Решение по дело №215/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК,  вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна Инфраструктура“, представлявана от * Й.В., чрез процесуален представител * К.И., против РЕШЕНИЕ №26/31.03.2025г., постановено по АНД № 28/2025г. на Районен съд Мездра, с което е отменен издадения от касатора ЕФ №**********. В жалбата се  твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон, в частта за липса на правна възможност за санкциониране на нарушение, по чл.179,ал.3б ЗДвП, чрез издаването на ЕФ. Навеждат се доводи в тази насока. Иска се отмяна на решението, като неправилно и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло ЕФ, като законосъобразен, в съответствие с материалния закон. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

Ответникът по касационната жалба – „Е.“ ООД в представен писмен отговор от процесуалния си представител * Х.П. оспорва касационната жалба, като неоснователна.  Излагат се доводи за законосъобразност на решението и оставянето му в сила. Представена е и писмена молба. Претендират се разноски, съгласно представен списък.   

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, а решението намира за правилно и  остане в сила.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата, в писменото становище и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и  допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  неоснователна  по следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на търговското дружество с издадения ЕФ е ангажирана за това, че на 14.03.2022г. в 02.40 часа, е установено нарушение с ППС- Влекач Волво ФХ, рег. номер ********, с технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в ***, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за съответното ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на  път 1-1 км 160+506, в нарушение на чл.102,ал.2 ЗДвП. За така констатираното нарушение на дружеството-ответник е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл.187а,ал.2,т.3 вр. чл.179,ал.3б ЗДвП.

С Решение №26/31.03.2025г. на Районен съд Мездра е отменен издадения от касатора ЕФ №**********. за  нарушение установено от електронна система на пътни такси по чл.10,ал.1 ЗП, на „Е.“ ООД ***,  ЕИК ********* с наложена имуществена санкция  в размер на 2 500 лева  на основание  чл.187а,ал.2,т.3 вр. чл.179,ал.3б ЗДвП. За да постанови отменителното си решение, въззивния съд при правилно установена фактическа обстановка  е приел, че неправилно е ангажира отговорността на дружеството по чл.179,ал.3б ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл.189ж ЗДвП. За нарушенията на чл.179,ал.3б ЗДвП  към датата на извършване на нарушението 14.03.2022г. законодателят не е предвидил издаване на ЕФ при установено нарушение по чл.179,ал.3б ЗДвП. Същото е предвидено едва с изменението на разпоредбата на чл.189ж,ал.1 ЗДвП/ДВ бр.13/2024г., в сила от 13.02.2024г./, като е добавено, че ЕФ може да се издава  и за нарушения по чл.179,ал.3б ЗДвП. В случая следва да намерят приложение разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт и издаване на НП. С оглед на така приетото и ЕФ е отменен, като незаконосъобразен. С решението са присъдени и разноски на дружеството-ответник в размер на 720.00 лева.

Решението  на районния съд е  валидно и допустимо, постановено  при правилно приложение на материалния закон. Изводите на районния съд за незаконосъобразност на оспорения пред него  ЕФ са правилни  и  се  споделят от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща  към тях и не следва да бъдат повтаряни.

Правилно е прието, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството ответник. Касационната инстанция споделя мотивите на въззивната инстанция, че законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл.179, ал. 3   ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179, ал. 3б ЗДвП към датата на извършеното нарушение/14.03.2022г./, поради което издадения електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение, е незаконосъобразен. Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това, както е приел и въззивния съд. След като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредби предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. В случая е липсвала изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б ЗДвП, считано към датата на нарушението 14.03.2022г. Едва с изменение на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, обн. в ДВ  бр. 13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г. е добавено, че  ЕФ може да се издава и за нарушения по чл.179, ал. 3б   ЗДвП, а именно чл.179  ал.3-3б.

Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на оспорения ЕФ,  районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В този насока и възраженията на касатора са неоснователни и не следва да се обсъждат останалите доводи в касационната жалба по съществото на спора.

При този изход на делото и  своевременно направено искане от страна на процесуалния представител  на  ответника, в полза на  ответника  следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 600.00 лева. Видно от договора за правна защита и съдействие /л.20/ договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 600.00 лева без ДДС и 720.00 лв. с ДДС. Същото следва да се присъди именно в размер на 600.00 лева без ДДС, тъй като от страна на процесуалния представител на ответника не са представени доказателства за регистрация по ЗДДС. Този размер  е до  минималния предвиден в нормата на чл.7, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07. 2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа. По отношение на претендираните разноски, съгласно представения списък по делото за адвокатско възнаграждение пред РС-Мездра, същите са присъдени с решението на РС-Мездра и не подлежат на присъждане от касационната инстанция. В тази част искането е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ в сила  РЕШЕНИЕ №26/31.03.2025г., постановено по АНД № 28/2025г.  на Районен съд Мездра.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - София да заплати в полза на  „Е.“ ООД ***,  ЕИК ********* съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в общ  размер на 600. 00  ( шестстотин ) лева за  настоящата инстанция и отхвърля искането  в останалата му част.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.