№ 119
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001001029 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1078 от 30.09.2022 г. по т. д. № 581/2022 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 23 състав „Столичен електротранспорт“ ЕАД - гр. София е
осъдено да заплати на „Глоботекс“ ООД - гр. София : на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 327, ал. 1 от ТЗ сумата 218 280.64 лева, с включен ДДС, представляваща неплатената
цена на доставки по договор за обществена поръчка № СЕ-57/22.05.2019 г., ведно със
законната лихва за забава от 29.03.2022 г. до окончателното плащане ; на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД сумата 27 718.12 лева, представляваща изтекли лихви от деня на падежа на
плащане на всяка една от доставките до 28.03.2021 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Столичен електротранспорт“ ЕАД - гр.
София, в която се твърди, че съдът неправилно приел за изпълнено задължението на ищеца,
без да е установил в какво качество представителят на купувача е подписал приемо -
предавателните протоколи. Изложени са и съждения относно правната характеристика на
неустойката и нейната нищожност в хипотезата на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД.
Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което
1
исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Ответникът по въззивната жалба „Глоботекс“ ООД - гр. София в писмения отговор я
оспорва жалбата като неоснователна.
Възражението относно приемателно-предавателните протоколи било преклудирано, а и
неоснователно, защото въззивникът не оспорвал факта, че стоката действително е била
доставена и приета от купувача. Жалбата не следвало да бъде обсъждана в частта й относно
неустойката, тъй като иск по чл.92 ЗЗД не бил предявяван.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от
„Глоботекс“ ООД - гр. София, в която се твърдяло, че с договор за обществена поръчка №
СЕ-57/ 22.05.2019 г. дружеството се задължило да доставя на ответника „Столичен
електротранспорт“ ЕАД - гр. София работно облекло, специално облекло и обувки.
Доставката на стоките била извършвана на партиди, като ответникът заплащал стойността
на всяка партида срещу издадена от ищеца фактура, с приемателно-предавателен протокол
към нея. Доставките били извършени, но в нарушение на чл. 14 от договора ответникът не
заплатил тяхната цена. Въпреки писменото потвърждение от 15.02.2022 г., че не оспорва
задължението си, ответникът не заплатил дължимата цена, поради което ищецът изпратил
покана за доброволно изпълнение, получена на 25.02.2022 г. До деня на подаване на
исковата молба плащане не било извършено.
Молбата към съда била ответникът да бъде осъден да заплати сумата 218 280.64 лева, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба- 29.03.2022 г.до окончателното плащане,
както и сумата 27 718.12 лева, представляваща общия размер на законната лихва за забава на
плащането на всяка от главниците по издадените фактури от деня на падежа до 28.03.2022 г.
Ответникът „Столичен електротранспорт“ ЕАД - гр. София в писмения отговор не оспорил
твърдяните от ищеца факти, като поискал от съда да отхвърли иска с всички произтичащи
от това последици.
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната
инстанция съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от
надлежна страна в процеса, която има
- 3 -
2
правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим
съдебен акт.
Жалбоподателят не е релевирал оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка на спора, като от извършената проверка се установи, че
фактическите констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства.
С договор за обществена поръчка № СЕ -57/ 22.05.2019 г. „Столичен електротранспорт“
ЕАД - гр. София възложило на „Глоботекс“ ООД - гр. София доставка на лични предпазни
средства за цялото тяло и главата, на работно облекло, на ръкавици и на лични предпазни
средства за краката, за срок от две години, по единични цени съобразно ценовата оферта на
изпълнителя, при максимална цена на договора 497 521.60 лева, без включен ДДС.
В срока на действие на договора изпълнителят доставил стоки, които били приети от
възложителя с приемателно - предавателни протоколи, въз основа на които били издадени
данъчни фактури, както следва : 1) с протокол от 4.05.2020 г. - стоки на стойност 32 000.40
лева, с включен ДДС- фактура № 357/4.05.2020 г. ; 2) с протокол от 29.06.2020 г. - стоки на
стойност 31 752 лева, с включен ДДС- фактура № 368/29.06.2020 г. ; 3) с протокол от
27.07.2020 г. - стоки на стойност 10 080 лева, с включен ДДС- фактура № 375/ 27.07.2020 г. ;
4) с протокол от 6.10.2020 г. - стоки на стойност 16 088.40 лева, с включен ДДС- фактура №
391/ 6.10.2020 г. ; 5) с протокол от 14.10.2020 г. - стоки на стойност 14 541.60 лева, с
включен ДДС- фактура № 393/ 14.10.2020 г. ; 6) с протокол от 19.10.2020 г. - стоки на
стойност 12 796.80 лева, с включен ДДС- фактура № 395/ 19.10.2020 г. ; 7) с протокол от
20.10.2020 г. - стоки на стойност 1 596.60 лева, с включен ДДС- фактура № 396/ 20.10.2020
г. ; 8) с протокол от 2.11.2020 г. - стоки на стойност 14 399.52 лева, с включен ДДС- фактура
№ 397/ 2.11.2020 г. ; 9) с протокол от 5.05.2021 г. - стоки на стойност 22 284.72 лева, с
включен ДДС- фактура № 430/ 5.05.2021 г. ; 10) с протокол от 12.05.2021 г. - стоки на
стойност 6 274.80 лева, с включен ДДС- фактура № 432/ 12.05.2021 г. ; 11) с протокол от
19.05.2021 г. - стоки на стойност 1 489.20 лева, с включен ДДС- фактура № 435/ 19.05.2021
г. ; 12) с протокол от 1.06.2021 г. - стоки на стойност 36 238.80 лева, с включен ДДС-
фактура № 437/ 1.06.2021 г. ; 13) с протокол от 20.04.2021 г. - стоки на стойност 2 324.40
лева, с включен ДДС- фактура № 428/ 20.04.2021 г. ; 14) с протокол от 21.04.2021 г. - стоки
на стойност 5 828.40 лева, с включен ДДС- фактура № 429/ 21.04.2021 г. ; 15) с протокол от
12.05.2021 г. - стоки на стойност 2 784 лева, с включен ДДС- фактура № 431/ 12.05.2021 г. ;
16) с протокол от 1.06.2021 г. - стоки на стойност 10 578 лева, с включен ДДС- фактура №
438/ 1.06.2021 г.
В потвърждение за разчети от 15.02.2022 г., подписано от счетоводителя на купувача, било
потвърдено задължението към доставчика, възлизащо към 31.12.2021 г. на сумата 246 900.24
лева, представляваща сбора на сумите по първите дванадесет от изброените по - горе
фактури.
В потвърждение за разчети от 15.02.2022 г., подписано от счетоводителя на купувача, било
3
потвърдено задължението към доставчика, възлизащо към 31.12.2021 г. на сумата 18 764.80
лева, представляваща сбора на сумите по последните четири от изброените по - горе
фактури.
С покана за изпълнение на парично задължение с вх. № 01-168/ 25.02.2022 г. ответникът бил
поканен в седмодневен срок от получаването на поканата да заплати просроченото парично
задължение в размер на 218 280.64 лева.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, в
обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав приема, че обжалваното
решение е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на
оплакванията в жалбата намира за нужно да посочи и следното.
Предмет на исковата претенция по чл. 327, ал. 1 от ТЗ е заплащане на уговорената в договор
за търговска продажба цена на стоки, доставени на купувача. Изпълнението на
задължението на продавача се установява от неоспорените от ответника в срока по чл. 131
от ГПК приемателно - предавателни протоколи, като наличието на задължения към ищеца е
изрично признато с изявления, съдържащи се в неоспорените писмени документи от
15.02.2022 г., означени като потвърждение за разчети.
Общият размер на дължимата сума е 218 280.64 лева - разликата между общата стойност на
стоките, доставени с изброените по - горе протоколи - 221 030.64 лева и сумата 2 750 лева,
представляваща сбора от частични плащания в размер на 1 750 лева по фактура № 428/
20.04.2021 г. и 1 000 лева по фактура № 429/ 21.04.2021 г., които ищецът признава.
Основателността на главния иск предпоставя основателност и на акцесорната претенция по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за изтекла законна лихва за забава на плащанията на главниците по
всяка една от издадените от продавача фактури.
Според уговорката в чл. 14 от договора възложителят е дължал плащане на стоките в 30 -
дневен срок от предаването им, което трябвало да бъде удостоверено с подписването на
приемо - предавателен протокол.
- 5 -
Ответникът не е оспорил представените от ищеца писмени доказателства, в които размера
на законната лихва е изчислен с помощта на програмата Calculator. bg . От извършената
проверка се установи, че посочените резултати са верни, поради което настоящият състав ги
приема за меродавни.
4
Размерът на законната лихва за забава по всяка една от фактурите от деня на падежа до деня
на предявяването на исковата молба - 28.03.2022 г., е следния : 1) фактура № 357/4.05.2020
г. на стойност 32 000.40 лева, с падеж 4.06.2020 г. - 5 893. 41 лева ; 2) фактура № 368/
29.06.2020 г. на стойност 31 752 лева, с падеж 29.07.2020 г. - 5 353.74 лева; 3) фактура №
375/ 27.07.2020 г. на стойност 10 080 лева, с падеж 27.08.2020 г. - 1 621.20 лева; 4) фактура
№ 391/ 6.10.2020 г. на стойност 16 088.40 лева, с падеж 6.11.2020 г. - 2 274.72 лева ; 5)
фактура № 393/ 14.10.2020 г. на стойност 14 541.60 лева, с падеж 14.11.2020 г.- 2 019.67
лева ; 6) фактура № 395/ 19.10.2020 г. на стойност 12 796.80 лева, с падеж 19.11.2020 г. - 1
759.56 лева ; 7) фактура № 396/ 20.10.2020 г. на стойност 1 596.60 лева, с падеж 20.11.2020
г.- - 215.38 лева ; 8) фактура № 397/ 2.11.2020 г. на стойност 14 399.52 лева, с падеж
2.12.2020 г. - 1 923.94 лева; 9) фактура № 430/ 5.05.2021 г. на стойност 22 284.72 лева, с
падеж 5.06.2021 г.- 1 838.49 лева ; 10) фактура № 432/ 12.05.2021 г. на стойност 6 274.80
лева, с падеж 12.06.2021 г.- 505.47 лева ; 11) фактура № 435/ 19.05.2021 г. на стойност
1 489.20 лева, с падеж 19.05.2021 г.- 117.07 лева ; 12) фактура № 437/ 1.06.2021 г. на
стойност 36 238.80 лева, с падеж 1.07.2021 г. - 2 717.91 лева; 13) фактура № 428/ 20.04.2021
г. на стойност 2 324.40 лева, с падеж 20.05.2021 г., върху неплатения остатък от 574.40 лева -
49.78 лева ; 14) фактура № 429/ 21.04.2021 г. на стойност 5 828.40 лева, с падеж 21.05.2021г.,
върху неплатения остатък от 4 828.40 лева - 417.12 лева ; 15) фактура № 431/ 12.05.2021 г.
на стойност 2 784 лева, с падеж 12.06.2021 г.- 217.31 лева и 16) фактура № 438/ 1.06.2021 г.
на стойност 10 578 лева, с падеж 1.07.2021 г. - 793.35 лева.
Общият размер на дължимата лихва за забава е 27 718.12 лева, за който исковата претенция
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважена.
В заключение е нужно да се изтъкне, че възражението на въззивника относно
неустановеността на качеството на лицето, подписало от негово име приемателно -
предавателните протоколи е преклудирано, а съображенията във връзка с противоречието на
неустойката на добрите нрави не следва да бъде обсъждано, тъй като не е предявен иск с
правно основание чл.92, ал. 1 от ЗЗД.
Поради съвпадането на крайния извод на настоящия състав на въззивната инстанция с този
на първостепенния съд, решението следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени
разноските за настоящата инстанция, които са в размер на сумата 6 000 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, платена в брой съгласно договор за правна
защита и съдействие от 1.12.2022 г.
5
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1078 от 30.09.2022 г. по т. д. № 581/2022 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 23 състав.
ОСЪЖДА „Столичен електротранспорт“ ЕАД - гр. София, ул. „Подполковник Калитин“
№ 30, с ЕИК ********* да заплати на „Глоботекс“ ООД - гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 154, вх. Б, ет.2, ап. 4, с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата 6 000 (шест хиляди) лева, представляваща разноски в производството пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6