Решение по дело №336/2009 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 109
Дата: 25 октомври 2010 г. (в сила от 1 юли 2011 г.)
Съдия: Петър Атанасов Петров
Дело: 20093220100336
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2009 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 25. 10. 2010 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Р.И.……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 00336 по описа за 2009г и  за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Постъпила е искова молба от М.П.Д. ЕГН ********** и К.Г.Д. ЕГН **********,*** чрез пълномощника им адв. Т.Г. ***, ЕИК ***, със законен представител М.Т.Д.. С исковата молба се твърди, че двамата ищци като съпрузи са придобили в семейна имуществена общност правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Г.Т., представляващ Поземлен имот № ***,  с площ от 1. 208 дка, трета категория, при граници и съседи : № ***, № *** и улица и че този им имот се владее без правно основание от ответника „ М. „ ЕООД гр. Г.Т.. Иска се съдът да осъди ответника да им предаде владението върху имота. Претендират се и разноските по делото.

    Така предявен искът е с правно основание чл. 108 ЗС.

     С отговора си ответникът оспорва иска по основание, като прави възражения, че е собственик на урегулиран поземлен имот № 2210 с площ от 3610 кв.м., придобит по Договор № 352/ 14. 05. 2007 год. за покупко-продажба, сключен с областния управител гр. Д. на основание чл. 58 ППЗДС и Заповед за определяне на купувач № РД-11-04-16 от 23. 04. 2007 год., вписан в Службата по вписванията гр. Г.Т. под № 29, том  I, вх. рег. № *** год. Прави се още и възражение, че този му имот не е идентичен с процесния имот на ищците, тъй като имотът на ответника е урегулиран поземлен имот, а този на ищците е земеделски имот. Твърди се още и че Заповед № 570 / 04. 07. 2001 год. на кмета на община Г.Т., с която от масив № *** са образувани 3 отделни имота, от един от които по- късно е бил образуван и закупеният от ищците  имот №  е нищожна. В подкрепа на последното си възражение ответникът не е представил никакви доказателства по делото.

    От събраните по делото гласни и писмени доказателства и от заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно- техническа експертиза, съдът намира за установено следното:

    По силата на чл. 108 ЗС ищците следва да докажат, че са собственици на процесния имот и че ответникът владее този им имот. В тежест на ответника е да докаже, че владее имота на правно основание същия имот. За да се приеме, че искът е доказан трябва да са налице кумулативно трите  

предпоставки: ищците да са собственици на имота, имотът да се владее от ответника и ответникът да владее имота без правно основание.

   В конкретния случай с оглед твърдението на ответника, че двата имота не са идентични с оглед различната им регулация и че единият е земеделски имот, а другият е урегулиран поземлен имот, следва да се докаже и наличието на фактическа идентичност на имотите. Тази идентичност е доказана със свидетелските показания, от които е видно, че към момента на завеждане на исковата молба целият процесен имот № *** се владее от ответника. Доказана е и от заключението на вещото лице, което заявява, че имот № *** с площ от 1. 208 дка се включва изцяло в имот № *** за който ответникът има документ за собственост.

    Самият ответник не отрича, че владее процесния имот № ***, но твърди, че го владее на правно основание.

    От писмените доказателства се установява следното:

     По силата на Договор за замяна № *** год. лицата Д.М.Д., Н.И.С., Д.Н.Д., Н. В.Д., П.М.С. и Д.И.С. са придобили в съсобственост правото на собственост върху земя- частна държавна собственост с площ 3.708 дка, представляваща имот № *** по устройствения план с цифров модел на „ Стопански двор „ извън регулацията в землището на гр. Г.Т., прилежаща територия към обект : Масивна стопанска сграда, при съседи : изток-път, запад-стопански двор, север-стопански двор, юг-УПИ № ***- стопански двор.

    Впоследствие от имот № *** са образувани два нови имота: № *** с площ от 2.5 дка и № *** с площ 1. 208 дка. със същите собственици.

    С нотариален акт № ***, том VI а, рег. № 2087, д. № 467/ 2002 г , вписан под № вх. Рег. № ***, акт № ***, том III, д. № 477/ 2002 г на Служба по вписванията гр. Г.Т. горните собственици са продали на „ Г.- Г.Т. „ ООД гр. Г.Т. със законен представител М.П.Д. имот № *** с площ 1. 208 дка, при граници № ***, № *** и улица, а с нотариален акт № ***, том XIII а, рег. № 4365, д. № *** год. вписан с вх. рег. № ***., акт № 57, том IX, д. № *** год. на Служба по вписванията гр. Г.Т. „ Г. Г.Т „ ООД гр. Г.Т. продало на М.П.Д. същия имот. По силата на сключен преди това с М.П.Д. граждански брак собствеността придобила и ищцата К.Г.Д..

    От горното се установява, че двамата ищци са собственици на описания в исковата молба имот № 066019.

    С Договор за покупко- продажба на недвижим имот № *** год., сключен между областния управител на област Д. и „ М. „ ЕООД гр. Г.Т. със законен представител М.Т.Д., на това дружество е прехвърлена собствеността върху поземлен имот № *** с площ 3610 кв.м.- ученически професионален комплекс по плана на промишлена зона на гр. Г.Т. при граници : изток- ул. „ И. К. „, запад- ПИ № **, север- ПИ № **,юг- ПИ № ** и ПИ № **.

    Със заповед на кмета на община Г.Т. № **/ 04. 07. 2001 год. е бил изготвен кадастрален и устройствен план на стопански двор „ Запад „ гр. Г.Т.- масив № **, от който са образувани 3 поземлени имота :

    № ** с площ 3. 707 дка

    № ** с площ 0. 491 дка

    № ** с площ 7. 695 дка.

     Както по-горе бе констатирано имот № *** е бил разделен на два имота- № *** с площ 2.500 дка и № ***- с площ 1. 208 дка.

    По делото ответникът не е провел успешно доказване нищожността на Заповед № *** / 04. 07. 2001 г на Кмета на община Г.Т.

    През 2005 год. със Заповед № **/ 10. 02. 2005 год. на кмета на Община Г.Т. е извършено изменение на плана на промишлена зона гр. Г.Т., при което от ПИ № 2167 се образуват 4 нови имота :

    ПИ № ** с площ 1. 170 дка

    ПИ № ** с площ 3. 610 дка

    ПИ № ** с площ 2. 450 дка

    ПИ № ** с площ 6. 400 дка.

    Видно от заключението на вещото лице по СТЕ имот № ** с площ от 1. 208 дка попада изцяло в имот № **- целият с площ от 3. 610 дка.

    От изложеното се налага извода, че двата устройствени плана- този от 2001 год. и този от 2005 година на практика касаят едни и същи имоти, веднъж записани като „стопански двор – Запад „ и втори път като „ Промишлена зона „ на гр. Г.Т.. Двата плана са приети от различни институции- ОСЗ и Община Г.Т., макар и двата да са подписани  от кмета на общината, и не са координирани един с друг.

    С влязло в сила съдебно решение № **/ 28. 07. 2010 год. по адм. дело № 786/ 2009 год. на Административен съд гр. Д. Заповед № ***/ 10. 02. 2005 год. е изцяло отменена, от което следва, че фактическият състав за прехвърляне и придобиване собствеността върху поземлен имот № ** по плана на промишлената зона на гр. Г.Т. не е бил осъществен и последващите този административен акт договори не са породили целяното с тях вещноправно действие, от което пък следва, че купувачът „ М. „ ЕООД не е придобил правото на собственост върху ПИ № ** като целяно следствие на договора с областния управител.

   Същият договор не е прехвърлил собствеността за процесната площ от 1. 208 дка и на друго правно основание, а именно поради това, че към момента на сключването му през 2007 год. двамата ищци вече са били придобили собствеността върху тази площ, представляваща площта на целия имот № **, който е идентичен със същата площ от имот № **, и държавата не е могла да прехвърли право, което вече не притежава.

   От всичко изложено дотук следват правните изводи:

1.     Двамата ищци към момента на завеждане на иска са били собственици на имот № ** по устройствения план на Стопански двор- запад гр. Г.Т., с площ 1. 208 дка, при граници улица, ПИ № ** и ПИ № **.

2.     Имот № ** при описаните граници към момента на завеждане на иска се владее от ответника.

3.     Ответникът владее имот № ** без правно основание.

 

    Искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи като ответникът следва да бъде осъден да предаде на ищците владението върху процесния имот, а на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати солидарно на ищците сторените от тях разноски по делото- 326 лв за платена държавна такса, 15 лв съдебни такси, 120 лева за възнаграждение на вещото лице и 1500 лв за адвокатски хонорар, или общо 1965 лв.

      Предвид горното и на основание чл. 108 ЗС съдът

 

                                             Р         Е        Ш        И   :   

       ОСЪЖДА „ М. „ ЕООД гр. Г.Т., ул. „ Г.К. „ № **, ЕИК ***, със законен представител М.Т.Д. да предаде на М.П.Д. ЕГН ********** и К.Г.Д. ЕГН **********,***, владението на находящия се извън регулационния план на гр. Г.Т. Поземлен имот № **, с площ от 1. 208 дка, по плана на Стопански двор- Запад гр. Г.Т., при граници и съседи : улица, ПИ № ** и ПИ № **.

             ОСЪЖДА „ М. „ ЕООД гр. Г. Т., ул. „ Г.К. „ № 41, ЕИК ***, със законен представител М.Т.Д. да заплати солидарно  на М.П.Д. ЕГН ********** и К.Г.Д. ЕГН **********,*** общо сумата от 1965 лева разноски по делото.

 

       Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен  срок от съобщаването му до страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :