№ 245
гр. Стара Загора, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Н.а
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20215530104689 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищцата В. Т. К. твърди, че пет дни преди подаването на исковата молба
научила, че по ИД № **** г. по описа на ЧСИ М.Д., peг. № ***, район на
действие Окръжен съд Стара Загора била обявена публична продан на 1/6 ид.
ч. от собствения на ищцата апартамент, находящ се в гр. *********,
представляващ 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18- 65/30.05.2008 г. на ИД на АГКК, е предназначение на
самостоятелния обект : жилище, Апартамент **, е площ от *** кв. м.,
находящ се в сграда с идентификатор *******, е предназначение: жилищна
сграда - многофамилна, находяща се в поземлен имот с идентификатор ****,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******,
**********, под обекта: **********, над обекта: няма. За обявената продан
не е получавала съобщение от съдия- изпълнител.
Посоченият имот бил обявен на публична продан за задължения на
1
ответницата Д. ИВ. Ж. по ИД № **** г. па описа на ЧСИ М.Д., по което
кредитори били ИЛЧ. Т. ИЛ. и СТ. ИВ. ИЛ., а Р. ПР. ПР. бил присъединен
към това изпълнително дело кредитор - взискател по ИД № **** г. по описа
на ЧСИ Р.М. за задължения на ИЛЧ. Т. ИЛ., СТ. ИВ. ИЛ., Д. ИВ. Ж., С.Р.Ж. и
„СИТИ ГРУП 1” ЕООД, всички солидарни длъжници на ипотекарния
кредитор Р. ПР. ПР. /предмет на ипотеката по ИД **** г. бил апартамент,
собственост на С. и Д. Ж., находящ се в гр. *************/.
Ищцата изяснява, че апартаментът, чиято 1/6 ид. ч. била обявена на
публична продан бил закупен от нея и съпруга й И.Я.К. през 1978 г. След
смъртта на съпруга на ищцата на 04.10.2008 г. от този момент до 04.10.2018 г.,
само ищцата владеела въпросната 1/6 идеална част от имота. Този факт бил
удостоверен и от нотариус на **** г. Единствено ищцата вече 13 години след
смъртта на съпруга й плащала данъците и поддържала имота. Придобила 1/6
ид.ч., останала в наследство на нейната дъщеря Д. още към 2018 г. на
оригинерно основание - придобивна давност като определения в закона
период от време, а именно 10 години изтекъл през октомври 2018 г. През тези
десет години ищцата владяла имота непрекъснато, спокойно и явно, като
съобразно закона и съдебната практика, правните последици - придобИ.е на
вещното право се зачитали от момента на изтичане на законно определения
срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 ЗС. Единствено ищцата имала ключ от имота и всички
съседи и роднини знаели, че имотът е неин. От 1993 г. ответницата Д.
живеела със съпруга си С.Р.Ж. и предвид влошените отношения между
ищцата и С. Ж. по повод дейността, с която се занимавал ищцата спряла да
допуска дъщеря си до имота.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците ИЛЧ.
Т. ИЛ., СТ. ИВ. ИЛ., в качеството им на взискатели по ИД № **** г., Р.
ПР. ПР., в качеството му на присъединен взискател по ИД № **** г.
/взискател по ИД № **** г. по описа на ЧСИ Р.М., че ответницата Д. ИВ. Ж.,
в качеството й на длъжник по ИД № ******** по описа на ЧСИ М.Д., с peг. №
*** на КЧСИ, не е собственик на продавания по горепосоченото
изпълнително дело недвижим имот, представляващ 1/6 ид.ч. от апартамент,
находящ се в гр. *********, представляващ 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-****** г. на ИД на АГКК, с
2
предназначение на самостоятелния обект: жилище, Апартамент **, с площ от
*** кв. м., находящ се в сграда с идентификатор *******, с предназначение:
жилищна сграда - многофамилна, находяща се в поземлен имот с
идентификатор ****, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: *********, **********, под обекта: ********** над обекта: няма.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците Р. ПР. ПР. ИЛЧ. Т. ИЛ. и
СТ. ИВ. ИЛ. са подали отговори на исковата молба, с идентично съдържание,
по основателността на иска, в които заемат позиция за неоснователност на
иска. Ищцата сочела като доказателство за правата си върху процесния имот
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № *********
на Нотариус П.И., peг. № *** в Нотариалната камара, който акт бил съставен
след извършена от нотариуса проверка и се основава на приложението на
института на придобивната давност. Твърдението на ицщата, че е придобила
по давност тази идеална част на своята дъщеря Д.Ж., било невярно. Считат,
че горният нотариален акт бил съставен само като опит да бъде
предотвратено принудителното изпълнение, насочено срещу идеалната част
на Д.Ж. от имота по горепосоченото изпълнително дело, а и по други
изпълнителни дела срещу Д.Ж.. Считат, че ищцата не е придобила по давност
собствеността върху идеалната част от имота, собствена на дъщеря й, тъй
като не са налице законовите изисквания за това. Признават, че въпросният
имот бил придобит от В. Т. К. и нейните дъщери Я.И. и Д.Ж. по силата на
наследствено правоприемство от починалия на 04.10.2008 г. съпруг на ищцата
И.Я.К.. В тази хипотеза, според действащото законодателство и константната
съдебна практика, ищцата станала владелец на своите идеални части от
наследения имот и държател на идеалните части на останалите сънаследници,
т.е. за да бъде придобита от нея идеална част от наследствения имот -
собствена на друг от сънаследниците, ищцата би следвало преди това с
едностранни действия от нейна страна да е превърнала държането на чуждите
идеални части във владение, чрез което да демонстрира, че отблъсква
владението на друг сънаследник /в случая Д.Ж./.
Ищцата не била извършила такива действия и съответно не е придобила
идеалната част на своята дъщеря от процесния имот. Това е така, защото
ищцата в настоящото производство всъщност извършила действия, чиито
смисъл е точно обратен на смисъла на горепосочените. В проведена на
3
07.12.2020 г. публична продан по изп. д. № **** г. по описа на ЧСИ Р. М. на
същата идеална част, предмет на настоящото производство /1/6 ид. част от
апартамент в гр. ********** с идентификатор № *****./, собствена на
нейната дъщеря Д.Ж., ищцата подала по надлежния ред наддавателно
предложение, явила се е лично и е участвала в наддаването за закупуване на
въпросната идеална част, т.е. със свои недвусмислени и категорични действия
е показала, че счита същата идеална част за чужда собственост.
Следователно били налице категорични доказателства за признание от
страна на ищцата на правата на нейната дъщеря върху процесната идеална
част от горния имот, което съставлява и признание по смисъла на чл.116 „а“
ЗЗД и води до прекъсване на течението на придобивната давност /ако такава
въобще е започвала да тече/. В тази връзка се позовава на решение №
361/25.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 1094/2011г., I г.о./.
Ответникът сочи още, че ответницата Д.Ж. очевидно смятала
процесната идеална част за своя, факт, който не се съгласувал с твърденията
на ищцата в исковата молба, че всички нейни съседи и роднини знаели, че
имотът е само неин и че тя не допускала дъщеря си в имота. Доказателства за
това се съдържали както в изп. д. № ****г. по описа на ЧСИ Р.М., peг. № 868
в КЧСИ, така и по изп. д. № ****г. по описа на ЧСИ М.Д., peг. № *** в КЧСИ,
а така също и в практиката на Старозагорски окръжен съд. Във връзка с
насочени срещу горепосочения имот изпълнителни действия, ответницата Ж.
в различни периоди е обжалвала действия на частните съдебни изпълнители в
качеството си на собственик на процесната идеална част /1/6 ид. част от
апартамент в гр. ************* с идентификатор № *****./. Пример за това
били жалби, подадени от нея срещу действия на ЧСИ Р. М., съответно на
13.12.2019 г. и на 11.11.2020 г., както и определение № 557/23.06.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 1336/2020 г. по описа на СтОС. И в трите посочени
документа били налични твърдения от страна на Д.Ж. за това, че тя смята
процесния имот за своя собственост, останала й в наследство от нейния баща.
Във връзка с друго нейно обжалване на изпълнителни действия срещу същия
имот, предприети по изп. д. № ****г. по описа на ЧСИ М.Д. било постановено
решение № 87/06.08.2021 г., по в.гр.д. № 1413/2021г. по описа на СтОС, в
което, съдът е констатирал същото твърдение от нейна страна, а именно, че
счита горепосочената идеална част от апартамент за своя собственост,
останала й в наследство баща й.
4
Единствено в отговора на исковата молба на ИЛЧ. Т. ИЛ. и СТ. ИВ. ИЛ.
са изложени и аргументи против допустимостта на иска състоящи се в
следното – ако искът по чл. 440 ГПК не бил в състояние да изпълни
предназначението си, поради изрично предвидени в закона права на
взискателя и присъединилите се кредитори в принудителното изпълнение, то
тогава провеждането му става безпредметно, поради невъзможността ищецът
да получи защитата, която този иск би следвало да осигурява, т.е. в такава
хипотеза ищецът няма правен интерес от водене на иска по чл.440 ГПК.
Точно такава хипотеза била налице в конкретния случай, в който ищцата
черпела своите права върху имота, предмет на изпълнение по изп. д. №
******** на ЧСИ М.Д., от констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № ********* на Нотариус П.И., peг. № *** в Нотариалната
камара и се основавал на приложението на института на придобивната
давност. Посоченият нотариален акт бил изповядан на **** г. и вписан в
имотния регистър на същата дата. По обявление за публична продан от ****
г. по горното изпълнително дело, върху същия имот /1/6 ид. част от
апартамент в гр. ************* с идентификатор № *****./ имало наложени
възбрани от различни кредитори, с дати, както следва: **** г., **** г. и ****
г., като всички тези възбрани били наложени и съответно вписани в имотния
регистър преди вписването на нотариалния акт. Дори ако искът по чл. 440
ГПК, по който било образувано производството по гр.д. № *****г. по описа
на СтРС бъде уважен, то съдебното решение не би могло да рефлектира по
никакъв начин върху правата на взискателите по изпълнителното дело или
върху правата на евентуален купувач на имота от проведена по
изпълнителното дело публична продан, тъй като правата на всички тези лица
са защитени от вече наложените върху имота възбрани. В тази връзка
категоричен бил текстът на т. 1 от чл. 453 ГПК, който обявявал, че: „На
взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се
противопоставят: 1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не
са били вписани преди възбраната;“. По същия начин, във връзка с текста на
т. 2 от чл. 453 ГПК: „ На взискателя и на присъединилите се кредитори не
можели да се противопоставят: ... 2. решенията по исковите молби,
подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;“, а
исковата молба, по която било образувано гр.д. № *****г. по описа на СтРС,
била вписана едва на 25.10.2021 г.
5
Следователно, при противопоставимост на възбраните, наложени от
взискатели в изпълнителното производство, на правата на ищеца върху
имота, предмет на принудително изпълнение, се изключвало правото на
последния по иск с правно основание чл. 440 ГПК. сочи практика на ВКС -
определение № 676/21.10.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4726 / 2015г., 4 г.о./.
Молят за оставяне на иска без разглеждане като недопустим, респ. да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответницата Д. ИВ. Ж. също е подала
отговор на исковата молба, като заемат позиция за допустимост на иска.
Сочи, че ищцата е нейна ***, като заедно с нейния баща И.К. закупили
апартамента на ********** през 1978 г. Ответницата живеела с родителите си
до 1993 г., когато встъпила в брак със С.Р.Ж.. Тогава напуснала жилището на
родителите си и заживяла с новото си семейство. До 2006 г. отношенията с
родителите й били добри. След 2006 г. съпругът на ответницата С. Ж.
започнал работа във фирми, свързани с И.И. и отношенията им с родителите
на ответницата се обтегнали. Родителите на ответницата започнали явно да
негодуват против работата на съпруга й и отношенията му с И.И., по повод
извършване на лихварска дейност. Те се страхували, че С. може да си навлече
неприятности, а от там ще пострада и ответницата. След смъртта на бащата
на ответницата на 04.10.2008 г. страховете на ищцата се засилили и тя
категорично ми заявила, че не желае ответницата и съпруга й да посещават
дома й. Ответницата не прекъснала отношения с ищцата, но не била
допускана до дома й. Ищцата живеела и към настоящия момент живее в
имота си сама. Сама поддържала апартамента, плащала консумативи и данъци
и ответницата не се е противопоставяла на заявеното от нея, че тя няма нищо
общо с нейното жилище.
Ответницата признава, че е осъдена като солидарен длъжник заедно с
ИЛЧ. Т. ИЛ., СТ. ИВ. ИЛ., „Сити груп 1” ЕООД и С. Ж. за задължение по
договор за кредит, отпуснат на ИЛЧ. Т. ИЛ. от „Обединена Българска Банка”
АД, което задължение е било цедирано на „Джигов инвест” ЕООД, след това
на „Финансово инвестиционна група плюс” ООД, а от там на Р. ПР. ПР..
/Търг. Дело № *** г. на СЗОС/. По този кредит имало ипотека върху техен
имот /СИО/, находящ се на адрес: ******* и върху имот, собственост на
„Сити груп 1” ЕООД, като впоследствие след второто цедиране на вземането
6
незнайно как и защо ипотеката върху имота на „Сити груп 1” ЕООД била
вдигната от „Джигов инвест”. Ищцата не е взимала кредит, но поради
отпадане на първата ипотека единственият имот, който служел за обезпечение
бил този, собственост на нея и съпруга й. Всички тези фирми и лица били
свързани с И.И. и крайната цел била отнемане на техните имоти. Р.П. бил
кредитор на И. и С. И.и, а че той бил привиден такъв се виждало и от това, че
не е направил искане за запор на задължението за разноски към И.и по ИД №
**** г. на ЧСИ Д.. А за това, че Д. действал по поръка на И. било видно от
Уведомлението за цесия, за което ответницата разбрала във връзка с ТД №
*** г. и което било представено на ноториус не от кредитора, а от длъжника -
И.И.. Ответницата не познавала Р. ПР. ПР., а ищцата нямала нищо общо с
тези отношения и дори ответницата криела от нея, защото била наясно с
отношението й към съпруга й и И. по повод лихварската им дейност,
арестуването им през 2011 г. и след това тяхното осъждане от
специализирания съд в София по НОХД № *** г. Въпреки, че задълженията
били и още са обезпечени с ипотека взискателят П. насочил изпълнение към
идеална част от апартамента на ****. Ответницата скрила това от ищцата, за
да запази живота и здравето й и се опитала да предотврати извършването на
продан по всички законови начини.
За въпросните цесии научила много късно по повод търговското дело,
както и за образуваното от ЧСИ Р.М. изпълнително дело № **** г., по което
съобщения били пращани на адреса на И. и други адреси, различни от нейния
настоящ и постоянен адрес. Не дължала пари на тези хора, нито давала
обяснение на *** й по повод това.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа
на приложимото право намери за установено следното:
Старозагорски районен съд, VII състав, е бил сезиран с установителен
иск е по чл. 440, ал. 1 ГПК.
Срещу ответницата Д. ИВ. Ж. е бил издаден изпълнителен лист №
******* г. по гр.д. № 38/2018 г. на Старозагорски окръжен съд в полза на С.И.
и И.И. за заплащане на сумата от 2950,00 лв. в полза на всеки един кредитор
представляващи разноски по делото, който е послужил като изпълнителен
титул за образуването на изп. дело № **** г. на ЧСИ М.Д. рег. № *** в
7
регистъра на КЧСИ. Ответникът Р.П. е присъединен взискател за вземането
си по образуваното изп. дело № **** г. срещу Д.Ж. и С. Ж. с взискатели С.И.
и И.И. вж. л. 216-219 от изп.дело/. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е поискано да бъде насочено изпълнението върху 1/6 ид.
ч. от собствения на длъжницата Д.Ж. апартамент, находящ се в гр. *********,
представляващ 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18- 65/30.05.2008 г. на ИД на АГКК, е предназначение на
самостоятелния обект : жилище, Апартамент **, е площ от *** кв. м.,
находящ се в сграда с идентификатор *******, е предназначение: жилищна
сграда - многофамилна, находяща се в поземлен имот с идентификатор ****,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******,
**********, под обекта: **********, над обекта: няма. На **** г. върху
посочената 1/6 идеална част от апартамента е била наложена възбрана, която е
била вписана на **** г. /л. 54-55, л. 65, л. 93 от изп. дело/. Изпратена е била
покана за доброволно изпълнение до длъжницата Д.Ж. /л. 78 от изп. дело/,
връчена на 12.04.2021 г., като от нея се установява /наред с други наложени
възбрани/, че е наложена възбрана върху притежаваните от нея идеални части
от недвижимия имот с адрес: гр. ****. Налична по делото е молба декларация
от ответницата Д.Ж. с приложено решение № 260097/08.12.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № *** г. /л. 102- 105 от изп.д./ с
възражения относно секвестируемостта на процесната 1/6 ид. част от
апартамент, която е била оставена без уважение /л. 127 от изп. дело/. Същият
е бил предмет на опис на **** г. /л. 118-119, л. 121-126 от изп.дело/. На
18.05.2021 г. Д.Ж. е подала жалба против тези действия на съдебния
изпълнител, която е била оставена без уважение с решение № 87/06.08.2021 г.
на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1413/2021 г. /л. 193-201 от изп.
дело/. С обявление от **** г. процесната 1/6 ид. част от апартамент е била
изнесена на публична продан /л. 203 от изп. дело/. Изпратени са били
уведомления до съсобствениците на имота /л. 207-208 от изп. дело/, като
уведомлението на ищцата е било получено от ответницата Ж..
С молба от *** г. ищцата е заявила пред съдебния изпълнител, че
обявената на публична продан 1/6 ид.част е придобита от нея поради изтекла
придобивна давност, като е представила констативен нотариален акт от ****
г. /л. 225 и л. 227-228 от изп. дело/. Същият констативен нотариален акт бе
8
представен и по настоящото дело /л. 32-46 от делото/. Въпреки това
публичната продан е проведена и за купувач е било обявено „Финанс груп 1“
ООД /л. 241-249 от изп. дело/.
С отговорите на исковата молба ответниците И.И., С.И. и Р.П.
представиха писмени доказателства за предходна проведена публична продан
на процесната 1/6 ид.ч част от апартамента по изп.дело № **** г. на ЧСИ
Р.М. /л. 66-69 от делото/, от които се установява, че на 07.12.2020 г. ищцата е
участвала като наддавач в проведената публична продан, като е направила
съответните наддавателни предложения – писмено и с реално участие в
наддаването. Представени са и части жалби подадени от ответницата Д.Ж. и
съдебни решения на Старозагорски окръжен съд във връзка с изп.д. № **** г.
/л. 70-78 от делото/.
Ответницата Д.Ж. е представила договори за цесия /л. 103-119 от
делото/.
Следва да се подчертае, че между страните не се спори, а и от
представените по делото доказателства се установява, че процесният
апартамент е бил закупен от ищцата е нейния съпруг през 1978 г. по време на
брака, като е съсобствен между ищцата и нейните две дъщери Я.И. и Д.Ж.
при дялове 4/6 ид. части за ищцата /в резултат на прекратена СИО и
наследяване/ и по 1/6 ид. част за Я.И. и Д.Ж. /по наследяване/ - вж. писмени
доказателства /л. 6- 9 от делото/.
Спорът по делото се концентрира относно въпроса дали ищцата е
упражнявала владение върху процесната 1/6 ид. част от апартамента в
периода след м. октомври 2008 г. до м. октомври 2018 г., респ. е придобила
поради изтекла придобивна давност наследствената на ответницата Д.Ж. 1/6
ид. част, която е предмет на публичната продан. В тази връзка освен
посочените по-горе писмени доказателства бяха разпитани свидетели.
От показанията на свидетелките Н.А., Я.И. /дъщеря на ищцата/ и Д.И.
/сестра на ищцата/ общо се установи, че ищцата заедно с нейния съпруг са
заживели в процесния апартамент заедно със своите две дъщери Д. Ж. и Я.И.
през 1978-79 г. В началото на 90те години на миналия век първо Я. /1990 г./, а
впоследствие и Д. /1993 г./ се омъжили и заживели заедно със своите съпрузи
на други места. Ищцата останала да живее със своя съпруг в апартамента до
2008 г. когато той починал. Оттогава живеела сама в апартамента.
9
Св. А. уточнява, че през 2006 г. започнали кавги между Д.Ж. и съпруга й
от една страна и ищцата и нейния съпруг във връзка с извършвана от съпруга
на Д. дейност и поради това след 2006 г. ответницата Д. спряла да посещава
*** си в апартамента поради забрана от нейните родители. След 2008 г. също
не посещавала *** си. Свидетелката не знаеше дали Д. има ключове от
апартамента или вещи в него.
Св. И. посочи, че ответницата Д. нямала ключ от апартамента, тъй като
било невъзможно тя самата да няма, а сестра й да притежава. Това било
решение на техния покоен баща. Изясни още, че не е извършвала никакви
фактически или правни действия с нейната 1/6 ид. част от имота – не се е
разпореждала, не е учредявала право на ползване, не е ходила при нотариус.
Св. Д.И. също изясни, че бащата на Д. й е забранил да посещава своите
родители в процесния апартамент. След неговата смърт ищцата заявила на Д.,
че поддържа казаното от баща й И. /съпруг на ищцата/. Ищцата казвала на
свидетелката, че ответницата Д. няма ключ или вещи. Ищцата заплащала
консумативите за имота, но свидетелката не посочи на кое име са партидите
за ток и вода – допусна, че е възможно да са още на името на покойния И.
/съпруг на ищцата/. Бащата на Д. й е дал едно заветно завещание, че Д. няма
да има право върху частта от апартамента, която й се полага.
Още тук следва да се посочи, че свидетелките Я.И. и Д.И. по делото са
заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК, тъй като са близки роднини на
ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, заинтересоваността на
свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед
всички други данни по делото, при отчитане на възможната му
необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът
трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз
основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които
ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива,
които вредят на противната страна. Преценката обаче следва да бъде
обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва
на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността
на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му /вж.
решение № 131/12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г.о./.
Други доказателства относими към правния спор не са ангажирани от
10
страните.
При така установената фактическа обстановка Старозагорски районен
съд намира от правна страна следното:
Старозагорски районен съд е бил сезиран с отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК.
По допустимостта на иска:
Установителният иск по чл. 440, ал. 1 ГПК предоставя възможност на
всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението да се защити
срещу него, за да установи, че имуществото, върху което е насочено
изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Доколкото
ищцата твърди, че ответницата Д.Ж. не е съсобственик на съответните
идеални части от недвижимия имот в гр. *** ***, върху който е наложена
възбрана, поради придобИ.ето на ид. част на ответницата от ищцата на
основание изтекла в нейна полза придобивна давност, тя установява правния
си интерес, респективно допустимостта на иска. Съгласно чл. 440, ал. 2 ГПК
искът е предявен и срещу взискателите по изп. дело № 158/2021 г. на ЧСИ
М.Д., които са поискали обезпечаване на паричното си вземане срещу
ответницата чрез посочения изпълнителен способ - налагането на възбрана
върху собствените на ответницата Д.Ж. 1/6 ид. част недвижимия имот. За да
се постанови положителен за ищцата резултат, съгласно разпределената от
съда доказателствена тежест, тя следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че е придобила 1/6 ид. част на ответницата Д.Ж. на
основание придобивна давност /вж. определение № 53/10.03.2022 г. на ВКС
по ч.гр.д. № 673/2022 г., II г.о., решение № 69/16.08.2017 г. на ВКС по гр.д.
№ 3903/2016 г., II г.о. и т. 4 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. на
ВКС по т.д. № 3/2015 г., ОСГТК , в които се сочи, че искът по чл. 440, ал. 1
ГПК е уреден с изрична законова разпоредба, която очертава както случаите,
когато той може да бъде предявен, респективно кога е налице правен интерес
от него, така и кои са надлежните страни по иска. Отрицателният
установителен иск нормативно е предвиден като способ за защита срещу
материалноправна незаконосъобразност при индивидуално принудително
изпълнение на парични притезания вследствие нарушение на принципа, че
принудителното изпълнение на паричното притезание трябва да бъде
осъществявано само върху имуществото на длъжника в изпълнението /чл. 442
11
ГПК/. Само имуществото на длъжника служи за обезпечение на неговите
кредитори, които имат еднакво основание да се удовлетворят от него, ако
няма законни основания за предпочитание /чл. 133 ЗЗД/. Посоченото в закона
обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал.
1 ГПК е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите
изпълнителни действия. Засегнатото право може да бъде както правото на
собственост на третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице
ограничено вещно право върху същата вещ или пък облигационно право,
което не би могло да се противопостави на купувача по публичната продан
или съществува възможност да се погаси след извършването й. При това
законът е очертал и активната легитимация на лицата, имащи правото да
предявяват такъв иск, като е посочил, че той може да бъде предявен от всяко
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Затова искът е допустим
и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало
принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните
действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича
правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнието. Правата на третото
лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл.
440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Целта
е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на
длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи
принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което
принадлежи на трето лице. Поради това, за да е допустим искът, освен
посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното изпълнение
върху вещта да не е приключило. Видно от текста на чл. 440, ал. 1 ГПК,
искът може да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението, без да се поставя изискването третото лице да е във владение
на вещта или не. Разпоредбата на чл. 440, ал. 1 ГПК не поставя изрично
допълнителни изисквания за съществуване на правния интерес от иска и за
активната легитимация по същия, извън посочените такива, нито пък
препраща към други разпоредби, в които се съдържат такива изисквания.
Същевременно трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, по
смисъла на чл. 440 ГПК е всяко лице, което не е страна в производството по
принудително изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което
издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели/.
12
Действително ищцата упражнява фактическата власт върху процесния имот,
но искът е допустим и при положение, че третото лице се намира във
владение на вещта /така напр. определение № 521/09.11.2017 г. на ВКС по
гр.д. № 1933/2017 г., I г.о., определение № 60/11.02.2020 г., на ВКС по гр.д.
№ 1684/2019 г., II г.о./.
Освен изложеното в определението по чл. 140, ал. 1 ГПК от 10.01.2022
г., че възраженията в отговора на исковата молба на ответниците И.И. и С. И.
касаещи допустимостта на иска са неоснователни, тъй като в определение №
692/07.12.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1755/2021 г.,
въззивната инстанция е приела иска за допустим, а това нейно определение е
задължително за първата инстанция /чл. 278, ал. 3 ГПК/ следва по
допустимостта на иска да бъде добавено и следното:
Възражението за недопустимост на иска ответниците И.И. и С. И.
извеждат от съображенията, че върху процесната 1/6 ид. част от имота били
наложени възбрани /на **** г., **** г. и**** г./, а ищцата се е снабдила с
констативен нотариален акт на ***1 г., като исковата молба била вписана на
25.10.2021 г. Т.е. дори искът да бъдел уважен това решение било
непротивопоставимо на взискателите.
Принципно правилно е становището на ответниците относно
приложението на чл. 453, ал. 1 ГПК и значението на тази разпоредба за
допустимостта на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК в хипотеза на придобивна
сделка за третото лице /обективирана в посоченото от тях определение №
676/21.10.2015 г. по ч.гр.д. № 4726/2015 г., IV г.о., както и в служебно
известните на настоящия съд определение № 60103/19.07.2021 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 1827/2021 г., I г.о., определение № 60/19.02.2020 г. на ВКС по гр.д.
№ 3249/2019 г., I г.о., определение № 264/5.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. №
3650/2015 г., II г.о., определение № 395/11.06.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. №
2338/2015 г., IV г.о., определение № 348/12.05.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. №
1594/2014 г., IV г. о. – всички постановени в хипотеза при която ищецът по
иска по чл. 440, ал. 1 ГПК извежда своето право на собственост върху имота,
върху който ипотекарен кредитор е насочил изпълнението, от разпоредителна
сделка, сключена с длъжника след вписване на ипотеката/, но следва да се
посочи, че настоящия случай е друг – ищцата не се позовава на придобивна
сделка.
13
Ищцата в исковата молба се позовава на изтекла в нейна полза
придобивна давност, а не на придобивна сделка, като съдебната практика
/обективирана напр. в определение № 374/02.10.2020 г. на ВКС по гр.д. №
1666/2020 г., I г.о. и цитираното в него решение № 292/05.11.2013 г. на
ВКС по гр.д. № 1291/2012 г., IV г.о ., определение № 60/11.02.2020 г. на
ВКС по ч.гр.д. № 1684/2019 г., II г.о. , решение № 379/31.10.2011 г. на ВКС
по гр.д. № 1181/2010 г., I г.о., също определение № 374/02.10.2020 г. на
ВКС по гр.д. № 1666/2020 г., I г.о. , в което е изяснена хипотеза на
допустимост на установителен иск за собственост дори при проведена
публична продан, когато се твърди наличие на изтекла придобивна давност,
вж. и определение № 135/01.08.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2110/2017 г., II
г.о., в което е изяснено съотношението между иска по чл. 440, ал. 1 ГПК и
положителния установителен иск за собственост, като е прието, че
уважаването на положителен установителен иск за собственост има същия
правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, тъй
като ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението не
принадлежи на длъжника/ е изяснила, че налагането на възбрана върху
недвижим имот не е пречка трето лице да упражнява владение върху него,
защото придобивната давност е оригинерен способ за придобИ.е правото
на собственост и правилата за противопоставимост на сделките след
възбраната не се прилага. Вж. и решение № 69/16.08.2017 г. на ВКС по
гр.д. № 3903/2016 г., II г.о., определение № 398/26.10.2020 г. на ВКС по
гр.д. № 2035/2020 г., I г.о., определение № 543/29.11.2019 г. на ВКС по гр.д.
№ 1822/2019 г., I г.о., в които също са разгледани по същество предявени
искове по чл. 440, ал. 1 ГПК в хипотеза на позоваване на придобивна давност.
Отделно от това в исковата молба ищцата твърди, че е упражнявала
владение в периода 2008 г. – 2018 г., като този период е преди налагането на
процесните възбрани. Действително при хипотезите на изтекла придобивна
давност придобИ.е на правото на собственост или на друго вещно право не
настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок /ex lege/, но
при наличие на позоваване, правните последици – придобИ.е на вещното
право се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок
съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по
чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС /т. 2 от Тълкувателно решение №
4/17.02.2012 г. на ВКС по т.д. № 4/2012 г., ОСГК /. Казаното означава, че в
14
случая релевантния момент на евентуално придобитото право на собственост
върху 1/6 ид. част от имота би бил 2018 г. /преди вписването на процесните
възбрани/, а не 2021 г. /когато единствено е извършено позоваването на
изтеклата придобивна давност чрез снабдяването с констативния нотариален
акт/.
В обобщение – налице са абсолютните процесуални предпоставки,
обуславящи допустимостта на иска по чл. 440 ГПК, които са: 1/ висящо
изпълнително производство; 2/ с предмет принудителното изпълнение на
парично притезание; 3/ насочване на изпълнителните действия върху вещ на
длъжника; 4/ осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да
засегне право на трето за изпълнението лице /вж. решение № 69/16.08.2017 г.
на ВКС по гр.д. № 3903/2016 г., II г.о./ и по-конкретно налице е висящо
изпълнително производство за парично вземане и принудителното
изпълнение е насочено срещу недвижим имот, на който длъжникът се
легитимира като съсобственик на основание наследяване. Ищцата, *** на
длъжницата, цели да установи спрямо нея и кредиторите, че е придобила
наследствената 1/6 ид. част по давност. Следователно предявения иск при
така заявените обстоятелствена част и петитум и доколкото е насочен против
съсобственик - длъжник и кредиторите му е процесуално допустим.
По основателността на иска:
Налице са две самостоятелни основания за отхвърляне на предявения
иск:
1/ По делото не се спори, че съсобствеността между ищцата,
ответницата Д.Ж. и Я.И. върху процесния недвижим имот произтича от
прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване след смъртта на
И.К. - съпруг на ищцата и баща на Д.Ж. и Я.И..
Придобивната давност е оригинерно основание за придобИ.е право на
собственост, което е уредено в разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗС. Установяването
на този способ за придобИ.е на право на собственост предполага наличието на
следните кумулативни предпоставки: владение върху един имот, което да е
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи
вещта като своя /чл. 2 от Закона за давността-отм./. За да се признае на едно
физическо лице правото на изключителна собственост върху един недвижим
имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда, че претендиращият
15
собствеността следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години,
фактическа власт по отношение на конкретна вещ, без противопоставяне и без
прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца. За да се осъществи фактическият
състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е нужно владението да е несъмнително
/осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да
държи вещта като своя/ и явно - т.е. намерението на владелеца да свои вещта
за себе си да е противопоставено на собственика, това намерение да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като
същото да е достигнало до собственика. Лицето трябва да е демонстрирало по
отношение на невладеещият собственик на вещта поведение на пълноправен
собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл. 79, ал. 1 ЗС /Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. на
ВКС по т.д. № 4/2012 г., ОСГК/.
При наследствени имоти сънаследникът, който упражнява фактическа
власт върху наследствения имот, в качеството си на съсобственик е владелец
на своята идеална част и държател на частите на останалите съсобственици,
тъй като съобразно основанието за възникване на съсобствеността, а именно
наследяване презумпцията по чл. 69 ЗС се счита оборена. За да се приеме, че
този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите
наследници идеални части от имота не е достатъчно той да упражнява
фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това
да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал
ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе
си. Намерението на един от съсобствениците по силата на наследственото
правоприемство да промени владението от името на всички наследници във
владение само за себе си може да се изяви по различни начини - пряко
отричане на съсобствеността, недопускане на останалите съсобственици до
имота и др. Промяната в намерението обаче винаги следва да бъде
демонстрирана и обективирана чрез извършени в тази насока действия /така
Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. на ВКС по т.д. № 4/2012 г., ОСГК/.
Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на
ремонта в имота също не са такива действия на отричане на правата на
останалите сънаследници върху имота.
16
В настоящия случай, процесния недвижим имот е съсобствен между
страните, като частично правото им на собственост произтича от наследяване
на общ наследодател, т.е. имотът е сънаследствен. Ищцата, претендираща
придобИ.ето му по давност в периода след 2008 г., е съсобственик, наред с
ответницата и св. Я.И. /нейни дъщери/. Както се изясни, в случаите, когато
сънаследник упражнява фактическа власт над сънаследствения имот, не
би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. В
случая законовата презумпция е неприложима. Счита се, че сънаследникът
владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на
противното. След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, както е в случая - наследяване, то го прави държател на
техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на
чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът - сънаследник, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си
с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. За да се приеме, че е налице промяна в титула и
сънаследникът започва да го владее единствено и само за себе си е
необходимо това намерение да се манифестира спрямо другите сънаследници,
да отблъсне тяхното владение и това да стане известно, т.е. промяната в
намерението за своене може да настъпи в резултат на извършени от
държателя активни действия.
От ангажираните в подкрепа на тези твърдения на ищцата свидетелски
показания на свидетелите Н.А., Я.И. и Д.И. /последните две близки роднини
на ищцата/ настоящият съд намира, че такова манифестиране на промяна на
намерението от страна на ищцата спрямо ответницата Д.Ж. не е налице.
Свидетелите посочиха единствено, че след смъртта на И.К. през 2008 г.
17
ищцата е останала да живее в имота. Не посочиха нито едно друго действие
на ищцата обективиращо промяна в намерението за своене на вещта. Не
посочиха да е било налице съгласие между сънаследниците ищцата
единствено да упражнява фактическа власт върху целия имот. Дори св.
Д.И. посочи, че партидите за ток, вода все още се водят на името на покойния
И.К., т.е. ищцата не е променила това положение. Действително свидетелите
твърдяха, че ответницата Д.Ж. не е посещавала имота вследствие на лошите й
отношения с нейната ***, но не е необходимо отношенията между
съсобствениците или сънаследниците, /които често са близки роднини/ да са
се влошили, да са преустановени контактите между тях, за да се приеме, че е
променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си.
Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на
собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да
разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа
власт върху него. Сам по себе си факта на добри или лоши отношения между
съсобствениците е без значение за факта на владение и не е основание по чл.
115 и чл. 116 ЗЗД за прекъсване и спиране на давността /така напр.
определение № 60262/10.06.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1373/2021 г., II г.о./.
Отделно от това настоящият съд изобщо не дава вяра на показанията
на св. Я.И., която твърдеше, че с нейната 1/6 ид. част не се е разпореждала, не
е продавала, не е учредявала право на ползване върху тази 1/6 ид. част, защото
целия апартамент бил собствен на ищцата. Същата тази свидетелка заедно със
своята *** – ищцата по делото на 28.10.2020 г. се е явила пред нотариус и
наред с ищцата е учредила право на ползване върху собствената й 1/6 ид. част
/вж. нотариален акт, л. 48-49 от изп. дело/. Това обстоятелство е напълно
достатъчно да дискредитира всички показания на свидетелката Я.И. /която е
и заинтересована по смисъла на чл. 172 ГПК/ депозирани по делото във
връзка с претенцията на ищцата и настоящият съд категорично не дава вяра в
цялост на изнесеното от нея, тъй като от една страна свидетелката твърди, че
ищцата е собственик дори на целия апартамент, а от друга страна самата
свидетелка е учредила право на ползване върху своята 1/6 ид. част със същия
нотариален акт, с който това е сторила и ищцата.
При наследствен съсобствен имот не е достатъчно единият
съсобственик да е ползвал имота необезспокоявано според неговото
18
предназначение и да го е поддържал, за да се приеме, че е упражнявал
фактическа власт върху идеалните части на другите съсобственици с
намерение за своене. За да се придобие по давност притежаваната от друг
съсобственик идеална част от имота е необходимо намерението за своене да
му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които
демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ, като
отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното
ползване на съсобствения имот по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява
намерение за своене. Действията, с които се демонстрира намерение за своене
спрямо съсобственик следва по категоричен начин да отричат правата на
останалите съсобственици, да сочат намерение за своене на целия имот,
включително и на идеалните части на другия съсобственик, и да са
достигнали до неговото знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира
поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот. В случая
такова демонстриране на своене от страна на ищцата не се доказва. От
показанията на доведените от нея свидетели се установява, че след смъртта на
нейния съпруг тя е останала да живее в къщата и не им е известно някой да е
имал претенции за къщата. От тези показания не може да се направи извода,
че ответницата е демонстрирала намерение за своене на наследствените части
на останалите сънаследници, отблъсвайки тяхното владение. Ищцата не
твърди и не доказва по какъв начин намерението й за своене на идеалните
части на ищеца е достигнало до ответницата Д.Ж., при положение, че не
поддържа отношения с нея и твърди, че от 2006 г. никога не е влизала в
процесния апартамент. Дори е логично съгласно самите твърдения на ищцата
в исковата молба и изнесеното от свидетелките за лоши отношения с
ответницата Ж., последната да не посещава апартамента /в същия смисъл
решение № 110/28.05.2021 г. на Смолянски окръжен съд по в.гр.д. №
123/2021 г. недопуснато до касационно обжалване с определение №
72/01.03.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3536/2021 г., II г.о./. Освен това като
цяло всички свидетелски показания са общи, лишени от конкретика за
действия на ищцата, с които тя е показала намерение да свои имота /освен, че
е живеела в него/ и се основаваха до голяма степен на заключения на
свидетелите, а не на обстоятелства, които са възприели лично – напр. св. Д.И.
сочи, че бащата на ответницата Д. й взел ключа „мисля“. В тази връзка може
да се посочи още, че е напълно нормално и естествено ищцата да остане да
19
живее в семейния имот при положение, че двете й дъщери са създали свои
семейства още през 90-те години на миналия век, напуснали са бащиното
жилище и са заживели отделно много преди открИ.ето на наследството на
покойния И.К.. Реално не е налице промяна – и преди смъртта на И.К. ищцата
е живеела с него в апартамента и след неговата смърт положението е останало
същото. Както се посочи евентуално влошените отношения не променят това.
Свидетелките Я.И. и Д.И. твърдяха още, че приживе наследодателят
И.К. е решил апартаментът да остане за ищцата, като ответницата Д.Ж. и св.
Я.И. нямат част от него, но следва да се посочи, че дори да се приеме за
направено такова изявление, то изявлението на наследодателя след неговата
смърт имотът да остане само на определени лица, само по себе си няма за
последица нито прехвърляне на право на собственост /доколкото не
представлява акт на разпореждане, извършен в предвидената в чл. 18 ЗЗД
нотариална форма за действителност/, нито може да послужи за начало на
самостоятелно давностно владение, тъй като не установява извършено
приживе на наследодателя предаване на фактическата власт /нещо повече –
И.К. е останал да живее в имота до неговата смърт/. Освен това е било е и
правно невъзможно И.К. да предостави владението на апартамента на своята
съпруга, тъй като до момента на неговата смърт е бил СИО, а както е известно
давност между съпрузи не тече /чл. 115, ал. 1 ,б. „в“ ЗЗД/ което прави
невъзможно предоставянето на владението/. Освен това подобно изявление
трябва да бъде последвано или от извършено приживе от наследодателя
действие по прехвърляне на правото на собственост в предвидената от закона
нотариална форма за действителност или от предприемане на действия след
открИ.е на наследството по установяване на самостоятелна фактическа власт
от лицето, за което направеното от наследодателя изявление се отнася,
включващи уведомяване на останалите наследници за наличие на намерение
за своене на техните идеални части от имота. Установяването на
самостоятелна фактическа власт на основание, изключващо владението на
останалите наследници, с оглед тълкуването, дадено в Тълкувателно решение
№ 1/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК, се основава на
намерението за своене на наследника, а не на намерението на наследодателя и
изразеното от последния желание имотът да остане само за някои от неговите
низходящи, което не е обективирано по начин да породи правни последици,
свързани с преминаване на правото на собственост върху имота в
20
патримониума на тези лица /така изцяло решение № 172/04.01.2019 г. на
ВКС по гр.д. № 4748/2017 г., I г.о./. Отделно от това съгласно чл. 77 ЗС
правото на собственост се придобива чрез правни сделки, по давност или по
други способи уредени в закона, а позитивното ни право не урежда смъртта
на съсобственик като основание за придобИ.е на правата на починалия от
съсобствеността от другия, респ. другите съсобственици /така решение №
69/16.08.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3903/2016 г., II г.о./. Следователно със
смъртта на И.К. правата му са преминали към наследниците му по закон, като
неговите изявления преди смъртта му не са от значение. Затова ищцата
следва да установи, че е тях е завладяла правата на останалите и ги е
придобила по давност, но това остана недоказано по делото. След като по
делото е установено, че наследодателят е продължил да живее в имота и да
упражнява фактическата власт върху него в качеството си на собственик до
своята смърт, то след открИ.е на наследството е необходимо демонстриране
от страна на ищцата на промяна спрямо останалите наследници в
намерението, с което упражнява фактическата власт върху имота. До смъртта
на наследодателя не се установява ищцата да е упражнявала самостоятелна
фактическа власт върху имота с намерение за своене, поради което, въпреки
изявлението на наследодателя, за да се приеме, че е започнала да тече
придобивна давност за частите на останалите наследници, както се приема в
ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, след открИ.е на
наследството е следвало да противопостави на останалите наследници
намерението си да владеят целия имот изключително и само за себе си. От
открИ.е на наследството и с неговото приемане, правото на собственост върху
притежавания от наследодателя недвижим имот е преминало в патримониума
на всички лица, имащи качеството негови наследници по закон, призовани
към наследяване, доколкото по делото не е установено наследодателят да е
извършил разпореждане с имуществото си за след своята смърт по
предвидения в закона ред.
Изложените изводи се потвърждават и от действията на останалите
съсобственици, които противоречат на техните изявления за Д.Ж. в
отговора на исковата молба, а за Я.И. в нейните показания - дъщери на
ищцата и от самия констативен нотариален акт както следва:
1/ По отношение на Д.Ж., която в отговора на исковата молба на
практика признава иска, следва да се посочи, че нейното поведение
21
опровергава изнесеното от нея в отговора на исковата молба, най-малкото
поради обстоятелството, че в хода както в първото /изп.д. № **** г. на ЧСИ
Р.М./, така и на второто /изп.д. № **** г. на ЧСИ М.Д./ изпълнителни
производства е подала редица жалби против действия на съдебния
изпълнител недвусмислено посочвайки и легитимирайки се като собственик
на 1/6 ид. част от процесния апартамент, като по тези жалби са постановени
съдебни актове на Старозагорски окръжен съд /вж. напр. писмени
доказателства л. 90-98 от делото и л. 102-105, л. 193-2021 от изп.д. № **** г./.
2/ По отношение на другата дъщеря на ищцата - св. Я.И. може отново да
се посочи, че противно на изнесеното от тази свидетелка пред съда, че никой
няма право да има претенции върху апартамента, който е имота на нейната
***, като дори свидетелката твърдеше, че с нейната 1/6 ид. част не се е
разпореждала, не е продавала, не е учредявала право на ползване върху тази
1/6 ид. част същата свидетелка заедно със своята *** – ищцата по делото на
28.10.2020 г. се е явила пред нотариус и наред с ищцата е учредила право на
ползване върху собствената й 1/6 ид. част /вж. нотариален акт, л. 48-49 от изп.
дело/. Това обстоятелство както се изясни по-горе напълно дискредитира
всички показания на тази свидетелка депозирани по делото във връзка с
претенцията на ищцата, тъй като от една страна свидетелката твърди, че
ищцата е собственик дори на целия апартамент, а от друга страна самата
свидетелка е учредила право на ползване върху своята 1/6 ид. част със същия
нотариален акт, с който това е сторила и ищцата.
3/ Дори при прочит на самия констативен нотариален акт от **** г. не
може да се направи извод, че процесната 1/6 ид. част, за която се твърди да е
придобита от ищцата е тази на ответницата Д.Ж.. И аргумент за това е не
толкова датата на издаване на този констативен нотариален акт /два дни
преди подаване на исковата молба /***1 г./ и един ден преди приключване на
публичната продан *** г.//, колкото, че при така изнесените твърдения в
исковата молба ищцата следва да е придобила не 1/6 ид. част, а 2/6 ид. части
от недвижимия имот на основание придобивна давност. Самите свидетели
още пред нотариуса /а впоследствие и пред съда/ твърдят, че и двете дъщери
на ищцата имат други семейства и нямат претенции към апартамента по
волята на техния баща. Поради това дори не е ясно чия е тази 1/6 ид. част,
която ищцата твърди да е придобила по давност.
22
2/ Независимо от изложеното, дори и да се счете, че владелческото
намерение на ищцата е достатъчно манифестирано и съответно давност е
текла през годините както се сочи в писмената защита на ищцата, то
процесната 1/6 ид. част отново не е придобита от ищцата, като е налице второ
самостоятелно основание за отхвърляне на иска изразяващо се в следното:
Както се изясни според разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 4/2012 г. на ВКС по т.д. № 4/2012 г., ОСГК , позоваването на
давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по
чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия
срок. В ЗС самостоятелно е уреден фактическият състав на придобивната
давност и препращащата норма на чл. 84 ЗС към чл. 113, чл. 115, чл. 116, чл.
117 и чл. 120 ЗЗД означава, че тези разпоредби се прилагат към отделни
въпроси в областта на придобивната давност: недействителност на
съглашението, с което се скъсяват или удължават давностните срокове;
недействителност на отказа от давност; основанията да спиране течението на
давността; основанията за прекъсване на давността; започването на течението
на нова давност от момента на прекъсването на давността и неприлагането на
давността служебно от съда. Тези правила не се прилагат непосредствено, а
съответно към института на придобивната давност, което означава, че при
съотнасянето им следва да се взема предвид, че се касае за правила, водещи
до придобИ.е на собственост /виж и мотивите на Тълкувателно решение №
10/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 10/2012 г., ОСГК/.
Според разпоредбата на чл. 113 ЗЗД, отказът от давност е недопустим,
преди тя да е изтекла, а според чл. 116, б. „а“ ЗЗД, давността се прекъсва с
признаване на вземането от длъжника. Законът за собствеността, по аргумент
от чл. 84 ЗС вр. с чл. 113 ЗЗД, допуска отказ от придобивна давност, но не
урежда предпоставките за това, с изключение на изискването давността да е
изтекла към момента на отказа. Съпоставката между прекъсването и отказа от
давност обуславя извода, че отказ от давност е допустим само при изтекла
давност, за разлика от прекъсването на давността, което е допустимо
единствено при давностен срок, който не е изтекъл. Както отказът, така и
прекъсването на давността заличават породените до този момент правни
последици от течението на давностния срок. Макар законът да не урежда
23
изрично предпоставките за осъществяване на отказ от давност, то следва да
се приеме, че същият, подобно на признаването на вземането, е едностранно
изявление /едностранна правна сделка/, която следва да бъде адресирана до
предишния собственик на вещта и да съдържа индивидуализация на вещта и
поради това признание на собствеността върху нея /респ. част от
собствеността върху нея/ в полза на лицето, до което е адресирано. Както
вече бе посочено според приетото в Тълкувателно решение № 4/2012 г. на
ВКС по т.д. № 4/2012 г., ОСГК, позоваването на давността не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, но разпоредбата
на чл. 120 ЗЗД вр. с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния
елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране
на придобитото вещно право. До момента, в който предполагаемото по
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не
може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване,
правните последици – придобИ.е на вещното право – се зачитат от момента на
изтичане на законово определения срок съобразно елементите на фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.
В контекста на изложеното настоящият съд приема, че доколкото
собствеността не се придобива до извършването на позоваване от страна на
владелеца на вече изтеклата в негова полза придобивна давност, то това
позволява извършването на отказ от изтекла придобивна давност 1/ след
изтичането на срока на придобивната давност и 2/ преди момента на
позоваване на така изтеклата придобивна давност, който отказ ще
възпрепятства възможността за позоваване на придобивната давност, а оттам
– за придобИ.е на собствеността от владелеца. Той ще е напълно достатъчен
да произведе този ефект, без да е необходимо извършването на отказ по чл.
100 ЗС, тъй като придобивната давност няма действие ex lege, т.е.
придобИ.ето на правото на собственост /или на друго вещно право/ не
настъпва автоматично с изтичането на установения в закона срок. Аргументи
в подкрепа на това разбиране са и възможността за отказ от владение – когато
макар владението да е продължило повече от десет години, фактическата
власт върху вещта е била предадена от владелеца на действителния
собственик за срок, лишаващ владелеца от защита на владението като
24
фактическо състояние – чл. 75 ЗС, както и специфичният начин на
упражняване на правото на позоваване на изтекла давност /чл. 120 ЗЗД/ – чрез
възражение срещу иска на собственика – което може да не бъде упражнено,
дори и ако владелецът се е снабдил с нотариален по обстоятелствена проверка
за придобит от него по давност имот, при което е възможно да бъде осъден да
върне имота на ищеца, т.е. ще търпи неблагоприятни последици
/обстоятелството, че ответникът не е направил възражение, че давността е
изтекла, се смята от закона за мълчалив отказ от придобитата по давност
собственост; мълчалив отказ от давността има и ако владелецът изкупи от
собственика имота, при признанието на права в полза на лицето, срещу което
тече давността, а също така ако при публична продан на имота за
задължения на собственика владелецът се яви да наддава – така изцяло
решение № 263450/27.05.2021 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №
8401/2020 г. и правната теория - Венедиков, П., Ново вещно право, София,
1999, стр. 207, така и решение № 149/19.04.2019 г. на Смолянски окръжен съд
по в.гр.д. № 44/2019 г., недопуснато до касационно обжалване с определение
№ 24/21.01.2020 г. на ВКС по гр.д. № 2883/2019 г., I г.о./. В определение №
513/17.12.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2487/2019 г., II г.о. също изрично е
посочено, че признание, извършено преди позоваването на придобивна
давност, съставлява отказ от изтекла давност, доколкото с него давността се
прекъсва на основание чл. 84 ЗС вр. чл. 116, б. „а“ ЗЗД, като се заличават
последиците от изтеклия давностен срок.
В частност по делото могат да бъдат откроени два основни момента на
недвусмислени признания на ищцата – 1/ ищцата е участвала в проведена
публична продан на 07.12.2020 г. с наддавателни предложения за закупуване
на процесната 1/6 ид. част от апартамента, собствена на ответницата Д.Ж. /вж.
писмени доказателства, л. 66-69 от делото/ около година преди нейното
снабдяване с констативния нотариален акт през м. октомври 2021 г. и 2/ на
дата 28.10.2020 г. /месец преди участието си в публичната продан/ ищцата с
нотариален акт № 33, том IV, рег. № 4612, по н.д. № 404/2020 г. е учредила
право на ползване върху собствените си 4/6 ид. части от процесния
апартамент /по 2/6 ид. части на внука си Радослав Русев и внучката си Нелия
Станчева/, като очевидно в нотариалното производство самата ищца се е
легитимирала като собственик на 4/6 ид. части от апартамента /а не 5/6
колкото биха били, ако бе придобила 1/6 ид. част на ответницата Д.Ж./. В
25
самия нотариален акт ясно е записано, че ищцата учредява право на ползване
на две лица върху собствените си идеали части от апартамента, които са 2/6
ид. части плюс 2/6 ид. части или общо 4/6 ид. части.
Посочените две обстоятелства по своето естество разкриват изричната
воля на ищцата, че не иска да се възползва от придобивната давност, респ.
имат действието на отказ от завършена давност. Или с други думи ищцата е
признала правата на ответницата Д.Ж. в съсобствеността. Както се посочи по-
горе според чл. 84 от Закона за собствеността относно придобивната давност
се прилагат съответно и чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за
задълженията и договорите. Според чл. 113 ЗЗД отказът от давност е
недопустим преди тя да е изтекла, а според чл. 115, б „а“ ЗЗД давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Съпоставката между
прекъсването и отказа от давност сочи на извод, че отказ от давност е
допустим само при изтекла давност, за разлика от прекъсването на давността,
което е допустимо единствено при давностен срок, който не е изтекъл.
Прекъсването и отказът от давност са идентични като правни последици,
поради което, макар законът да не урежда изрично способа, чрез който следва
да се осъществи отказ давност, с изключение на изпълнение на изтекло по
давност вземане, което представлява частна хипотеза отказ от изтеклата в
полза на длъжника погасителна давност, то следва да се приеме, че същият
съвпада предпоставката за прекъсване на давността, уредена в чл. 115, б. „а“
ЗЗД, а именно признанието на права в полза на лицето, срещу което тече
давността. По делото са налице доказателства за две признания на ищцата,
обсъдени в предходния абзац.
Затова в случая, дори и да се приеме, че ответницата е владеела имота и
е манифестирала владението си, като е изтекла 10-годишната давност,
изискуема по закон, тя не е станала собственица на 1/6 ид. ч., тъй като
заявлението й да се позове на давността е извършено през 2021 г., когато вече
не е могло да породи нужните правни последици. Участието й в публичната
продан и учредяването на право на ползване върху нейните 4/6 ид. части през
2020 г., представляват фактически признания на правата на ответницата Ж.
върху общата вещ. Разбира се, ако се приеме, че ответницата е владеела
имота още от 2008 г. /каквито са претенциите й/ и е манифестирала
владението си пред останалите съсобственици то следва извод, че давността е
изтекла още през 2018 г. Според постулатите на посоченото Тълкувателно
26
решение № 4/2012 г. на ВКС по т.д. № 4/2012 г., ОСГК обаче, до момента в
който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на
собственост. В случая волевото заявление на ищцата е направено през
октомври 2021 г., когато е поискала от нотариуса да я признае за собственик
по давност, а самият нотариален акт е издаден на ***1 г. Още през 2020 г.
обаче действията на ищцата /участие в публична продан и учредяване на
вещно право на ползване върху собствените й 4/6 ид. части/ са от такова
естество, че по същество тя е признала правата на ответницата Ж. върху
имота. С признанието й давността не може да се прекъсне, тъй като вече е
изтекла. Признанието обаче следва да се тълкува като отказ от изтеклата
придобивна давност по смисъла на чл. 113 ЗЗД вр. чл. 84 ЗС. Такъв отказ
може да се направи след като е изтекъл предвидения в закона период от
време, но преди да е придобито право на собственост по давност, т. е. преди
владелецът да се е позовал на давността. Това е така, защото ако правото на
собственост вече е придобито чрез позоваване на давността от владелеца,
владелецът ще е станал собственик. В случая признанията са от 2020 г. и
предшестват подаването на искането до нотариуса за снабдяване с нотариален
акт – ***1 г. Следователно налице е отказ от изтеклата давност и давността не
може да породи правните си последици и да направи ищцата собственик на
1/6 от имота. Издаденият в последствие нотариален акт не може да
легитимира ищцата като правоимаща, след като тя е направила с действията
си отказ от изтеклата в нейна полза придобивна давност, признавайки правата
на ответницата Ж..
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва
да заплати на ответниците И.И. и С.И. направените по делото разноски в
размер на 620,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съобразно договор
за правна защита и съдействие от 10.01.2021 г. /л. 65 от делото/ и на ответника
Р.П. разноски в размер на 650,00 лв. съобразно договор за правна защита и
съдействие от 03.12.2021 г. /л. 85 от делото/ - с отбелязване в договорите е
изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на
ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК,
Старозагорски районен съд
27
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. К., ЕГН: ********** и адрес: гр.
************* против ИЛЧ. Т. ИЛ., ЕГН: **********, СТ. ИВ. ИЛ., ЕГН:
********** двамата с адрес: гр. *********, Р. ПР. ПР., ЕГН: **********, с
адрес: **** и Д. ИВ. Ж., ЕГН: ***** и адрес: гр. ********, иск с правно
основание чл. 440, ал. 1 ГПК за приемане на установено по отношение на
ИЛЧ. Т. ИЛ., СТ. ИВ. ИЛ., Р. ПР. ПР. и Д. ИВ. Ж., че 1/6 ид.ч. от апартамент,
находящ се в гр. *************, представляващ 1/6 ид. ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-****** г. на ИД на АГКК, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, Апартамент **, с площ от
*** кв. м., находящ се в сграда с идентификатор *******, с предназначение:
жилищна сграда - многофамилна, находяща се в поземлен имот с
идентификатор ****, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: *********, **********, под обекта: ********** над обекта: няма,
върху която е насочено принудително изпълнение на парично вземане по
изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ М.Д., не принадлежи на
длъжника по изпълнението Д. ИВ. Ж., ЕГН: ***** като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Т. К., ЕГН: ********** и
адрес: гр. ************* да заплати на СТ. ИВ. ИЛ., ЕГН: **********
двамата с адрес: гр. ********* сума в размер на 620,00 лв. /шестстотин и
двадесет лева/, направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Т. К., ЕГН: ********** и
адрес: гр. ************* да заплати на Р. ПР. ПР., ЕГН: **********, с адрес:
**** сума в размер на 650,00 лв. /шестстотин и петдесет лева/, направени
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
28
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
29