МОТИВИ към присъда №67 по нохд №422/2010г. по описа на АРС ІІІ н.с.
Против подсъдимия Д.В.М. ***, е
повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а
именно, за това, че през периода от месец януари 2010г. до месец юни 2010г.
включително в гр. Асеновград обв. Пловдивска като е осъден да издържа своя
низходящ – детето си В.Д.М., ЕГН - **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно, шест
месечни вноски по 100,00 лева или всичко на обща стойност 600,00 лева.
Преди
даване ход на делото в последното съдебно заседание, се установи, че
подсъдимият Д.В.М. е редовно призован и не се явява без да сочи уважителни
причини, като при призоваването му спрямо него е изпълнена и процедурата на
чл.254, ал.4 от НПК, а именно разяснено му е с призовката, че при неявяване делото може да се гледа в негово
отсъствие. Съдебният състав счете, че делото може да се разгледа и
приключи в отсъствие на подсъдимият М.,
тъй като са налице условията на чл.269, ал.3 т.3 от НПК и това няма да попречи
за разкриване на обективната истина по делото. След като назначи служебен
защитник на подс. М., съдът даде ход и приключи делото в отсъствие на
подсъдимия.
В съдебно заседание, представителят на Прокуратурата,
поддържа обвинението така както е повдигнато, счита същото за доказано по
несъмнен начин. По отношение на наказанието предлага да се наложи такова „Пробация”,
което по съвкупност да включва следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от девет месеца, „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от девет месеца. По този начин прокурора
счита, че ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК.
Подсъдимият не се явява в последното съдебно заседание.
Разпитан в хода на съдебното следствие същия признава вината си.
Сл.защитник
на подс. М., адв. В.Д.счита, че делото е изяснено от фактическа и правна
страна. Според нея на подс.М. следва да се наложи наказания „Пробация”
включващо двете задължителни пробационни мерки за срок от по шест месеца.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия Д.В.М. е роден на *** ***, жител и живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, с ЕГН **********.
Св. К.К. и подс. Д.М. се познавали от десетина години.
В края на 2004г. двамата заживели на съпружески начала. По време на съвместното
им съжителство се родило дете – В.Д.М. – роден на ***г. В края на 2006г.
двамата родители се разделили, като св. К. взела детето със себе си и се
прибрала при родителите си. Подс. М. спрял да се интересува от детето, като
същия не плащал и никакви парични средства необходими за отглеждането му. Поведението
му станало причина, св.К. да заведе против подс. М.,***3130/2009г. по описа на
РС Пловдив, с предмет присъждане на месечна издръжка. С Определение от
19.01.2010г. по гр.дело № 13130/2009г., била одобрени сключена между страните
спогодба, с която подс. Д.М. се задължил да заплаща на детето си В.Д.М. чрез
неговата майка и законен представител К.К. месечна издръжка в размер на 100
лева, платими до 20-то число на текущия месец, считано от 01.01.2010г.
Определението влязло в сила на 27.01.2010г. Въпреки поетото задължение обаче,
подс.М. бездействал, като до месец юни 2010г. включително той не изплатил нито
една месечна издръжка, като по този начин изпаднал в забава за шест месечни
издръжки по 100 лева, общо за сумата от 600 лева. През същия период от време подс.
М. не полагал никакви грижи за сина си и не му е купувал подаръци.
Неплащането
на дължимите издръжки от страна на подс. М., станало причина св.К. в качеството
ѝ на законен представител на малолетния си син да се обърне с жалба до РП
Асеновград. По подадената жалба от св.К. било образувано досъдебно производство
по-късно внесено с обвинителен акт в РС Асеновград.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия,
свидетелски показания, Определение от 19.01.2010г. по гр.дело № 13130/2009г. на
ПРС, свидетелство за съдимост, характеристична справка и останалите писмени
доказателства приложени по делото.
От правна
страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. Д.В.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец януари 2010г. до месец юни
2010г. включително в гр. Асеновград обв. Пловдивска като е бил осъден да
издържа своя низходящ – детето си В.Д.М., ЕГН - **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно,
шест месечни вноски по 100,00 лева или всичко на обща стойност 600,00 лева.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината - пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Предвид горното, съдът квалифицира деянието предмет на
настоящето наказателно производство, като престъпление по чл.183, ал.1 от НК и
подсъдимият бе признат за виновен в извършването му.
По наказанието:
Съобразно принципа за законоустановеност
на наказанието следва да се вземе предвид визираните в закона санкции, при
извършване на престъпления по чл.183, ал.1 от НК, които са „Лишаване от
свобода” до 1 година или “Пробация”. Съобразно принципа за индивидуализация на
наказанието следва да се отчетат степента на обществената опасност на дееца и
деянието. Съдът, като преценява обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с ниска
степен на обществена опасност. По отношение на него са налице не лоши
характеристични данни, същия е неосъждан. В предвид се взе размера на дължимите
от страна на подс. М. суми за издръжка. Относно обществената опасност на
деянието, съдът преценява същата като ниска, тъй като не се касае за тежко
престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК. Предвид всичко изложено, съдът
намира, че на подс.М., следва да се наложи наказание при условията на чл.54,
ал.1 от НК, което да бъде „Пробация”, като следва да се опреди следната
съвкупност от пробационни мерки съобразно разпоредбата на чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” в гр.Асеновград,
обл.Пловдивска, ул. „Пирин” № 28 за срок от девет месеца на основание чл.42а,
ал.3, т.1 вр.ал.2,т.1, вр.ал. 1 от НК,
която пробационна мярка следва да се изпълни чрез явяване и подписване на подс.М.
пред съответния пробационен служител или определеното от него длъжностно лице в
периодичност два пъти седмично до изтичане на определения срок. Съобразно
определеното наказание, следва да се наложи и втората пробационна мярка
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от девет месеца,
на основание чл.42а, ал.3, т.1 вр.ал.2,т.2, вр.ал. 1 от НК която мярка също е задължителна. Съдът
намира, че по този начин, ще бъдат постигнати целите на наказанието. В случая
спрямо подс.М. са налице смекчаващи обстоятелства, но те не се явяват
изключителни или многобройни, поради което и наказанието за извършеното
престъпление спрямо него, не се определи при условията на чл.55 от НК. Определения
срок за изтърпяване на двете пробационни мерки е над минималния размер от шест
месеца, като в случая отчете и факта, че подс. М. сам се е задължил да плаща
месечна издръжка в размер на 100лв. и въпреки, че същия има задължения към детето
си, то той бездейства и не полага абсолютно никакъв обществено полезен труд,
като поведението му е меко казано съмнително.
Причини за извършване на
престъплението – незачитане на установения в страната правов ред и в частност
неизпълнение на родителските задължения от страна на подс.М..
По изложените съображения, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: