Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
06.12.2019 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, І граждански състав, в публично заседание на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………ПЕТЪР ПЕТРОВ…………………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 563 по описа на съда за 2019година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 809 от 08.05.2019година.,
постановено по гр.д. № 8051/2018г. Плевенски районен съд е прекратил
производството по гр.д. №8051/2018 г. по описа па ПРС, по предявения от М.Н.Ф. *** срещу „***“ АДгр. София, представлявано от И.И. иск с правно основание чл. 424 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 13784,29 лева
– главница по договор за потребителски кредит и лихва в размер на 9529,56
лева – договорна лихва за периода от 17.01.2017 г. до 24.10.2011 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 7497/2011 г. по описа на ПлРС
и образувано изп. дело № 2018***0402537
по описа на ЧСИ-Т.К., рег. №*** на КЧСИ, с район на действие ПлОС, поради наличието на факт,
възникнал след издаване на заповедта
– невръчване на договор за цесия от 30.03.2009 г., поради недопустимост.
Отхвърлил е предявения
от М.Н.Ф. срещу „***“
АД гр. София, иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сума в размер на 13784,29
лева – главница по договор за потребителски кредит и лихва в размер на 9529,56
лева – договорна лихва за периода от 17.01.2017 г. до 24.10.2011 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 7497/2011 г. по описа на ПлРС
и е образувано изп. дело № 2018***0402537 по описа на ЧСИ-Т.К., рег. №*** на КЧСИ, с район
на действие ПлОС,
поради настъпила погасителна давност след издаване на изпълнителния лист, като неоснователен и недоказан. Изрично в диспозитива на решението, съда е посочил,
че в частта, в която се прекратява производството по делото, съдебния акт има
характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част – в двуседмичен срок пред
Плевенски ОС.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищеца М.Н.Ф., чрез
пълномощникът му ад. М.К., с която се обжалва цялото решение с искане то да
бъде отменено, а предявените искове - уважени. В жалбата се твърди, че
въпреки постановения диспозитив, РС е разгледал иска по чл.424 от ГПК по
същество, поради което решението му подлежи на обжалване, не в 7, а в 14дневен
срок от връчването му. Счита, че това е така, поради обстоятелството, че съдът
не е прекратил производството по делото в тази му част още след подаване на
исковата молба или с доклада по делото, а не едва с решението си. Счита че след
като е допуснал исковете до разглеждане, съдът дължи произнасяне по същество.
По отношение на произнасянето по чл.439 от ГПК се прави оплакване, че обжалваното
решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Съображенията за това са изложени подробно в жалбата, като най-същественото от
тях е, че съдът неправилно е приел, че задължението не е погасено по давност.
Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението на Плевенски РС и да
постанови друго по съществото на спора, с което да бъдат уважени и двата предявени
от него отрицателни установителни иска.
В срок е
депозиран отговор от въззиваемата страна „***“АД,
представлявано от изп.директор И.К.И., в който е взето становище, че въззивната
жалба е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид наведените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Подадена е една въззивна жалба срещу цялото
решение на Плевенски РС, в двуседмичен срок от връчването му на ищеца, чрез
пълномощника адв.М.К.. В частта му, с
която производството по единия от двата обективно съединени иска – този по
чл.424 от ГПК е било прекратено, решението е с характер на определение и
правилно в диспозитива съдът е указал, че то подлежи на обжалване с частна
жалба, подадена в едноседмичен срок от връчването му.Такава в указания срок не
е депозирана от ищеца, поради което в тази част обжалвания съдебен акт е влязъл
в сила. Доколкото във въззивната си жалба той поддържа, че обжалва решението
изцяло, следва да бъде постановен изричен диспозитив за връщане на въззивната
жалба, като просрочена в тази ѝ част.
Съгласно чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспори
чрез иск изпълнението, като съгласно ал.2 на същия текст искът на длъжника може
да се основава само на факти настъпили след приключването на съдебното дирене,
в производството по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът
твърди, че към момента на подаване на исковата молба вземането на взискателя „***“АД
е било погасено по давност. Безспорно е по делото,
че
Длъжникът в изпълнителното производство има
интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с
положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да постигне
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. В
конкретния случай правния интерес произтича от твърдението, че след издаване на
изпълнителния лист срещу длъжника, с изтичането на давностния срок, вземането е
погасено. Искът е допустим, а по отношение
на основателността му, съдът взе предвид следното: Разпоредбата на чл.
117, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
Видно
е от приложения по делото изпълнителен лист, издаден на 31.01.2013 г., че
спрямо ищеца М. Н. Ф. и спрямо Т.Х.С., в качеството му на поръчител е издаден
изпълнителен лист за заплащането на следните суми: 13784,29 лева главница и
9529,56лева договорна лихва за периода от 17.01.2007г. до 24.10.2011 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2014 г., както и за
сторените в заповедното производство разноски.
Издадената срещу ищеца заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила на 13.12.2011 г., като срока на
погасителната давност е започнал да тече от тази дата, от която кредиторът
е могъл да се
снабди с изпълнителен лист и да предприеме действия по събиране на вземането си и
да заведе изпълнително дело. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение –
същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата
в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение. След
приключване на ч.гр.д. № 7497/2011 г. по описа на PC – Плевен, по което е
издаден изпълнителния лист, първоначално е образувано изпълнително дело
№20081/2013г. по описа на ДСП при Плевенски РС. Видно от изпълнителния лист, от ДСИ при РС Плевен е поставен печат, от който
се установява, че изпълнително дело № 20081/2013г. е било прекратено на
26.09.2017г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради перемция. Посочено
е и това, че последното изпълнително действие е било извършено на 10.01.2014г.
Съгласно
чл. 116, б. "в" от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Такива действия са налагането на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, извършване на опис и оценка на вещ,
насрочване и извършване на продан и др. Съгласно Тълкувателно решение 2/2013 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Започналата
да тече на 11.01.2014г. нова погасителна давност е била прекъсната на 11.10.2018г.
когато са изпратени запорни съобщение за налагане на запори върху сметките на
ищеца М.Ф., открити в *** АД и ***ЕАД, от страна на ЧСИ Т.К., с рег. № *** на
КЧСИ, с район на действие Плевенски ОС, по новообразуваното изпълнително дело №
2018***0402537/2018 г. по описа на ЧСИ, образувано на 25.09.2018г. по молба на
взискателя „***“АД. Започналата да тече на 11.10.2018г. нова петгодишна
погасителна давност не е изтекла към 05.11.2018г. - датата на депозиране на
исковата молба, нито към настоящия момент.Поради изложеното съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.439 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователен е доводът,
че погасителната давност за вземането на ответника не е петгодишна, тъй като
изпълнителния лист е издаден на несъдебно изпълнително основание.Ако се
съди по това, че оспорването
на вземане установено с влязла в сила заповед е ограничено по начин сходен с
този за влезлите в сила решения, се стига до извода, че влязлата в сила заповед има значение на
влязло в сила решение по отношение на нейния предмет, в случая парични
задължения, доколкото съобразно разпоредбите на действащия процесуален закон е
приравнена по последици на този акт.
Въззивният съд напълно споделя извода на районния съд, че правото на принудително изпълнение на въззиваемия не е било погасено и въззивника продължава да дължи сумите, за които е издадена срещу него заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Решението му досежно иска по чл.439 от ГПК е правилно и следва на основание чл.271, ал.1 ГПК да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото няма доказателства такива да са направени, няма основание и за присъждане на разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 ГПК решение
№ 803 на Плевенския районен съд, постановено на 08.05.2019г. по гр.д. № 8051/2018г.
по описа на съда, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.439 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на М.Н.Ф., в частта и имаща
характер на частната жалба срещу решение № 803/08.05.2019г., с което е прекратено
производството по делото по отношение на иска с правно основание чл.424 от ГПК,
като просрочена и прекратява в тази част въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му, в частта, с която е потвърдено
първоинстанционното решение и пред АС-Велико Търново с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването - в частта, с която е прекратено въззивното
производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: