Р Е Ш Е Н И Е
№ 422
Велико Търново, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, XI-ти адм. състав, в открито съдебно заседание на десети октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г. ...........................................................................
и в присъствието на прокурора ...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 485/2019г. по
описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда
на Дял ІІІ, Глава X, Раздел І от АПК, във вр. с чл.13,
ал.6 от Закона за социално подпомагане/ЗСП/.
Образувано по жалба на В.Т.И. *** против Заповед №
ЗСП/Д-ВТ-ГО/487 от 09.07.2019 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Горна Оряховица, потвърдена по административен ред с Решение №
04-РД06-0060/05.08.2019г. на директора на РДСП – Велико Търново. С тази Заповед
на жалбоподателя е отказано отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП –
за инцидентни нужди.
Оспорващият счита, че Заповедта е незаконосъобразна, защото той действително има нужда
от тази помощ. Пенсията му е малка и получава храна от социален патронаж. Не
разполага с финансова подкрепа от съпругата и синовете си, т.к. те нямат
възможност за това.
В съдебно заседание се явява лично.
Разказва, че страда от вродени деформации на костите и мускулите, поради което
се придвижва с помощта на автомобил, а за да може да шофира безопасно и за
другите участници в движението е било наложително да се оперира. Взел парите на
заем от приятели и колеги. Изпитва неудобство, че му се налага „да проси“, но счита, че ще бъде
разбран и подкрепен от съда в този
момент. Моли за решение в този смисъл.
Ответникът -
директорът
на Дирекция "Социално подпомагане" Горна Оряховица, чрез
упълномощения юрисконсулт оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Счита за
безспорно доказано, че заболяването на жалбоподателя има хроничен характер.
Извършеното лечение е планово, а не инцидентно. Жалбоподателят имал имоти, от
които можел да извлича доходи. По изложените съображения ПП на ответника пледира
жалбата да бъде отхвърлена от съда.
Съгласно нормата на чл.13, ал.6 от ЗСП потвърдената от
РДСП Заповед подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Следователно е приложим е 14 дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от деня на
съобщаването. Решението на РДСП е връчено на 09.08.2019г., съгласно известието
за доставяне, а жалбата е депозирана пред съда на 19.08.2019г., т.е. в
преклузивния 14-дневен срок. Жалбата е подадена от името на лице, което е
адресат на постановения отказ, неблагоприятен за него. Оспорената Заповед е
индивидуален административен акт/ИАА/, подлежащ на съдебен контрол. АСВТ е
родово и местно компетентния съд. Еднозначният извод е, че жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения по фактите и правото:
С Разпореждане от 13.09.2019г. съдът указа
на оспорващия, че на основание чл.170, ал.3, вр. с ал.2 от АПК в негова тежест
е да докаже, че са били налице условията за подпомагане с еднократна помощ за
задоволяване на инцидентно възникнала здравна потребност. На ответния АО бе
указано да попълни административната преписка с доказателства за компетентност
на лицето, издало оспорената Заповед.
Релевантните
за спора факти се установяват само по писмени доказателствени средства. Тези,
представени с административната преписка и допълнително в съдебно заседание от
ответника. Между тях няма такива оспорени по реда на чл.193 от ГПК.
Настоящият състав на ВТАС взе предвид
оплакванията в жалбата и доводите на страните. Обсъди събраните писмени
доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка. В резултат на тази
аналитична дейност прие за установено по фактите следното:
Жалбоподателят В. И. е на 82 години и живее в собствено жилище. Има определена
с ЕР на ТЕЛК № 3346/193/29.11.2012г. пожизнено 88 % намалена работоспособност,
с водеща диагноза „вродени костно-мускулни деформации“. Съпругата му е на 76 г.
и живее в наследствено жилище в гр. Златарица. Имат двама пълнолетни сина,
женени, от които единият живее в гр.Карлово, а другият при тях, като последния
е с 50% намалена работоспособност и регистриран като безработен в Бюрото по
труда.
На 03.07.2019 г. И. подава до директора на дирекция
"Социално подпомагане" Горна Оряховица Заявление-декларация за
отпускане на еднократна помощ за покриване на част от разходи по оперативно
лечение. Към молбата са приложени Епикриза от "Медицински център
Визус" ЕООД,
удостоверяваща извършена оперативна интервенция на 24.06.2019г. с поставяне на
леща след катаракта, фактура с касова бележка за заплатени 700 лв. за 1 бр.
медицински консуматив за операция.
Извършена е социална анкета, при която е установено
наличието на две живи деца, намалена работоспособност от 88% поради вродени костно-мускулни
деформации, доход от пенсия/негова и на съпругата му/ общо 507,51лв., обитаване
на собствено жилище, ползва храна от социален патронаж, липса на сделки с
имущества, липса на регистрация на дружества по Търговския закон. Установено е,
че е проведена оперативна интервенция, заплатена от НЗОК, но за
консуматива/очна леща/ е заплатил 700лв. Формирана е отрицателна преценка на
нуждите от социално подпомагане чрез еднократна помощ, тъй като извършеното
оперативно лечение е планово, а не инцидентно възникнала необходимост и не са
изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от близки лица.
В хода на съдебното производство нови доказателства не
се представят от страните.
При съвкупната преценка на представените
доказателства, съдът установи, че описаните в Заповедта фактически основания са
се осъществили така, както сочи административният орган/АО/. Горните фактически
констатации са основани на писмени доказателства, които не са оспорени и са
непротиворечиви по съдържание. Страните на практика не оспорват настъпването на
тези факти, а тяхната правна интерпретация.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
Приложим материален закон в случая е Законът за
социално подпомагане/обнародван ДВ бр.56 от 1998г./ и Правилникът за неговото
приложение/ППЗСП/, а процесуален АПК.
Актът на администрацията е основан от фактическа
страна на обстоятелството, че става въпрос за хронично заболяване при проведено
планово лечение, а не инцидентно възникнала здравна потребност. Освен това се
сочи наличие на възможност за самоиздръжка и помощ от близки лица, при наличие
на ½ част от наследствени къщи съответно във село Средогрив, Видинска
обл. и в гр. Златарица. Второто обстоятелство е застъпено по-широко в Решението
на РДСП. За правно основание на постановения отказ е посочена нормата на чл.16
от ППЗСП. Същата разпоредба има следното съдържание: „За задоволяване на инцидентно възникнали здравни,
образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна
помощ веднъж годишно.“
Съдът извърши служебно дължимата проверка на законосъобразността на оспорвания
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168,
ал.1 от АПК. При това установи следното:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган. Видно от представената Заповед № 420/11.02.2003г./л.25/ оспорената пред
настоящия съд Заповед е подписана от лицето, изпълнявало длъжността директор на
ДСП-Г. Оряховица към момента на издаването й. Поради това този АО е упражнил
правомощието си по чл.13, ал.2 от ЗСП. В тази връзка, оспорената Заповед е
валиден административен акт и не е
налице основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.
Оспорената Заповед е издадена в писмена форма, съдържа
необходимите реквизити, съобразителна и разпоредителна част, в която
волеизявлението на АО и разпоредените правни последици са точно и ясно изразени
като съдържание. Същата съдържа конкретни фактически и правни основания,
послужили на АО при постановяването на акта. В тази връзка проверката на съда
установи съобразяване с изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за форма и реквизити
на акта. Наличието на мотиви прави възможен съдебния контрол и дава възможност
на другата страна в спора да се защити като ангажира доказателства и/или посочи
такива. Обстоятелството дали посочените факти в Заповедта са настъпили в
действителност е въпрос на материална законосъобразност. Предвид това, не е
налице отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.
Макар оспорената Заповед да е издадена от компетентен
орган, в установената форма, същата е постановена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила довели до нарушаване и на материалния закон.
Изводът на социалните работници за липсата на
инцидентно възникнала жизненоважна потребност е мотивиран с това, че
извършеното оперативно лечение е планово, а не инцидентно. Съгласно приложената
към заявлението Епикриза/л.15/ И. постъпва за втори път на лечение и след консултация с офталмолог постъпва за
оперативно лечение на лявото око, с диагноза „катаракта“. От същата епикриза
и данни в деловодната система на АСВТ по
АД № 474/2018г. се установи, че е било оперирано през 2018г. и дясното око на И.
с поставяне на изкуствена леща. Според общодостъпна информация в Интернет на
сайта на очна клиника „Света Петка“ , хирургическата намеса е единственият
ефективен начин за премахване на замъглената леща. В тази връзка дори да се
приеме, че заболяването катаракта по своята същност е хронично заболяване, то
самият характер на заболяването е без значение за отпускането на помощта.
Законовата норма на чл.16 от ППЗСП визира инцидентно възникнали здравни,
образователни, комунално-битови и други жизнено важни потребности, а не инцидентен характер на самото заболяване.
Следователно водещото за приложението й е инцидентното възникване на
жизненоважна потребност, а не дали заболяването е остро или хронично протичащо.
Всъщност всяко неочаквано обостряне на
съществуващо хронично заболяване обуславя инцидентно възникнала здравна
потребност, според практиката на ВАС. Във
връзка с непосредствените впечатления от жалбоподателя в о.с.з., съдът
установи, че същият се придвижва трудно, поради тежки костно-мускулни
деформации. Поради това е необходимо да се подпомага в това усилие по
придвижване от автомобила си. Поради което е необходимо да вижда добре, за да
шофира безопасно за себе си и останалите участници в движението. В тази връзка
е налице възникнала инцидентна здравна потребност, която е жизненоважна за
лицето. Без тази операция не би могъл да живее пълноценно и активно.
По отношение на второто основание за отказ, същото е
развито в потвърдителното Решение на РДСП. На основание чл.11, ал.2 от ЗСП е
изтъкнато, че помощ се предоставя след като са изчерпани всички възможности за
самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл.140 от Семейния кодекс. Тази норма
всъщност включва две хипотези – възможност за самоиздръжка от пенсия и издръжка
от децата на лицето. Не е посочено конкретно, но очевидно РДСП има предвид и
двете хипотези, макар да не доказва твърдението си – дали пенсията е достатъчна
за издръжка или с какви суми е подпомаган жалбоподателят от децата си.
По отношение на първата хипотеза са налице установени
от органа факти – пенсиите на В.И. и съпругата му са в размер на 507,51 лв. или
по 253,75 лв. на човек. Тази пенсия съгласно официалната статистика на
Република България не е достатъчна за месечна и годишна издръжка на едно лице.
Тази пенсия е под определения от правителството на страната праг на бедност за
2018-321,00 лв., а за 2019 г. 348,00 лв. Следователно наличните месечни доходи
на И. и съпругата му не са в състояние да удовлетворят нуждите им за физическо
оцеляване и ги поставят в категорията на лицата под прага на бедност. След като
лицето не разполага с достатъчно средства на месец за да оцелява, то същото не
е в състояние да поеме разход, значително по-голям от дохода му, разход свързан
със здравето и съществуването на лицето.
Твърденията за възможност за самоиздръжка от доход от
недвижимо имущество са хипотетични. Безспорно В.И. притежава 1/2 идеална част
от наследствен недвижим имот – жилищна сграда и двор – в с.Средогрив,
общ.Чупрене. По данни от социалната анкета е заявено, че къщата е необитаема.
Не е ясно въз основа на какви данни органът приема, че тази наследствена къща
може да е източник на доход – не е установено състоянието й, както и
възможността на бъде отдавана под наем с оглед местоположението й в област
Видин. Аналогично и по отношение на собствеността на съпругата на И. – 1/2
идеална част от наследствена къща в гр.Златарица. Факта, че тези имоти са
наследствени и съсобствени сочи на затруднение при евентуалната им продажба или
отдаване под наем по принцип. След като не е установено състоянието на
имуществото и възможността същото да бъде източник на доход, то изводът на
административния орган е формиран въз основа на предположение, което е
недопустимо в административното производство.
По изложените съображения съдът намира, че от
доказателствата по делото не се установява твърдяната от органа възможност
лицето чрез самоиздръжка от собствените си доходи и имущество да поеме
извънредния разход за лечение.
По отношение на втората хипотеза от АО също не са
събрани доказателства в подкрепа на развитата от него теза. Обстоятелството, че
молителя има две живи и пълнолетни лица не е основание да се приеме, че тези
деца са в състояние да поемат заявения разход от 700 лв. За да се направи този
извод е необходимо от една страна да се установи получавания доход от лицата,
тяхното семейно положение и при съпоставка на необходимите им за издръжка
доходи с получаваните такива, да се направи извод за възможност за поемане на
извънредния разход на баща им. От страна на жалбоподателя се посочва, че е в
добри отношения с децата си, но не може да разчита на финансова помощ. По
отношение на единия син самият АО установява, че е бил продължително безработен
и регистриран в Бюрото по труда, като едва от около седмица е на работа.
Следователно и той не разполага с нормални доходи, позволяващи му подпомагане
на родителите.
Съгласно официалната статистика за разходите на
домакинствата от Националния статистически институт 12 910лв. са разходите на
домакинство през 2018 г., следователно месечния разход е в размер на 1 075,83лв.
При липсата на данни за 2019 г. този разход следва да бъде приет и за периода
на настъпването на извънредното събитие. Следователно органът, издал оспорения
административен акт следва да установи, че доходите на синовете на
жалбоподателя надвишават посочения статистически доход и то в размери,
позволяващи покриването на разликата за издръжка на живот на родителите им и
възможност за поемане на допълнителен разход от 700 лв. Но АО не е установил
нито един факт, обуславящ крайния извод за възможност за издръжка от децата Няма данни и доказателства за местоработата на
синовете, получаваните доходи и разходите
на собствените им семейства, нито в социална анкета, нито в оспорения
административен акт и потвърждаващото го решение. Задължение на административния
орган е да издаде административен акт след като установи всички факти от
значение на случая, т.е. в тежест на администрацията е да докаже твърденията си
за издръжка то разширения семеен кръг, което в конкретния случай не е сторено.
По изложените съображения съдът намира, че от
доказателствата по делото не се установява твърдяната от органа възможност
лицето чрез доходите на лица от разширения семеен кръг да поеме извънредния
разход за лечение.
След като не се установяват от доказателствата по
делото твърденията на административния орган за това, че не са изчерпани
възможностите за самоиздръжка и помощ от близки лица за покриване на разходи за
лечение на В. И., то оспорената Заповед
е постановена в нарушение на закона и неговата цел. Следва да бъде отменена. С
оглед липсата на правомощие на съда да се произнесе по същество на спора,
преписката следва да бъде върната на органа за произнасяне с нов акт при
съобразяване с мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото и предвид липсата на искане
от жалбоподателя за присъждане на разноски такива не се следват.
Воден от горните мотиви, на основание
чл.172, ал.2, предложение 2-ро от АПК, вр. с чл.173, ал.2 от АПК, XI-ти административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/487/09.07.2019 г. на директора на Дирекция
"Социално подпомагане" - Горна Оряховица.
ВРЪЩА административната преписка на директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр.Горна Оряховица за произнасяне по Заявление вх. №
ЗСП/Д-ВТ-ГО/487 от 03.07.2019г. на В.Т.И. за отпускане на еднократна помощ за
инцидентно възникнала здравна потребност, в 14 дневен срок от получаване на решението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.13, ал.7 от ЗСП.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: