Определение по дело №1578/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261946
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20201100901578
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.София, 10.12.2020 г.

 

   СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година  в състав:         

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                                                            

   Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело N 1578/20  г., за да се произнесе взе предвид следното:

   СГС е сезиран с искова молба от „Т.“ ООД и „К.2.“ ООД, с която са предявени срещу Медицински Университет – София искове за сумата от 14 121,38 лв. – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби от несключване на договор по ЗОП, както и за сумата от 28 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от несключване на договор по ЗОП. Твърди се от ищците, че са участници в гражданско дружество „Ка 2 И.“, което е участвало в процедура по ЗОП, открита с решение N РК 36-3099/26.11.2015 г. на Ректора на МУ, а с влязло в сила решение N РК 36-1364/15.07.2016 г. е определено за изпълнител. Сочи се от ищците, че макар и гражданското дружество да е спечелило обществената поръчка, ответникът не е сключил договор за възлагане,  което бездействие е в нарушение на чл.74 ал.1 ЗОП /отм./ и на чл.41 ал.4 ЗОП /отм./. Иска се от ищците ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетение за претърпените загуби и пропуснати ползи от несключването на договор за възлагане на обществена поръчка.

    По делото е извършена размяна на съдебни книжа, но съдът намира, че не следва да се изготвя доклад по чл.374 ГПК и делото да се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание, защото спорът не е гражданскоправен и не е подсъден на гражданския съд.

 

   Според съда на основание пар. 18  от ПЗР на ЗОП за отношенията между страните, възникнали от решение N РК 36-1364/15.07.2016 г., с което гражданско дружество „Ка 2 И.“ е определено за изпълнител, следва да се прилагат правилата на ЗОП в сила от 01.10.2004 г. /отм./.

   В случая се твърди, че с влязло в сила решение N РК 36-1364/15.07.2016 г. гражданско дружество „Ка 2 И.“ е класирано на първо място в процедура по ЗОП и е определено за изпълнител, но ответникът в качеството на възложител не е сключил договор за възлагане на обществена поръчка. Тези повдигнати от ищците фактически твърдения по същество сочат на противоправно поведение на ответника, който в нарушение на своите задължения по чл.41 ал.4 и чл.74 ал.1 ЗОП /отм./ не е сключил договор за възлагане на обществена поръчка с участника, класиран от комисията на първо място и определен за изпълнител - гражданско дружество „Ка 2 И.“. Тези фактически твърдения сочат, че случаят попада в хипотезата на чл.122л ЗОП /отм./.

    Наведените от ищците факти, които са основание на предявените искове за вреди, следва да се квалифицират като нарушения  на задължения по ЗОП, изразяващи се в неизпълнение на задължението на възложителя за сключване на договор за обществена поръчка с определения за изпълнител участник в процедурата. След като нормата на чл.122л ЗОП /отм./ предвижда, че обезщетението за вреди от нарушение при сключване на договор за обществена поръчка се претендира по реда на на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 , следва да се приеме, че и обезщетението за вреди от несключването на договор за обществена поръчка следва да се претендира по този ред.

    В случая не е заявено за защита материално право по чл.12 ЗЗД, защото отношенията между страните не са се развили при пряко и свободно договаряне – по същество между страните не са водени преговори за сключване на договор за обществена поръчка. Това е така, защото гражданско дружество „Ка 2 И.“, в което са участници ищците, е участвало в открита процедура по ЗОП и е класирано на първо място. Провеждането на процедура по ЗОП изключва възможността да се водят преговори, поради което и за вредите от несключването на договор по ЗОП не следва да се прилага нормата на чл.12 ЗЗД.

    С влязло в сила решение N РК 36-1364/15.07.2016 г. гражданско дружество „Ка 2 И.“ е класирано на първо място в процедурата по ЗОП и е определено за изпълнител, от което следва, че неизпълненото от възложителя задължение по чл.41 ал.4 вр. с чл.74 ал.1 ЗОП /отм./ за сключване договор за обществена поръчка представлява „нарушение“ по смисъла на чл.122л ЗОП /отм./.

    Искът се основава на твърдения за неоснователен отказ на ответника да сключи договор за възлагане на обществена поръчка, което е в нарушение на предвидените в нормите на чл.41 ал.4 вр. с чл.74 ал.1 ЗОП /отм./ правила,   а незаконосъобразността на този отказ се установява от съда, пред който е предявена претенцията за обезщетение. Искът е предявен срещу възложител на обществена поръчка, който е носител на административни правомощия, овластен въз основа на ЗОП и попадащ в дефиницията на пар. 1, т. 1 от ДР на АПК – има качеството на административен орган в процедурата за възлагане на обществени поръчки.

     На следващо място – в нормата на чл.42 ЗОП /отм./ са изброени хипотезите, при които не се сключва договор за обществена поръчка, а в нормата на чл.39 ал.1, т.5, предл.1-во и т.7 ЗОП /отм./ е предвидено, че хипотезата на чл.42 е основание за прекратяване на процедурата, както и при „отпадане необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на съществена промяна в обстоятелствата“ – чл.39 ал.1, т.5. По делото е представено писмо от 14.07.2017 г. /лист 563/, с което възложителят се е позовал на факти и обстоятелства, които могат да се квалифицират като основание за прекратяване на процедурата по чл. 39 ЗОП /отм./ и е отказал да сключи договор. Това писмо е издадено от Ректора на Медицинския Университет – възложителя, но в качеството му на "административен орган" по пар.1 от ДР на АПК, който е носител на административни правомощия, овластен въз основа на ЗОП /отм./. В този смисъл съдът приема, че спорът е свързан с проверка на действителността, респ. законосъобразността на това изявление по чл.21 АПК, в което административният орган по пар. 1, т. 1 от ДР на АПК се е позовал на обстоятелства, които са основание за прекратяване на процедурата, когато поради наличие на основания по чл.42 ЗОП /отм./ не се сключва договор за възлагане на обществена поръчка.

     В действителност в писмото не се сочи, че процедурата се прекратява на някое от основанията по чл.39 ЗОП /отм./, но след проведена процедура с обявен на първо място кандидат възложителят по същество с въпросното писмо е направил изричен и мотивиран отказ да сключи договор за възлагане на обществена поръчка по съображения, попадащи в хипотезата на чл.39 ал.1, т.5, предл.1-во и т.7. Изложените в писмото обстоятелства от административния орган по пар.1 от ДР на АПК имат значение за това дали е налице „нарушение“ по смисъла на чл.122л ЗОП /отм./ и дали поведението на възложителя, който отказва да сключи договор за обществена поръчка, е съобразно със специалния закон.

 

    Като краен извод – отношенията между възложителя в процедурата по обществена поръчка и класираният на първо място и определен за изпълнител кандидат не са гражданскоправни отношения, т.е не са „преддоговорни“ отношения по смисъла на чл.12 ЗЗД. В производството пред административния съд ще се прецени дали възложителят на обществена поръчка, който има качеството на административен орган § 1, т. 1 от ДР на АПК, е имал административно задължение по чл.41 ал.4 вр. с чл.74 ал.1 ЗОП /отм./ да сключи договор за възлагане на обществена поръчка с определения изпълнител, или е било налице основание да откаже сключване договор за обществена поръчка, както и дали изложените от органа факти и обстоятелства в писмото от 14.07.2017 г. /лист 563/ пораждат основание да се откаже сключване на договор за обществена поръчка, т.е налице ли е „нарушение“ по смисъла на чл.122л ЗОП /отм./, респ. по чл.218 от действащия АПК.                                              

   

    С оглед на изложеното съдът намира, че производството следва да се прекрати и да се изпрати по компетентност на административен съд София – град за разглеждане и произнасяне по спора.

    Мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

    ПРЕКРАТЯВА производството по т.дело N 1578/20 г. на СГС и

    ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд София – град за разглеждане и произнасяне по исковете с правно основание чл.122л ЗОП /отм./, предявени от „Т.“ ООД и „К.2.“ ООД срещу Медицински Университет – София.

 

    Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.

 

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: