Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 970 / 2012г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                         СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова  адм.д. № 608 по описа за 2011 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.38 от Закон за висшето образование (ЗВО).

Жалбоподателят К.Д.К. *** е оспорил разпоредбата на чл.38, ал.3 от Правилник за организацията на учебната дейност на Бургаски Свободен Университет (ПОУДБСУ), приета с решение на Академичния съвет на университета на заседание, проведено на 26.03.2010г., съгласно която, за студенти по специалността „Право” в БСУ не се отнася ал.1 на същата разпоредба даваща право на студенти, които имат общ среден успех не по-малко от мн.добър 4.50 да се обучават в съкратени срокове по индивидуален учебен план, след завършване на съответната учебна година.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната разпоредба нарушава неговите права и интереси като студент в университета, както и че същата противоречи на материалноправни разпоредби от Закона за висшето образование (ЗВО). Иска съдът да отмени разпоредбата на чл.38, ал.3 от Правилника за организацията на учебната дейност на БСУ.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

Съгласно формуляр за записване 997/150 (л.6 от адм.д. 858/2010г. на Административен съд Бургас) и Студентска справка (л.37 от адм.д. 858/2010г. на Административен съд Бургас), жалбоподателят е студент в Бургаски свободен университет по специалност „Право”.

Съгласно т.6 от решение на академичния съвет на БСУ от 26.03.2010г. обективирано в протокол №2 (л.4 от административно дело 858/2010г. на Административен съд Бургас) се допълва чл.38 от ПОУДБСУ (Студенти, които имат общ среден успех не по-малко от мн.добър 4.50, могат да се обучават в съкратени срокове по индивидуален учебен план, след завършване на съответната учебна година) с ал.3, която гласи: „Горните разпоредби не се отнасят за специалност „Право”. В протокола от заседанието на Академичният съвет, като основание за допълване на разпоредбата на чл.38 от правилника с оспорената ал.3 е посочен чл.6 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист". Според посочената разпоредба обучението за придобиване на висше образование по специалността "Право" на образователната и квалификационна степен "магистър" е с продължителност не по-малко от 10 семестъра и с минимален хорариум 3500 учебни часа. При задочната форма на обучение хорариумът не може да бъде по-малък от 60 на сто от хорариума по ал. 1.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.21, ал.1, т.2 от ЗВО, академичното самоуправление се изразява в право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон.

Съгласно чл.37 от ЗВО, всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници. Актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс – чл.38 от ЗВО.

На основание чл.29, ал.1, т.2 от ЗВО, общото събрание на висшето училище приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище. Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище -  чл.30, ал.1, т.14 от ЗВО

Съгласно чл.24, ал.1, органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът.

Видно от Протокол №2 от заседание на Академичния съвет на БСУ от 26.03.2010г. (л.4 от адм.д. № 858/2010 по описа на Административен съд Бургас), процесната ал.3 на чл.38 от ПОУДБСУ е докладвана от заместник ректорите и приета от академичния съвет на висшето училище. Същата е част от Правилника за организация на учебната дейност на БСУ.

Изрична уредба на Правилник за организация на учебната дейност във висшите учебни заведения в ЗВО не се съдържа. Единствено в чл.37 се казва, че всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници. В чл.1, ал.1, изр.последно от ПОУДБСУ се казва, че този правилник е неразделна част от Правилника за дейността на БСУ. С компетентност да приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище, съгласно чл.29, ал.1, т.2 от ЗВО, разполага единствено Общото събрание на висшето училище.

Компетентността на Академичния съвет, като орган на управление на висшето учебно заведение е изрично уредена в чл.30 от ЗВО, като сред изброените правомощия в т.14 е посочено, че Академичният съвет приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище.

Предвид изложеното, съдът приема, че оспорената разпоредба на чл.38, ал.3 от ПОУДБСУ е приета от орган на управление на университета, който разполага с необходимата компетентност да извършва промени в този правилник.  

Според разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право” и професионална квалификация „юрист” обучението за придобиване на висше образование по тази специалност и квалификационна степен „магистър” е с продължителност не по-малко от 10 семестъра и с минимален хорариум от 3 500 учебни часа. Според ал.2 на същата разпоредба при задочната форма на обучение хорариумът не може да бъде по-малък от 60 на сто от хорариума по ал.1, т.е. не по малко от 2 100 учебни часа. За да се съобрази с изискванията на тази разпоредба, Академичния съвет на БСУ е приел оспорената разпоредба от Правилника, според която студентите от специалност „Право” не могат да се обучават в съкратени срокове по индивидуален учебен план след завършване на съответната учебна година. Изискванията на Наредбата за 10 семестъра минимална продължителност на обучението обуславят извода, че това обучение действително не може да премине в съкратени срокове по индивидуален учебен план. Следва да се има предвид, че разпоредбата на Наредбата изисква не само минималната продължителност да е 10 семестъра, но същевременно броя на учебните часове да е не по-малко от 3 500, респективно 2 100 часа. Тези изисквания, които следва да се спазват за да може обучението по тази специалност да отговаря на единните държавни изисквания за придобиване на висше образование от такъв вид, съвсем логично не дават възможност от гледна точка на необходимото време заложено в разпоредбата за усвояване на учебния материал, това да се случи при по-кратка продължителност (в съкратени срокове) да се провежда обучението по тази специалност, тъй като това би било в противоречие с чл.6 от Наредбата. Понятието „семестър” не е легално определено в закона, но с оглед произхода на думата и нейното историческо и лингвистично тълкуване, следва да се приеме, че под това понятие се разбира „академично полугодие” (от лат.: semestris, в шестмесечен по sex шест + menstriis месечен; полугодие). Изискването за 10 семестъра, следователно означава, че обучението за придобиване на висше образование по специалността „право” следва да продължи не по-малко от 5 академични години.

         Действително разпоредбата на чл.42, ал.9, т.4 от ЗВО, предвижда висшите училища да създават възможности и определят условия за предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните. Тази разпоредба няма императивен характер. Висшите училища по собствена преценка могат да определят предпоставките, при които е възможно предсрочно завършване на обучението по различните специалности. Тези предпоставки обаче за съкратено обучение следва да се съобразят със съответните изисквания в приложимата за различните специалности Наредби за единни държавни изисквания. В конкретния случай Правилника за организацията на учебната дейност на БСУ е нормирал такава възможност, каквато чл. 42, ал.9, т.4 от ЗВО създава. Изключение от тази възможност е обучението по специалността „Право” именно, защото по-кратко обучение от 10 семестъра би влязло в противоречие с разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право”. В този смисъл съдът намира, че оспорената разпоредба на чл.38, ал.3 от Правилника на БСУ не е в противоречие с приложимото право, а напротив е приета в изпълнение на заложените в Наредбата минимални стандарти за продължителност на обучението по специалността „Право”.

         Неоснователно е възражението на жалбоподателя, касаещо липсата на мотиви, във връзка с приемането на оспорената разпоредба. Както беше посочено по-горе, такива мотиви се съдържат в Протокол № 2/26.03.2010г. отразяващ проведено заседание на Академичния съвет на БСУ, където е взето решение за допълване на чл.38 с оспорената разпоредба на ал.3 от Правилника за организацията на учебната дейност в БСУ. Именно там е посочено, че разпоредбата се приема на осн. чл.6 от Наредбата за единни държавни изисквания, касаещи специалността „Право”.

         Неоснователно е възражението за нарушението на чл.6 от АПК. Предмет на оспорване в случая не е административен акт, по смисъла на чл.21 от АПК, нито такъв по смисъла на чл.65 от АПК, а вътрешноустройствен акт. В конкретния случай не би могла да се приложи ал.3 на тази разпоредба, тъй като по-благоприятните според жалбоподателя мерки – съществуване на съкратена форма на обучение за специалността „Право” не могат да постигнат целта на закона.

         Позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на чл.42, ал.8 от ЗВО не води до изводи, различни посочените дотук. Обстоятелството, че законодателя допуска диплома за завършена степан да се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение, не предполага нарушаване на разпоредбата на чл. 6 от Наредбата за единните държавни изисквания за специалността „Право”.

         Отделно от изложеното следва да се посочи, че академичната автономия, която е предоставена на висшите училища с разпоредбата на чл.19, ал.3, чл.20 и чл.21 от ЗВО, дава възможност в конкретния случай, всяко висше училище да прецени дали ще създаде възможности и условия за предсрочно завършване по обучението по дадена специалност или няма да предостави такава възможност на обучаващите се в това учебно заведение. Тази преценка, според съда е преценка по целесъобразност и тя не е ограничена по никакъв начин от закона. Възможностите, които той е нормирал за предсрочно завършване на обучението не са императивни и не създават задължение за университетите, да създадат такива възможности и условия за всички специалности, за които провеждат обучение.

По изложените съображения съдът намира жалбата подадена против разпоредбата на чл.38, ал.3 от ПОУДБСУ, приета на заседание на Академичния съвет на университета на 26.03.2010г., за неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд гр.Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.К. *** против разпоредбата на чл.38, ал.3 от Правилник за организацията на учебната дейност на Бургаски свободен университет, приета с решение на Академичния съвет на университета на заседание, проведено на 26.03.2010г.,

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

.

СЪДИЯ: