Р Е Ш Е Н И Е
№ 20/7.2.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на седми януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 1008 по
описа на съда за 2018 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на Т.П.П. с ЕГН
********** *** против принудителна административна мярка по реда на Наредба за
организацията и дейността по принудителното преместване и принудително
задържане на МПС без знанието на техните собственици или на упълномощените от
тях водачи, наложена на 25.10.2018 г. от Д.В.Г. на длъжност МС при БМ ПО към
Община Пазарджик.
В жалбата се твърди, че обжалваната ПАМ
е незаконосъобразна, тъй като не е извършено административно нарушение, т.е автомобилът
не е паркиран в нарушение на правилата за движение по пътищата и не е създал
затруднение за движение по улицата на други МПС. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наложената ПАМ, като незаконосъобразна. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. ***,
която по изложени съображения моли съда да отмени оспорения административен
акт. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Д. Г. – младши
специалист „Звено самоохрана“ – Синя зона при Община Пазарджик, редовно
призован, не се явява и не взема становище по жалбата.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
С докладна записка от 25.10.2018 г. Д. Г. – младши специалист „Звено
самоохрана“ – Синя зона при Община Пазарджик, като част от екипа на автомобил за принудително преместване е разпоредил репатрирането
на лек автомобил марка “***” с рег. № **, паркиран в гр. Пазарджик, ул. „***“.
Съставен е и констативен протокол № 9 /л. 20/ от същата дата, който отразява
извършеното репатриране със специализиран автомобил.
Установи се, че със Заповед № 961 от 03.05.2018 г. /л. 16/ кметът на Община
Пазарджик е определил длъжностните лица, които заемат длъжността „младши
специалист – самоохрана“ и „младши специалист – екопатрул“ в БМ „Паркинги и
охрана“ при Община Пазарджик да осъществяват контрол по спазването на правилата
за престой и паркиране от водачите на МПС и прилагат принудителна
административна мярка по Наредбата за организацията и дейността по принудително
преместване и принудително задържане на моторни превозни средства без знанието
на техните собственици или на упълномощени от тях водачи, измежду които е и
Д.Г. – младши специалист „Звено самоохрана“ – Синя зона при Община Пазарджик.
По делото са представени писмени доказателства /лист 58-61/, от които се
установява, че ул. „***“ в гр. Пазарджик попада в т.нар. „сина зона“, като от
лявата страна на кръстовището с ул. „**“ е разположен знак В 27 „забранено
спирането“, а от дясната страна на кръстовището
с ул. „***“ е поставен знак В 28 – „забранено паркирането“. Тези
обстоятелства се установяват от представения по делото генерален план за
организация на движението в гр. Пазарджик, както и от приложения снимков
материал, изготвен по повод налагането на принудителната административна мярка.
По делото е разпитан като свидетел С.К.М. – колега
на жалбоподателя, чийто показания съдът възприема като достоверни,
последователни и непротиворечиви на събраните по делото доказателства.
Свидетелят заяви пред съда, че в процесния ден с колегата му Т.П. *** докато са
достигнали до Т-образно кръстовище с ул. „***“. На това кръстовище от дясно е
бил поставен знак „Стоп“ и такъв, който указвал задължително движение надясно
след знака, т.е. завиването на ляво е било забранено. Според свидетеля,
жалбоподателят нарушил правилата за движение и е завил наляво и е паркирал автомобила
си, при което не е видял знаци на пътя, указващи забрана за спиране или
паркиране. Непосредствено пред жалбоподателя на самия тротоар е бил поставен
знак В 27, който не е бил възприет като задължителен.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
По допустимостта на жалбата:
По аргумент на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 5, б. “б” от ЗДвП може
да се наложат и без да има издадена мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по ЗДвП. Обжалването на заповедите, с които се налагат ПАМ
по чл. 171 от ЗДвП се извършва по реда на АПК съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП.
След като ПАМ “принудително преместване на паркирано ППС без знанието на
неговия собственик” се налага с фактически действия, съдът намира, че мярката
има характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК – волеизявление на административен орган, изразено, чрез действие, с
което непосредствено се засягат права и законни интереси на определени лица.
Тоест налагането на ПАМ по реда на чл. 171, т. 5, буква “б” от ЗДвП подлежи на
обжалване по реда на АПК.
В законоустановения срок
жалбоподателят е упражнил правото си на жалба като е подал жалба с рег. №
5789/01.11.2018 г. до Административен съд - Пазарджик.
По изложените съображения, съдът приема, жалбата за
процесуално допустима, като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени
от налагане на ПАМ и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен
акт.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
С разпоредбата на чл. 167, ал. 2,
т. 1 ЗДВП законодателят предоставя на кмета на общината правото да определи
служба за контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране от
водачите на пътни превозни средства. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП определените
от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Видно е от представената по
делото Заповед № 961 от 03.05.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик, че лицето Д. Г. – младши специалист „Звено самоохрана“
– Синя зона при Община Пазарджик е притежавал необходимата компетентност да
нареди преместването на автомобила, както и от събраните по делото
доказателства се установи, че именно той е наложил процесната ПАМ, като е наредил
преместването на автомобила, поради което следва да се приеме, че същата е
наложена от компетентен административен орган.
Съобразно чл. 146, т. 2 от АПК
неспазването на установената форма е основание за незаконосъобразност на
издадения административен акт. В случая обаче съгласно чл. 59, ал. 3 от АПК във
връзка с чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП е налице изрична законова норма, която
дава възможност административният акт да се изрази чрез действие, т. е. не е
налице изискване за наличие на писмена форма. С оглед на това, съдът намира, че
мярката е наложена в установената форма и не е налице отменителното основание
по чл. 146, т. 2 от АПК.
В случая принудителната административна мярка е наложена за неспазване на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, според която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Спорен е въпросът попада ли
паркираният лек автомобил в обхвата на пътен знак, указващ забрана за спиране
или паркиране.
Безспорно по делото се установи,
че процесният автомобил е паркиран в гр. Пазарджик на ул. „…“ в близост до Т –
образното кръстовище с ул. „** ***“ в гр. Пазарджик. От представения по делото
снимков материал, представляващ годно доказателствено средство по смисъла на
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е видно че същият е разположен в обхвата на пътен знак
В 28 – „забранено паркирането“, който е отразен и в генералния план за
организация на движението. Установено е, че посоченото място
е било обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство – непосредствено поставен по пътен
знак В 28 – „забранено паркирането“.
С оглед на това съдът намира, че
принудителната административна мярка е приложена съобразно първата хипотеза на
чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП, при която съществува изискване
местата, паркирането на които е в нарушение на правилата за движение, да са
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано пътно превозно средство, поради което правилно и законосъобразно административният орган е наложил
принудителната административна мярка.
С оглед гореизложеното и поради липса на
пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Т.П.П. с ЕГН ********** *** против принудителна административна мярка по реда
на Наредба за организацията и дейността по принудителното преместване и
принудително задържане на МПС без знанието на техните собственици или на
упълномощените от тях водачи, наложена на 25.10.2018 г. от Д.В.Г. на длъжност
МС при БМ ПО към Община Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 4472 от 15.04.2020г. на ВАС - София, Седмо отделение по АД № 3417/2019г.
- ОСТАВЯ В СИЛА Решение №20 от 07.02.2019 г. на Административен съд, гр.
Пазарджик, постановено по административно дело №1008/2018 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.