Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ- 2 година 19.02.2021 град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар Стойка Вълкова
като
разгледа докладваното от съдията УЗУНОВА
въззивно
гражданско дело номер 2804 по описа за 2020 година,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и
сл.ГПК.
Делото е
образувано по повод въззивна жалба
на „Вип Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК-*********,със седалище
и адрес на управление община Бургас,.с.***,представлявано от управителя С Т,чрез
пълномощника адв.Фотева против решение №260314 от
01.10.2020г.,постановено по гр.д.№ 5679/2019г.по описа на БРС,с което са
отхвърлени исковете на въззивното дружество за осъждане на ответника П.С.С.с ЕГН-********** с адрес ***,ж.к.*** и съдебен адрес ***,пл.“Баба
Ганка“ №4,ет.2 чрез адв.Кличанов
да му заплати сумата от 269.45 лева,представляваща стойността на извършени от
ищеца и незаплатени от ответника услуги по поддръжка и управление на жилищен
комплекс „Съни Хил“,гр.Бургас,от която 84.63 лева са
за извършените услуги през м.януари 2019г.,90.32 лева са за извършените услуги
през м.февруари 2019г.,94.50 лева са за извършените услуги през м.март
2019г.,ведно със законната лихва върху сборната главница,считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се излагат
на
първо място оплаквания за недопустимост на съдебното решение, като се твърди, че
районният съд се е произнесъл свръхпетитум,тъй като
след приемане на съдебно-икономическата експертиза ищецът е направил изменение
на иска,прието в съдебно заседание на 01.09.2020г. ,като размерът на исковата
претенция е бил изменен от 269.45 лева на 149.96 лева. Отправя се искане за
обезсилване на решението на БРС в тади част. На
следващо място се излагат оплаквания за цялостна недопустимост на решението на
БРС,като постановено по непредявен иск.Сочи се,че ищецът е предявил иск за
неоснователно обогатяване,който е бил квалифициран от съда по чл.59 ал.1 ЗЗД и в уводната част на мотивите на решението
е посочена тази правна квалификация. От изложените по-нататък в мотивите
съждения обаче става ясно,че съдът е разгледал иск,основан на договорно
основание и на стр.4 от решението подробно е обсъдено естеството на
договора,уреждащ управлението на жилищен комплекс от затворен тип, и др.,като в
заключение е формиран извод,че договорът,сключен между ищеца и ответника ,въз
основа на който ищецът търси плащане от ответника е сключен между него като
изпълнител на услугата и инвеститора и се квалифицира като такъв за изработка,а
не като договор по чл.2 ЗУЕС,поради което не може да се ангажира отговорността
на ответника и само на това основание се отхвърля предявеният иск. Въззивникът
счита,че изводите на съда сочат на обстоятелството,че съдът в крайна сметка се
е произнесъл по иск,предявен на договорно основание ,въпреки изложените в
началото мотиви и правната квалификация.Въззивникът
отправя искане за цялостно обезсилване на решението,а в случай,че становището
му не бъде споделено,моли за отмяна на решението поради допуснатото вътрешно
противоречие в мотивите на съда,непозволяващо да се установи действителната му
решаваща воля,което е съществено процесуално нарушение. На следващо място във
въззивната жалба се прави оплакване за неправилност на решението и се иска
отмяната му от въззивната инстанция и уважаване на иска.Изложени са подробни
аргументи в подкрепа на становището за неправилност на решението,обсъдени са
събраните по делото доказателства ,като се сочи,че те налагат извод за
основателност и доказаност на исковата претенция с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД ,която е във вр.с чл.61 ЗЗД.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В отговора
на въззивната жалба ответникът е изразил становище за неоснователността
,като прави искане за оставянето и без уважение от въззивната инстанция и за
потвърждаване на решението на БРС. Счита,че след като искът е отхвърлен изцяло,произнасянето
свръхпетитум няма каквито и да било последствия за
страните.Останалите доводи за недопустимост на решението намира за
неоснователни,като сочи,че съжденията относно наличието на договор по чл.2 от ЗУЕС съдът е изложил,защото е съобразил,че при наличието на такъв договор с
част от собствениците ,управлението и поддръжката се осъществява само с
договори,сключени с всички собственици на обекти в затворения комплекс.
Разпоредбата на чл.59 ЗЗД представлява правна норма,недопускаща неоснователно
имуществено разместване в гражданските правоотношения,а предпоставките за
приложението и са наличието на неоснователно обогатяване в полза на ответника и
съответно обедняване за ищеца при липса на основание за това. Допълнителна
предпоставка е липсата на друг иск,произтичащ от договорен или извъндоговорен
източник на задължения,чрез който ищецът да може да защити правата си.В случая
от представените доказателства е било установено,че ищецът има договорно
правоотношение със „Съни хил“ЕАД
срещу договорено месечно възнаграждение.Наличието на договорно правоотношение
изключва възможността за ангажиране на отговорността на ответника на
извъндоговорно основание,каквото безспорно е неоснователното обогатяване и гестията. Ищецът е поддържал жилищния комплекс срещу дължимо
възнаграждение,въз основа на договор,сключен със „Съни
хил“ЕАД,поради което не е налице неоснователно
обогатяване. Договорът за поддръжка и управление,сключен с ответника е
прекратен,считано от 23.01.2019г.,т.е.,претенцията на ищеца за периода от
01.01.2019г.до 23.01.2019г.е неоснователна ,тъй като в този период е имало
договор между страните,прекратен поради системно неизпълнение на задълженията
на ищеца по него.На следващо място са изложени доводи в подкрепа на становището
за неоснователност на предявения иск,като са обсъдени събраните по делото
доказателства.Отправеното до БОС искане е решението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.Въззиваемият няма
доказателствени искания,претендира разноски.
В
съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адв.Ф.,която
поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.
В
съдебно заседание въззиваемият С.,редовно уведомен,не
се явява.Представлява се от адв.К.,който оспорва
жалбата и прави искане за потвърждаване на решението на БРС.
При служебната проверка на
обжалваното съдебно решение,въззивният съд го намери
за валиден,но частично недопустим съдебен акт.Основателно е оплакването на
въззивното дружество,че със съдебното си решение БРС се е произнесъл свръхпетитум,като не е взел предвид направеното в хода на
делото изменение на размера на исковата претенция.
Решението следва да се обезсили над
размера от 149.96 лева до присъдения размер от 269.45 лева и производството по
делото в тази част следва да се прекрати като недопустимо.
След поотделна
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства по съществото на
спора в допустимата част на съдебното
решение, въззивният съд намери следното:
Правилно и в съответствие с материалния закон,твърденията на страните и
отправените искания за съдебна защита БРС е дал правна квалификация на главния
иск по чл.59 ал.1 ЗЗД и на акцесорния
иск- по чл.86 ал.1 ЗЗД.
Видно от съдържанието на исковата молба,ищцовото дружество „Вип Мениджмънт“
ЕООД е твърдяло,че по силата на договор за управление и поддръжка на жилищен
комплекс от затворен тип „Съни Хил“ ,влязъл в сила на
09.08.2008 г.,сключен между него и „Съни Хил“ЕАД
,дружеството е извършвало дейности и услуги по цялостна поддръжка и управление
на общите части на комплекса и блоковете.Твърдяло е,че ответникът П.С. е
собственик на самостоятелен обект в сграда ,находяща се в жилищен комплекс „Съни Хил“ ,представляващ апартамент №29 ,блок 2 от
комплекса и е заплащал всички свои задължения за поддръжка на общите части през
периода м.януари 2016г.-декември 2018г. Исковата претенция е за дължими от
ответника и неплатени суми за периода м.януари-м.март 2019г. ,като ищецът е
заявил,че претендира сумата на основание неоснователно обогатяване,вследствие
незаплащането на суми за поддръжка на общите части,ответникът се е обогатил,а
ищецът е обеднял неоснователно,защото е осъществил всички дейности по поддръжка
и управление,включително и заплатил съответната част от разходите за ток и
вода.Твърдял е,че е налице причинна връзка между обедняването му и
обогатяването на ищеца,както и че няма сключен договор с ответника,като е претендирал първоначално осъждането на ответника да
му заплати сумата 175.05 лева. С исковата молба като доказателство е представен
договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни
Хил“,влязъл в сила на 09.09.2008г.,както
и споразумение от 01.08.2014г.,с което страните по договора са се споразумели
възложителят „Съни Хил“ЕАД да бъде заместен от „Съни Хил 2“ЕАД във всички права и задължения по сключения
договор.
В
срока за писмен отговор,ответникът не е представил такъв по делото.
Със заявление от 17.12.2019г.,ищцовото дружество е направило изменение
на иска си на основание чл.214 ал.1 ГПК,като е увеличило размера на исковата си
претенция на 269.45 лева и е изложило твърдения за извършените разходи за
поддръжка и управление на общите части,конкретизирани в множество отделни
пунктове. Представени са отново
договорът,сключен с инвеститора „Съни Хил“ЕАД и
споразумението,сключено със „Съни Хил 2“ЕАД.
Ответникът е депозирал становище по изменението на иска,като е оспорил дължимостта на суми по всички пунктове на заявлението,с което
е направено изменението на иска. Направено е също така възражение,че наличието
на договорно правоотношение между ищеца
и трето лице,изключва възможността за ангажиране на отговорността на ответника
на извъндоговорно основание,тъй като ищецът е извършвал дейностите по поддръжка
и управление на общите части на комплекса срещу дължимо възнаграждение,въз
основа на договорните клаузи с посоченото ЕАД и по този договор на ищеца са
заплащани суми,включително и авансово,поради което и не е налице неоснователно
обогатяване.Ответникът е твърдял също,че е прекратил сключен между него и ищцовото дружество договор,поради системно неизпълнение на
задълженията от страна на дружеството,като е представил и уведомление за
прекратяване на договор за поддръжка и управление на общи части,считано от
23.01.2019г.
По твърдението на ответника,че между него и ищеца е имало сключен
договор,който е бил прекратен с представеното уведомление,ищецът е възразил
срещу приемане на уведомлението като доказателство по делото,но БРС не е уважил
възражението и е приел уведомлението като доказателство по делото.Договор обаче
не е бил представен като доказателство по делото,а ищецът е поддържал
твърдението си,че между него и ответника няма сключен договор.
След приемане на СИЕ,ищецът отново е направил изменение на исковата си
претенция,като е намалил размера на 149.96 лева,общо за трите месеца на
процесния период.
Между
страните по делото не е спорно,че ответникът П.С. е собственик на самостоятелен
обект в сграда,находяща се в жилищен комплекс „Съни Хил“ ,представляващ апартамент №29 ,блок 2 от
комплекса,както и че комплекс „Съни хил“ е комплекс от затворен тип по смисъла на §1 ,т.3 от ДР
на ЗУЕС. По делото е останало недоказано
насрещното твърдение на ответника,че между него и ищцовото
дружество е имало сключен договор за обслужване и управление на частите и
съоръженията в комплекса,който ответникът е прекратил. Няма спор обаче между
страните по факта,че ответникът не е заплащал на ищцовото
дружество суми за извършване на услуга-поддръжка на общите части в комплекса
през периода януари-март 2019г. ,както и че ищцовото
дружество до м.март 2019г.е извършвало тази услуга в затворения комплекс.
Неоснователни са оплакванията на въззивника,че решението е изцяло недопустимо,тъй като
районният съд не се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД,а се е произнесъл по иск,предявен на договорно основание,независимо от
приетата правна квалификация по чл.59 ЗЗД. Подробно
в мотивите на решението си районният съд е изложил съжденията си относно
реда на управление на общите части в комплекс от затворен тип,какъвто безспорно
е процесният комплекс и е достигнал до правилен и съобразен с твърденията и
ангажираните доказателства по делото извод,че между ответника и инвеститора
няма доказателства да е бил сключен договор за поддръжка и управление на общите
части. БРС разбираемо и безпротиворечиво е изложил и
своя краен решаващ мотив за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД- тъй като ищецът е обосновал претенцията си със
сключен между него и инвеститора „Съни Хил“ЕАД
договор,който не представлява договор по смисъла на чл.2 от ЗУЕС,а е договор за
изработка/услуга/, то не може да се ангажира отговорността на ответника за
неоснователно обогатяване на извъдоговорно основание.
За да е основателен искът по чл.59 ал.1 ЗЗД
следва да е доказано по делото, че ищецът
е обеднял,а ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,като обогатяването
на ответника и обедняването на ищеца следва да произтичат от едни и същи факти
и да няма друг иск,с който обеднелият да се защити.
В случая по делото е установено,че ищецът е
осъществявал дейността по поддръжка и управление на общите части на затворения
комплекс въз основа на договор,сключен между него и инвеститора „Съни Хил“ЕАД. Това е основанието,на което ищецът
твърди,че е извършвал управлението и поддръжката на общите части на затворения
комплекс „Съни Хил“,който включва сгради,незастроена
част със затревена площ,басейн и др.и респективно-е извършил разходи,в размер
на претендираната по делото сума,с която твърди,че е обеднял,а ответникът се е
обогатил неоснователно.След като дейността е извършвана от ищеца на договорно
основание,по сключен с инвеститора на комплекса договор за управление и
поддръжка на общите части, то ищецът разполага с друг иск,с който би могъл да
се защити,в рамките на облигационното правоотношение, което изключва
основателността на претенцията срещу ответника С. по чл.59 ЗЗД. Дори да се
приеме,че ответникът се е обогатил със сумата,която би следвало да заплаща през
процесния период като такса поддръжка на общите части, то обогатяването му произтича
от липсата на сключен договор за управление с инвеститора по чл.2 от ЗУЕС, а обедняването
на ищеца произтича от други факти- неизпълнение на задължения,поети от
инвеститора,по сключения договор за поддръжка и управление,въз основа на който ищецът
е извършвал дейностите по поддръжка и управление на общите части на затворения
комплекс. Следователно,въззивният съд също не намира
основание да приеме,че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от едни и същи факти,поради което предявеният иск се явява
неоснователен.
По гореизложените съображения БОС
намери,че решението на БРС в допустимата му част,до размера от 149.96/сто
четиридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ представляваща
стойността на извършени от ищеца и незаплатени от ответника услуги по поддръжка
и управление на жилищен комплекс „Съни Хил“,гр.Бургас
,както следва: за месец януари 2019г.- 50.27 лева, за месец февруари 2019г.
-50.45 лева и за месец март 2019г.-49.24 лева,ведно със законната лихва върху
сборната главница,считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане с
което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора след
въззивното обжалване,не е налице основание за изменение на решението на БРС в
частта за разноските,а по отношение на разноските във въззивното
производство,такива следва да се присъдят в полза на въззиваемият
С.- в размер на 150 лева за адвокатско
възнаграждение,съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №260314 от
01.10.2020г.,постановено по гр.д.№ 5679/2019г.по описа на БРС,в ЧАСТТА,С КОЯТО са отхвърлени исковете на „Вип
Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление община
Бургас,.с.***,представлявано от управителя С Т,чрез пълномощника адв.Фотева за осъждане на ответника П.С.С.с
ЕГН-********** с адрес ***,ж.к.*** и съдебен адрес ***,пл.“Баба Ганка“ №4,ет.2
чрез адв.Кличанов над
размера от 149.96/сто четиридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ до
размера от 269.45/двеста шестдесет и
девет лева,четиридесет и пет стотинки/ лева,представляваща стойността на извършени
от ищеца и незаплатени от ответника услуги по поддръжка и управление на жилищен
комплекс „Съни Хил“,гр.Бургас за месеците
януари,февруари и март 2019г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на предявяване на исковете до окончателното
изплащане, като постановено в обезсилената част по непредявен иск и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260314 от 01.10.2020г.,постановено по гр.д.№ 5679/2019г.по описа на БРС,в
ЧАСТТА,С КОЯТО са отхвърлени исковете на „Вип Мениджмънт“
ЕООД с ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление община Бургас,.с.***,представлявано
от управителя С Т,чрез пълномощника адв.Фотева за
осъждане на ответника П.С.С.с ЕГН-********** с адрес ***,ж.к.***
и съдебен адрес ***,пл.“Баба Ганка“ №4,ет.2 чрез адв.Кличанов до размера от 149.96/сто четиридесет и девет лева
и деветдесет и шест стотинки/ представляваща стойността на извършени от ищеца и
незаплатени от ответника услуги по поддръжка и управление на жилищен комплекс „Съни Хил“,гр.Бургас ,както следва: за месец януари 2019г.- 50.27
лева, за месец февруари 2019г. -50.45 лева и за месец март 2019г.-49.24 лева,ведно
със законната лихва върху сборната главница,считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Вип Мениджмънт“ЕООД с ЕИК-*********,със седалище и
адрес на управление община Бургас, с.***,представлявано от управителя С Т,чрез
пълномощника адв.Фотева ДА ЗАПЛАТИ на ответника П.С.С.с ЕГН-********** с адрес ***,ж.к.*** и съдебен адрес ***,пл.“Баба
Ганка“ №4,ет.2 чрез адв.Кличанов
сумата от 150/сто и петдесет/ лева разноски,направени във въззивното
производство,съразмерно на уважената и отхвърлена части от въззивната жалба.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :