спорът по фактите е във връзка със съпричиняване от страна на ищеца
на процесното ПТП, а правният спор е досежно дължимостта на обезщетение
за сумата над 40 000 лв. до претендираната такава от 90 000 лв.
Видно от съдържанието на приобщените по делото писмени
доказателства, а именно епикризи, експертни решения, амбулаторни листи и
др., ищецът действително е претърпял описаните в исковата молба
увреждания – счупване на таза в областта на лонното съчление и дясната
кръстцово-хълбочна става, и разкъсвания в областта на дясното бедро.
4
От заключението от назначената в хода на производството САТЕ, което
съдът кредитира изцяло, се установява, че скоростта преди аварийното
спиране на лекия автомобил е била 15 км/ч, а тази на моториста – 49.8 км/ч.
Така изчислените скорости се явяват допустими и възможни в конкретните
условия и съвпадат с показанията на свидетелите от проведените в хода на
ДП разпити. Видно е от заключението, че лекият автомобил е попадал в
опасната зона на моториста, поради което не е била налице практическа
възможност за него да избегне удара с оглед намиращите се около него други
превозни средства. Отчитайки средната скорост на двете МПС, към момента
на навлизане на лекия автомобил в лентата на ищеца, настъпването на
процесното ПТП е било неизбежно. Счита се, че ако скоростта, с която се е
движел моториста е била съобразена с пътната обстановка в градски условия
и е била два пъти по-ниска, удар не би настъпил. Според вещото лице в
часовия интервал, в който е настъпило ПТП не е имало недостиг на
естествена светлина за видимостта на моториста, а наличието на включен фар
отпред на мотопеда е законово изискване от полза за безопасността на
останалите участници в движението. Излага се още, че причината за
настъпване на ПТП се дължи на отнемане на предимство на мотопедиста
(ищец), движещ се в права посока при преминаване през кръстовище на ул.
„Христо Ботев“ и ул. „Трети март“ от водача на л.а. „Форд Фокус“ с рег.№
*******, управляван от Н.П. Н., предприел извършване на ляв завой срещу
него, преди да пропусне мотопедиста през кръстовището. Изводът на вещото
лице е, че възможност да предотврати удара е имал водача на лекия
автомобил, който е започнал маневра за завой наляво вместо да пропусне
преминаването на мотопедиста през кръстовището.
Видно от заключението на вещото лице по проведената СПЕ, налице е
промяна в емоционалното състояние на ищеца вследствие от претърпяното
ПТП, изразяваща се в инверсия на съня, честа смяна на настроението,
„примиряване“ с обстоятелствата от живота и др. Макар освидетелстването
да е извършено години след инцидента, експертът счита, че пострадалият не е
рационално преборил и не се е освободил от въздействието на психотравмата
от ПТП, като заключава, че е необходимо продължително медикаментозно и
психотерапевтично комплексно лечение.
5
В заключението по изготвената СМЕ, вещото лице е описало, че за
възстановяване от травмите си пострадалият е претърпял редица отделни
хирургични интервенции, като хоспитализацията е била за срок от два месеца.
Паралелно с това е назначено и медикаментозно лечение с насока
преодоляване обичайните усложнения от инфекции и тромбози, както и
такова за овладяване на болковия синдром заедно с рехабилитационни
процедури. Заключава се от експерта-медик, че в обичайния срок за
възстановяване са възвърнати основните функции на долните крайници без да
са възстановени напълно обемът и силата на движенията на пострадалия.
Наложило се е придвижването да се осъществява с помощни средства. Сочи
се, че към настоящия момент грубите ръбци в областта на междинницата и
бедрата, ненапълно възвърнатите в пълен обем от движения на долните
крайници, накуцващата походка и бавното придвижване, като причинени
трайни изменения вследствие на някои от травмите, са без изгледи за
самостоятелно възстановяване и изглаждане. Сочат се почти постоянни болки
в областта на таза, неволното изпускане на урина, тръпнене и безчувственост
на пръстите на долните крайници, и често появяващ се оток на скротума.
Вещото лице е счело, че някои от споменатите оплаквания могат в бъдеще да
се засилят или да се проявят с по-голяма честота и същевременно да
провокират редица усложнения.
От разпита на свидетеля Петров, чиито показаният съдът кредитира,
при съобразяване с чл. 172 от ГПК се установява, че твърденията са напълно
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което въпреки
роднинската връзка с пострадалия (син на ищеца) съдът им дава пълна вяра.
От свидетелските му показания се установява, че след инцидента е настъпила
коренна и необратима промяна у ищеца ("вече не е същия човек"). Сочи се от
свидетеля, че четвърта година придвижването на баща му става с помощта на
проходилка и има нужда да бъде непрекъснато обслужван в неговите
ежедневни естествени нужди, в резултат от невъзможността му сам да полага
грижи за себе си. Сочи, че макар пострадалия да живее с майка си,
напредналата й възраст не позволяват тя да му оказва помощ, а такава се
осъществява от свидетеля (негов син) и съпругата му (снаха на ищеца), които
живеят в другия край на града и се налага да ходят, за да го обслужват. Сочи
се от свидетеля, че възможността за движението на пострадалия е силно
6
ограничена, като се предвижва само на кратки разстояния, с помощта на
проходилка, като изпитва болки и ходи в преведено положение. От разпита се
установяват фактите, относно психическото състояние на ищеца, след
инцидента: същият е подтиснат и сринат психически, прекъснал е социалните
си контакти, сочи, че преди случая не е боледувал, докато сегашното му общо
физическо състояние е влошено.
От приобщените по делото писмени доказателства - медицинска
документация (л. 20-63) се установява, че преди инцидента ищецът е имал
добро за възрастта си здравословно състояние, което се е влошило след
процесния случай и въпреки проведеното лечение е не е настъпило
подобрение. Същите данни, съотнесени към данните от свидетелските
показания и заключението по СМЕ и СПЕ установяват високото ниво на
увреди и тежките последиците от инцидента за ищеца.
При така установените фактически констатации, настоящия състав
достигна до следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди.
За уважаване на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на
ПТП, противоправно и виновно извършено деяние на водачът на МПС,
вследствие на което е настъпило ПТП и са възникнали вреди, че същите са
пряка и непосредствена последица от възникналото произшествие. В тежест
на ищеца е да докаже характера и размера на претърпените вреди. По
отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва върху обезщетение –
следва да установи, че ответникът е изпаднал в забава и точният момент, в
който това се е случило.
Между страните по делото не е налице спор, че към датата на
настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение
по застраховката “Гражданска отговорност”, съгласно застрахователна
7
полица № 02/1160001810220, валидна за периода от 01.07.2016 г. до
30.06.2017 г. за л.а. „Форд Фокус”, рег.№ *******, сключена между ЗК „Бул
Инс” АД и собственика на автомобила, което обуславя пасивната
материалноправна легитимация на ответника по иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че по
безспорен начин се установява факта на причиняване на описаните в исковата
молба телесни увреждания на ищеца, вследствие на виновно причинено от
страна на Н.П. Н. като водач на л.а. „Форд Фокус”, рег. № *******, ПТП на
01.10.2016 г. и предвид установеното наличие на валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” са налице предпоставките за
възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди от деликта. Ответникът признава
основателността на претенцията до размера от 40 000 лева, като относно
твърденията за съпричиняване съдът приема следното :
Не се установиха факти в подкрепа на възражението на ответника за
съпричиняване. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
следва категоричния извод, че вината за инцидента е изцяло на Н.П. Н. като
водач на л.а. „Форд Фокус”, рег. № *******, което е установено с влязъл в
сила съдебен акт на наказателния съд. От разпита на същия в качеството му на
свидетел в съдебно заседание се установи, че като водач на увреждащия
автомобил не е проявил необходимото внимание и е навлязъл в платното за
движение на ищеца, без да му осигури предимството за преминаване.
Твърденията на свидетеля, че в последния момент е видял мотоциклетиста
(ищеца) доказват, че вината за инцидента е изцяло на деликвента. По
преценка и на Н. скоростта на движение на пострадалия е била около 40-50
км/ч, което е в унисон със заключението на САТЕ и е изцяло в съответствие с
предписанията на закона. В съобразителната част на САТЕ вещото лице сочи,
че инцидента е би могъл да се избегне, в случай, че мотоциклетистът се е
движел с 15-20 км/ч. Подобна хипотеза не може да се коментира от съда,
доколкото няма данни за обективни или законови причини, поради които
пострадалият да е следвало да се движи с 2-3 пъти под лимита за разрешената
скорост. При безспорният факт, че увреждащият автомобил е отнел
предимството на ищеца е нелогично да се правят хипотетични
предположения относно евентуално компенсаторно поведение на
8
пострадалия, което би предотвратило инцидента. След като анализа всички
ангажирани доказателства, в т.ч. и САТЕ става ясно, че при навлизане на
увреждащия автомобил в платното на ищеца е попаднал в опасната зона за
спиране на последния, а същият се е движел с разрешената за съответния
пътен участък скорост, не се установи поведение от страна на пострадалия, с
което същият да е нарушил правило на ЗДвП. По изложените съображения
няма доказателствена база за изводи, че ищецът с някое свое действие е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което
възражението за съпричиняване е недоказано.
По арг. от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с оглед
правилата на чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай, а именно: видът, характера и
степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия;
начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото
лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени,
както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението
през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни
явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма,
както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на
увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази на първо място характера и интензитета на претърпените от
ищеца страдания, причинени в резултат от физическите травми, които се
установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Следва
да се подчерта е, че се касае за изключително тежки травми, засегнали
необратимо двигателните и хормонални функции на ищеца, но и за тежко и
необратимо засягане на неговата психика. За да се очертае въздействието на
инцидента върху пострадалия е необходимо да се съпоставят данните за
живота му преди и след катастрофата. Съдът взема предвид, че към датата на
инцидента ищецът е бил пълноценен мъж в трудоспособна възраст, без
хронични заболявания и с напълно нормален социален живот. Вследствие на
инцидента е получил няколко травми в областта на главата, фрактури на две
9
десни ребра, на таза и разкъсване на тестикуларна торбичка, разкъсвания на
ляво бедро. Въпреки положените от лекарите усилия, в рамките на 4 отделни
хирургични интервенции (подробно описани в т. 2 от отговорите на СМЕ на
л. 143) ищецът е останал със сериозни и необратими дефицити не само в
придвижването, но и в други функции (например вследствие на евакуация на
засегнатите тъкани от тестикуларната торбичка). От отговорите на въпроси 3
и 4 от СМЕ се потвърждават трайните последици в придвижването на ищеца,
непрестанните му болки, неволно уриниране и болки, както и
съществуващата опасност от редица усложнения. Установи се, че същият е
преживял изключително тежко и мъчително не само наложилите се
интервенции, но и промяната във физическия си статус, загубил е нормалната
си възможност за придвижване и полова пълноценност, а страданието от тези
травми продължава, въпреки лекарските грижите през изминалите от
инцидента 4 години и предприетите рехабилитационни процедури.
Установява се от СПЕ, както и от разпита на сина на ищеца, че същият се е
затворил в себе си, ограничил е контактите си и е променил е отношението
към останалите – сприхав, нервен, необщителен. Всичко това на фона на
данните от преди катастрофата за един физически активен и самостоятелен
човек, в трудоспособна възраст сочи, че на този етап ищецът е загубил своя
предишен начин на живот, без реални изгледи това положение да се промени.
Наред с тези обстоятелства, при определяне размера на обезщетението,
следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.
Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при
определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат
в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за
размерите на обезщетенията следва да се вземат предвид и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент. Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства
съдът намира, че претендираната сумата от 90 000 лв. се явява справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
На осн. чл. 84, ал. 3 вр. чл. 86 ЗЗД върху така определеното
обезщетение следва да се начисли законна лихва, считано от датата на
10
вредоносното събитие 09.10.2016 г. до окончателното издължаване на сумата,
с оглед претенцията в този смисъл на ищеца. Въпреки, че ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, той дължи
обезщетение за забава считано от 09.10.2016 г. на основание чл.429, ал.3 КЗ
вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната
сума. Съобразно правилата на на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, деликвентът е
длъжен да уведоми застрахователя си по "Гражданска отговорност" в 7
дневен срок от събитието 01.10.2016г., от което могат да произтекат
претенции за него. Тези лихви застрахователят дължи не поради собствената
си забава, а за забавата на застрахования, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента. Ето защо, считано от датата от която застрахователят е следвало
да бъде уведомен за деликта от застрахования съгласно чл.430, ал.1, т.2 от КЗ,
същият дължи и обезщетението за забава. Вътрешните им отношения със
застрахования следва да се уреждат по правилата на регреса.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и е представил доказателства за
сторени такива – 4 000 лв. разноски за адвокатски хонорар. С оглед
направеното от страна на ответника възражение за прекомерност, явяващо се
своевременно, съдът дължи произнасяне по същото. Като взе предвид
сложността на случая, който определя на средна, извършените процесуални
действия и ангажираността на процесуалния представител на ищеца във
всички съдебни заседания, съдът приема, че няма причина да се редуцира
претенцията му за разноски, доколкото същата с по-малко от 1/4 надвишава
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 3230 лв. Съдът приема, че
минималните размери сочат долна граница на адв. възнаграждение, но не и
задължителен размер на дължим хонорар, поради което следва да преценява
сложността на случая и ангажираността на адвоката в процеса.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд Варна дължимата държавна такса,
съобразно уважената част от претенцията, в размер на 3600 лв., определена
11
съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и разноски в размер на 600 лева, платени хонорари
по СМЕ и СПЕ от бюджета на съдебната власт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* , с адрес София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на В. А. Л., ЕГН **********, от
**************************** СУМАТА от 90 000 (деветдесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените му
телесни повреди при ПТП на 01.10.2016 г., в гр. Белослав, обл. Варна,
причинено от водача на застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество лек автомобил „Форд Фокус“, с рег.№
*******, управляван от Н.П. Н., ведно със законната лихва от 09.10.2016г., на
основание чл. 432 от КЗ и чл. 497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* , с адрес София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на В. А. Л., ЕГН **********, от
**************************** СУМАТА от 4000 (четири хиляди) лева,
представляваща сторени от ищеца разноски в производството, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* , с адрес София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен
съд СУМАТА от 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева, представляваща
дължимата по делото държавна такса върху уважената част от иска, както 600
(шестстотин) лева, платени хонорари по СМЕ и СПЕ от бюджета на
съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12